№ 11943
гр. С., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110159306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от П. Д. И., чрез адв. С., срещу „ФИРМА“
ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска
осъждането на „ФИРМА“ ЕООД да заплати на П. Д. И. следните суми: 11 560,82 лв. -
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД в
полза на „ФИРМА“ ЕООД, в качеството му на лизингодател по сключен с П. Д. И., в
качеството й на лизингополучател, договор за финансов лизинг № ******* г. за настъпило в
срока на действие на лизинговия договор застрахователно събитие – "тотална щета" на
лизинговото имущество – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. №
НОМЕР, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.10.2023 г. до
окончателното плащане на сумата; 2600 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 18.10.2021 г. до 30.10.2023 г. В условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждането на „ФИРМА“
ЕООД да заплати на П. Д. И. сумата в размер на 11 560,82 лв., представляваща обезщетение
за неоснователно обогатяване на „ФИРМА“ ЕООД за сметка на П. Д. И. със стойността на
платеното застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД на „ФИРМА“ ЕООД за
настъпилото застрахователно събитие – "тотална щета" на лизинговото имущество – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № НОМЕР.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
03.06.2021 г. получила нотариална покана от ответното дружество, в която било посочено,
че не е изпълнила задълженията си, в качеството й на лизингополучател, по сключен с
„ФИРМА“ ЕООД договор за финансов лизинг № ******* г., по силата на който й било
предоставено ползването на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, рег. №
НОМЕР, срещу заплащането на възнаграждение, с уговорено право за придобиване на
собствеността върху автомобила. В нотариалната покана били изложени твърдения, че
дължи на лизингодателя заплащането на уговорените погасителни вноски, както и плащане
по застраховка „Гражданска отговорност“. Навежда доводи, че на 24.08.2021 г. изпратила до
ответното дружество нотариална покана, получена на 12.10.2021 г., с която отправила
1
искане за връщането на противозаконно отнетия от нея лек автомобил, като поканила
ответника, в случай че получи застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД по щета №
***********, незабавно да й преведе цялата сума по посочената от нея банкова сметка.
Твърди, че съгласно закона и договореното с лизингодателя, полученото застрахователно
обезщетение следвало да бъде изплатено в полза на лизингополучателя, доколкото в негова
тежест били последиците, свързани с щети по лизинговата вещ, съответно
застрахователното обезщетение било предназначено да ги компенсира. Сочи, че с писмо с №
9426/18.10.2021 г. по повод комуникацията й със ЗК „Лев Инс“ АД, е била уведомена от
застрахователя, че същият е превел по сметка на ответното дружество сумата от 11 560,82
лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № *********. Сочи, че въпреки
надлежното изпълнение на задълженията й по процесния договор, ответникът
незаконосъобразно прекратил едностранно действието му, като неправомерно отнел
лизинговата вещ и задържал сумата от 11 560,82 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за настъпила тотална щета на лизинговия автомобил. Твърди, че въпреки
наличието на тотална щета на автомобила, лизингополучателят имал право да получи
изплатеното застрахователно обезщетение, доколкото лизингодателят възстановил
инвестицията си чрез лизинговите вноски. Поддържа, че процесната сума й се полагала
съгласно т. 5.10 от общите условия към договора за лизинг и т. 12.7, изр. 3, от която било
видно, че сумите по застрахователните обезщетения се изплащат от лизингодателя на
лизингополучателя след евентуални удръжки. Счита, че е носител на посоченото вземане и с
оглед уговореното в т. 2, изр. 2 и т. 15, изр. 1 от процесния договор за финансов лизинг. Ето
защо моли съда да осъди ответника за заплащането на сумата от 11 560,82 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД в полза на
„ФИРМА“ ЕООД, в качеството му на лизингодател по сключен с П. Д. И., в качеството й на
лизингополучател, договор за финансов лизинг № ******* г. за настъпило в срока на
действие на лизинговия договор застрахователно събитие – "тотална щета" на лизинговото
имущество – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № НОМЕР, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 30.10.2023 г. до окончателното плащане
на сумата. Претендира и осъждането на ответника за заплащането на мораторна лихва в
размер на 2600 лв., начислена върху стойността на дължимото главно вземане за периода от
18.10.2021 г. до датата на исковата молба – 30.10.2023 г. В условията на евентуалност моли
съда да осъди ответника за заплащането на сумата в размер на 11 560,82 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване на „ФИРМА“ ЕООД за сметка на П. Д. И. със
стойността на платеното застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД на „ФИРМА“
ЕООД за настъпилото застрахователно събитие – "тотална щета" на лизинговото имущество
– лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № НОМЕР. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА“ ЕООД, чрез адв. М., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на
евентуалност като неоснователни. Оспорва твърдението на ищцата относно правото й да
получи застрахователно обезщетение по повод настъпилата тотална щета на процесния
лизингов автомобил. Твърди, че договорът за лизинг бил развален, считано от 27.05.2021 г.,
поради което лизингодателят си върнал фактическата власт върху автомобила на
17.06.2021г. Сочи, че по повод настъпило пътнотранспортно произшествие на 18.05.2021 г.
били нанесени значителни повреди по автомобила, поради което застрахователят установил
наличието на тотална щета и изплатил процесното обезщетение. Оспорва твърдението на
ищцата, че е изплатила всички дължими задължения по договора към датата на получаване
на нотариалната покана. Твърди, че към датата на получаването на застрахователното
обезщетение действието на сключения с ищцата договор е било прекратено, както и че
правилно и законосъобразно застрахователят е изплатил дължимото обезщетение в полза на
лизингодателя. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими,
2
евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че
на 17.06.2019 г. между „ФИРМА“ ЕООД, в качеството му на лизингодател, и П. Д. И., в
качество й на лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг № ******* г., по
силата на който на П. Д. И. е било предоставено ползването на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № НОМЕР (впоследствие пререгистриран на №
НОМЕР), срещу заплащането на възнаграждение, с уговорено право за придобиване на
собствеността върху автомобила.
От съдържанието на приетия като писмено доказателство по делото Договор за
финансов лизинг № ******* г. се установява, че страните са уговорили дължимото
възнаграждение за ползването на актива – предмет на договора в размер на 9854,16 евро, от
които 6953,57 евро – главница, представляваща цена за придобиване на актива и 2900,59
евро – договорна лихва. Според чл. 5 от договора, дължимото възнаграждение за ползването
на лизинговата вещ се дължи в полза на ответното дружество чрез изплащането на 24 на
брой лизингови вноски, съгласно погасителния план – Приложение № 1 към договора.
Съгласно чл. 2 от процесния договор, активът – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С
320 ЦДИ“, с рег. № НОМЕР (НОМЕР), е изключителна собственост на лизингодателя до
изричното прехвърляне на собствеността по реда и условията на договора и приложимите
към него Общи условия (ОУ). Предвидено е, че лизингополучателят ще ползва актива в
съответствие с Общите условия на лизингодателя за договори за финансов лизинг,
подписани от страните и представляващи неразделна част от договора, както и при
условията на договора. Страните са уговорили правото на лизингополучателя да придобие
лизинговата вещ по време на срока на договора или след изтичането му. Уговорено е още, че
лизингополучателят се задължава да плати в срок пълната сума на договореното лизингово
плащане, като рискът от случайно погиване или повреда на лизинговия обект се поема
изцяло от лизингополучателя.
Съгласно чл. 6 от договора, в лизинговата цена не са включени каквито и да било
други дължими към момента или в бъдеще данъци, такси и други държавни и/или общински
вземания за актива или свързани по какъвто и да е начин с актива разноски по
придобиването на собствеността на актива от лизингодателя и всички такива разноски при
последващо прехвърляне на собствеността върху актива от лизингодателя на
лизингополучателя или посочено от него трето лице, са за сметка на лизингополучателя. В
случай че лизингодателят плати такава сума, лизингополучателят се задължава да му я
възстанови в срок от три работни дни от направеното искане за това.
В чл. 11 от договора е предвидено, че лизингодателят сключва и поддържа през целия
срок на договора застраховки на актива в съответствие с изискванията, посочени в ОУ, в
своя полза, но за сметка на лизингополучателя.
Съгласно чл. 12 от договора, всички уведомления и изявления се извършват писмено,
адресират се до страната, до която са отправени и се изпращат на посочените адреси, а
именно:
- за лизингодателя „ФИРМА“ ЕООД на адрес: гр. С., ж.к. „Д. - 2“, „Ц.К.“, бл. *** – до
вход „А“, обект 14.4;
- за лизингополучателя П. Д. И. на адрес: гр. С., ул. „М.К.“ № 60.
Съгласно чл. 13.1 от договора, уведомяването се счита за получено, ако се достави
лично или се изпрати по телекс, факс с потвърждение за получаването, с препоръчана поща,
с писмо с обратна разписка, чрез куриер, чрез изпращане по електронен път на електронна
3
поща, чрез изпращане на текстово съобщение на мобилен телефон, ако такива са посочени в
договора.
Според представения по делото погасителен план към процесния договор общата
стойност на дължимото лизингово възнаграждение възлиза на 19 872,96 лв., от които
13 600,02 лв. – главница, 5673,06 лв. – лихва, както и 600 лв. – такса GPS, като същото
следва да бъде заплатено чрез изплащането на 24 на брой равни месечни вноски от по
828,04 лв.
Съгласно т. 2.1. от приетите по делото Общи условия, приложими към процесния
договор, договорът за лизинг, заедно с приложенията към него, влиза в сила след
подписването му. Съгласно същата клауза, в случай че лизингополучателят не изпълни
точно и навреме всички задължения за плащане на първоначална вноска, първоначална
такса за управление, такса служебни разходи, за учредяване на обезпеченията и други
задължения, изискуеми при подписване на договора, лизингодателят има право едностранно
да развали договора съгласно разпоредбите на чл. 87 и сл. ЗЗД, без дава допълнителен срок
за изпълнение.
Съгласно т. 12.1.1. от Общите условия, активът следва да бъде застрахован от момента,
в който е наличен при доставчика, до пълното изплащане на всички задължения по договора
за лизинг, като всички разходи по застраховката се поемат изцяло от лизингополучателя.
Съгласно т. 12.7, изр. 3 от Общите условия, лизингодателят има право да прихване
сумата от полученото застрахователно обезщетение с пълния размер на дължимата му се от
лизингополучателя, но неизплатена главница към датата на получаване на обезщетението,
както и с всякакви други суми, дължими и неплатени по договора за лизинг или Общите
условия, а ако остатъкът от застрахователното обезщетение не е достатъчен да покрие
неизплатената главница или други дължими и неплатени по договора за лизинг суми,
лизингополучателят ще продължи да дължи тези суми на лизингодателя.
Съгласно т.12.8. от Общите условия, настъпването на застрахователно събитие, респ.
пълното или частично погиване на актива, включително в случаите на кражба или тотална
щета на актива, лизингополучателят не се освобождава от задължението да плаща
лизинговите си вноски и да изпълнява добросъвестно всички свои задължения по договора
за лизинг и Общите условия.
Съгласно т.16.1.1. от Общите условия, лизингодателят има правото да развали
договора за лизинг с едностранно изявление, когато лизингополучателят не изпълни изцяло
или частично задължението си за плащане на която и да било лизингова вноска, на
дължимите застрахователни премии за застраховане на актива и на други плащания по
договора, когато те са изискуеми.
Като писмено доказателство по делото е приет и препис от нотариална покана от
05.04.2021 г., отправена от „ФИРМА“ ЕООД до П. Д. И., в която лизингодателят е посочил,
че лизингополучателят има неизпълнени договорни задължения за заплащане на подробно
описани суми за периода от 17.09.2020 г. до 23.03.2021 г., съответно е предоставил
седемдневен срок, в който лизингополучателят да изплати непогасения остатък от
дължимите лизингови вноски за посочения период, както и суми, представляващи непогасен
остатък от дължимите във връзка с лизинговия договор разходи за вноска по застраховка
„Гражданска отговорност“, вноска по застраховка „Каско“ и дължимия към общината данък
за автомобила за първото полугодие на 2021 г. От съдържанието на нотариалната покана се
установява, че лизингодателят е отправил изрично предупреждение към лизингополучателя,
че в случай на неизпълнение на посочените задължения в предоставения допълнителен
седемдневен срок ще счита договора за развален поради виновното неизпълнение на
договорните й задължения. В представената нотариална покана е отразено, че била връчена
на П. Д. И. на 05.05.2021 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
4
Безспорно е между страните по делото, че на 18.05.2021 г. е настъпило застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие, при което са били нанесени увреждания по
лизинговото имущество, предмет на процесния договор за лизинг, представляващи тотална
щета.
По делото е представен отговор на нотариална покана от 10.06.2021 г., получен от
ответника на 11.06.2021 г., с който П. Д. И. уведомила дружеството, че е заплатила
претендираните вземания по договора. Към отговора на нотариалната покана били
представени и копия от преводни нареждания за касови парични преводи.
С писмо изх. № 5156 от 09.06.2021 г. се установява, че застрахователят ЗК „Лев Инс“
АД е уведомил лизингодателя за образуването на преписка по щета № *********** във
връзка с настъпилите увреждания по лизинговата вещ - лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „С 320“, с рег. № НОМЕР (НОМЕР), като застрахователят е констатирал наличието
на тотална щета по автомобила. Представено е и удостоверение от МВР за дерегистрация на
автомобила, считано от 14.06.2021 г.
На 14.06.2021 г. е подадена молба от лизингодателя „ФИРМА“ ЕООД до
застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД, в която е било посочено, че процесният договор за
финансов лизинг е бил развален, считано от 13.05.2021 г., поради виновното неизпълнение
на задълженията на лизингополучателя П. Д. И., която вече не била страна по този договор,
поради което занапред на същата не следвало да бъде предоставяна каквато и да било
информация по щетата. Ето защо било поискано от застрахователя занапред да контактува
единствено и само с „ФИРМА“ ЕООД, както и по никакъв повод да не предоставя каквато и
да било информация на лицето П. Д. И. относно образуваната щета.
Не е спорно между страните по делото и обстоятелството, че определеното от
застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД обезщетение на стойност 11 560,82 лв. във връзка с
настъпилата тотална щета на застрахованото имущество е изплатено на 25.10.2021 г. в полза
на собственика на автомобила – „ФИРМА“ ЕООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че към 25.10.2021 г. дължимите и
неплатени от П. Д. И. задължения по договора за финансов лизинг са били в размер на
4582,23 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 2 КЗ, по повод изплащането на обезщетение по
застраховка, сключена по повод на лизингово имущество, лизингополучателят има права на
застрахован, като:
1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат
непосредствено на външния изпълнител;
2. при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща
на лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в
еднодневен срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на
извършеното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 3 КЗ, в случаите по ал. 2, т. 2 лизингодателят
може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по
договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на
лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен в 7-
5
дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка.
Предвид гореизложеното, за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.
384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ следва да са налице следните предпоставки: 1/ валидно
сключен договор за лизинг; 2/ настъпване на тотална щета на лизинговото имущество в
срока на действие на договора; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на лизингодателя; 4/ след като лизингодателят е получил от
застрахователя процесното обезщетение и е погасил задълженията на лизингополучателя по
договора за финансов лизинг, да е налице остатък, който да бъде платен на
лизингополучателя.
Основният спорен между страните въпрос по същество в настоящото производство е
свързан с това дали е налице неизпълнение от страна на ищеца на договора за финансов
лизинг, респ. дали ответникът валидно е развалил този договор към датата на настъпване на
тотална щета на лизинговото имущество.
Правото да се развали двустранен договор, което е преобразуващо по своя характер, се
упражнява с едностранно волеизявление и възниква при неизпълнение на договора. В чл. 87,
ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че
договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като
упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за
изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в
случай на неизпълнение в дадения срок, доколкото страните не са уговорили друго, предвид
диспозитивния характер на разпоредбата. При сключен в писмена форма договор,
предупреждението на основание чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи писмено,
като може да се отправи по пощата или чрез нотариална покана и следва да бъде доведено
до знанието на насрещната страна (виж Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
116/2011 г., II т. о., ТК). Съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД, разваляне на договора не се допуща,
когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на
кредитора. Предвид гореизложеното, за да настъпи ефекта на развалянето, трябва да са
установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД, а именно: 1/ между страните да е сключен
договор, който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение
на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на
уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна;
4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря;
5/ кредиторът трябва да бъде изправен; 6/ предупреждението за разваляне на договора да е
направено писмено и да бъде доведено до знанието на насрещната страна.
Настоящият съдебен състав приема, че към 18.05.2021 г. (датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, на което е настъпила тотална щета на лизинговото
имущество) договорът за финансов лизинг не е бил развален, поради следните съображения:
На първо място, както се изясни, съгласно чл. 13.1 от договора, уведомяването се счита
за получено, ако се достави лично или се изпрати по телекс, факс с потвърждение за
получаването, с препоръчана поща, с писмо с обратна разписка, чрез куриер, чрез изпращане
по електронен път на електронна поща, чрез изпращане на текстово съобщение на мобилен
телефон, ако такива са посочени в договора.
Несъмнено се установява, че на 05.04.2021 г. „ФИРМА“ ЕООД, чрез пълномощника си,
изпратило до П. Д. И. нотариална покана, в която лизингодателят посочил, че
лизингополучателят има неизпълнени договорни задължения за заплащане на подробно
описани суми за периода от 17.09.2020 г. до 23.03.2021 г. Със същата нотариална покана
лизингодателят предоставил седемдневен срок, в който П. Д. И. да изплати непогасения
остатък от дължимите суми, като изрично било формулирано и предупреждение до
лизингополучателя, че при неизпълнение на посочените задължения в предоставения
допълнителен седемдневен срок ще счита договора за развален поради виновното
6
неизпълнение на договорните й задължения. В представената нотариална покана е отразено,
че е връчена на П. Д. И. на 05.05.2021 г. по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. При така отразеното
връчване настоящият съдебен състав приема, че изпратената нотариална покана не е била
надлежно връчена на лизингополучателя на 05.05.2021 г. по реда на чл. 47 ГПК, тъй като не
е бил спазен едномесечният срок по чл. 47, ал. 1 ГПК (поканата е представена на нотариуса
на 05.04.2021 г., а е отразено, че е връчена на 05.05.2021 г.), като отделно от това не са
представени и доказателства, че са изпълнени и останалите изисквания на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Също така следва изрично да се отбележи, че отразеното „връчване“ на поканата на
05.05.2021 г. не отговаря на изискванията, посочени по – горе в чл. 13.1 от Договора за
финансов лизинг № *******г.
След като към датата на настъпване на тотална щета на лизинговото имущество
договорът за финансов лизинг е бил действащ, то е несъмнено, че е приложима
разпоредбата на чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ. В тази връзка следва изрично да се
подчертае, че нормите на чл. 384, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ са императивни и защитни – от една
страна те охраняват интереса на лизингодателя, че ще получи репариране на вредите при
пълно унищожаване на вещта, поради което застрахователят е задължен да изплати
обезщетението именно на лизингодателя. От друга страна, задължението на лизингодателя
по чл. 384, ал. 3 КЗ към лизингополучателя е изградено на принципа да не се допуска
неоснователно обогатяване, тъй като собственикът вече е обезщетен за стойността на вещта
чрез получените вноски по лизинговия договор и чрез плащане на застрахователното
обезщетение за останалите неизпълнени задължения на насрещната страна по договора за
лизинг (в този смисъл са Решение № 209 от 2.04.2024 г. на САС по в. т. д. № 137/2024 г.,
Решение № 440 от 23.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5553/2023 г. и др.).
Както се изясни, съгласно чл. 384, ал. 3 КЗ, в случаите по ал. 2, т. 2 лизингодателят
може да задържи заплатеното обезщетение само до размера на неизплатените задължения по
договора за лизинг. Със задържаната от лизингодателя сума се погасяват задълженията на
лизингополучателя по договора за финансов лизинг, като лизингодателят е длъжен в 7-
дневен срок от получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка. В
този смисъл е и т. 12.7, изр. 3 от Общите условия, съгласно която лизингодателят има право
да прихване сумата от полученото застрахователно обезщетение с пълния размер на
дължимата му се от лизингополучателя, но неизплатена главница към датата на получаване
на обезщетението, както и с всякакви други суми, дължими и неплатени по договора за
лизинг или Общите условия.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че към 25.10.2021 г. (датата на
плащане от застрахователя на лизингодателя на процесното застрахователно обезщетение)
дължимите и неплатени от П. Д. И. задължения по договора за финансов лизинг са били в
размер на 4582,23 лв., поради което лизингодателят е имал право да задържи заплатеното
обезщетение само до този размер, а остатъкът от сумата в размер на 6978,59 лв. е бил
длъжен по силата на закона да заплати на лизингополучателя в 7-дневен срок от получаване
на обезщетението.
Ето защо искът по чл. чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ е доказан по основание
до размера от 6978,59 лв. (разликата между заплатеното застрахователно обезщетение и
размера на неизплатените задължения по договора за лизинг), ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 30.10.2023 г. до окончателното плащане на сумата, а за разликата
до пълния предявен размер от 11 560,82 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на дълга на падежа.
7
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Както се изясни,
съгласно чл. 384, ал. 3, изр. второ КЗ, лизингодателят е длъжен в 7-дневен срок от
получаване на обезщетението да заплати на лизингополучателя остатъка. В частност
лизингодателят е получил обезщетението на 25.10.2021 г., като в 7-дневен срок от тази дата,
т.е. до 01.11.2021 г. е бил длъжен да заплати на лизингополучателя остатъка от 6978,59 лв. В
указания от закона срок ответникът не е погасил дълга, поради което считано от 02.11.2021
г. е изпаднал в забава.
Лихвата за забава върху главното вземане в установения общ размер от 6978,59 лв.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 1532,29 лв. за периода от
02.11.2021 г. до 29.10.2023 г. (датата, предхождаща подаването на исковата молба, тъй като
от датата на подаване на исковата молба е претендирана и законна лихва върху главницата),
до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 2600 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Установената неоснователност на предявения главен осъдителен иск в частта за сумата
от 4582,23 лв., представляваща разликата между уважения размер до пълния предявен
размер, обуславя реализирането на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане и
произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размера на посочената сума.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Следователно за уважаването на предявения при условията на евентуалност
иск ищцата следва да установи по реда на пълното и главно доказване: 1/ че е обедняла, а
ответникът се е обогатил без правно основание за нейна сметка с получаване на
застрахователното обезщетение; 2/ причинна връзка между обедняването и обогатяването; 3/
размера на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване, съответно за
задържане на процесното вземане.
В настоящото производство ищцата не е доказала обедняването си и в какъв размер е
същото, което да е в резултат на изплатеното от застрахователя обезщетение на „ФИРМА“
ЕООД. По делото се установи, че сумата, с която ищцата претендира да се е обогатил
ответникът, не е излязла от нейния (на ищцата) патримониум, а е получена от „ФИРМА“
ЕООД като застрахователно обезщетение в качеството му на собственик на процесния лек
автомобил. Следователно, с плащането на застрахователното обезщетение са погасени
задължения по договора за застраховка, при което не може да има обогатяване на ответното
дружество за сметка на ищеца. От гореизложеното следва, че с изплащането на процесното
застрахователно обезщетение в полза на ответното дружество в частта за сумата от 4582,23
лв. не е налице неоснователно разместване на имуществени блага, въз основа на което да е
настъпило обогатяване на „ФИРМА“ ЕООД, изразяващо се в придобиване на имуществени
блага или спестяване на разходи за сметка на обедняването на ищцата чрез ефективното
намаляване на имуществото й или пропускане на сигурното му увеличаване.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице
предпоставките за уважаване на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4582,23 лв., представляваща разликата между уважения размер
на предявения главен иск по чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ до пълния предявен
размер, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски имат
8
и двете страни.
На ищцата се следват разноски, както следва: 566,43 лева – за държавна такса
(разликата между 566,43 лв. до внесения размер от 582 лв. е за сметка на ищцата, тъй като
първоначално е предявила главния иск в по-висок размер, а впоследствие е изменила същия
на по-нисък) и 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено в брой съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, т.е. общо 1866,43 лв.
Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1121,75 лв.
Ответникът е сторил и претендира разноски в общ размер на 2328,56 лв., от които:
1728,56 лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 600 лв. за депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, като е ангажирал писмени доказателства, удостоверяващи
извършените разходи. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищцата
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение е в минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
които размери служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. При
преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът съобразява
сложността на делото от фактическа и правна страна (Определение №396/29.11.2018 по дело
№568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.). В този смисъл и при съобразяване на предявените искове и
сложността на делото от фактическа и правна страна съдът приема, че на ответника следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на претендираните 1728,56 лв. с вкл.
ДДС. Ето защо, намалени съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 929,06 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Д.- 2“, „Ц.К.“, бл. *** – до вход „А“, обект 14.4, да заплати на П. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „М.К.“ № 60, на основание чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл.
2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: 6978,59 лв. – главница, представляваща остатък от
изплатено застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД в полза на „ФИРМА“ ЕООД, в
качеството му на лизингодател по сключен с П. Д. И., в качеството й на лизингополучател,
договор за финансов лизинг № ******* г. за настъпило в срока на действие на лизинговия
договор застрахователно събитие – "тотална щета" на лизинговото имущество – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № НОМЕР (предходен рег. №
НОМЕР), ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.10.2023 г. до
окончателното плащане на сумата; 1532,29 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.11.2021 г. до 29.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове, както следва: за главница за разликата над уважения размер от 6978,59 лв. до пълния
предявен размер от 11 560,82 лв. и за мораторна лихва за разликата над уважения размер от
1532,29 лв. до пълния предявен размер от 2600 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.К.“ № 60,
срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.-
2“, „Ц.К.“, бл. *** – до вход „А“, обект 14.4, евентуален осъдителен иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4582,23 лв. (разликата между уважения размер от
6978,59 лв. по предявения главен иск по чл. 384, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2, предл. 2 КЗ до пълния
предявен размер от 11 560,82 лв.), представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване на „ФИРМА“ ЕООД за сметка на П. Д. И. със стойността на платеното
9
застрахователно обезщетение от ЗК „Лев Инс“ АД на „ФИРМА“ ЕООД за настъпило
застрахователно събитие – "тотална щета" на лизинговото имущество – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 320 ЦДИ“, с рег. № НОМЕР (предходен рег. № НОМЕР).
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „Д.- 2“, „Ц.К.“, бл. *** – до вход „А“, обект 14.4, да заплати на П. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „М.К.“ № 60, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
1121,75 лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „М.К.“ № 60, да заплати на
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д. - 2“,
„Ц.К.“, бл. *** – до вход „А“, обект 14.4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 929,06
лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10