Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2089
гр.
Пловдив, 7.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 04.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7193/2018 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 363848-F395046/11.10.2018г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на САНДУКАН И СИН ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв.
С жалбата се навеждат конкретни
възражения за незаконосъобразност на НП- нарушение на процесуалните правила
изразяващи се в неразглеждане на подаденото възражение срещу АУАН, налагане на
санкция по неправилна санкционна разпоредба. Алтернативно се моли за приложение
на чл. 28 ЗАНН отмяна на НП.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че те се
издават за това, че при извършена оперативна проверка на 03.07.2018 г. на обект
за техническо обслужване и ремонт на автомобили и мотоциклети, находящ се в гр.
Пловдив бул. " Ал. Стамболийски“, № 20 и стопанисван от „Сандукан и
син" ЕООД с ЕИК по Булстат ********* е констатирано, че дружеството в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е допуснало нарушение на същата, като не е изпълнил
задължението си да отпечата в 7-дневен срок от изтичането на м. Април 2018 г.
месечния отчет на фискалната памет от наличното в обекта фискално устройство
марка ELTRADE B1 KL с ИН на ФУ № ED 295996 и ИН на ФП № 44295996.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба
Н - 18 от 13.12.2006 г. на МФ в седемдневен срок след изтичане на всеки месец и
година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко
устройство в обекта за съответния период. В конкретния случай за м. Април 2018
г. Отчета е следвало да се отпечата в срок до 07.05.2018 г. Видно от книгата за
дневни финансови отчети водена за обекта, на дата 30.04.2018 г. се съхранява
месечния отчет за м. Април 2018 г., който е отпечатан на дата 10.05.2018 г. със
закъснение.
Тези приети за
установени в АУАН и НП фактически положения, съдът намира за отговарящи на
действителността, доколкото кореспондират на събраните по делото доказателства:
разпит на актосъставителя, който в
съдебно заседание изрично заяви, че поддържа отразеното в АУАН, Протокол за
извършена проверка, копия на финансови отчети. Посочените доказателствени
материали са последователни, безпротиворечиви, поради което и съдът изцяло ги
кредитира.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ- ОПР -17 се
установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Нарушението е констатирано
при проверка извършена на 03.07.2018г., АУАН е издаден на 17.07.2018г., а НП -
на 11.10.2018г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл.
34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
Неоснователен
е доводът, че административно наказващия орган не разгледал подаденото срещу
АУАН възражение. Действително в НП е изписано, че възражение „не е“ подадено.
По-нататък в същото изречение е посочено обаче, че възражението е разгледано и
счетено за неоснователно. Налага се извод, че с посочването „не е“ е допусната
техническа грешка. Аргумент в насока, че възражението реално е разгледано от
АНО е и текста на самото възражение, от което е видно, че нарушителят е помолил
за приложението на чл. 28 ЗАНН. В мотивите на НП изрично е посочено, че са
преценени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и е преценено, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Тоест правото на защита на
жалбоподателя не нарушено
Въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган
е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 41, ал.1 от
Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4, т.4 ЗДДС Съставът на това нарушение урежда
изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. В случая
бездействието се състои в неотпечатване на месечния финансов отчет с изтичане
на 7-дневен срок от края на месец Април. С факта на неизпълнение на дължимото
правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
Приложена
е и коректната санкционна норма, а именно чл. 185, ал. ЗДДС. Същата санкционира
случаите извън тези, изброени в чл. 185, ал.1 ЗДДС, когато е допуснато
нарушение на чл. 118 ЗДДС или на подзаконов акт по неговото прилагане.
Нарушената Наредба Н-18 е тъкмо такъв нормативен акт по прилагане разпоредбата
на чл. 118 ЗДДС. Объркването на жалбоподателя в случая, че неправилно е наказан
по 185, ал.1 ЗДДС произтича от специфичната законодателна техника употребена в
разпоредбата на чл. 185, ал.2 ЗДДС В същата норма е посочено в кои случаи
същата намира приложение, но за специфичната хипотеза, когато не се нанасят
щети на фиска санкциите са в размерите посочени
в ал.1. Тоест чл. 185, ал.2 ЗДДС препраща към ал. 1 на чл. 185 ЗДДС само
досежно размера на санкцията, но не и досежно приложното поле.
Предвид
разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че
преценката, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, настоящият състав дължи произнасяне и по този въпрос.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична
законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се
счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни
нарушения.
Според
настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска
степен на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл.
185, ал.2 ЗДДС.
Първия
аргумент за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното нарушение е ниския интензитет на засягане
на обществените отношения, предмет на защита. В тази връзка следва да се
отбележи, че нормата на чл. 41 от Наредба Н-18 има комплексен обект на защита- защитават
се както обществените отношения свързани с обезпечаването на събираемостта на
държавните вземания за данъци, така и
обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. В случая нито един от двата вида обществени отношения не
са съществено засегнати.
В АУАН
изрично е посочено, че нарушението не води до неотчитане на приходи.
Действително това не може да бъде самостоятелно основание за приемане на случая
като маловажен, тъй като това обстоятелство е съобразено от законодателя при
определяне на по-ниския размер на приложимата санкция, а съгласно чл. 56 НК
едно и също обстоятелство не може да бъде отчитано два пъти- веднъж при
определяне квалификацията на деянието и втори път при индивидуализация на
отговорността.
По
–същественото в случая е, че съвсем
несъществено са засегнати отношенията по редовно и надлежно отчитане и
документиране на стопанската дейност. В тази връзка следва да се посочи, че за
разлика от типичния случай на нарушения от този вид, при които разпечатан отчет
въобще липсва, в процесния случай отчетът е разпечатан доброволно от нарушителя само с три дни забавяне,
вместо на 7 май, на 10 май. От значение е и, че отстраняването на нарушението е
предприето от нарушителя по-негова собствена инициатива, още преди извършване на проверката от данъчната
администрация. От особено съществено значение при преценка за несъществено
засягане на обществените отношения предмет на защита е и обстоятелството, че
видно от представените по делото разпечатки на финансови отчети, по-късното
разпечатване на отчета с 3 дни не е
довело до смесване на оборотите за месеците Април и Май, тоест
интересите на отчетността не са накърнени по никакъв начин.
Действително
при нарушения изразяващи се в закъснение с няколко дни за отпечатване на дневен отчет практиката на
административен съд Пловдив е последователна, че не може да се говори за
маловажен случай, което е напълно логично, предвид дължината на отчетния период
от един ден. В случая обаче предвид дължината на отчетния период-месечен, настоящият
състав намира, че забавяне с няколко дни се явява пренебрежимо малко. В случая
следва да се отбележи, че при проверката не
е констатирано липса надлежно нулиране на финансовото устройство, тоест
не е съществувал риск от смешение на оборотите за месеците Април и май.
Като
смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и факта, че нарушението е констатирано за първи път, както
и че при извършената комплексна проверка други
нарушения на данъчното законодателство не са констатирани. В приложения
по делото констативен протокол изрично е посочено, че касови бележки са били
надлежно и редовно издавани, същите имат нормативно определеното съдържание, дневните
отчети са били редовно отпечатвани. Налага се извод, че въпреки, че дружеството
жалбоподател осъществява дейността си само от няколко месеца /1.3.2018г/ и въпреки липсата на практически опит е
положило всички усилия за законосъобразна организация на дейността си, като
извършеното се явява изолиран случай
при оперирането му.
Гореизложеното,
съчетано с факта, че както вече се отбеляза нарушението е доброволно отстранено
още преди констатирането му от актосъставителя и с оглед пренебрежимо малката
степен на засягане на обществените отношения, предмет на защита мотивират настоящия
състав да приеме, че случая е маловажен и за постигане целите на
административно наказателната отговорност е достатъчно жалбоподателят да бъде
предупреден, че при извършване на други нарушения, отговорността му ще бъде
ангажирана.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
363848-F395046/11.10.2018г., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив в ЦУ на НАП, с което
на САНДУКАН И СИН ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.