Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Д., 14.10.2019 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Д.Т РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХІ-ви състав, в публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                             

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА 

При участието на секретаря: С. Б.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело №4153/2018г. по описа на Д. районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е образувано по искова молба на И.С.Н., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Д.А. срещу „С.Е.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.” №**, представлявано от управителя П.Д.Т.. Исковете са с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 415.73 лв., получена от ответното дружество без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.07.2017г. е сключил с ответника комбиниран договор за покупко-продажба на ел. енергия и членство в балансираща група №**/30.11.2017г., като по този контракт ответника „С.Е.” ЕООД е доставчик на ел. енергия в обект на ищеца, находящ се на адрес: гр.Д., ул. „Х.К.” №**.

На 31.01.2018г. ответното дружество е издало фактура №**, съгласно която за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. количеството доставена енергия на ищеца, начислена за плащане е 2622 киловат/часа на обща стойност 546.11 лв. с вкл. ДДС.

И.С. твърди, че погрешно е изписана цифрата на киловатчасовете във фактурата, като вместо невярно посочените 2622 киловат/часа, действителните са 626 киловат/часа на стойност 130.38 лв. с вкл. ДДС. Въпреки допуснатата от ответника грешка, ищецът след отправени покани от „С.Е.” ЕООД е заплатил на два пъти на ответното дружество сумата по процесната фактура от 546.11 лв. /на 05.10.2018г. е внесъл 300 лв. и на 08.10.2018г. още 246.11 лв./.

           Предвид гореизложеното, ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 415.73 лв. с вкл. ДДС, като недължимо платена по фактура №**/31.01.2018г., ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба – 17.10.2018г. до окончателното изпълнение на задължението.

         Ищецът претендира и сторените съдебни разноски по делото.

          С разпореждане от 18.10.2018г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било връчено на ответното дружество на 07.11.2018г.

       В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил на 07.12.2018г. отговор на исковата молба /заведена с вх. №23723/11.12.2018г. на регистратурата на ДРС/, но той не е бил подписан. С разпореждане от 25.01.2019г. съдът е указал на ответника в седмичен срок от получаване на съобщението да подпише отговора на исковата молба, ако тя изхожда от него. На 06.02.2019г. ответното дружество е получило указанията на ДРС и в дадения срок, на 13.02.2019г. с молба с вх. №3382/18.02.2019г. е представен подписан отговор на ИМ от процесуалния представител на ответника.

         В срока по чл.131 от ГПК „С.Е.” ЕООД оспорва иска по основание и размер, прави възражение за местна подсъдност и иска привличане на трето лице помагач на страната на ответника, а именно: на „Е. С.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.-**, В. Т.-Е, бул. „В.В.” №**, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет /УС/ в състав: Н.Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л..

         Ответникът твърди, че за него е налице правен интерес от привличането на горепосоченото дружество като трето лице-помагач, тъй-като направените замервания на ел. енергия до обекта на ищеца и последващи констатации са извършени именно от „Е. С.” АД и то разполага с факти и доказателства за основанията и размера на извършеното фактуриране на задълженията на И.С.. Твърди се, че между ответника и „Е. С.” АД /с предишно наименование „Е.-П. М.” АД/ има подписан рамков договор /приложен към отговора по ИМ/ от 29.02.2016г. за заплащане на мрежови услуги за клиенти на търговец на ел. енергия и допълнителни споразумения към рамковия договор /също приложени, но не са заверени за вярност преписите/.

Съгласно нормата на чл.219 ГПК, трето лице може да бъде привлечено, когато това лице има право да встъпи, за да помага, като това може да бъде поискано от ответника с отговора на исковата молба. Съдът е приел, че искането е допустимо и направено при наличие на правен интерес, поради което с Определение от 06.03.2019г. е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника в производството по гр. дело №4153/2018г. по описа на ДРС „Е. С.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.-**, В. Т.-Е, бул. „В.В.” №**, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет /УС/ в състав: Н.Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л., като е указал на канцеларията на съда да се изпрати препис от исковата молба и приложенията към нея, както и уточняваща молба с вх. №3382 от 18.02.2019г., подадена от „С.Е.” ЕООД на посочения адрес на третото лице помагач на страната на ответника, ведно с отговора по исковата молба и проложените доказателства и същевременно е указал на третото лице да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея.

В дадения срок, „Е. С.” АД е депозирал отговор, в който твърди, че исковете са неоснователни и недоказани и се настоява за отхвърлянето им. Сочи се, че ел. енергията е реално потребена от абоната. Направено е искане за назначаване на СТЕ с конкретно поставени въпроси.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:

Не се спори между страните, че между ищеца и ответника е сключен комбиниран договор №**/30.11.2017г. /л.5-8/ за покупко-продажба на ел. Енергия, по силата на който „С.Е.” ЕООД се е задължил да доставя на И.Н. ел. енергия при определена цена, а последният се е задължил да заплаща цената на потребената и измерена активна ел. енергия, както и дължимата от него на оператора на съответната електроразпределителна мрежа , цена за мрежови услуги. В чл.8 от договора е предвидено, че измерването на доставените количества ел. енергия се осъществява от лицензираните собственици на системите за търговско измерване в съответствие с изискванията на ПТЕЕ и Правилата за измерване. Съответно, в чл.9 от договора е посочено, че фактурирането и плащането се извършват на база доставените количества електрическа енергия, информация за която се предоставя от оператора на съответната мрежа, към която са присъединени обектите на купувача.

По делото е представен рамков договор от 29.02.2016г. за заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на ел. енергия, сключен между  „С.Е.” ЕООД в качеството му на търговец с ел. енергия и „Е.-П. м.” АД /понастоящем „Е. С.” АД с ЕИК **/, в качеството му на мрежов оператор /л.22-29/. Съгласно този договор, ответното дружество се е задължило да заплаща на Е.-П. м.” АД ежемесечно дължимите суми за мрежови услуги за клиентите по цени, утвърдени от КЕВР, независимо дали е получил плащане от клиентите. Договорено е също, че търговецът заплаща на мрежовия оператор и дължимите от клиентите суми, вследствие неизмерване, неточно или непълно измерване, определени от ПИККЕ, като в тези случаи мрежовият оператор предоставя на търговеца необходимата допълнителна информация и документи – съставени констативни протоколи. Подписано е и допълнително споразумение №1 към рамковия договор /л.28-29/.

По делото не е представено Приложение №1 от рамковия договор представляващо неразделна част от него и включващо списък с клиентите на ответното дружество и обектите им, като в чл.2 от договора от 29.02.2016г. е посочено, че: „Всички отношения между мрежовия оператор и клиентите, в качеството им на ползватели на електроразпределителната мрежа, извън предмета на настоящия договор, се уреждат от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор /Общи условия/”. По делото не са представени тези ОУ от ответника, или третото лице-помагач, но доколкото не се оспорва от страните, че съществуват облигационни правоотношения между ищеца и ответника по повод сключен договор за покупко-продажба на ел. енергия и че мрежовия оператор „Е. С.” АД доставя такава на потребителя И. С., съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

С оглед сключения между ищеца и ответника договор за покупко-продажба на ел. енергия, „Е. С.” АД е осигурило достъп до и пренос през електроразпределителната си мрежа на ел. енергия до обекта на ищеца в гр.Д., ул. „Х.К.” №**, като пренесените до този обект количества ел. енергия се измерват със СТИ, собственост на разпределителното предприятие. Съгл. чл.6, ал.5 от рамковия договор от 29.02.2016г. в случаи на неточно или неправилно измерване на пренесената ел. енергия, мрежовия оператор предоставя на търговеца информация за дължимата сума от съответния клиент, определена съгласно ПИККЕ.

По делото е представена фактура №**/31.01.2018г., издадена от ответното дружество на обща стойност 546.11 лв. с вкл. ДДС с падеж 16.02.2018г., за начислени доставена и потребена от ищеца ел. енергия от 2622 киловат/часа за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. /л.9/.

Сумата е платена от ищеца по сметката на ответника на два пъти, съответно на 05.10.2018г. – 300 лв. /л.10/ 08.10.2018г. – 246.11 лв. /л.11/

         Не се спори по делото, че на 22.11.2017г. „Е. С.” АД е изнесло ел. табло на границите на собственост в гр.Д. по ул. „Х.К.” №**,за  което е съставен протокол №** от горепосочената дата /л.56/ и СТИ /сред които е това на ищеца/ са изнесени в ел. табло с фабричен №***. При свързване на изнесените електромери с обекти на потребление, служителите на мрежовия оператор са разменили изходящите проводници на СТИ към жилищата с абонатни номера №** /на ищеца/ и №** – на съседа му В. Г. В.. След подаден сигнал, на 25.01.2018г. е извършена проверка на адресите на потребление на двата съседни имота и е установена размяната на електромерите, като е възстановено правилното свързване на СТИ и абонатните номера по двете партиди /на ищеца и на В. В./. За извършените действия от служители на мрежовия оператор е съставен КП №**/25.01.2018г. /л.57/, подписан от В. Г., в който са отразени показанията на двата електромера, като този на ищеца е с №** с аб. №** и е показвал 22889 киловат/часа на първа тарифа и №75382 киловат/часа на втора тарифа.

         След съставения КП от 25.01.2018г. „Е. С.” АД е съставило фактура №**/31.01.2018г. /л.32-33/, издадена на името на ответното дружество, в която са били включени стойностите на потребление от 2622 киловат/часа на И.Н. за периода от 30.12.2017г. до 29.01.2018г. /л.33/.

         На 19.04.2018г. по искане на ответника-търговец е била извършена проверка на СТИ с фабр. №** /на ищеца/. Резултатите от проверката са отразени в КП №***/19.04.2018г. /л.57-58/, от който е видно, че са отчетени показания на СТИ ** кВтч дневна скала и 23860 кВтч на нощна скала. Проверен е бил тарифният превключвател, като е установено, че е точен, а схемата на свързване на електромера е била вярна и няма вмешателство в нея. След проверката е бил направен сравнителен анализ на отчетените данни и на потреблението на обекта и за периода 01.01.2018г. до 31.01.2018г. начислената енергия е 2622кВтч.

         По делото не се спори, че ищецът е на свободен пазар по смисъла на ПТЕЕ и редът за отчитане и начисляване на ел. енергия се извършва два пъти в месеца, за разлика от клиентите на регулирания пазар, който се извършва веднъж месечно.

Третото лице-помагач твърди, че поради различните периоди на отчет на двамата абонати – ищеца И.Н. /който е абонат на свободния пазар/ и В. В. /който е абонат на регулирания пазар/ при възстановяване на потребеното реално количество ел. енергия, общото количество такова за периода от 22.12.2017г. до 25.01.2018г. е преразпределено на броя на дните и така се е формирало количеството ел. енергия 2622 кВтч, претендирана от ищеца.

Съдът е назначил СТЕ, като е приел заключението на вещото лице по нея /л.96-100/, като обективно и безпристрастно и което кредитира напълно. Експертът е констатирал, че действително са били разменени изходящите проводници към два обекта - с аб. №** /с клиент ищеца И. Н./ и аб. №** /с клиент В. В./ и са отчетени показания на СТИ на В.  - 5664 кВтч нощна тарифа и 11428 кВтч – дневна тарифа и на СТИ на ищеца – 22889 кВттч – нощна тарифа и 75382 кВтч – нощна тарифа. Неизправността по свързването на обектите към СТИ е била отстранена на 25.01.2018г. и е бил съставен КП №**.

На 31.01.2018г. ответникът е издал фактура №** към клиента И.С. за плащане на ел. енергия в размер на 2622 кВтч на стойност 546.11 лв. с ДДС, като разликата от записаните във фактурата стари и нови показания на СТИ е 626 кВтч. Количеството 2622 кВтч е получено като сбор от 626кВтч – разлика показания на СТИ и 1996 кВтч – корекция, като за нея не е предоставена справка или становище, от които да е видно какво е основанието за корекция, какъв е периода и и по каква методика е изчислено количеството ел. енергия за корекция.

Вещото лице заяви, че началният момент на разменени СТИ не е ясен и сигурен и няма категорични доказателства това да е твърдяната от ответника и третото лице-помагач дата 22.12.2017г., докато крайният момент е ясен и безспорен – 25.01.2018г. За периода от 22.12.2017г. до 25.01.2018г. и за двата обекта с аб. №** и аб. №** е доставена ел. енергия, като показанията на СТИ са отчитани на дати: 06.12.2017г., 29.12.2017г., 06.01.2018г. и 25.01.2018г. На база данни за отчет на двата електромера са засечени количествата отразена ел. енергия по дневна и нощна тарифа. ** В. Ч. при изслушване на заключението му в открито съдебно заседание на 12.09.2019г. /л.108-109/ заяви, че измерването на показанията на двата разменени електромера е вярно,  правилно са отчетени показанията, но неправилно са начислени и фактурирани на потребителя И.Н., защото се касае за различни периоди на отчитане и измерените количества за тези периоди са различни. Ищецът е потреби количество ел. енергия, далеч по-малко от това, отразено в процесната фактура, а точно колко, вещото лице не може да каже, защото началният период на размяна на СТИ не е установен безспорно и категорично. Нещо повече, на ищеца му е начислена за периода от 06.12.2017г. до 29.12.201г. ел. енергия потребена и от него и от съседа му В. В., а отделно от това, периодът на начислена ел. енергия за И. С. е по-дълъг с 16 дни от периода, посочен във фактурата, съгласно заключението на вещото лице.

          С оглед на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Настоящият иск е основан на разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, според която,  който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съгласно Постановление №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС посоченият фактически състав изисква предаване, съответно – получаване на нещо при начална липса на основание и е изпълнима, когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Съгласно константната съдебна практика по въпроса, в тежест на ищеца по този иск е да докаже пълно и главно даването, съответно – получаването, или преминаването на благото в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на валидно правно основание, съществувало към момента на разместване на имуществените блага. В аспекта на изложеното, ищецът в настоящото производство доказва, че е превел посочената процесна сума по банкова сметка ***. От своя страна, ответникът не доказа наличието на основание за получаване на сумата. Нито е вярно начисленото количество ел. енергия на ищеца във фактурата, нито отразеният период на ел. енергия /01.01.2018г. – 31.01.2018г./ е правилен, като той дори не може да се установи с точност, защото началния момент на размяна на електромерите не е ясен и установен.  Следователно, с получаването на процесната сума ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца и дължи нейното връщане на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. С оглед на изложеното, искът се явява основателен и доказан и трябва да се уважи изцяло.

На осн.чл.86 ЗЗД сумата от 415.73 лв. следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане.

В диспозитива на съдебния акт следва да се отбележи, че решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на  ответника, съгл.  чл.223 от ГПК, за да имат мотивите установително действие в отношенията между третото лице и ответника и насрещната страна.

При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят и направените от него деловодни разноски, които са в размер на 412.50 лв. /52.50 лв. – държавна такса и 360.00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение/, съобразно представения списък по смисъла на чл.80 от ГПК.

Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, досежно размера на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца, което съдът следва да разгледа. Видно е, че цената на иска по настоящото дело е 415.73 лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за процесуално представителство и защита по дела с материален интерес до 1000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300.00 лв., към която сума следва да се прибави и 60.00 лв., представляваща начислен 20% ДДС. Следователно, претендираната от адвоката на ищеца сума от 360.00 лв. за адвокатски хонорар е на установения минимум и не следва да бъде корегирана. По изложените по-горе съображения, възражението на ответника с пр. осн. чл.78, ал.5 от ГПК, трябва да се остави без уважение.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ОСЪЖДА „С.Е.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.” №**, представлявано от управителя П.Д.Т., да заплати на  И.С.Н., ЕГН **********,*** сумата от 415.73 лв., получена от ответното дружество по банков път на 05.10.2018г. и на 08.10.2018г. без правно основание, представляваща платена от ищеца цена за доставена ел. енергия в размер на 2622кВтч на обща стойност 546.11 лв. с ДДС за периода от 01.01.2018г. до 31.01.2018г. за обект, находящ се в гр.Д., ул. «Х.К.» №** с абонатен №**, начислена по фактура №**/31.01.2018г., изд. от „С.Е.” ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.10.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „С.Е.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „С.” №**, представлявано от управителя П.Д.Т., да заплати на  И.С.Н., ЕГН **********,*** сумата от 412.50 лв. /четиристотин и дванадесет леваи петдесет стотинки/, представляващи съдебни разноски, от които: 52.50 лв. – държавна такса и 360.00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

         Решението по делото е постановено с участието на третото лице-помагач „Е. С.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. В.-**, В. **-Е, бул. „В.В.” №**, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет /УС/ в състав: Н.Й.Н., К.Т.И. и Р.Г.Л. на страната на ответника.

          Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Д. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: