Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 03.09.2025г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II-„А”
въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
март през двехиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 5602 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
чл. 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Р.С.И. срещу решение № 20225847/15.10.2020г. по гр.д. № 32980/2020г.
на СРС, 124 с-в, в частта, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу
жалбоподателката искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата 2362. 04 лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода м.03.2014г. –м.04.2015г. за имот с абонатен № *****, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
сумата 549. 90 лв. – мораторна лихва за периода 01.05.2014г. – 24.04.2017г., за
които са издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2017г. и от
15.11.2017г. по ч.гр.д. № 27213/2017г. на СРС, 120 с-в.
В жалбата се излагат
оплаквания за недопустимост и неправилност
и първоинстанционното решение. Сочи се, че ищецът не е предявил установителни
искове по чл. 59 ЗЗД, като в исковата молба не са изложени твърдения за
неоснователно обогатяване. По същество се твърди, че партидата на процесния
имот се води на името на трето за спора лице – „Б. – тежка индустрия“ АД, поради което жалбоподателката няма качеството
потребител на процесния имот на договорно основание. Излагат се доводи, че не
дължи претендираните суми и на извъндоговорно основание. Моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение и да отхвърли
исковете изцяло, с присъждане на направените съдебни разноски.
По
делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че същата
е неоснователна. Моли се въззивния съд да
потвърди решението, с присъждане на разноски.
Третото
лице – помагач „Т.“ ООД не заявява становище.
Решението
в отхвърлителната част е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното:
При
извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Същото
е постановено в изпълнение на решение № 4072/08.07.2020г. по гр.д. №
5161/2019г. на СГС, ІV Б състав, с което е било обезсилено решение №
12546/15.01.2019г. по гр.д. № 65446/2017г. на СРС, 120 с-в и делото е върнато
на СРС за произнасяне по искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
2 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД. С обезсиленото решение на СРС при
първоначалното гледане на делото, исковете са били разгледани на договорно
основание.
Противно
на твърденията в жалбата, в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба по
чл. 422 ГПК, ищецът изрично твърди, че ответницата се е обогатила с процесните
суми за негова сметка, като разместването на имуществени блага произтича от
потребление на топлинна енергия за стопански
нужди. Изложени са твърдения, че ищецът е изпратил писмено уведомление с
приложени общи условия до ответницата, но не е сключен писмен договор по чл.
149,ал.1, т. 3 ЗЕ. С оглед изложеното, предявените установителни искове за
главница и лихва са за вземания за неоснователно обогатяване от потребена
топлинна енергия за стопански нужди от физическо лице. Поради това оплакването
за процесуална недопустимост на решението в обжалваната част, в хипотезата на
разгледани непредявени искове, е неоснователно.
При
преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на
чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:
Жалбата е основателна.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 59 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата,
като физическо лице, дължи на ищеца главница, представляваща вземане за
неоснователно обогатяване, произтичащо от доставена, но незаплатена топлинна
енергия за стопански нужди на процесния топлоснабден имот с абонатен № *****, представляващ ап. 3 и ап.
4, находящи се в гр. София, бул. *******и мораторна лихва върху нея. В исковата
молба ищецът твърди, че въпреки отправена покана от негова страна, между
страните не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди за процесните апартаменти с абонатен № *****, ползвани от ответницата и
поради това последният се е обогатил неоснователно със стойността на
доставената и незаплатена топлинна енергия.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
изрично е оспорила, че имотът е ползван от нея за стопански нужди.
По делото е безспорно, а се установява
и от представените писмени доказателства /нот. акт № 200/2000г. и 2/2000г. на
нотариус Калоянова, че ответницата е
собственик на процесните два апартамента, както и че сградата, в която се
намират, е присъединена към топлопреносната мрежа на гр. София.
С писмо изх. № П6831/15.09.2016г.,
изпратено до ответницата и „Б. тежка индустрия“ АД, ищцовото дружество е
поканило и двата адресата на писмото да сключат договор с него на основание чл.
149, ал.1, т. 3 ЗЕ.
Съгласно заключението на приетата
ССчЕ и представените писмени доказателства от третото лице – помагач, партида №
***** е открита за процесния имот – ап. 3 и 4, на името на „Полихим България“
АД, а след 2014г. поради промяна в наименованието на дружеството, титуляр е „Б.
– тежка индустрия“ АД. Със същото име дружеството фигурира и в представения по
делото талон за отчет.
Съгласно заключението на приетата
СТЕ, начислената за процесния период главница за топлинна енергия представлява
ТЕ за сградна инсталация, отопление и БГВ.
Предвид изложеното, не е налице
фактическият състав на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, т.е. наличие на
обедняване на ищеца за сметка обогатяване на ответницата със спестените разходи
за консумативи за топлинна енергия на процесния топлоснабден имот, ползван за
стопански нужди. С оглед обстоятелството, че не се твърди ответницата да е
битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респ. да е налице продажба
на топлинна енергия при условията на чл. 153 ЗЕ, е без значение принадлежността
на правото на собственост върху процесния имот.
По делото няма спор, че страните не
са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ, като е налице предложение от ищеца за
сключване на такъв договор. Ето защо, за доказване на фактическия състав на
иска по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че ответницата е ползвала имота за
стопански нужди през процесния период. Такива доказателства не са представени
по делото. По делото са налице индиции, че имотът е ползван през процесния
период от трето за спора юридическо лице, поради което само на това основание така
предявения иск срещу ответницата – физическо лице на заявеното основание, е
неоснователен. В качеството й на собственик на имот в сграда – етажна
собственост, същата може да бъде потребител на топлинна енергия само за битови
нужди, но такъв иск не е предявен.
Не се налага различен извод и от
установеното по делото, че партидата на
имота се води на името на юридическо лице, което не е страна по делото. Това не
доказва ползване на имота от ответницата за стопански нужди чрез трето лице,
тъй като липсват твърдения и доказателства това ползване да е по силата на
договорни отношения между тях.
Предвид изложеното, не е налице
фактическият състав на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, т.е. наличие на
обедняване на ищеца за сметка обогатяване на ответното дружество със спестените
разходи за консумативи за топлинна енергия на процесния ползван за стопански
нужди топлоснабден имот. По изложените съображения, искът за главницата е изцяло
неоснователен и недоказан.
Предвид
акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва, че е неоснователна и претенцията за мораторна
лихва.
По изложените съображения, решението в
обжалваната част, както и в частта относно присъдените в полза на ищеца
разноски, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за отхвърляне
на исковете.
С оглед изхода на спора, на
въззивницата – ответник следва да се присъдят претендираните и доказани разноски
за двете инстанции, както следва: за въззивното производство – сумата общо 572.
24 лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв., намалено от претендираните и доказани 800 лв., по възражение на
насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършените процесуални действия. За първоинстанционното производство
ответницата също претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв., като размерът следва да бъде намален до размера на сумата
500 лв., по направеното от ищцовото дружество възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
по същите съображения. Ето защо за първоинстанционното производство следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на сумата 550 лв. – адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20225847/15.11.2019г. по гр.д. № 31824/2019г. на СРС, 61 с-в
в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.С.И.
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сумата 2362. 04 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
м.03.2014г. –м.04.2015г. за имот с абонатен № *****, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 549. 90 лв. –
мораторна лихва за периода 01.05.2014г. – 24.04.2017г., както и в частта, с
която е осъдена Р.С.И. да заплати на „Т.С.“
ЕАД, сумата 117. 73 лв. – разноски за заповедното производство и сумата 493. 35
лв. – разноски в първоинстанционното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Р.С.И., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 2362. 04 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за периода м.03.2014г. –м.04.2015г. за
имот с абонатен № *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане и сумата 549. 90 лв. – мораторна лихва за
периода 01.05.2014г. – 24.04.2017г., за които са издадени заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.05.2017г. и от 15.11.2017г. по ч.гр.д. № 27213/2017г.
на СРС, 120 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на Р.С.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 572.
24 лв. – разноски за въззивното производство и сумата 550 лв. – разноски за
първоинстанционното производство.
Решението на СРС в частта за отхвърляне
на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.