№ 49622
гр. С, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20251110114638 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.417 от ГПК. Образувано е по заявление на В. З. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.Я, бул.“В Л“ № 41, за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 ГПК против П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.Б бл...., въз основа на запис на заповед от 25.07.2024 г.
Като обсъди доводите на заявителя и представените по делото доказателства, съдът
намира следното:
Записът на заповед е едно от посочените в чл. 417, т.9 ГПК основания за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. За да има изпълнителна сила, той
трябва да бъде съставен в предписаната от закона форма и да съдържа изброените в ТЗ
реквизити.
Според чл.418, ал.2 ГПК, в заповедното производство съдът проверява дали
документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от
външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето,
против което се иска издаване на листа, т.е. проверява се формалната доказателствена сила
на изпълнителното основание. Това означава, че съдът изхожда само от данните, съдържащи
се в представеното изпълнително основание, освен в случаите, предвидени в чл. 418, ал.3
ГПК.Следователно, в това производството, съдът следва да провери само дали са налице
изискуемите от закона реквизити, без които записът на заповед би бил недействителен - чл.
535, чл. 536 ТЗ. Един от тях е падежът - чл.535, т.3 от ТЗ. Това всъщност е реквизитът, който
позволява да се установи дали вземането по ценната книга подлежи на изпълнение и само
ако това е така, тя ще е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист (т.3 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г., ОСТК). От
приложения по делото запис на заповед в оригинал се установява, че в същия е записан като
падеж "след като приключи сделката за продажба на притежавания от нас апартамент“.
Определянето по този начин на падежа от една страна противоречи на чл.486 вр. чл.537 от
ТЗ. От друга страна моментът, в който вземането по ценната книга става изискуемо, според
настоящия състав не е достатъчно точно и недвусмислено определен. Липсва яснота
продажбата на кой апартамент се визира, както в случай, че се касае за този, който е предмет
на приложения нотариален акт № 144, том V, рег.№ 6752, нот.дело № 651/2024 г., съставен
от нотариус Ивайло Иванов, рег.№ 384 от РНК, то продажбата му е извършена преди
издаване на записа на заповед и не може да служи като бъдещо събитие, спрямо което е
поставена в зависимост изискуемостта на задължението на издателите на ценната книга.
При така установените нередовности и съобразно възприетото в т.1 на ТР 1/2014 г. на
ОСГТКВКС, заявлението следва да се отхвърли без да се дават указания на заявителите за
отстраняване на констатираните пропуски.
Водим от горното, съдът:
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на В. З. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Я, бул.“В Л“ № 41, за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК
против П. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Б бл...., въз основа на запис на заповед
от 25.07.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2