Р Е Ш Е Н И Е
№
град Ловеч, 06.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №847 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2728453 на ОД на МВР Ловеч на Х.Й.Х., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 20.03.2019 година, в 05.10 часа в ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС л.а. ****, с регистрационен номер ******, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 111 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 51 км.ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Х.Й.Х., с която моли да се отмени ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Моли да се отмени обжалвания ЕФ, като излага, че през м. март 2019 г., в тъмните часове пътувал от гр. Габрово до гр. Ловеч, на пазар, около 05.00 ч. сутринта. Твърди, че се спуснал от гр. Севлиево за гр. Ловеч, като видял и двата знака указващи, че има камера и ограничение от 60 км./ч. Твърди, че преди да стигне камерата го изпреварил тир със 120 км./ч., а той се движел след него с 50 км./ч. Твърди, че отзад тира имал брезент, който скривал задният му регистрационен номер и камерата не го хванала, а хванала неговия номер. Твърди, че всяка сряда идвал на пазара в гр. Ловеч и че нямал бърза работа, а карал с нормална скорост, тъй като колата му била пълна със стока. Твърди, че има значка „Златно кормило”, и че винаги в този участък от пътя минавал 50 км/ч. Твърди, че е професионален шофьор, и че цял живот карал автобус. Моли съда да отмени издадения ЕФ като не правилен и неоснователен.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, и по същество основателна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от които е видно, че след връчване на жалбоподателят на процесния ЕФ на 17.06.2019 г., същия е депозирал жалба с вх. 0433200-63488/17.06.2019 г. до началника на Сектор ПП Ловеч чрез началника на СДВР – ОПП, в която посочил, че не е извършил описаното във връченият му ЕФ нарушение и е изложил аргументи. Съдът вземайки предвид съдържанието на тази жалба, и обстоятелството, че същата е адресирана до Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, намира, че същата въпреки, че е наименувана от жалбоподателят „жалба” има характер на възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. С писмо с УРИ №4332д-23577/24.06.2019 г. на СДВР Отдел ПП цитираната по – горе жалба е била изпратена на началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч за отношение по компетентност, като са налице писмени доказателства по делото, че е получена от същия. В последствие с вх. №906-5205/26.06.2019 г. на ОД на МВР Ловеч жалбоподателят е депозирал нова жалба срещу процесния ЕФ, в която отново е изложил аргументи, във връзка с твърдението му, че не е извършил описаното в ЕФ нарушение. Предвид обстоятелството, че до 28.08.2019 г. жалбоподателят не получил отговор по депозираните от него две жалби срещу процесния ЕФ, последния депозирал и жалба до РС Ловеч с вх. №9531/28.08.2019 г. предмет на настоящето дело. Служебно направената от съдията докладчик справка в деловодството на РС Ловеч сочи, че по описа на РС Ловеч срещу процесния ЕТ е образувано само настоящето дело и то едва на 28.08.2019 г., когато жалбоподателят директно до съда е депозирал жалба с вх. №9531/28.08.2019 г., което още веднъж затвърждава тезата, че АНО е направил преценка, че същите няман характер на жалби, които да подлежат на разглеждане от съда, а на възражения по смисъла на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. От представените от АНО писмени доказателства /писмо с вх. №906000-9929/05.11.2019 г./ се установява, че същите са постъпили в Сектор ПП на ОД на МВР Ловеч на 24.06.2019 г., и че и до момента Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч не е взел отношения по жалбите, а е изпратил последните в РС Ловеч по настоящето дело по компетентност. Видно от събраните по делото доказателства същите са изпратени едва с писмо с вх. №9066000-9047/23.10.2019 г., след направено от страна на жалбоподателят възражение, че жалбата му против процесния ЕФ не е просрочена, и разпореждане от страна на съда да се даде отговор на въпроса, предприети ли са някакви действия във връзка с тези жалби, и в какво се изразяват те, и какъв е резултата от разглеждане на тези жалби. С оглед на така събраните доказателства, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, съдът намира, че жалба против ЕФ Серия К №2728453 е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 111 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 51 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място.”. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.
Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 115 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В - 26. Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 % толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 111 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.
Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., Протокол от проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 година на ГД „МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, наличието на п.з. В - 26 и табела показваща, че в процесния участък от пътя има поставена камера за контрол на скоростта, както и че ограничението на скоростта е 60 км. ч., за процесния участък от пътя. Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система и мястото на извършване на нарушението.
От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система “SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на измерената скорост от 3 %. Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП.
По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост, а от приложената по делото разпечатка от системата за контрол на скоростния режим е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението.
По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 08.05.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН.
На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден, като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение.
Съдът намира, че обжалвания електронния фиш отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил, като наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в изпълнение разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП, жалбоподателят още в деня на получаването на ЕФ – 17.06.2019 г. е депозирал възражение до Началник Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, с което е оспорил извършването на деянието. В хипотезата на чл.189, ал.6 и ал.7 от ЗДвП АНО дължи произнасяне с решение, за анулиране на електронния фиш или отказва да го анулира. Това решение задължително се съобщава на собственика на моторното превозно средство, което в случая не е направено. Съдът намира, че административно-наказващият орган е следвало да упражни правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и да разследва и изясни спорните и неустановени обстоятелства по случая касаещи авторството на деянието, което в случая не е направено. Предвид изложеното съдът намира, че вмененото нарушение се явява недоказано и обжалваният електронен фиш като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.
Поради това съдът намира, че не следва да се обсъждат и доводите по същество на страните, както и направените възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2728453 на ОД на МВР Ловеч, с който на Х.Й.Х., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: