№ 5047
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110101171 по описа за 2022 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата
148,20 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, и 60 лева такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането.-
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем от „Изи Асет Мениджмънт“
АД е предоставена главница от 400лева, чието плащане е разсрочено на вноски. Сочи се, че
кредитополучателят е сключил с „Файненшъл България“ЕООД договор за
поръчителство,срещу възнаграждение, чието плащане е разсрочено с плащането на
месечните вноски.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ
брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство , заобикаля закона, поради
което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по
него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на
закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът дължи
възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията / дължи ежемесечна сума, а не
го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично
възнаграждение/. Следователно, възнаграждението по договора за поръчителство съставлява
„общ разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като възнаграждението е
свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1
1
ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва 48,86 %
ГПР, както и дали това възнаграждение е включено. Легалната дефиниция на „годишен
процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това
възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв
вид“ – в частност за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на
закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4
ЗПК, е уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението на поръчителя.
Като аритметично се сборува 48,86 % годишен процент на разходите и сумата от
142,70лева - възнаграждение по договора за поръчителство, е видно, че така полученият общ
годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава.
Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни
пункта.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в
частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата,
предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2
ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея.
На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не влияе върху валидността на целия
договор.
Тук е моментът да се посочи, че съдът служебно следи за приложението на
императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение искът се отхвърля на това
основание, за посочената част, както и за лихвата за забава върху възнаграждението, която е
аксцесорна и следва главното задължение, защото се дължи за забава.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Видно от договора, исканата такса за извънсъдебно събиране на вземането, не е
предвидена в него, поради което и на основание цитираните разпоредби, заявлението следва
да се отвхвърли за нея.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на 148,20 лева, възнаграждение
по договор за поръчителство, и 60 лева такси и разходи за извънсъдебно събиране на
вземането
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3