РЕШЕНИЕ
№
56
гр.
Враца, 14 .02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 16.01.2020 г. /шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 708 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на К.Н.Й.,
депозирана чрез пълномощника му * Г.Г. ***, против Заповед № 8121К-11751/26.08.2019
г. на Министъра на Вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречие с материалния закон при издаването
ѝ. Релевирани са доводи, че е нарушено правото му на защита съгласно чл.
56, изр. второ от Конституция на Република България. Счита, че неправилно е
приложен и материалния закон при определяне и налагане на дисциплинарното
наказание. Твърди, че към описаните в заповедта дати на извършване на
нарушенията не е бил запознат с Вътрешни правила за организация на
експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС,
плавателната и летателната техника на МВР. Посочва още, че за някои от
визираните в заповедта нарушения е изтекъл едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебно заседание поддържа
изложеното в жалбата и отправя искане заповедта за дисциплинарно наказание, да
бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по
оспорването - Министъра на
Вътрешните работи, чрез процесуалния си представител * Ц.Ш., оспорва
жалбата и заявява, че при провеждане на дисциплинарното производство е
спазена процедурата, описана в ЗМВР и инструкцията към същия. В представени по
делото писмени бележки от другия упълномощен процесуален представител * В. Т.
са изложени доводи, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, правилно е
квалифицирано нарушението, като в същата са изложени мотиви, които произтичат
от събраните в справката доказателства. Посочено е, че в хода на
дисциплинарното производство жалбоподателят е упражнил правото си на защита,
като е депозирал обяснения и възражения, с които наказващият орган се е
запознал преди налагането на дисциплинарното наказание. Моли съда с решението
си да потвърди оспорената заповед като съобразена със закона и съответна на
неговата цел. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената Кадрова справка
рег. № 369р-8995/15.05.2019 г., оспорващият заема длъжността *. Със Заповед
рег. № 8121К-8956/25.04.2019 г. Министърът на Вътрешните работи е разпоредил да
се извърши проверка срещу * К.Й., въз основа на постъпили данни в Докладна
записка рег. № 369р-5223/15.03.2019 г. на Директора на ОДМВР – Враца и Доклад
рег. № 4575р-4583/20.12.2018 г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ в МВР,
относно допуснати от жалбоподателя нарушения на Вътрешните правила за
организация на експлоатацията, материално-техническото осигуряване и
отчетността на ППС, плавателната и летателната техника на МВР в качеството му
на *. В докладната на директора е посочено, че въз основа на негова заповед, по
отношение на Й. е извършена проверка по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, приключила
с обобщена справка, в която са установени системни нарушения на служебната
дисциплина от страна на жалбодателя, за което в чл. 201, ал. 1 ЗМВР е
предвидено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от
една до три години“ и с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 ЗМВР и на
основание чл. 10 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г., компетентен да наложи
наказанието е Министърът на вътрешните работи.
Със заповедта на министъра за образуване на
проверка е определен персонален състав на дисциплинарно разследващ орган,
състоящ се от председател и един член, посочени са задачите – да се извърши
проверка за изясняване на постъпили данни, за допуснати от * Й. дисциплинарни
нарушения и е указан срок, в който комисията в писмена справка следва да
докладва резултата от проверката – 20.06.2019 г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 03.05.2019 г., което е видно от отбелязването върху нея и
положения от него подпис.
В хода на дисциплинарното производство Й. подава
писмено искане /л. 75 от делото/ до Председателя на ДРО, в което заявява
желанието си да се възползва от правото му по чл. 56 от Конституцията на
Република България да ползва адвокатска защита в хода на дисциплинарното
производство и моли за възможността да се явява пред ДРО и ДНО и да се запознава
с материалите от дисциплинарната проверка в присъствието и с участието на
посочения от него адвокат.
С писмо рег. № 369р-8604/09.05.2019 г.
Председателя на разследващата комисия е отказал да изпълни искането на
жалбоподателя за използване на адвокатска защита в дисциплинарното производство
с мотива, че правото му да се явява със защитник, съобразно чл. 56, изр. второ
от Конституцията е регламентирано в чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, която норма е
специална и единствено тя е приложима.
В указания в заповедта срок Комисията
е извършила възложената проверка, като е обективирала констатациите и
заключенията си от нея в подписана от членовете й справка рег. № 369р-11287/20.06.2019
г. В справката в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства,
които са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на
случая.
След анализ на събраните в хода на
проверката доказателства, съдържащи се в документи, писмени обяснения и
сведения, Комисията е направила извод за извършени четири отделни нарушения по
смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – „системни нарушения на служебната
дисциплина“, във вр. с § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР. В
справката са посочени конкретни дати, всички в почивни дни, в които в пътната
книжка на сл. Автомобил „Опел Астра“ с рег. № *, Й. е положил подпис в графата
„разрешил пътуването“, но не е положил печат върху подписа. Описани са случаи,
в които пътната книжка на същия автомобил не е оформена съгласно изискванията
на чл. 59 от Вътрешните правила и ползвателите на същия не са вписали маршрути
на движение, които са изминали в тези дни. Въпреки това жалбодателя в
качеството си на *е положил подпис в колона „разрешил пътуването“, като не е
установил нередности, което не отговаря на действителността. Установени са дати
на които служители от РУ са зареждали с гориво служебния автомобили и в пътните
книжки на същия не е отразено движението му до бензиностанцията.
Прието е, че деянията представляват
нарушение на Вътрешните правила за организация на експлоатацията,
материално-техническото осигуряване и отчетността на ППС, плавателната и
летателна техника на МВР, утвърдени с МЗ
№ Iз-305/21.02.2014
г., изм. и доп. С МЗ рег. № 8121з-1043/29.08.2018. Установено е допуснато от Й.
нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3 от ЗМВР – „неизпълнение
на заповедите на министъра на Вътрешните работи“ и лошо изпълнение на Заповед
№2597/14.08.2014 г. на Директора на ОДМВР – Враца. Въз основа на тези изводи,
Комисията е предложила на * Й. да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.
201, ал. 1, т. 2 - „забрана за
повишаване в длъжност за срок от една година“
Жалбодателят Й. се е запознал с констатациите от
проверката, обективирани в изготвената от комисията справка на 24.06.2019 г.,
видно от отбелязването върху същата. С Покана рег. № 8121р-13330/23.07.2019 г.
му е предоставена възможност в 24 часов срок от връчването ѝ да даде
писмено обяснение или възражение в деловодството на ОДМВР – Враца, адресирано
до Министъра на вътрешните работи. Поканата е връчена на 30.07.2019 г. и в
указания в нея 24-часов срок на 31.07.2019 г., жалбодателят е депозирал
обяснение с рег. № 248р-12227/31.07.2019 г. В него Й. отрича да е извършил
посочените в справката нарушения и намира, че налагането на наказание „забрана
за повишаване в длъжност“ е необосновано и несъобразено с цялостната му дейност
и поведение по време на службата.
Министърът на вътрешните работи е
запознат със справката от проверката на 23.07.2019 г., видно от резолюцията
„Запознат“ с подпис върху нея. Приел е и обсъдил писмените обяснения на
жалбодателя, като е счел защитната теза в тях за неоснователна. Приел е, че
събраните доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват, но предвид незначителните
отклонения от изискванията, предложеното от комисията наказание по чл. 201, ал.
1, т. 2 от ЗМВР се явява несъразмерно тежко, поради което на основание чл. 204,
ал. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е наложил на жалбодателя дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от шест месеца, с оспорената в настоящото производство заповед.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е законосъобразен
същият, на първо място следва да е издаден от компетентен орган, в предвидените
в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура, уредена в ЗМВР и
издадената на основание чл. 215а от ЗМВР Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015
г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, издадена от Министъра
на вътрешните работи/обн. ДВ.
бр.34 от 12 май 2015 г., изм. и доп. бр.25/2017г./.
Оспорената заповед е издадена от
Министъра на Вътрешните работи, който съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 от ЗМВР има право да налага всички наказания по чл. 197 от същия закон за
държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Спазена
е изискуемата писмена форма, като актът съдържа всички реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Относно процедурата, уредена в ЗМВР и
в Инструкция №8121з-470 от 27 април 2015
г. настоящият съдебен състав намира, че дисциплинарното производство е
проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР,
която норма постановява, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. В тази връзка възражението
на жалбоподателя, че за визираните в заповедта нарушения, извършени на ***** г.
е изтекъл едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР е неоснователно. Това е
така, тъй като съгласно ал. 3 от същата законова разпоредба сроковете по ал. 1
и ал. 2 не текат, когато държавния служител е в законоустановен отпуск. От
представената справка рег. № 369р-15095/16.08.2019 г. /л. 43/ за използван
отпуск от * Й. се установява, че същият е ползвал многократно отпуск за
процесния период, включително и поради заболяване. От своя страна, разпоредбата
на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР
предвижда, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата на чл.
196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от дисциплинарното
производство са станали известни на ответника с постъпването на изготвената
Справка - 23.07.2019 г., видно от резолюцията върху нея. Следователно
издадената на 26.08.2019 г. заповед е в
съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен
състав счита, че в хода на дисциплинарното производство има допуснати
съществени процесуални нарушения, основание за отмяна на наложеното наказание.
Съдът намира за основателно
възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита съгласно чл.
56 от Конституцията на Република България, предвид изричния писмен отказ за
предоставяне на адвокатска защита при своевременно направено изрично писмено
искане от негова страна. Съгласно цитираното от процесуалния представител на
оспорващия Решение № 10374/03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 12356/2017
г. на ВАС, V
отд. това право е отделно и независимо от правото на служителя в МВР да бъде
подпомаган в защитата си от друг служител в МВР по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно мотивите в Решение № 13876/13.11.2018 г. постановено от петчленен
състав, II
колегия на ВАС по адм. д. № 11774/2018 г. проявните форми на правото на защита
на гражданите по чл. 56 от Конституцията, когато са застрашени или нарушени
техни права и законни интереси, могат да бъдат различни в зависимост от това,
къде правото на защита се реализира. То е предоставено на всеки гражданин и
може да бъде упражнено и пред държавни учреждения, включително и със
съдействието на защитник, защото е всеобщо и основно право. Това право не може
да бъде отречено и на държавните служители, респективно полицейските служители,
в случай, че изрично са поискали да се възползват от него.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и с оглед установените релевантни за
спора факти, съдът намира, че наличието на основание за налагане на
дисциплинарно наказание от този вид и в този размер, не е доказано по несъмнен начин от
административния орган. Съдът намира, че квалифицираните като системни
маловажни нарушения на служебната дисциплина действия на жалбодателя, не могат
да се приемат като такива, още повече, че не са доказани по безспорен и
категоричен начин. Осъщественото от жалбоподателя деяние “неполагане на печат“
върху положения от него подпис в графата „Разрешил пътуването“ в пътната книжка
на зачисления на РУ Бяла Слатина автомобил, не би могло да се квалифицира като нарушение
на служебната дисциплина, тъй като самият дисциплинарнонаказващ орган в
мотивите към заповедта е посочил, че
печатът не е удостоверителен елемент за идентификация на служителя, разрешил
ползването на автомобила. Също така неясно остава нарушението, допуснато на *.,с вписване
на жалбодателя в пътната книжка като водач на автомобила. Прието е, че
тъй като на тази дата лицето е било в отпуск, то книжката е оформена за
пътуване на друга дата, без изобщо да са събирани доказателства дали е било така, коя е действителната дата на ползването, или
автомобилът все пак е ползван на
посочената дата, независимо че лицето
не е било на работа. Не става ясно
как е ставало зареждането на автомобил „Опел Астра“ с рег.№* с гориво
на другите дати освен посочените *. и *.,
защото не е логично през целия период на проверка този ежедневно ползван служебен автомобил да
е зареждан само два пъти . Освен това, след като разстоянието от РУ до
бензиностанцията е по-малко от километър, самият ответник е приел, че се касае
до чисто формално нарушение на чл.59 от Вътрешните правила, допуснато от водача
на автомобила, което не би могло да бъде известно на жалбодателя, след като не
е отразено в пътната книжка. Неизпълнение на задълженията на жалбодателя за
контрол върху използването на автомобилите на РУ би могло да има само ако е
получил сведения за несъответствието
между датите на фискалните бонове
и вписванията в пътната книжка от
лицата, които оформят разходните
документи и не е взел съответните мерки.
Дори да се приеме, че описаните деяния
са извършени от жалбодателя, поради тяхната малозначителност, не би следвало да се квалифицират като нарушения
на служебната дисциплина.
По отношение на нарушенията, описани в
т.4 от оспорената заповед, съдът намира,
че същите са доказани. Макар предвидената в пътната книжка графа „Разрешил пътуването“ да
води до нееднозначно тълкуване
на действията на лицето, което следва да
положи подпис , от всички събрани в преписката
доказателства е видно, че
става въпрос за осъществяване на последващ контрол след приключване на самото пътуване, а не до разрешаването му преди потеглянето на автомобила. В този
смисъл жалбодателят не е осъществил
контрол и е положил подпис върху
неоформена по правилата пътна книжка. С оглед на обстоятелството, че това
нарушение се явява единствено доказано, съдът намира, че наложеното наказание
в максимално предвидения размер в
разпоредбата на чл.199 ал.1 т.3
пр.3 на ЗМВР се явява
несъразмерно на степента на
опасност на нарушението и на дееца.
Така констатираните процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, съдът намира за достатъчни да
обусловят отмяна на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Налице са основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, жалбоподателят има право на разноски. От
представения договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е
договорил и заплатил в брой при сключване на договора сумата от 400 лв. за
процесуално представителство по делото. В чл. 8, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по ЗМВР, каквото е настоящето, възнаграждението е в размер на 400 лева. В
представения по делото Списък на разноските по чл. 80 ГПК в т. 2 е претендирана
и сумата от 100 лева, представляваща разход за явяване на адвокат в съдебно
заседание на осн. чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Цитираната разпоредба касае случаите на защита по
дела с повече от две съдебни заседания, а настоящото дело е преминало в едно
единствено с. з., с оглед на което тази претенция се явява неоснователна.
Предвид изложеното
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 410 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение
и 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
8121К-11751/26.08.2019 г. на Министъра на Вътрешните работи, с която на К.Н.Й. ***,
е наложено административно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА
Министерство на
вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Й. *** разноски по делото в размер на 410
/четиристотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
АДМ.
СЪДИЯ: