Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3805 30.12.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№2746/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК ...................,
седалище и адрес на управление в .........................., подадена чрез
пълномощник – юк.Р.И., уточнена с молба, вх.№18862/02.05.2019 г., л.45 и молба,
вх.№22954/29.05.2019 г., л.50, против Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес ***, с
която се претендира установяването дължимостта на сумите по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №333/28.01.2019 г. по
ч.гр.д.№677/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 900
лева, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
кредит №................., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С
исковата молба са предявени осъдителни искове за сумата от 435,36 лева,
представляваща неизплатено договорно възнаграждение и за сумата от 1080,48
лева, представляваща неизплатена част от пакет за допълнителни услуги.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на
облигационно правоотношение между страните по Договор за потребителски кредит №...............,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 900
лв., като останалите периметри по договора предвиждат годишен процент на
разходите в размер на 49,90 % , годишен лихвен процент от 41,17 % ; срок на
кредита 24 месеца; месечна вноска от 55,64 лв. или общо дължима сума за връщане
в размер на 1335,36 лв. Твърди се още, че е дължимо и е възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на
1080,48 лева с вноска от 45,02 лв. Длъжникът не е изпълнявал точно поетите от
него задължения, поради което и на основание т. 12.3 от общите условия към
договора, поради просрочие на една вноска с повече от 30 дни, настъпва
предсрочно прекратяване на договора и обявяване на предсрочна изискуемост на
вземанията, без да е необходимо уведомяването на длъжника. Независимо от това
такова уведомяване било извършено чрез писмо изпратено до ответника на
03.05.2018 г. Към настоящия момент, съобразно уговорките между страните, останали дължими търсените в настоящото
производство суми.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя писмено
становище, вх.№54690/29.11.2019 г.
Ответникът
е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК – адвокат Ч., който излага твърдения за нищожност на
представения с исковата молба договор на основание противоречието му с чл.10,
ал.1 от ЗПК, заобикаляне на чл.19, ал.4 от същия закон, противоречие с добрите
нрави на размера на възнаградителната лихва и неравноправие относно размера на
годишния лихвен процент. Възразява се и по твърдението на ищеца за обявяване на
длъжника на предсрочната изискумост на вземането. На подробно изложените в
отговора аргументи се претендира отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание отговорът се поддържа от особения представител, а от съда се
иска да отхвърли иска.
Правното
основание на предявените искове е по чл. 422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, а
на осъдителните искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По
делото са приети писмени доказателства – искане за отпускане на потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт №............. от 22.01.2018 г., Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартния европейски
формуляр, Договор за потребителски кредит Профи Кредит стандарт №...............
от 22.01.2018 г., споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от 22.01.2018 г., ОУ на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски
кредит, погасителен план към договор за потребителски кредит №..............,
извлечение транзакции от 22.01.2018 г., извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит №............., които в съвкупност обосновават извод, че
страните са се намирали в договорни отношения по силата на сключен помежду им
на 22.01.2018 г. Договор за потребителски кредит №............, на основание на
който ищецът е отпуснал на ответника сума в размер на 900,00 лева, която
последният се задължил да върне в срок от 24 месеца, при размер на месечната вноска
по кредита от 55,64 лева и годишен лихвен процент от 41,17 % или общото
задължение по кредита в размер на 1335,36 лева.
По
делото е прието като доказателство и подписано между страните споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което се дължи възнаграждение
от 1080,48 лева с договорен размер на вноската по закупения пакет от 45,02
лева, или общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в
размер на 2415,84 лева.
Между
страните не се спори по това, че сумата по договора за кредит е усвоена от
ответника, както и че последният не е извършвал каквито и да е плащания, както
по договора, така и по пакета от допълнителни услуги.
По
делото е приложено и ч.гр.д.№677/2019 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието
на което се установява, че е образувано на 25.01.2019 г. по заявление на „Профи
Кредит България“ ЕООД срещу ответника Д., на основание на което на 28.01.2019
г. е издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК с №333, с която е разпоредено Д.Г.Д. да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД сумата от 2451,92 лева като вземане за главница по договор за
потребителски кредит №................./22.01.2018 г., от която 900 лева –
главница, 435,36 лева –договорно възнаграждение, 1080,48 лева – възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги, 30,00 хлева – такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземане за периода от 27.02.2018 г. до 02.05.2018 г. и
сумата от 6,08 лева, представляваща законна лихва за периода 27.02.2018 г. – 02.05.2018
г., последните две от които в исковото производство не се претендират, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №2746 по описа на Бургаския районен съд за 2019 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№677/2018 г. по описа на
РС-Бургас е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 21.02.2019 г., от лице легитимирано
да предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
В
тежест на ищцовото дружество
е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило
задълженията си точно, както и възникналото в негова пола изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума за главница на
соченото основание и в търсения размер, а така също и забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
В
настоящия казус, представеният писмен договор не се оспорва по автентичност от
назначения от съда особен представител на ответника, който въвежда редица други
възражения, които съдът намира за основателни.
В
тази връзка, изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит, както
и на страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова
институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност,
ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа извън
рамките на своята професионална компетентност, то изводът, който се налага е,
че договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9, ал.1 от ЗПК, а ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение
следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от която са
уредени изискванията за форма и съдържание, в какъвто смисъл са и възраженията
на назначения от съда особен представител на ответника.
Не се оспорва от ответната страна, че ищцовото дружество е
предоставило на ответника кредит в размер на 900 лева. Относно условията му за
връгщане - срок от 24 месеца в общ размер от 2415,84 лева, формиран от подлежащата на връщане главница от 900
лева и възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 1080,48 лева.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора е регламентирана в разпоредбата на
чл.10а от ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да не
съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на
кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от
уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова
и тази уговорка съдът счита, че противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Нещо повече, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1080,48
лева съдът намира, че се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна, за което съдът е длъжен да
следи склужебно.
Предвид на изложеното, съдът приема, че осъдителният иск за вземането на ищеца за възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1080,48 лева, е неоснователен и
следва да се отхвърли като такъв.
По отношение вземането на ищеца за договорно възнаграждение в
размер на 435,36 лева, съдът съобрази нормата на чл.19,
ал.1 от ЗПК, съгласно която „годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. В настоящия случай, договорът
за потребителски кредит предвижда ГПР- 49,90 % и годишен лихвен процент 41,17 %, като определени
по този начин, съдът счита, че същите се явяват уговорени в нарушение на
добрите нрави, тъй като надвишават трикратния размер на законната лихва, което
е основание за нищожност по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД, още повече, че по делото не се твърди, нито установи наличието
на каквито и да е обстоятелства, които да дават основание на кредитора да очаква
завишен размер на вреди от неизпълнение задължения на кредитополучателя.
Предвид на изложеното, съдът приема, че осъдителният иск за
вземането на ищеца за договорено възнаграждение в размер на 435,36 лева е неоснователен и следва да се отхвърли
като такъв.
Потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, по който липсват данни за
изпълнение на задължението за връщане от страна на ответника, поради което и установителният
иск за главницата от 900,00 лева се явява основателен и доказан за сумата от 794,24
лева, като за разликата до предявения размер от 900,00 лева следва да се
отхвърли, а съображенията за това съдът черпи от разясненията, дадени с
Тълкувателно решение №8/2017 г. на ОСГТК, съгласно които е допустимо
предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само
за вноските с настълил падеж, ако предсрочната изискуемост не е е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължеине по чл.410 от ГПК, какъвто е и настоящият случай, тъй като
по делото няма данни приложеното на л.39 уведомително писмо да е било връчено
на длъжника.
Върху
уважената част от главната претенция ответникът дължи и законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.01.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете, като
същите възлизат на сумата от 148,26 лева.
При
съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от иска, или
сума в размер на 32,56 лева.
Воден
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че ответникът Д.Г.Д., ЕГН **********,
адрес ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление в .................................,
сумата от 794,24 лева (седемстотин
деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща главница
по договор за потребителски кредит №....................../22.01.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
25.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума има
издадена по ч.гр.д.№677/2019 г. по описа на БРС Заповед за изпълнение на
парично задължнеие по чл.410 от ГПК с №333/28.01.2019 г., като в останалата
част до предявения размер главница от 900,00 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ......................,
седалище и адрес на управление в ........................, за осъждане на
ответника Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на ищеца сумата от
435,36 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение и сумата от
1080,48 лева, представляваща неизплатена част от пакет за допълнителни услуги,
и двете дължими по Договор за потребителски кредит №......................../22.01.2018
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление в ..............................,
сумата от 148,26 лева (сто четиридесет и осем лева и двадесет и шест
стотинки) – разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от
иска и сумата от 32,56 лева
(тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки) - разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова сметка, ***: IBAN:***:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ п /
Вярно с оригинала
Ж. С.