РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600111 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда рег. № 3 от 11.02.2025 г., постановена по НОХД №
979/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, подсъдимият М. С. Ч. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 244, ал. 1 НК, поради
което и при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното на подсъдимия
Ч. наказание две години лишаване от свобода е приспаднато времето, през
което същият е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от
29.06.2024 г.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото
веществени доказателства.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
1
адв. Й. У., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Ч., с
оплакване за нейната незаконосъобразност и необоснованост. Прави се искане
присъдата да бъде изменена, като на подсъдимия бъде наложено „по-леко
наказание“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят
на Апелативна прокуратура - Пловдив счита жалбата за неоснователна,
поради което предлага атакуваната с нея първоинстанционна присъда да бъде
потвърдена.
Подсъдимият и неговият служебен защитник поддържат
въззивната жалба и направеното с нея искане. В последната си дума
подсъдимият моли да му бъде наложено по-леко наказание.
Въззивният съд след като се запозна с доказателствата по делото,
становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314
НПК, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но не следва да бъде
разглеждана по същество. Налице са основания за отмяна на
първоинстанционната присъда, тъй като при постановяването й са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията за това са
следните:
Подсъдимият М. С. Ч. е предаден на съд с обвинителен акт на
Окръжна прокуратура – Пазарджик за престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1
НК. В хода на воденото по делото досъдебно производство на Ч. (тогава
обвиняем), с оглед установеното, че същият е без образование и неграмотен,
на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 пр. 2 НПК, му е назначен служебен защитник –
адв. Й. У..
С разпореждане на съдията – докладчик е насрочено
разпоредително заседание по делото на 11.02.2025 г. от 13.30 ч., за което са
призовани ОП – Пазарджик, подсъдимият Ч. и служебният му защитник – адв.
У.. За насроченото разпоредително заседание на подсъдимия М. С. Ч. е
изпратена призовка на адрес, посочен в досъдебното производство: гр. *, ул.*,
обл. *, а на служебния му защитник адв. Й. У. – на адрес: гр. *, ул. *, обл. *.
Призовката за подсъдимия Ч. е получена на 20.12.2024 г. от адв. У., който на
същата дата е получил и своята призовка (и двете призовки за различни
2
адреси, са връчени от един и същ призовкар при РС-Велинград и са получени
от едно и също лице – адв. У.).
Видно от изготвения съдебен протокол (л. 16 – л. 19 от НОХД), в
насроченото на 11.02.2025 г. от 13.30 ч. разпоредително заседание по делото са
се явили представител на ОП-Пазарджик и адв. У.. Не се е явил подсъдимият
Ч., за който председателят на съдебния състав е докладвал, че е редовно
призован. Постановил е определение, с което на основание чл. 94, ал. 1, т. 4 и
т. 8 НПК, е назначил адв. Й. У. за служебен защитник на подсъдимия М. С. Ч..
Следователно, с оглед цитираните законови разпоредби, съдът е приел, че на
подсъдимия следва да бъде назначен служебен защитник, тъй като същият не
владее български език (чл. 94, ал. 1, т. 4 НПК) и делото се разглежда в негово
отсъствие (чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК). След постановяване на определението, не
са изслушани становищата на страните по хода на делото.
В съдебния протокол е отбелязано, че „на второ повикване в 13.45
ч. не се явява подс. М. С. Ч. редовно призован“. Вписано е и изявление на адв.
У.: „Около 20.01.2025 г. съм уведомил подсъдимия, че има насрочено заседание
за днес. Знае за днешното заседание, уведомил съм го.“.
Представителят на ОП - Пазарджик е изразил становище да се
даде ход на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия, на
основание чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, тъй като същият е редовно призован, не е
посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по
чл. 247в , ал. 1 НПК.
Служебният защитник също е изразил становище да се даде ход на
делото.
Съдебният състав също е приел, че няма пречка да бъде даден ход
на делото за провеждане на разпоредително заседание в отсъствие на
подсъдимия, на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, в присъствие на защитник,
тъй като подсъдимият е редовно призован (но съдът не е изложил
съображения защо е приел призоваването за редовно), не е посочил
уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в,
ал. 1 НПК.
След като е даден ход на разпоредителното заседание, са
изслушани становищата на прокурора и служебния защитник по въпросите,
3
включени в чл. 248, ал. 1 НПК. Съдът е постановил определение по същите
въпроси и, след като е приел, че са налице основания за разглеждане на делото
по общия ред, е дал ход на съдебното следствие.
По предложение на съда и със съгласието на прокурора и
служебния защитник са прочетени, на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4
НПК, показанията на свидетелите, посочени в списъка към обвинителния акт,
дадени пред органа на досъдебното производство, на основание чл. 279, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 НПК са прочетени обясненията на подсъдимия, дадени пред
органа на досъдебното производство в присъствието на защитник, прочетено
и прието е на основание чл. 282, ал. 3 НПК и заключението на вещото лице,
изготвено в хода на досъдебното производство и на основание чл. 283 и чл.
284 НПК са прочетени писмените доказателства и предявен на страните
фотоалбума за посетено местопроизшествие - оглед на инкриминираните
банкноти.
При липса на доказателствени искания от прокурора и служебния
защитник и след като е приел, че „са извършени всички действия за
всестранно, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото“,
съдът е обявил за приключено съдебното следствие и е дал ход на съдебните
прения. След приключване на съдебните прения е приключен и съдебният
протокол, а след него в материалите по делото е приложена постановената
присъда. В съдебния протокол не е отбелязано, че преди обявяването й, съдът
се е оттеглил на тайно съвещание, нито че същата е обявена публично и на
страните е разяснено правото им на обжалване и протестиране на
постановената присъда.
Въз основа на проследената хронология на развилото се пред
окръжния съд съдебно производство по делото, настоящият въззивен състав
счита, че са допуснати съществени нарушения на основополагащите
процесуални правила, а именно:
1. Проведено е разпоредително заседание, за което подсъдимият не
е бил редовно призован и не се е явил. Неясно по какви причини съобщението
(призовката) за подсъдимия, изпратена на адрес: гр. *, ул. *, обл. *, е получена
от назначения му в хода на досъдебното производство служебен защитник адв.
Й. У.. По делото липсва разпореждане на съдията – докладчик подсъдимият да
бъде призован чрез служебния си защитник от досъдебното производство.
4
Липсва и изявление на подсъдимия, че желае предназначените за него
призовки, съобщения и книжа по делото да бъдат връчвани на адреса на
служебния му защитник. Окръжният съд не е направил никакви опити да
осигури явяването на подсъдимия в разпоредително заседание – напр. по реда
на чл. 178, ал. 2 НПК, нито да установи причините за неговото неявяване. Без
да изложи мотиви защо е приел, че подсъдимият е редовно призован, съдът е
намерил е, че следва да бъде даден ход на разпоредителното заседание при
условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК и е провел такова. Аргументирал се е с
това, че подсъдимият е редовно призован, не е посочил уважителни причини
за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 НПК, както и
че неявяването му няма да попречи на разкриване на обективната истина.
Настоящият въззивен състав намира, че изводът на съда в тази
насока е дълбоко погрешен. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК, по
дела с обвинение за тежко престъпление, присъствието на подсъдимия в
съдебно заседание е задължително. В случая, срещу подсъдимия е повдигнато
обвинение по чл. 244, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание от две до
осем години лишаване от свобода и е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Следователно, присъствието му в съдебно заседание е задължително. За да
приеме, че налице основание за разглеждане на делото в отсъствие на
подсъдимото лице, то следва да са налице изброените в л. 269, ал. 3, т. 3 НПК
условия и едно от тях е подсъдимият да е редовно призован. В случая
подсъдимият не е бил редовно призован. Призовката за насроченото
разпоредително заседание, изпратена на известния му адрес, както бе
отбелязано, е получена неясно по какви причини от назначения му в
досъдебното производство служебен защитник, който, от своя страна, е
посочил свой различен адрес за личното му призоваване. Установените по
делото факти сочат, че окръжният съд не е следвало да дава ход на
разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия, защото същият не е
бил призован по надлежния ред. Като е сторил обратното, е лишил
подсъдимия от възможността му пълноценно да участва в наказателния
процес, като част от комплексното му право на защита по чл. 55 НПК. В тази
насока е известно, че подсъдимият, защитаващ собствените си права и
законни интереси, има процесуалното право да участва в съдебното
производство, а съдът е длъжен да му осигури възможност да упражни това
право. Правото на подсъдимия да участва лично в производството е основен
5
елемент от справедливия наказателен процес. Константна е практиката на
Европейския съд по правоприлагането на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, че задочното
производство изцяло или частично е допустимо само в процесуалната
ситуация на доказван отказ на подсъдимото лице да се яви по делото и да се
защитава, или бягство от правосъдието, но такива факти липсват в
конкретиката по настоящия казус. Неучастието на страна в наказателния
процес в съдебната фаза винаги е съществено процесуално нарушение, тъй
като води до ограничаване процесуалните права на страните, а в случая това е
подсъдимият, поради което съставлява самостоятелно и достатъчно основание
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на окръжния съд.
2. С разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на
разпоредителното заседание по делото на 11.02.2025 г., освен страните –
прокурор, подсъдимия и назначения в досъдебното производство служебен
защитник, не са били призовани останалите лица от списъка за призоваване
към обвинителния акт. Непосредствено след проведеното на посочената дата
разпоредително заседание (без участието на подсъдимия), съдът е постановил
определение, с което е приел, че са налице основания за разглеждане на делото
по общия ред, след което и е даден ход на съдебното следствие.
След провеждане на процедурата по чл. 276, ал. 1 и ал. 2 НПК, съдът е
предложил, а прокурорът и служебният защитник са дали съгласието си, да
бъдат прочетени показанията на неявилите се свидетели, дадени в хода на
досъдебното производство, на основание чл. 281 , ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 НПК. Така
са прочетени показанията на четиримата свидетели, посочени в списъка към
обвинителния акт. Цитираната от окръжния съд разпоредба предвижда
възможност, когато свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован,
или е починал, да бъдат прочетени показанията му, дадени пред органа на
досъдебното производство, със съгласието на подсъдимия и неговия
защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. В
случая, освен съгласието на служебния защитник, не са били налице
останалите предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба. Нито един
от четиримата свидетели не е бил призоваван, за да се приеме, че не може да
бъде намерен, нито по делото има данни, за който и да е от тях, да е починал.
В тази връзка следва да се посочи, че независимо от изключенията,
предвидени от закона за ползване през прочитане на показания, свидетелските
6
показания са валидни, ако са били депозирани устно и непосредствено пред
съда, разглеждащ наказателното дело и решаващ въпросите по чл. 301 НПК.
По този начин той основава решението си върху доказателствен материал,
който е събрал и проверил лично в съдебната фаза на процеса. Възможните
изключения от принципите на чл. 18 НПК (за непосредственост) и чл. 19 НПК
(устно извършване на наказателното производство), не следва произволно да
се разширяват. Видно от разпоредбата на чл. 139, ал. 5 НПК свидетелят трябва
да бъде поканен да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е
известно по делото, като в хипотезите, визирани в чл. 281, ал. 1 - ал. 10 НПК и
при лимитираните в нормата предпоставки, дадените в хода на досъдебното
производство или пред друг състав на съда, негови показания се прочитат. В
рамките на тези задължения (неизпълнени от окръжния съд), решаващият
орган приема заявеното от разпитвания кои свои твърдения поддържа, като
внимателно изследва причините за констатираните противоречия, наличния
отказ и липсата на спомен, обусловили прилагането на разпоредбата на чл.
281 НПК. В случая изключението е било ползвано като правило, поради което
съдът е нарушил принципа на непосредствеността и за устно извършване на
наказателното производство, според който е следвало да изпълни
задълженията си и да основе решението си върху доказателствени материали,
които е събрал и проверил лично. Констатираната подмяна на принципите,
залегнали в разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 НПК, обуславя отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
При положение, че не са били налице предпоставките за провеждане
на задочно производство, както бе отбелязано по-горе, незаконосъобразно е
приложена и разпоредбата на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК за прочитане
обясненията на подсъдимия, дадени пред органа на досъдебното
производство.
3. Съдът в мотивите си към обжалваната присъда се е позовал на
свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, които не са събрани по
установения ред - нито са разпитани непосредствено в съдебно заседание,
нито са били налице предпоставките за прочитане на показанията и
обясненията по реда на чл. 281 НПК и чл. 279 НПК. Позовавайки се на
свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, които не са събрани по
7
надлежния ред, окръжният съд е допуснал грубо нарушение на процесуалните
правила - ограничил е правото на обвинението за непосредствено събиране на
доказателства, относими към предмета на доказване, както и правото на
защита на подсъдимия да участва във воденото срещу него наказателно
производство и в събирането на доказателствата. Тези допуснати от съда
съществени процесуални нарушения са самостоятелно основание за отмяна на
обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане за тяхното
отстраняване.
4. Видно от приложения протокол от съдебно заседание на 11.02.2025
г., след изслушване на пледоариите на прокурора и служебния защитник,
окръжният съд е пристъпил директно към закриване на съдебното заседание,
като е отбелязано само, че: "Протоколът се изготви в съд. з., което приключи
в 14.50 часа". След протокола е приложена и постановената присъда (л. 21 от
НОХД). Касае се за драстично погазване на правила с изключително значение
в процеса, като е била нарушена установената в разпоредбите на чл. 300, чл.
301, чл. 310, ал. 1 и чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК поредност на действията на съда,
свързани с постановяването на присъда. В посочения протокол за проведено
съдебно заседание липсват каквито и да е данни, че след изслушване на
пледоариите на страните, съдът се е оттеглил на тайно съвещание, за да
постанови присъдата си и че при спазване на изискванията на чл. 310, ал. 1
НПК публично я е обявил, след което на страните, в съответствие с
разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК, са били разяснение сроковете и реда
за обжалването й. Видно от разпоредбата на чл. 131 НПК протоколът от
съдебното заседание удостоверява извършените процесуални действия и реда,
по който са извършени. Отсъствието в протокола, който е доказателствено
средство по чл. 131 НПК, на данни по чл. 300, чл. 310, ал. 1 и чл. 311, ал. 1, т.
7 НПК налага извод, че изрично визираните от процесуалния закон действия
на съда не са били осъществени. Постановяването на присъдата след тайно
съвещание, публичното й обявяване и разясняването на сроковете и реда за
нейното обжалване са самостоятелни задължителни етапи от стадия на
съдебното заседание, които изрично са уредени в посочените разпоредби на
чл. 300, чл. 310, ал. 1 и чл. 311, ал. 1, т. 7 от НПК. Оттеглянето на съда на
тайно съвещание е изключително важно за законосъобразността на процеса,
тъй като по време на тайното съвещание за постановяване на присъдата, се
решават въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 НПК, изготвя се и се подписва
8
съдебния акт. Не по-маловажно е и публичното оповестяване на присъдата,
непосредствено след нейното постановяване, при стриктно спазване забраната
по чл. 259 НПК - след изслушване на съдебните прения и последната дума на
подсъдимия членовете на състава на съда да не могат да разглеждат друго
дело преди постановяване на присъдата. Обявяването на присъдата
представлява елемент от значение за нейната действителност. Неизпълнението
му се приравнява на липса на присъда. Посочените по-горе действия по
оттегляне на съда на тайно съвещание и нейното публично обявяване са
действия на съда, които задължително се отразяват в съдебния протокол.
Законовият регламент на тези задължителни за съда етапи от съдебното
заседание с конститутивен характер за съдебния акт, не са самоцел, а
обслужват основни начала на наказателния процес. В този смисъл са гаранция
за спазване на принципа по чл. 10 НПК – при осъществяване на своите
функции съдиите и съдебните заседатели са независими и се подчиняват само
на закона. Важна гаранция за този принцип е и тайната на съвещанието по
смисъла на чл. 33, ал. 1 НПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, съдиите и
съдебните заседатели са длъжни да пазят тайната на съвещанието. Спазването
на реда за постановяване на присъдата от съда е гаранция и за спазване на
изискването за непрекъснатост на съдебното заседание по смисъла на чл. 259
НПК. Не на последно място установеният ред за постановяване на присъдата е
гаранция за вземане на решение по вътрешно убеждение по чл. 14, ал. 1 НПК,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Пропускането на
етапите на тайното съвещание и на незабавното публично огласяване на
присъдата, опорочава съдебния акт и представлява съществено процесуално
нарушение от категорията на абсолютните, което представлява основание за
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Процесуално нарушение от същата категория е и неизпълнението на
задължението по чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК, след обявяване на присъдата, по
съответния ред, председателят на състава на съда да разясни на страните реда
и срока за нейното обжалване. Подобно действие също така не е било
отразено в протокола от проведеното по делото съдебно заседание. В
посочения смисъл е и трайно установената съдебна практика (Решение № 126
от 22.IV.1992 г. по н. д. № 51/92 г., I н. о. на ВС; Решение № 133 от 15.03.2012
г. по н. д. № 209/2012 г. на ВКС, I н. о.; Решение № 158 от 26.03.2012 г. по н. д.
9
№ 342/2012 г. на ВКС, III н. о.; Решение №137 от 01.06.2015 г. по н.д. №
135/2015 г. на ВКС, ІІ н.о. и др.).
Констатираните съществени процесуални нарушения са неотстраними
от въззивната инстанция, но могат да бъдат отстранени от първостепенния съд
при ново разглеждане на делото. Те налагат отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен
съд – Пазарджик от стадия на разпоредителното заседание.
Наведените оплаквания относно фактическата установеност на
деянието, доказателствената дейност на съда при възприемането й,
съставомерността на извършеното и явната несправедливост на наложеното
наказание не могат да бъдат обсъждани при посочените по-горе съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на обжалваната присъда.
С оглед на изложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2
вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда рег. № 3 от 11.02.2025 г., постановена по
НОХД № 979/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10