№ 15094
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110120232 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Т. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 25.11.2009г., издаден по гр. д. №
32270/2009г. по описа на СРС, бил осъден да заплати на ответника сумата от 582,18лв.
главница, ведно със законната лихва от 22.06.2009г. до окончателното плащане, възлизаща
на 823,62лв. за периода 22.06.2009г.-12.04.2023г., 245,83лв. лихви и 125лв. разноски. Въз
основа на изп. лист било образувано изп. дело № 3341/2009г. по описа на ЧСИ Н. М. за
събиране на вземанията. Счита, че давността за вземанията започнала да тече на 25.11.2009г.
и на 25.11.2019г. изтекла 10-годишната погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи на ответника посочените по-горе суми поради погасяването им
по давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че заведеният иск е неоснователен, а изп. дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените обезпечителни мерки. Посочва, че дружеството не
е дало повод за завеждане на иска и в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени за разглеждане са отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 ГПК.
По делото не е спорно, че в полза на ответното дружество е издаден изп. лист на
25.11.2009г. по гр. д. № 32270/2009г. по описа на СРС, съгласно който ищецът е осъден да
му заплати сумата от 582,18лв. главница, ведно със законната лихва от 22.06.2009г. до
окончателното плащане, 245,83лв. – лихва от 12.07.2006г. до 22.06.2009г. и 125лв. –
разноски по делото.
Не е спорно, че въз основа на изп. лист е образувано изп. дело № 3341/2009г. по
описа на ЧСИ Н. М. за събиране на вземанията, като с постановление от 04.05.2023г.
1
съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Между страните не е спорно, а и се установява от материалите по изпълнителното
дело, че за вземанията е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност и
вземанията са погасени. Ето защо, предявените отрицателни установителни искове следва да
бъдат уважени.
Спорен е въпросът относно дължимите разноските за настоящото производство, като
ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл.
78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата на закона изисква наличието на
две кумулативни предпоставки, за да останат разноските в тежест на ищеца – ответникът да
не е дал повод за завеждане на иска и да е признал иска. В случая не е налице нито една от
двете предпоставки. Ответникът признава определи факти, но изрично с отговора на
исковата молба твърди, че искът е неоснователен. Предвид това, липсва признание на иска.
Отделно от това, съдът намира, че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Видно
от съдържанието на изп. дело, ответникът е подавал молби на 06.12.2017г., 22.12.2018г.,
18.02.2021г. 01.12.2021г., с които е искал предприемане на изп. действия спрямо длъжника.
Макар към датата на подаване на тези молби изп. производство да е било прекратено по
силата на закона поради настъпила перемпция, това поведение на ответника показва, че
същият все още търси събиране на вземането и не се е дезинтересирал от него, което
обосновава интерес у ищеца да заведе отрицателния установителен иск. Ответникът не е
бездействал, а е инициирал действия по събиране на вземанията, с което е дал повод за
завеждане на иска и следва да отговоря за сторените разноски.
По изложените съображения, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски от 71,07лв. за държавна такса и 475лв. за адв. възнаграждение или общо 546,07лв.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на адв. хонорар е неоснователно,
тъй като същият е под минимума по Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Т. М., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление /населено място/, искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи
на ответника сумите от 582,18лв. - главница, ведно със законната лихва от 22.06.2009г. до
окончателното плащане, възлизаща на 823,62лв. за периода 22.06.2009г.-12.04.2023г.,
245,83лв. – лихва от 12.07.2006г. до 22.06.2009г. и 125лв. – разноски по делото, за които е
издаден изп. лист от 25.11.2009г. по гр. д. № 32270/2009г. по описа на СРС, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, да заплати на М. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 546,07лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2