№ 93
гр. Плевен, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500133 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от А. Т. Г., от гр. София,
който е взискател в производството по изпълнително дело № 30101/2014г. по
описа на СИС при Районен съд – Плевен, срещу постановлението на
държавния съдебен изпълнител от 12.11.2021 г. за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В
жалбата са изложени съображения, че жалбоподателят е бил продължително
време с влошено здравословно състояние, което се е отразило на
възможността му да поиска извършване на изпълнителни действия по делото.
С жалбата се претендира отмяната на обжалваното постановление на ДСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено становище от
длъжника в изпълнителното производство – Т. С. В..
Представени са писмени мотиви от държавен съдебен изпълнител при
Районен съд – Плевен.
Като взе предвид данните по приложеното копие на изпълнителното
дело, оплакванията в постъпилата жалба и становището на съдебния
1
изпълнител, настоящият състав на Плевенски окръжен съд намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
действията на съдебния изпълнител, предвиден в чл. 436, ал. 1 ГПК. С оглед
наведените в жалбата твърдения, предметът на обжалване се включва в
основанията, визирани в чл. 435, ал. 1 от ГПК и разглеждането на жалбата е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От данните по приложеното копие на изпълнителното дело се
установява, че същото е образувано на 25.02.2014 г. по молба на А. Т. Г., въз
основа на издаден в негова полза изпълнителен лист срещу Т. С. В..
В хода на принудителното изпълнение, по молба на взискателя е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т.В., което
същият е получавал от Кметство с. ***.
С молба от 30.04.2015 г. взискателят е посочил сметка, по която да му
бъдат превеждани постъпилите суми по делото.
В резултат на наложения запор по изпълнителното дело са постъпвали
плащания, но суми са били изплащани само в полза на държавата като
присъединен взискател по право, чрез Национална агенция по приходите.
С писмо от 07.12.2015 г. работодателят на длъжника – Кметство с. ***
уведомява съдебния изпълнител, че последната вноска по запора върху
трудовото възнаграждение на Т. С. В. е направена на 01.12.2015 г. и лицето е с
прекратени трудови отношения с кметството.
С обжалваното постановление от 12.11.2021 г. държавният съдебен
изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
Постановлението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка.
Такъв е и настоящият случай, имайки предвид и обстоятелството, че
изпълнителното дело не е образувано за принудително събиране на присъдена
2
издръжка.
Следователно налице са били законовите предпоставки, визирани в
цитираната по-горе правна норма, съдебният изпълнител да издаде
постановление във връзка с прекратяването на изпълнителното производство.
Следва да бъде посочено също така, че лимитативно посочените в ГПК
основания за прекратяване на изпълнителния процес се състоят в
първоначална липса или последващото отпадане на някое от условията за
допустимост на процеса. Ето защо, налице ли е някое от тези основания,
прекратяването на изпълнителния процес настъпва по силата на закона.
Издаденото от съдебния изпълнител постановление, с което той прогласява
прекратяването, не е условие, за да се прекрати изпълнителното
производство, а само констатиране на едно вече настъпило прекратяване.
Макар и да не обуславя самото прекратяване, постановлението е необходимо,
за да се приложат някои от последиците на прекратяването, каквато е и
недопустимостта на последващи изпълнителни действия.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата на
А.Г. - взискател в изпълнителния процес, срещу постановлението на ЧСИ, с
което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК – тъй като взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на повече от две години, е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Т. Г., от гр. София, срещу
постановлението на държавния съдебен изпълнител от 12.11.2021 г. за
прекратяване на изпълнително дело № 20144430430101 по описа на СИС при
Районен съд – Плевен на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4