№ 231
гр. Шумен, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20233600500260 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №255/7.04.2023г. по гр.д.№831/2022г. по описа на ШРС, съдът е
осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление
гр. София, район Изгрев, ж.к. ......., бул. „......“ № 1, представлявано от Б.И. и Ж.К., ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроконсултстрой“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „.....“ № 15, представлявано от управителя О.Д., сумата в размер
на 2208 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП от 03.11.2020 г., причинено от л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н .... ВТ, управляван от
Г.А.Г., за който имало сключен с ответника Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/30/120002136033 със срок на покритие от 10.08.2020 г. до 09.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 03.11.2020 г. до окончателното заплащане на
сумата, отхвърлил е предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение над
присъдения размер от 2208 лв. до пълния предявен размер от 3011,50 лв. като неоснователен
и недоказан, осъдил е ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” да заплати на
„Електроконсултстрой“ ЕООД, сумата от 773,85 лв., представляващи сторени от ищеца
разноски в производството, съразмерно на уважената част от иска, осъдил е
„Електроконсултстрой“ ЕООД да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” сумата от
409,55 лв., представляващи сторени от ответника разноски в производството, съразмерно на
отхвърлената част от иска, осъдил е ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” да заплати по сметка
на Районен съд – Шумен сумата в размер на 109,98 лв. , представляващи сторени деловодни
1
разноски, съразмерно на уважената част от иска ,осъдил е „Електроконсултстрой“ ЕООД,
да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата в размер на 40,02 лв.,
представляващи сторени деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от ищеца „Електроконсултстрой“ ЕООД в частта с която
съдът е отхвърлил иска по чл.432 ал.1 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение
над присъдения размер от 2208 лв. до пълния предявен размер от 3011,50 лв. като
неоснователен и недоказан като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част и
вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковата претенция в пълен размер и
да му се присъдят направените разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” в частта му с
която е осъден да заплати на „Електроконсултстрой“ ЕООД, сумата в размер на 2208 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди като незаконосъобразно и неправилно
по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено
в обжалваната част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковата
претенция в пълен размер и да му се присъдят направените разноски по делото за двете
съдебни инстанции. В условията на евентуалност моли съдът да приеме ,че е налице по
голям процент на съпричиняване от страна на водача на МПС Даф-45 над приетите от ШРС
20% , и в условията на евентуалност съдът да намали размера на присъденото обезщетение
за имуществени вреди и съответно и размера на дължимите от ответника разноски .
„Електроконсултстрой“ ЕООД, действащо, чрез пълномощника си адв.Ж. В.Д-Д от
ШАК е депозирало отговор с който оспорва жалбата на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”
като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му
част.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” на въззивната жалба на „Електроконсултстрой“ ЕООД. В писмено становище
депозирано преди съдебното заседание прицесуалният представител на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве” юрисконсулт И.С. оспорва депозираната въззивна жалба и моли съдът да я
остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част и да му се присъдят
разноските по делото
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни
страни, при наличие на правен интерес и са допустими. Разгледани по същество жалбата
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” е неоснователна , а жалбата на „Електроконсултстрой“
ЕООД е частично основателна.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
2
:
Ищеца е предявил срещу ответното дружество иск с правно основание чл.432 ал.1
от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 3011,50 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП от 03.11.2020 г.,
причинено от л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н .... ВТ, управляван от Г.А.Г., за който
имало сключен с ответника Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/30/120002136033 със срок на
покритие от 10.08.2020 г. до 09.08.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 03.11.2020 г. до окончателното заплащане на сумата.
Видно от протокол за ПТП №1792032 от 3.11.2020г. на посочената дата, около 10.05
часа в гр.Шумен на кръговото кръстовище на бул...... и ул.“....“ в посока кв.Тракия е
възникнало ПТП между управляваният от Г.А.Г. лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№
Н .... ВТ и управляваният от Н.С.П. товарен автомобил „ДАФ 45“ с рег.№ Н ..... АХ
,собственост на ищцовото дружество „Електроконсултстрой“ ЕООД . За нарушенията на
правилата за движение по пътищата, допуснати от свид. Г.Г., на същия били съставени
АУАН, а въз основа на него и наказателно постановление. Видно от решение №124 от
29.07.2021г. по АНД№552/2021г. по описа на ШРС, влязло в сила на 16.10.2021г. е било
потвърдено наказателно постановление №20-0869-004422/19.01.2021г. на началник сектор
ПП към ОДМВР –Шумен ,с което на осн.чл.53 от ЗАНН ,чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5
пр.4 от ЗДвП на Г.А.Г. е наложено административно наказание глоба от 200лв.
Към датата на ПТП-то – 03.11.2020 г. – за л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н .... ВТ,
управляван от Г.А.Г. е имало сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № BG/30/120002136033 със
срок на покритие от 10.08.2020 г. до 09.08.2021 г. Застраховател по полицата е ответника
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”.
Ищецът като собственик на т.а. „ДАФ 45“ е отправил претенция за заплащане на
нанесените имуществени вреди още на 03.11.2020 г. (което се установява от издаденото от
застрахователя уведомление за необходими документи от тази дата), но е получил отказ от
ответника два пъти - веднъж на 02.12.2020 г. и втори път на 23.12.2021 г. след като ищецът е
представил допълнително доказателства.
По делото пред ШРС са били назначени две съдебни авто-технически експертизи,
които се разминават в някои части . ШРС е кредитирал повторната САТЕ ,който извод се
споделя и от ШОС по мотивите изложени от ШРС в решението ,към които въззивният съд
препраща на осн.чл.272 от ГПК.
От кредитираната от съда повторна САТЕ се установява, че пръв в кръговото
кръстовище навлиза лекият автомобил с преднина около 1 секунда. За това време той е
навлязъл на 68 см навътре в кръговото кръстовище, когато в кръстовището навлиза
тежкотоварния автомобил. Изводите на вещото лице са, че към момента на навлизане в
кръговото кръстовище не е имало пречка, за когото и да е от двамата водачи да се
3
възприемат един друг. Свид. Г. искал да излезе на втория за самия него изход, който се пада
първи за тежкотоварния автомобил. Той навлиза в кръговото движение пресичайки първата
и втората лента и навлиза в крайната лява лента на движение в кръговото движение, за да
изпревари т.а. „ДАФ 45“, който в същото това време пресича първата лента на кръговото,
навлиза в средната лента и започва въртеливо движение на дясно, за да достигне втория за
него изход, от където трябва да излезе. Свид. Г. видял, че трудно ще изпревари водача на
тежкотоварния автомобил и подал светлинен сигнал чрез превключване на светлините,
както и звуков сигнал, след което направил опит да излезе от кръговото движение
преминавайки отново в средната лента, но в този момент настъпил сблъсъкът между двете
ППС. Съдът не кредитира показанията на свид. Г., че тежкотоварния автомобил не е бил на
входа на кръговото кръстовище, когато той е навлязъл. Повторната САТЕ е установила, че
разликата в скоростта на двата автомобила е била почти 1:2, т.е., че лекия автомобил се е
движел със скорост 30,2 км/ч (8,4 м/с) или почти два пъти по-бързо от тежкотоварния, който
се е движел с 16,2 км/ч (4,5 м/с). Ако показанията му бяха верни и тежкотоварният
автомобил не се е намирал на входа на кръговото кръстовище, то т.а. „ДАФ 45“ е трябвало
да измине още по-голямо разстояние до мястото на сблъсъка и предвид разликата в
скоростта, този сблъсък нямаше да настъпи. Единствената възможност сблъсъкът да се е
осъществил е, ако и двамата са навлезли едновременно в кръстовището и заради разликата в
скоростта, лекият автомобил е изминал по-дългото разстояние от навлизане в кръговото до
мястото на сблъсъка. Съдът не кредитира показанията на този свидетел и в частта относно
причините да премине в лявата лента. От изготвена от инж. В.Т. схема на ПТП, приложена
към повторната САТЕ се вижда, че траекторията на движение на л.а. „Фолксваген Пасат“
показва почти директно преминаване на МПС-то от момента на навлизане в кръговото до
крайната лява лента на движение в самото кръговото движение. Единствената крива, която
водачът е извършил е тази, която се налага, за да заобиколи изградения в средата на
кръговото укрепен кръгъл остров. Самото кръгово движение е изградено по начин, който
технически позволява на движещите се по бул. „.....“, ако продължават след кръговото да се
движат отново по този булевард, да могат да преминават почти, без да извършват
действително кръгово движение, ако не спазват очертанията на пътните ленти. Това показва
и траекторията на движение на МПС, управлявано от свид. Г. – той не е направил никакъв
опит за движение в средната лента, а директно е преминал в крайна лява лента. Показателно
за това е и обстоятелството, че видно от схемата на ПТП, сблъсъкът е настъпил, когато този
водач е направил опит да излезе от кръговото и да се върне от лявата в средната лента, което
противоречи с твърдението му, че тежкотоварният автомобил го е затиснал в посока
бордюра на острова. От повторната САТЕ се установява, че сблъсъкът между двете МПС е
настъпил именно при преминаването на л.а. „Фолксваген Пасат“ отново в средната лента.
Лекият автомобил е бил навлязъл вече на около 0,5 м в средната лента в момента на
сблъсъка, като първоначалното съприкосновение е било между преден десен калник и
предна дясна гума на лекия автомобил и предна лява гума и преден ляв калник на товарния
автомобил. Поради по-високата скорост на лекия автомобил спрямо тази на товарния,
предната част на лекия автомобил се протрива по предната лява част на товарния
4
автомобил. Протриванията по лекия автомобил са в посока от предната към задната част на
това превозно средство, а по товарния автомобил протриванията и огъването на бронята са
съответно в посока от задната към предната част на това ППС.
От заключението на повторната САТЕ и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че т.а. „ДАФ 45“ е получил повреди в областта на предната
лява странична част – предна броня, предел ляв калник, ляв фар, маска и декоративна
решетка. Наложило се подмяна на следните части или детайли от автомобила – предната
броня, основна предна броня, предна решетка, предна маска (включително боядисване на
същата), предната лява врата (включително боядисване на същата), левия фар, предния ляв
мигач и мигача в предния ляв калник, основата на предния ляв фар (включително
боядисване на същата), лявата степенка на кабината, ветробрана на предния ляв калник и
подвижния механизъм на кабината. Подмяната е извършена изцяло с части втора употреба
или алтернативни компоненти. Наложил се е ремонт (възстановяване на различна степен на
деформации) и боядисване на предна колона, основата на лявата степенка на кабината, пода
на кабината. Извършен бил и ремонт на ел. инсталацията на автомобила. Съгласно
заключението на вещото лице извършеният ремонт по средни пазарни цени възлиза на
2955,11 лв. В действителност собственикът на т.а. „ДАФ 45“ е платил 2760 лв., което се
установява от представената по делото фактура, издадена от „....“ ЕООД. Съгласно
заключението по кредитираната САТЕ стойността на т.а. „ДАФ 45“ към датата на ПТП е
била около 8000 лв. и представляват 376,9% от стойността му, с което не е премината
границата от 70%, за да се приеме, че е настъпила тотална щета. Съгласно заключението на
вещото лице, описаните вреди са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска
отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява, чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него
вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат
от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на
застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди.
На основание чл. 45 от ЗЗД, всяко лице е длъжно да поправи вредите, които виновно
5
е причинило другиму, като съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За основателността на исковете на ищеца следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за
отговорност на прекият причинител , спрямо увредения за обезщетение на причинените
вреди - 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-
следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от състава на
деликта следва да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, по
аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата
на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника
– чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
По делото безспорно се установи, че ищеца е претърпял имуществени вреди от
процесното ПТП , което е било виновно причинено от Г.А.Г. управлявал л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № Н .... ВТ, като вината му е установена с влязло в сила наказателно
постановление ,потвърдено със съдебно решение по АНД №552/2021г. по описа на ШРС, с
което наказателно постановление водачът е санкциониран на основание чл.179 ал.2 вр. с
чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП за това ,че е станал причина за настъпилото процесно ПТП
,като на водача на товарният автомобил собственост на ищцовото дружество не е било
издадено наказателно постановление за нарушение на правилата на ЗДвП.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и
противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се
предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази
презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Налице е и валидно сключена застраховка за лекият автомобил управляван от
деликвента с ответното дружество и на осн.чл.429 ал.1 от КЗ застрахователят следва да
обезщети имуществените вреди претърпени от ищеца ,като пряка и непосредствена
последица от поведението на деликвента.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача управлявал товарният автомобил собственост на ищцовото дружество ,
като счита ,че вина за настъпилото ПТП има само този водач. Съпричиняващо вредата по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори, когато не
съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното
поведения на пострадалия, неговите конкретни действия, с които е създал предпоставки за
настъпване на увреждането или е допринесло за механизма на увреждането,. Тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване. По делото не се доказа , че с поведението си водача на товарният автомобил
е допринесъл за настъпване на процесното ПТП[1], а от там и на вредите, поради което и
6
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Водача на лекия автомобил преминава от средна в крайна лява пътна лента, с което е
дал повод на водача на товарния автомобил да помисли, че ще излезе от третия или
четвъртия за лекия автомобил изход и това е счел, че няма пречка самият той да навлезе в
средна пътна лента. С това водачът на лекия автомобил е нарушил правилото на чл. 15, ал. 4
от ЗДвП. тъй като пътната маркировка преди кръговото кръстовище е указвала, че за да
излезе на втория изход е следвало да се движи в средната лента. След като е видял, че няма
да успее да изпревари товарния автомобил и да излезе от кръговото движение преди т.а.
„ДАФ 45“ да препречи изхода при собственото си движение е следвало да намали скоростта
и да пропусне товарния автомобил. Като не е сторил това той е нарушил разпоредбата на чл.
25, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, тъй като в този момент вече и двамата са се намирали на път с
предимство в две съседни пътни ленти като именно водача на лекия автомобил е искал да
извърши маневра. Именно при извършване на тази маневра лекия автомобил е навлязъл в
пътната лента, в която се е движел т.а. „ДАФ 45“ и е последвал сблъсък между двата
автомобила. При извършване на маневра ,която е свързана с навлизане изцяло или частично
в съседна пътна лента не пропуска ППС ,което се движи по нея и така става причина за
процесното ПТП , с което виновно е нарушил чл.25 ал.2 от ЗДвП, както е прието и в
влязлото в сила наказателно постановление издадено на водача на лекия автомобил.
Водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ е извършил и още едно нарушение – това на чл. 26 от
ЗДвП тъй като същият не е подал сигнал с включване на съответния пътепоказател, за да
покаже, че ще излиза от кръговото кръстовище. Този извод следва от самите показания на
свид. Г., че е подал светлинен сигнал чрез превключване на светлините, както и звуков
сигнал, за да сигнализира на товарния автомобил, че трябва да му даде предимство. Това
означава, че не му е останало време да подаде сигнал и чрез включване на пътепоказателя -
мигача на автомобила. Заключението на вещите лица и по двете САТЕ е че вина за
процесното ПТП има водача на лекият автомобил.
В резултат на гореописаното ПТП, ищецът като собственик на т.а. „ДАФ 45“ е
претърпял вреди в размер на 2760 лв., за която сума е и издадената и представена от ищеца
фактура доказваща платената от него сума за отремонтирането на нанесените щети по
товарният автомобил. Тази сума съставлява в действителност платеното от него за ремонт
на вредите и не надвишава средните пазарни цени за подобен ремонт. Няма как съдът да
приеме, че действителните щети възлизат на сумата от 3011,50 лв., при условие ,че има
доказателства за реално заплатената стойност за отстраняване на претърпените щети. При
всички положения размера на вредата се определя в размер на действителното настъпило
намаляване на имуществото на ищеца. След като той е заплатил само сумата в размер на
2760 лв., то в този размер се определя и размер на настъпилата вреда. Само при положение
,че липсваха доказателства за действително заплатените суми за ремонт на щетите съдът би
могъл да определи тяхната стойност съобразно заключението на вещото лице по САТЕ,
какъвто не е настоящият случай.
Предвид гореизложеното искът по чл.432 ал.1 от КЗ е основателен и доказан до
7
размера на сумата от 2760лв., като за разликата над 2760лв. до претендираните 3 011.50лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Върху определените обезщетение за неимуществени вреди се дължи и лихва за забава.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на
по[1]ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице. В случая е уведомен застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие още в същият ден на 3.11.2020г. и следователно
застрахователят дължи лихва за забава на ищеца считано от тази дата.
Ето защо решението на ШРС следва да се отмени в частта му с която съдът е
отхвърлил иска за имуществени вреди на ищеца за разликата над 2208лв. до 2760лв. и
вместо това на ищеца да се присъдят още 552лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Решението следва да се потвърди като правилно в останалата му отхвърлителна част за
разликата над 2760лв. до 3011.50лв.
По разноските: Съобразно изхода от спора на ищеца за първата инстанция се следват
разноски в размер на 967.31лв. и поради това следва на ищеца да се присъдят още 193.46лв.
разноски за първата инстанция. На ответника съобразно отхвърлената част от иска се
следват разноски в размер на 128.19лв. и поради това следва решението на ШРС да се
отмени в частта му за присъдените на ответника разноски за разликата над 128.19лв. до
присъдените 409.55лв.
Също така съобразно изхода от спора следва в тежест на ответника да се възложат още
27.49лв., представляващи сторени деловодни разноски за САТЕ съобразно уважената част от
иска, като решението следва да се отмени за разликата над 12.53лв. до присъдените 40.02лв.
разноски възложени в тежест на ищеца, съобразно отхвърлената част от иска.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция следва на ищеца да се
присъдят разноски по представеният списък в размер на 602.29лв., съответно на уважената
част от иска. На ответника представляван от юрисконсулт съдът определя възнаграждение
за процесуално представителство пред ШОС на осн.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 300лв. , като той е направил и разноски за държавна такса в
размер на 44.16лв. общо 344.16лв. от които следва да му се присъдят съобразно
отхвърлената част от иска разноски в размер на 28.74лв.
8
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №255/7.04.2023г. по гр.д.№831/2022г. по описа на ШРС в
частта му с която съдът е отхвърлил предявения от „Електроконсултстрой“ ЕООД, с ЕИК
....., със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „.....“ № 15, представлявано от
управителя О.Д. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” с ЕИК ....... със седалище и адрес
на управление гр. София, район Изгрев, ж.к. ......., бул. „......“ № 1, представлявано от Б.И. и
Ж.К. иск за заплащане на обезщетение на имуществени вреди претърпени в резултат на ПТП
от 03.11.2020 г., причинено от л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н .... ВТ, управляван от
Г.А.Г., за който имало сключен с ответника Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/30/120002136033 със срок на покритие от 10.08.2020 г. до 09.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 03.11.2020 г. до окончателното заплащане на
сумата за разликата над 2208лв. до 2760лв. , както и в частта с която
„Електроконсултстрой“ ЕООД е осъдено да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”
сторените от ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска за разликата над
128.19лв. до присъдените 409.55лв., в частта с която „Електроконсултстрой“ ЕООД е
осъдено да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сторени деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска за разликата над 12.53лв. до 40.02лв. като вместо
това постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” с ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ж.к. ......., бул. „......“ № 1, представлявано от Б.И. и
Ж.К., ДА ЗАПЛАТИ на „Електроконсултстрой“ ЕООД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. Шумен, ул. „.....“ № 15, представлявано от управителя О.Д., сумата в размер
на още 552лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП от 03.11.2020 г., причинено от л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № Н .... ВТ,
управляван от Г.А.Г., за който имало сключен с ответника Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица №
BG/30/120002136033 със срок на покритие от 10.08.2020 г. до 09.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 03.11.2020 г. до окончателното заплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №255/7.04.2023г. по гр.д.№831/2022г. по описа на
ШРС останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” да заплати на „Електроконсултстрой“
ЕООД сумата от още 193.46лв., представляващи сторени от ищеца разноски в първата
инстанция , съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” да заплати още 27.49лв. деловодни
9
разноски съразмерно на уважената част от иска по сметка на ШРС.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” да заплати на „Електроконсултстрой“
ЕООД сумата от 602.29лв. представляващи сторени от ищеца разноски за въззивната
инстанция , съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Електроконсултстрой“ ЕООД да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве” сумата от 28.74лв. представляващи сторени от ответника разноски за въззивната
инстанция , съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10