МОТИВИ по НОХД № 4894/2014 г., БРС, НО, 18-ти състав
Бургаска
районна прокуратура (БРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
01-1479/2013 г. по описа на 01 РУП, гр. Бургас, ДП № 3036/2013 г. по описа на
БРП като е повдигнала обвинение срещу В.Ж.Т., С.Х.М. и М.Й.К. за това, че на
10.09.2013 г. в гр. Бургас, ул. „Шейново” пред Профсъюзен дом, в условията на
опасен рецидив (за всеки от тях), в съучастие като съизвършители, чрез
използване на техническо средство - ножовка и моторно превозно средство -
микробус марка „Форд” с неустановен при разследването регистрационен номер и
собственик, отнели чужди движими вещи: две парчета кабел тип „ТЗГ” 800x2x0,7
всяко от тях с дължина 50,00 метра на стойност 500,00 лева и едно парче кабел
тип „ТПП” 700x2x0,7 с дължина 20,00 метра на стойност 60,00 лева, всичко на
обща стойност 560,00 лева, собственост на „Алкател-Лусент България” ЕООД, от
владението на МОЛ Руско Иванов Дучев, ЕГН **********, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК - за подсъдимия В.Ж.Т.;
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” НК - за
подсъдимия С.Х.М. и
по
чл.196, ал. 1, т. 2, вр.
чл.195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК за подсъдимия М.Й.К..
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимите признаха изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласиха да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът
на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си
ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения БРП поддържа обвинението, за което са предадени на съд
подсъдимите. Счита, че фактическата обстановка е тази, която е посочена в
обстоятелствена част на обвинителния акт предвид реда, по който е протекло
производството. Намира, че на
подсъдимите следва да бъдат наложени ефективни наказания „Лишаване от свобода”
в размер на две години за всеки от тях, като намира, че такъв следва да бъде
размерът на наказанията след редукцията по чл. 58а НК. Заема становище, че като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат оказаното от подсъдимите
съдействие за разкриване на обективната истина, техния статус в обществото и
най-вече условията, в които са принудени да живеят, като не на последно място
посочва сравнително ниската стойност на причинената щета.
Служебният
защитник на подсъдимите - адв. Б. намира, че самопризнанията на подсъдимите се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Моли за определяне на наказание в размер на
от по две години „Лишаване от свобода” за всеки от подзащитните й, като намира,
че такъв следва да бъде размерът на наказанието след редукцията по чл. 58а НК.
Подсъдимите
няма какво да добавят към казаното от техния защитник, като в последната си
дума всеки от тях изразява съжаление за стореното и моли за налагане на
наказания в минимален размер.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
В.Ж.Т. е роден на *** ***. Той е български гражданин, живущ ***, с начално
образование, неженен, безработен и е с ЕГН **********.
Подсъдимият С.Х.М. е роден на *** ***. Той е
български гражданин, живущ ***, без образование, неженен, безработен и е с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Й.К.
е роден на *** ***. Той е български гражданин, живущ ***, с начално
образование, неженен, безработен и е с ЕГН **********.
Подсъдимият
В.Т. е осъждан многократно, като осъжданията, които имат отношение към
квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”
от НК са следните:
1/ С присъда по НОХД № 3632/2008 г. по описа на
РС Бургас от 29.12.2008 г., влязла в сила на 14.01.2009 г., за извършено в
периода 09.10.2007 г. - 10.10.2007 г. престъпление, му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от девет месеца, при първоначален „общ” режим в затвор.
2/ С присъда по НОХД № 3598/2010 г. на РС Бургас
от 05.11.2010 г., влязла в сила на
21.11.2010 г., за извършено на 20/21.01.2010 г. престъпление, му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца, при
първоначален „строг” режим в затвор.
Подсъдимият
С.М. е осъждан многократно, като осъждането, което има отношение към
квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. „а” от
НК е следното:
1/
С определение на PC Царево
по НЧД № 2005/2010 г., влязло в сила на 19.05.2010 г. спрямо М. е определено едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 73/2009 г., по описа
на PC
Царево и НОХД № 191/2009 г.
на РС Айтос в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода” при
първоначален „строг” режим в затвор.
Подсъдимият М.К. е осъждан
многократно, като осъжданията, които имат отношение към квалификацията по чл.
29, ал. 1, б. „б” от НК са следните:
1/ С
определение на РС Бургас по НЧД № 2587/2011 г., влязло
в сила на 06.10.2011 г., на К. е определено общо наказание измежду наложените
му по НОХД № 3216/2010 г. по описа на РС Бургас, НОХД № 112/2011 г. по описа на
РС Бургас, НОХД № 1365/2010 г. по описа на РС Сливен и НОХД № 2341/2011 г. по
описа на РС Бургас в размер на десет месеца „Лишаване от свобода” при
първоначален „строг” режим в затвор.
Със
същия съдебен акт, на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение
наложеното на К. наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца по НОХД
№ 508/2008г. по описа на РС Бургас, чието изпълнение е било отложено за срок от
три години.
На 10.09.2013 г. около
01,00 ч. подсъдими се срещнали в кв. „Победа” в гр. Бургас, където и тримата живеели,
и решили да слязат до центъра на града, който е окабелен от различни кабелни,
мобилни и интернет оператори, за да потърсят място, от което биха могли да
откраднат кабели. За целта им бил необходим превоз, с който да пренесат
евентуално откраднатите от тях вещи, поради което подс. М. се свързал със св. Й.
Георгиев, който към този момент работел при св. Сл. Щерионов, ползвайки
микробус, марка „Форд” с неустановени при разследването регистрационен номер и
собственик. М. убедил св. Георгиев да закара него и приятелите му до центъра на
гр. Бургас, за да вземат и превозят от там тяхна стока, като обещал да му заплати
за превоза сумата от 30,00 лева. Малко след това тримата подсъдими се качили в
микробуса, управляван от св. Георгиев, и се отправили в посока, указана от подс.
М..
Водачът на превозното
средство паркирал същото в близост до западния изход на подземния паркинг до
Операта, където тримата подсъдими слезли от микробуса, като водачът също слязъл
и отишъл да си вземе кафе, след което се върнал, за да изчака подсъдимите.
Напускайки микробуса, подсъдимите
се отправили към градинката пред Операта и Профсъюзния дом, където огледали и
открили капак на шахта. По въпросното трасе, находящо се по протежението на ул.
„Шейново”, преминавали кабели собственост на „Ал.-********” ЕООД, като
материално отговорно лице на дружеството бил св. Р. Ив.Д. – Началник кабелен
район, гр. Бургас. Подс. К. изкарал капака на шахтата, след което слязъл
надолу, като бил последван от подс. М., който носел със себе си ръчна ножовка с
оранжев лък. Шахтата била с дълбочина от около три метра. Двамата подсъдими
срязали няколко кабела, а през това време били охранявани от подс. Т., който
стоял в близост до тях. След това подсъдимите М. и К. излезли от шахтата,
затворили капака и се отправили към друга шахта, намираща се в същия район,
като се ориентирали за посоката по тази на преминаващите кабели. След като
открили следващ капак на шахта по същото трасе, подсъдимите М. и К. отново слезли
надолу и със същата ножовка срязали няколко кабела, след което започнали да
издърпват свободно стоящите парчета - 2 парчета кабел тип „ТЗГ” 800x2x0,7,
всяко от тях с дължина 50,00 метра и 1 парче кабел тип „ТПП” 700x2x0,7 с
дължина 20,00 метра. След като издърпали кабелите и ги изнесли извън шахтата,
като това се осъществило и с активното участие на подс. Т., тримата ги напъхали
в чували и ги отнесли до спрения наблизо микробус, качили ги в същия, след
което се отправили с него към кв. „Победа”. Ножовката подсъдимите забравили в
последната шахта, като същата в последствие била предадена с протокол за
доброволно предаване от св. Б..
Пристигайки в кв. „Победа”,
св. Г. спрял пред дома на св. Щ., който бил известен в квартала с това, че
изкупува черни и цветни метали, на когото подсъдимите се обадили по телефона и
му съобщили, че желаят да му продадат медни проводници. Св. Ще. им отворил и
попитал подсъдимите от къде са взели кабелите и да не би същите да са крадени,
а те му обяснили, че проводниците са стари и неизползваеми и че са ги изкопали
от някакво землище. Щ. се съгласил да ги изкупи, претеглил кабелите, след което
заплатил на М., Т. и К. неустановена при разследването парична сума, от която в
последствие подсъдимите заплатили на св. Г. сума в размер на 30,00 лева, а
останалата част тримата си разделили по равно, след което се прибрали по домовете
си.
След
извършеното посегателство в Националния център за наблюдение на мрежата на „Виваком”
се задействала аларма, за което бил уведомен дежурният служител - св. И. Б. - ръководител
на екип към „А.-Л. Б.” ЕООД, район Бургас, който направил проверка на системата
и установил, че сигналът е прекъснат в близост до Профсъюзния дом. Отивайки на
място, св. Б. установил, че има срязани кабели от трасето, а в последствие през
светлата част на денонощието заедно с колегите си извършили проверка и
констатирали кражбата, за която били сезирани органите на МВР.
В
хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза,
като видно от заключението на вещото лице (л. 62-63 от ДП), общата стойност на
описаните по-горе и отнети от подсъдимите проводници възлиза на сума в размер
на 560,00 лева.
На
23.05.2014 г. подсъдимите В.Т. и С.М. били привлечени в качеството им на
обвиняеми за престъпления по чл. 196,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК (като в обвинителния акт
квалификацията по чл. 29, ал. 1, б. „б” НК по отношение на Ст. М. е отпаднала),
а на 16.06.2014 г. и подсъдимият М.К. бил привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и
второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанието на подсъдимите, с което същите признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
показанията на свидетелите Р. Д. (л. 16-18 от ДП), Ст. Б. (л. 25-26 от ДП), Стр.
Т. (л. 28 от ДП), Й. Г. (л. 29, л. 80 и л. 158 от ДП), Сл. Щ. (л. 30, л. 77, л.
144-145 и л. 155-157 от ДП), Ил. Б.(л. 31 от ДП), Д. Кисьов (л. 37 от ДП), Д. Г.
(л. 107 от ДП), Н. Г.(л. 108 от ДП), З. Петрова (л. 146 от ДП), протоколи за
очна ставка (л. 167-170 от ДП), протокол за следствен експеримент и фотоалбум
(л. 95-100 от ДП), съдебно-оценъчна експертиза (л. 62-63 от ДП), съдебно-техническа
експертиза (л. 82-84 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 15 от ДП), пълномощно
и приложения (л. 8-14 от ДП), служебна бележка (л. 176 от ДП) и справки за
съдимост на подсъдимите (л. 39-53 от ДП и л. 27-42 от съдебното производство).
Съдът
прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание
чл. 373, ал. 3 НПК.
Съдът
не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по
делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по съответния
процесуален ред. Самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че подсъдимите В.Ж.Т., С.Х.М. и М.Й.К. с деянията си са осъществили състава на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК.
От
обективна страна на 10.09.2013 г. в
гр. Бургас, ул. „Шейново” пред Профсъюзен дом, като съизвършители (всеки един от тях е
взел участие в изпълнителното деяние на кражбата) подсъдимите са отнели чужди движими вещи – две
парчета кабел тип „ТЗГ” 800x2x0,7 всяко от тях с дължина 50,00 метра и едно
парче кабел тип „ТПП” 700x2x0,7 с дължина 20,00 метра собственост
на „А.-Л. Б.” ЕООД, от владението на МОЛ Р.И. Д., ЕГН **********, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят. Налице е прекъсване на фактическата власт
на досегашния владелец - св. Руско Дучев и установяване от дейците на собствена
фактическа власт върху вещите. Подсъдимите са успели да отнемат инкриминираните
вещи, да се отдалечат от местопрестъплението и да установят своя фактическа
власт върху тях, с което е настъпил и визираният от закона общественоопасен
резултат.
Според съдебния състав
доказани са и квалифициращите от обективна страна деянието признаци, а именно -
за да отнемат
инкриминираните вещи и да установят фактическа власт върху тях, подсъдимите са използвали техническо средство – ножовка и
моторно превозно средство - микробус
марка „Форд” с неустановен при разследването регистрационен номер и собственик.
Налице са предпоставките за ангажиране
отговорността на подсъдимия В.Т. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а” и „б” НК, като
кражба извършена при условията на опасен рецидив. Подсъдимият В. Т., от една
страна, е осъждан за извършено от него тежко умишлено престъпление на наказание
лишаване от свобода не по-малко от една година, а от друга – е осъждан два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, било е постановявано
ефективно изтърпяване на така отмерените му наказания и към инкриминираната
дата не е бил изтекъл срока по чл. 30 НК.
Налице
са предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия С.М. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК,
като кражба извършена при условията на опасен рецидив, тъй като подсъдимият е
осъждан за извършено от него тежко умишлено престъпление на наказание лишаване
от свобода не по-малко от една година, било е постановявано ефективно
изтърпяване на така отмереното му наказание и към инкриминираната дата не е бил
изтекъл срока по чл. 30 НК.
Налице
са предпоставките за ангажиране отговорността на подсъдимия М.К. за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. първо и второ, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК,
като кражба извършена при условията на опасен рецидив, тъй като подсъдимият е
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, било е постановявано ефективно изтърпяване на така отмерените му
наказания и към инкриминираната дата не е бил изтекъл срока по чл. 30 НК.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. И тримата
подсъдими са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали
са неговите общественоопасни последици, като са желаели тяхното настъпване.
Подсъдимите са съзнавали, че инкриминираните движими вещи са чужди, съзнавали
са, че прекъсват фактическата власт на досегашния владелец върху тях, че за да
сторят това използват техническо средство и моторно превозно средство, че
извършват деянието след като са били осъждани с посочените присъди, че
установяват своя фактическа власт върху вещите, като са целели това и са имали
намерение противозаконно да присвоят вещите.
Между
подсъдимите е съществувал общ умисъл за осъществяване на намисленото
престъпление, като всеки от съучастниците е съзнавал, че извършва действия за
постигането на общия престъпен резултат, а именно - да се отнемат чужди движима
вещи.
По вида и размера на
наказанията:
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът определи
наказанията при прилагане на чл. 58а, ал. 1 от НК съобразно императивното
изискване на чл. 373, ал. 2 от НПК, като намери, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 от НК. Съобразно с изискванията на чл. 58а, ал.
1 от НК съдът определи наказанията на подсъдимите при условията на чл. 54 от НК.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия В.Т. обстоятелство съдът отчете
обремененото му съдебно минало, а именно - осъжданията, които са извън правната
квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът оцени оказаното съдействие на
органите на предварителното разследване, сравнително ниската стойност на
отнетите вещи, както и изразеното съжаление за стореното.
С
оглед на така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
вината обстоятелства в минималния законов размер, а именно три години „Лишаване
от свобода” и съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание
с една трета, с оглед на което наложи на подсъдимия Т. наказание в размер на
две години лишаване от свобода.
Подсъдимият В.Т. е бил
многократно осъждан към момента на извършване на инкриминираното деяние на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер, поради което по отношение
на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.
66, ал. 1 от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на
чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг”
режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, което
следва да се изтърпява в затвор.
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия С.М. обстоятелства съдът отчете
обремененото съдебно минало на подсъдимия, а именно - осъжданията, които са
извън правната квалификация на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът оцени оказаното
съдействие на органите на предварителното разследване, сравнително ниската
стойност на отнетите вещи, както и изразеното съжаление стореното.
При
така наличните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства съдът счете, че
наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия М. следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния законов размер, а
именно три години лишаване от свобода, и съобразно чл. 58а, ал. 1 НК намали
така определеното наказание с една трета, с оглед на което наложи на подсъдимия
М. наказание в размер на две години лишаване от свобода.
По
отношение на подсъдимия М. също не се налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок,
който към момента на извършване на инкриминираното деяние, вече е бил осъждан
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. С оглед горното съдът
намери, че са налице предпоставките на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС
за определяне на първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода, което следва да се изтърпява в затвор.
Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия М.К. обстоятелства съдът отчете обремененото
съдебно минало на подсъдимия, а именно - осъжданията, които са извън правната
квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Като
смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът оцени оказаното съдействие на
органите на предварителното разследване, сравнително ниската стойност на
отнетите вещи, както и изразеното съжаление стореното.
При така наличните
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства съдът счете, че наказанието
лишаване от свобода на подсъдимия К. следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в минималния законов размер, а именно три
години лишаване от свобода, и съобразно чл. 58а, ал. 1 НК намали така
определеното наказание с една трета, с оглед на което наложи на подсъдимия К.
наказание в размер на две години лишаване от свобода.
По отношение на подсъдимия К.
не се налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на наложеното
наказание лишаване от свобода с изпитателен срок, който към момента на
извършване на инкриминираното деяние, вече е бил осъждан на лишаване от свобода
за престъпления от общ характер. С оглед горното съдът намери, че са налице
предпоставките на чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на
първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване
от свобода, което следва да се изтърпява в затвор.
По
доказателствата:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” НК в полза на държавата бе отнет един брой ръчна ножовка с оранжев лък, като
вещ, която принадлежи на виновните и е послужила за извършване на умишлено
престъпление.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите
да заплати по сметка на ОД на МВР, гр. Бургас една трета от направените на
досъдебното производство разноски в размер на 80,00 лева за изготвените оценъчна
и техническа експертизи.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Д.Б.