Решение по дело №736/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../……….08.2020г.

гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

        ЧЛЕНОВЕ :   СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                             ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА  

при секретаря Нели Катрикова

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно търговско дело № 736 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й.Д.Х. с ЕГН ********** и с адрес: ***, чрез пълномощник адв.Е.Д.Г. срещу Решение № 135 от 10.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4728 по описа на ВРС за 2019г., в частта, в която по иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” 49, бл. 53Е, вх. В е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Х. с ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* в условията на солидарност с Р.Г.Р. с ЕГН ********** следните парични вземания:

сумата от 3889.94 лева /три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и

сумата от 1797.73 лева /хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща договорно възнаграждение за  периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2018 г., за които суми е издадена в полза на ищеца  Заповед № 534/28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. На първо място въззвникът счита, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, доколкото между същите страни за същото искане и основание е налице влязло в сила решение, по арг. от чл.299 от ГПК. Позовава се на съдебно решение от 14.05.2018г. по гр.д. № 18036/2017г. на ВРС, потвърдено с решение от 06.12.2018г. по в.т.д. № 1478/2018г. на ВОС, с което съдът е отхвърлил предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* иск по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Й.Д.Х. с ЕГН ********** дължи на кредитора суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от 20.10.2016г. Сочи се, на следващо място, че съдът не е коментирал в мотивите си признанието на ищеца, че на осн.чл.12.3 от ОУ на ДПК е прекратил едностранно договора с уведомително писмо от 05.04.2017г., поради което и между тях не е налице валидна облигационна връзка. Поддържа въведените с ОИМ възражения относно действителността на ДПК и неговата нищожност поради липса на съгласие, накърняване на добрите нрави предвид неспазване разпоредбите на ЗПК и наличие на неравноправни клаузи в него, касаещи договорното възнаграждение, ГПР, неустойка при прекратяване на договора, доколкото същите не са индивидуално договорени. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска в цялост с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

По възражението за недопустимост на обжалвания съдебен акт :

Решението влиза в сила само между страните, по заявеното в исковата молба искане и на предявеното основание – чл.298 от ГПК. За да е основателен отвод за присъдено нещо, следва да е налице идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела – юридическите факти, на които се основава търсената защита и искането към съда. Липсата на идентичност между коята и да е от тези три отличителни характеристики на предявения иск е основание да се приеме, че по-късно предявения иск е допустим /В този смисъл Решение № 142/30.05.2011г. по гр.д. №1471/2010г., ВКС, второ г.о./. Доколкото ищецът се позовава на новонастъпил след приключване на съдебното дирене по гр.д. № 18036/2017г. по описа на ВРС юридически факт – настъпил краен падеж за плащане на задължението по договора, а не на предсрочна изискуемост на същото, така както е заявено в производството по гр.д. № 18036/2017г. на ВРС, то не е налице идентичност между спора по същото и този, предмет на настоящото дело. Затова поставената на разглеждане искова претениция е допустима, съответно и акта на съда, постановен по съществото на спора.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София заявява за разглеждане пред Районен съд гр.Варна установителен иск, с който настоява да бъде признато за установено между страните задължението на ответниците Й.Д.Х. и Р.Г.Р. за сумите по издадена в негова полза Заповед № 534/28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 с-в, за следните парични вземания: сумата от 3889.94 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1797.73 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2018 г., сумата от 2873.68 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.

Видно от приложеното заповедно производство, ч.гр.д. № 1164/2017г. по описа на ВРС е образувано въз основа на заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Й.Д.Х., Светослав Ангелов Ангелов и Р.Г.Р. за сумата от сумата от 3889.94 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1797.73 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2018 г., сумата от 2873.68 лева, представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги.

Постановената от ВРС заповед за изпълнение на парично задължение № 534 от 28.01.2019г. удовлетворява изцяло искането на заявителя, като са присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски.

В депозираната в срока по чл.415, ал.4 от ГПК искова молба ищцовото дружество, чрез пълномощник, излага фактически твърдения относно обстоятелствата, от които произтича вземането му, като конкретизира, че на 20.10.2016г. между „Профи Кредит България“ ЕООД от една страна и от друга - Й.Х., като кредитополучател и солидарни длъжници Росен Райков и Светослав Ангелов, е сключен договор за потребителски кредит за сумата от  4000лв., при срок за издължаване 24 месеца, размер на вноската 247.29лв., ГПР 49.90%, ГЛП 41.17 %, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 3000лв. /съгласно чл.15 от ОУ на договора/ и размер на вноската за закупен пакет допълнителни услуги – 125лв. месечно. Договорено е с част от сумата да се извърши рефинансиране към „Кеш Кредит“ ЕАД - 940лв., и към „Изи Финанс“ ЕООД – със сумата от 1253.28 лв. Между страните по договора за потребителски кредит е подписано споразумение да предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като съгласно ДПК възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е в размер на 3000 лева, при разсрочено плащане помесечно в размер на 125 лева. Така съгласно уговореното общото задължение възлиза на сумата от 8934.96лв., при общ размер на вноската от 372.29лв. месечно за срок от 24 месеца и дата на погасяване 14-ти ден от месеца.

Сочи се, че сумата по кредита е предоставена на кредитополучателя, съгласно условията и предмета на договора. Твърди се, че от общия размер на дължимата възнаградителна лихва от 1936 лева е платена само сумата от 137.23 лева. Направено е плащане и на 110.06 лева от задължението по главницата в общ размер от 4000 лева, както и 126.32 лева от възнаграждението по пакета за допълнителни услуги.  

Договорът е сключен при ОУ, които видно от приложения по делото заверен препис, страните са положили подпис под всяка страница /по арг. от чл.11, ал.2 от ЗПК/.

Не са оспорени от ответника и въззивник Й.Х. извършените, съгласно условията на кредита плащания в полза на Кеш Кредит“ ЕАД и към „Изи Финанс“ ЕООД, както и получена по посочената от него банкова сметка ***.72 лева.  

Доколкото не е оспорен подписа на кредитополучателя, положен на всяка страница на договора от 20.10.2016г. и ОУ към него, както и с оглед установения факт на реално ползване на сумата по договора за кредит, следва да се приеме за доказано съществуването на облигационна връзка между страните по делото, възникнала по силата на Договор за потребителски паричен кредит Профи кредит Стандарт № **********, представени и приети по делото.

По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ЗЗД във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищцовото дружество е да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника, по което е изпълнило задълженията си точно, както и възникналото в негова полза изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, , както и твърденията си относно размера на дължимата от ответника сума, а така също и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок с оглед  настъпилия краен падеж на задължението

Установява се по безспорен начин облигационната връзка между страните във връзка със сключеният между тях на 20.10.2016г., в писмена форма договор за потребителски паричен кредит, както и факта на ползване на сумата по договора за револвиращ кредит.

Неоснователно е възражението на ответника за прекратена едностранно от кредитора договорна връзка, считано от 04.04.2017г., доколкото изявлението на което се позовава длъжника, се съдържа в уведомително писмо от 05.04.2017г. за обявяване предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита, за което не се спори, че не е получено редовно от длъжника, релевантен факт, дал основание за отхвърляне на исковата претенция, заявена за разглеждане по гр.д. № 18036/2017г. по описа на ВРС. 

Конкретният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр.18/05.03.2010 г., в редакцията му от 29.07.2016 г.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В настоящия казус, процесният договор е сключен в предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, на шрифт не по-малък от 12, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения кредитен ресурс,  общ размер на плащанията, лихвения процент по кредита, вкл. лихвен прозцент на ден.

Погасителният план към договора за потребителски кредит, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /чл.11, т.11 от ЗПК/, е разписан и връчен на кредитополучателя Й.Д.Х..

В т.7.1 от договора е закрепено правото на длъжника да се откаже от договора, съответно срока и условията, в който и при които може да го направи, вкл.информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница, както и за размера на лихвения процент /чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК/.

Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на договорното правоотношение, доколкото договора е нищожен като сключен при липса на съгласие и в противоречие с добрите нрави относно неговите съществените условия.

Неоснователно е възражението на ответника за сключване на ДПК при липса на съгласието му, доколкото видно от приложеното искане за отпускане на потребителски кредит Стандарт от 14.10.2016г., разписано лично от Й.Х., параметрите на искания кредит от него кредит са изцяло удовлетворени с подписването на договора от 20.10.2016г. 

Видно от съдържанието на договора, в него са посочени индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума - 4000 лв., общият размер, който потребителят следва да върне – 5934.96 лв., годишен процент на разходите – 49.90%, год. лихвен процент – 41.17 %, и лихвен процент на ден – 0.11 %, съдържа погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски - 24 месечни вноски по 247.29 лв. /включваща главница и лихва/, първата от които на 14.12.2016 г., а последната – 14.11.2018 г.

Освен това не е налице и основание за недействителност поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България.

В настоящия случай страните са договорили ГПР в размер на 49.90 %, като размерът на законната лихва за просрочени задължения през октомври 2016 г., когато е сключен договорът, е 10.00 % (основен лихвен процент 0,00 %, обявен от БНБ, плюс 10 пункта, съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г., Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), съответно петкратният й размер е 50.00 % и следователно размерът на ГПР не е в противоречие с повелителната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в закона –чл. 240, ал.1 от ЗЗД, а при потребителските кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора по арг. от чл. 4, ал.1, т.5 от ЗПК. Ето защо принципно наличието на клауза в договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с изискванията за добросъвестност. Освен това уговорката в конкретния случай не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона  /чл. 26, ал.1 от ЗЗД/. Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие.  

При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това,  че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.

Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от 4500 лв., със сравнително кратък срок на ползване - 24 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в размер от 41.17 % е обяснимо както с разходите, които прави заемодателят, така и с риска, който носи, а също и размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Следователно процесния договор е действителен по аргумент на противното основание, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК.  Предвид изложеното изпълнено е изискуемото от закона задължително съдържание на погасителния план и на договора. Изпълнени са и останалите изисквания относно действителността на договора, посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, като изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК са неприложими за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт. Ето защо, съдът приема, че процесния договор за потребителски кредит е действителен и ответникът дължи пълния размер на задължението поради настъпилия краен падеж за погасяване на дълга. По делото няма данни за плащания на петендираните суми, за което доказателствена тежест носи ответникът, поради което исковите претенции за главница и лихва са е изцяло основателни, ведно със законна лихва върху главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, тъй като това изрично е поискано от ищеца и следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед резултата по спора, в тежест на въззивника следва да се възложат разноски за юрк възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева, при съобразяване с основателността на възражението за прекомерност, направено от пълномощника на насрещната страна и степента на фактическа и правна сложност на казуса. 

          По изложените съображения, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от 10.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4728 по описа на ВРС за 2019г., в частта, в която по иска на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” 49, бл. 53Е, вх. В е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Д.Х. с ЕГН ********** дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* в условията на солидарност с Р.Г.Р. с ЕГН ********** следните парични вземания:

сумата от 3889.94 лева /три хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, и

сумата от 1797.73 лева /хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ лева, представляваща договорно възнаграждение за  периода от 14.01.2017 г. до 14.11.2018 г., за които суми е издадена в полза на ищеца  Заповед № 534/28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 10 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

          В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

          ОСЪЖДА Й.Д.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”България” 49, бл. 53Е, вх. В съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция под формата на юрк възнаграждение в размер на 100 лева.

 

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                    2.