№ 98
гр. Шумен, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630200325 по описа за 2025 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № В-006222/11.11.2024г. на Председател на
КЗП, с което на “МИКРО КРЕДИТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *************************** представлявано от В.М.В. е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от същия закон.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, поради неспазване на
установената форма и поради нарушения на материалния закон. Алтернативно моли съда за
отмяна на обжалваното НП, поради наличието на маловажен случай на административно
нарушение и присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, дружеството-жалбоподател не
изпраща процесуален представител. В деловодството на ШРС е постъпило писмено
становище от упълномощен представител, в което изцяло поддържа жалбата и излага доводи
за липса на осъществено нарушение.
За КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
1
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „МИКРО КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* е със
седалище и адрес на управление: гр. София, ************************** и е
представлявано заедно и поотделно от В.М.В. и Г.А.А.. „МИКРО КРЕДИТ” АД, гр. София,
извършва дейност: отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Посочената дейност в гр. Шумен
дружеството осъществявало в офис „МИКРО КРЕДИТ“, находящ се на ул. Алеко
Константинов № 11. На 04.06.2024г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица
към РД на КЗП, звено гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба с Вх. № В–03-
1075 от 27.05.2024г., касаеща отказ за предсрочно погасяване на кредит. При проверката
свид. Н. И. Й. – инспектор в област Шумен - КЗП установил, че между потребителя, от
когото била жалбата и дружеството-жалбоподател бил сключен Договор за потребителски
кредит № 9042-00160037 от 31.10.2023г. с общ размер на кредита 1 500 лева, срок на
договора 12 месеца, годишен лихвен процент – 40.47 %, ГПР - 48.90 %, обща сума на
плащане 1 848.72 лева, която следвало да бъде изплатена на 12 бр. месечни вноски от по
154.06 лева. Към жалбата до КЗП потребителя бил приложил и договор за допълнителни
услуги „Комфорт“ със срок 12 месеца и вноска 119,41 лева. Към жалбата потребителя бил
приложил и график на плащания, в който размера на вноската по кредита и размера на
вноската по услуга „Комфорт“ били обединени..
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № К -
2751149/04.06.2024г., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на
11.06.2024г. за представяне на: 1. Становище по жалбата. 2. Заверено копие на договор за
кредит, сключен през 05.2024г. – произволно избран, заедно с всички документи към него. 3.
Заверено копие на договор № 9042-00160037 и на всички документи към него и 4.
Становище, включени ли са разходите по допълнителните услуги в ГПР. На 12.06.2024г. от
куриерска служба „Спиди“ била приета преписката по договор № 9052-
00181856/02.05.2024г. Договор за заем № 9052-00181856 бил сключен на 02.05.2024г. между
в дружеството жалбоподател и Г.Д.В. и бил за сумата от 1 000 лева, обща сума за погасяване
– 1 232,52 лева, срок на договора – 12 месеца, фиксиран лихвен % - 40,47%, ГПР – 48,90%.
При преглед на преписката по този договор за заем, свид. Й. установил, че към него има
сключен допълнителен договор за услуги, пакет „Комфорт“, които били на стойност 1 132
лева и така общата сума, която трябвало да заплати кредитополучателя била 2 132,20 лева. В
договора за допълнителни услуги „Комфорт“ били включени следните услуги: 1. Посещение
в къщи или на удобно място за събиране на вноска. 2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД. 3. Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема. 4. Разглеждане до минути. 5. Преференциално
обслужване. 6. Право на участие в специални промоции. Всички така изброени услуги свид.
Н. Й. преценил, че е скрита такса, тъй като изброените услуги фактически са свързани с
2
управлението на кредита, независимо, че е наименована като договор за допълнителни
услуги. До „Микро Кредит“ АД гр. София била изпратена покана за явяване на 03.07.2024г.
на представляващ или упълномощено лице, с оглед съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
На 03.07.2024г. свидетелят Н. И. Й. съставил против дружеството – жалбоподател,
Акт за установяване на административно нарушение № 006222, в който описал тези свои
констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а именно, че на 02.05.2024г. при сключване на договор за заем
№ 9052-00181856, „Микро Кредит“ АД не е изпълнил административното си задължение ,
договора за потребителски кредит да не изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, с което е нарушил чл.10а, ал.2 от
ЗКП. АУАН бил съставен в отсъствие на дружеството – нарушител на основание чл.40, ал.2
от ЗАНН. АУАН № 006222 бил предявен на упълномощеното лице С.П.С. на 12.08.2024г. и
подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството - нарушител се е
възползвало от законното си право и е депозирало писмени възражения в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, в които е изложило, че липсва извършено административно нарушение и
следва административно наказателното производство да бъде прекратено, които са били
счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № В-006222 от 11.11.2024г.
на Председател на Комисия за защита на потребителите София, с което на “Микро Кредит”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
*************************** представлявано от В.М.В. е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н. И. Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочения свидетел следва да се кредитират като
последователни, безпристрастни и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства, като липсват съмнения в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Безспорно установено по делото е, че „Микро Кредит” ЕАД се явява кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Действително, законодателят в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е допуснал
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но в ал.2 на същата разпоредба е
въведено ограничение по отношение на таксите и комисионните, като такива не могат да
бъдат изисквани за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
3
В настоящата хипотеза видно от представените по делото доказателства на
потребителя е изискано заплащане за допълнителни услуги от пакет "Комфорт“. Дали
процесната такса за услуги попада в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК следва да се
преценява въз основа на факта, дали същата е за действие по усвояване и управление на
кредита.
От данните по делото се установява, че от страна на търговеца е изискана такса за
допълнителни услуги пакет „Комфорт“, свързани с договора за заем. Регламентираните в
чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни услуги се отнасят за тези, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора - например издаването на различни
удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото
задължение. Чл.10а, ал.1 от ЗПК регламентира възможностите на кредитора да събира такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с потребителски кредит, но нормата
изключва свързаните с усвояване и управление на кредита. При разглеждания казус
уговорените услуги са именно такива –1. Посещение в къщи или на удобно място за
събиране на вноска. 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по
банковата сметка на Микро Кредит АД. 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема.
4. Разглеждане до минути. 5. Преференциално обслужване. 6. Право на участие в специални
промоции. В случая се изисква възнаграждение за изпълнение на основното задължение на
кредитора по договор за кредит, а именно-да предостави паричната сума по договора, а
кредитополучателя да плаща месечните си вноски. Към Общите условия към договор за
заем MICROCREDIT има приложена Тарифа за допълнителни услуги на Микро Кредит АД
към договор за заем в сила от 15.04.2024г., които представляват такива по чл.10а, ал.1 от
ЗПК и са приложени към договора за заем № 9052-00181856/02.05.2024г. От гореизложеното
и представените документи се доказа по несъмнен начин, че кредиторът "Микро Кредит" АД
изисква под формата на свързан договор заплащане на допълнителни услуги, пакет
„Комфорт“, която е непозволена според ЗПК, такса за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.Този извод се подкрепя и от показанията на актосъставителя,който
сочи, че „услугите събиране на вноски, предоговаряне и разсрочване на заема, които са по
същество дейности, свързани с управление на кредита.“ В настоящият случай във връзка с
отпускане на потребителски кредит, „Микро Кредит“ АД е изискал заплащане на такса под
формата на допълнителна услуга – пакет „ Комфорт" в размер на 12 месечни вноски по
94,35 лева или 1 132,20 лева за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В т.4.2 на договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00181856
е посочено, че клиентът дължи цената на пакета от допълнителни услуги, посочена в т.3,
платима на равни месечни вноски и то на датата, на която се дължи вноската по заема В
т.4.6 от договора за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00181856 е посочено,
че при забава на две месечни вноски по този договор или при предсрочна изискуемост на
заема по Договор за заем, „Микро Кредит“ АД ще има право да прекрати този договор
едностранно, както и ще има право на неустойка в размер на оставащите дължими вноски за
пакета от допълнителни услуги до края на срока на този договор, включително дължими по
4
тях неустойки или законови лихви. От тези разпоредби на договора следва изводът, че
въпросните клаузи имат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора и не може да бъде определяна като допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1
от ЗПК, а се явява такса или комисиона за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, чието заплащане съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е забранено. Същата
се дължи от лицата, на които вече е отпуснат кредит и нейното заплащане се изисква в пълен
размер от дружеството кредитодател.
Безспорно установените обстоятелства установяват характера на предоставения
пакет от допълнителни услуги "Комфорт" не като допълнителни такава, а като своеобразна
такса или комисионна, въведена от кредитодателят и дължима наред плащанията по
главницата и представляваща неизменна и съществена част наравно с тях. Така
установеното налага извода за извършено нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК, забраняваща заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят обаче само
допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по усвояване и
управление на кредита. След като дружеството е изискало от потребителя такса за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, е очевидно, че е осъществен състава на
нарушение по чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на „Микро Кредит“ АД.
Законът допуска събирането на такси и комисионни, които касаят допълнителни
услуги по договора, но това са услуги, предоставяни в полза на потребителя, докато в
случая предвидената в договора такса е свързана изцяло с извършването на нормативно
предвидени действия, насочени предимно към охрана на интересите на кредитора. В случая
допълнителната такса води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията на потребителя по договора, което е в абсолютно противоречие с
изискванията на Закона. В Решение на Съда (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело C-
714/22 (С.Р.Г. срещу „Профи Кредит България" ЕООД), съдът е решил, чл3, б.ж от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието „годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
5
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
За нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК санкционната разпоредба на
чл.45, ал.1 от ЗПК предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 3 000 лева до 8 000 лева. Съдът намира, че по отношение на
това деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл.45, ал.1 от ЗПК, като е наложил минималния предвиден размер.
Съдът не споделя становището за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява особен вид
обществени отношения, като има за цел опазване интересите на потребителите и
недопускане на въвеждането им в заблуждение. Нарушението е на просто извършване,
формално, поради което не е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от
деянието. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че предвид характера на
охраняваните обществени отношения, в настоящия случай институтът на "маловажния
случай" е неприложим. Наказващият орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не
са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т. е. че случаят не
може да се квалифицира като "маловажен", по смисъла на посочената разпоредба.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.57 от ЗАНН. Действително в атакуваното НП е
вписан неправилен адрес на управление на санкционираното дружество – гр. София, ул.
Алеко Константинов № 11. Това обаче съдът счита, че не е съществено процесуално
нарушение, тъй като не води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Санкционираното дружество е индивидуализирано с ЕИК и представляващ, поради което
неправилно посочената улица при изписване адреса му на управление не е съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакуваното НП.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административнонаказващият орган не е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а и не бе представляван в съдебно заседание, съдът не
следва да определя такива.
6
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № В-006222 от 11.11.2024г. на
Председател на КЗП, с което на “МИКРО КРЕДИТ” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, представлявано от В.М.В. е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение
на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7