Р Е Ш Е Н И Е
№
260218/08.03.2021 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Красимира
Андонова, като разгледа докладваното от съдия Вълков НАХД № 5362 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63
ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ф.Н.Х.Р., ЛНЧ **********,
с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-004469/01.12.2020 г.,
издадено от началник на група към ОДМВР - Бургас,
сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган - ОД на
МВР Бургас, сектор "Пътна полиция", редовно уведомени, не изпращат
представител. По
делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2020 г., около 11:14 часа, в
гр. Бургас, на път Е 773, км. 491, бензиностанция Ромпетрол, в посока от кв. Ветрен
към КПП-1, автоматизирано техническо средство – MultaRadar № 00209D32D4F9, засякло и заснело движещ се със скорост
от 156 км/ч лек автомобил ЯГУАР С ТИП, с рег.. Мястото на контролирания пътен
участък попадало в границите на населеното място, но имало и въведено с пътен
знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Снимка № 017“.
Било установено, че заснетият лек автомобил Ягуар с рег. №, е собственост на Ф.Н.Х.Р.,
ЛНЧ ********** /л. 15 от делото/, както и че скоростта следва да се счита на 151
км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Техническото средство, към датата на
заснемане на нарушението, било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи – удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 19 от
делото) и протокол от проверка на Български институт по метрология (л. 20-21 от
делото).
По делото е представен и протокол за
монтаж на пътни знаци /л. 22 от делото/.
За констатираното нарушение се
пристъпило към съставяне на АУАН, като била изпратена покана по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗАНН до собственика на автомобила – Ф.Р. /л. 18 от делото/. На 09.10.2020
г. Ф.Р. попълнил декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че той е управлявал автомобила на процесната датата и
час (л. 17 от делото).
След получаване на информацията за
водача, на 09.10.2020 г. св. С.Ч. съставил срещу него АУАН, като квалифицирал
нарушението като такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието
на двама свидетели. АУАН е връчен на
нарушителя, като същият го е подписал без възражения /л. 14 от делото/. В срока
по чл. 44 ЗАНН писмени възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН, на 01.12.2020 г.
административнонаказващият орган издал и процесното наказателно постановление,
като възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба”
в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложената по преписката снимка /л. 15 от делото/.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р П – началник на
Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР - Бургас, която към дата 01.12.2020
г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед с рег. №
8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи /л. 24-25
от делото/. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОД на МВР - Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, че от връчения екземпляр от АУАН не е могъл да се запознае с
фактическата обстановка поради нечетливост на същия. Актът е връчен лично на жалбоподателя
Ф.Н.Х.Р. на 09.10.2020 г., т.е. самият жалбоподател е приел екземпляра от АУАН
във вида, в който му се връчва, и не е поискал на място да му бъде връчен друг
(четлив) екземпляр. Предявен му е бил напълно четлив екземпляр на АУАН (на л. 14
от делото), с който той се е запознал. Ето защо той е имал възможност да се
запознае със съдържанието на акта. Впоследствие му е било връчено и НП, с което
е наказан именно за нарушението, посочено в АУАН. Налага се извод, че правото
на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е било нарушено. Той е имал
възможност да се защитава срещу всички факти и обстоятелства и да организира в
пълнота защитата си, включително и в съдебното производство. Поради това съдът
не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения,
които да влекат до порочност на цялата процедура.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола за проверка
и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, стационарната система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано
техническо средство по смисъла на закона.
Точно е посочено мястото на извършване
на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък е имало въведено
с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата
скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %,
който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство е
представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от
която става ясно, че посочената скорост е била засечена на 19.04.2020 г., в 11:14
часа. Доколкото представената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по смисъла на
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че скоростта е установена със
система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се
ползват като годно доказателство. Нарушението, което се вменява на
жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от обективна и субективна страна.
Същото е констатирано чрез стационарно техническо средство – видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, което е одобрен тип
средство за измерване и отговаря на изискванията за този тип измервателни
средства. От приложения протокол за проверка става ясно, че техническото
средство отговаря на всички законови изисквания, поради което и направените с
него снимки следва да се вземат предвид. С оглед на което и възраженията на
жалбоподателя се явяват неоснователни.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. Не се спори
по делото, че към датата на констатиране на нарушението л.а. „Ягуар“ С ТИП, с
рег. № е бил управляван от жалбоподателя Ф.Н.Х.Р.. Същият не навежда възражения, че друго лице е извършило
нарушението, а напротив, видно от подписаната декларация на л. 17 от делото,
същият признава, че е управлявал автомобила. В хода на съдебното следствие не
се ангажираха надлежни доказателства, които да изключват
административнонаказателната му отговорност, поради което съдът приема, че за извършеното
с автомобила нарушение правилно е бил санкциониран Ф.Н.Х.Р..
От субективна страна, съдът приема, че
се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към
датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и
задълженията му по чл. 21 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени
пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място,
сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия
случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП (в
редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението) – "глоба"
в размер на 700 лева и
три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В
конкретния случай превишението е с 61 км/ч., поради което и правилно размерът
на глобата е определен на 800 лева и лишаване от правоуправление за три месеца,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът счита, че
законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното НП следва да се потвърди изцяло.
Доколкото нито една от страните не е
направила искане за присъждане на разноски в производството, то и съдът няма
как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 20-0769-004469/01.12.2020 г., издадено от началник на група към
ОДМВР - Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя Ф.Н.Х.Р., ЛНЧ
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.