№ 2995
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско
дело № 20251100502844 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С първоинстанционното решение от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 51
553/2024 г. на СРС, ГО, 156 състав, е признато за незаконно и отменено на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на И. В. С., извършено със Заповед от 01.07.2024 г.
на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, издадена от изпълнителя директор на
„НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ“ ЕАД. Ищцата е
възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „Експерт,
инженеринг“, която е заемала преди незаконното уволнение; ответникът е осъден на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на ищцата сумата от
15 600 лева - обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното
уволнение за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 401434/10.12.2024 г. на „НАЦИОНАЛНА
КОМПАНИЯ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ“ ЕАД срещу решението. В жалбата се излагат
доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага,
че районният съд неправилно е приел за основателни исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3
ГПК. Сочи, че съдът неправилно е възприел, че е налице извънсъдебно признание за
неизгоден за ответника – въззивник факт, а именно, че липсвала промяна в
изискванията за образование и/или професионална квалификация за длъжността.
Подчертава, че такова признание работодателят ответник не е извършвал. Напротив,
работодателят въззивник е променил изискванията за образование и квалификация
преди уволнението, съпроводено и с промяна в щатното разписание. Излага се в
жалбата, че е налице съкращаване на длъжности и утвърдено ново щатно разписание и
1
ищцата не отговоря на изискванията за длъжността за образование и квалификация.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – оспорва решението в тази част по доводи, че
срокът по чл. 225, ал. 1 КТ според посоченото в решението изтича на 01.01.2025 г., а
ход на устни състезания в производството пред районния съд е даден на 18.11.2024 г.
Поддържа, че решението в частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е частично
недопустимо по тези доводи.
Подаден е отговор на въззивната жалба от ищцата И. В. С. от 22.01.2025 г.
Ищцата излага, че уволнението е незаконосъобразно, понеже е назначена на
длъжността “Експерт инженеринг“, изискванията за заемането на която не са били
променени. Сочените от работодателя промени в изискванията за образование се
отнасят за друга длъжност – “Инженер В и К пречистване“, на която ищцата не е
назначена. Поради липса на споразумение по чл. 119 КТ ищцата въззиваем оспорва да
е назначена и да е заемала длъжността “Инженер В и К пречистване“, а относно
заеманата от нея длъжност “Експерт инженеринг“ оспорва да е налице промяна в
изискванията. Сочи, че длъжностна характеристика за длъжността “Инженер В и К
пречистване“ й е предоставена след уволнението. Позовава се на едностранна промяна
на съществен елемент от трудовото правоотношение в противоречие с правилата на
КТ. Поддържа, че ако е налице трансформация на длъжността “Експерт инженеринг“ в
“Инженер В и К пречистване“, то това съставлявало съкращение в щата, каквото
основание не е посочено в уволнителната заповед. Не бил проведен подбор. Твърди,
че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ в случая има евентуално връзка с факти,
типични за друго уволнително основание. Също така твърди, че незаконосъобразно и
едностранно е изменен съществен елемент от трудовото й правоотношение от
работодателя при липса на предпоставките за това с цел ищцата да бъде уволнена.
Позовава се на злоупотреба с право. Моли решението да бъде потвърдено изцяло.
Във въззивното производство е извършена “констатация на трудова книжка„ във
връзка с оспорванията на въззивника – работодател и твърденията на ищцата
въззиваем, че е останала без работа за период от шест месеца считано от уволнението.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Според Решение № 148 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 125/2013 г., III г. о.,
ГК когато съдебното дирене пред първоинстанционния съд е приключило преди
изтичането на заявения с иска шестмесечен исков период на претенцията за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е допустимо във въззивното производство да се
събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство, а именно оставането
на ищеца без работа за целия исков период. Уволнението е извършено на 01.07.2024 г.
и се претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.,
който срок е изтекъл в хода на въззивното производство, преди даване ход на устни
състезания на 10.04.2025 г. Обжалваното решение е допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.
Решението следва да бъде потвърдено като правилно.
Ищцата оспорва уволнението, сторено със Заповед от 01.07.2024 г., връчена й
на 01.07.2024 г. В исковата молба и уточняваща молба от 17.09.2024 г. ищцата излага,
2
че страните се намирали в трудово правоотношение, което възникнало въз основа на
Трудов договор № ЧР-II- 169/10.11.2023 г. за длъжността „Експерт, инженеринг“.
Трудовият договор от 10.11.2023 г. бил сключен като безсрочен, но с шестмесечен
срок за изпитване. Впоследствие обаче със споразумение от 26.04.2024 г., преди
изтичане на изпитателния срок, същият бил отменен.
Излага подробни обстоятелства от фактическа страна за промяна на органните
представители и управлението на дружеството. Новия изпълнителен директор
поставил под въпрос трансформацията на трудовото правоотношение в безсрочно без
срок за изпитване преди изтичане на срока за изпитване. Твърди, че на 19.06.2024 г. на
ищцата било връчено искане за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ във връзка с нарушение
на трудовата дисциплина при подписването на анекса към трудовия договор.
Поддържа, че след обясненията, тъй като нямало причина за налагането на
дисциплинарно наказание, на 01.07.2024 г. едновременно й били връчени предизвестие
и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ. Сочи, че заповедта не е мотивирана. Също така изискванията за длъжността
„Експерт, инженеринг“, която тя заема, не били променени. Сочените от работодателя
промени в изискванията за образование се отнасяли за друга длъжност – “Инженер В
и К пречистване“, на която длъжност ищцата не е назначена. Длъжностна
характеристика за тази длъжност “Инженер В и К пречистване“ на ищцата била
връчена след уволнението през м. 08.2024 г. Поддържа, че ако е налице трансформация
на длъжността “Експерт инженеринг“ в “Инженер В и К пречистване“, то това
съставлявало съкращение в щата, каквото основание не е посочено в уволнителната
заповед, а и не е проведен подбор.
Също така твърди, че незаконосъобразно и едностранно е изменен съществен
елемент от трудовото й правоотношение от работодателя при липса на предпоставките
за това с цел ищцата да бъде уволнена. Позовава се на злоупотреба с право. Оспорва
да съществува за работодателя обективна причина за изменение на изискванията за
длъжността.
Поддържа, че последното брутно трудово възнаграждение за пълно отработен
месец, предхождащ месеца на уволнението, е в размер на 2 600 лева. Твърди, че с
оглед незаконното уволнение се дължало обезщетение за оставане без работа в размер
на 15 600 лева за периода от 01.07.2024 г. до 01.01.2025 г.
С отговора на исковата молба ответникът прави следните оспорвания. Не
оспорва на ищцата да са искания обяснения, но поддържа, че това било право за
работодателя с цел изясняване на фактическата обстановка, а налагане на
дисциплинарно наказание не е последвало. Сочи, че считано от 01.07.2024 г. е
утвърдена в предприятието нова организационно-управленска структура, според
която длъжността „Експерт, инженеринг“ е трансформирана в “Инженер В и К
пречистване“. Минимално изискване за последната длъжност “Инженер В и К
пречистване“ е висше образование по технически науки, каквато степен ищцата не
притежава. Излага, че работодателят има право да променя щатното разписание и да
залага изисквания за образование и квалификация. Заповедта за уволнение била
мотивирана, доколкото в нея са посочени необходимите фактически основания.
Ищцата не е представила доказателства да притежава необходимото за
трансформираната длъжност образование/квалификация. Относно иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ оспорва лицето да е останало без работа.
Не е било спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че по силата
на трудов договор № ЧР-II- 169/10.11.2023 г. ищцата е назначена на длъжността
3
„Експерт, инженеринг“. Трудовият договор от 10.11.2023 г. е безсрочен, но с
шестмесечен срок за изпитване.
Впоследствие със споразумение от 26.04.2024 г., преди изтичане на
изпитателния срок на 13.05.2024 г., срокът по чл. 70 КТ е отменен. Не се установява
соченото от ищцата, че едва със споразумението от 26.04.2024 г. договорът е
трансформиран от договор за определен срок в договор за неопределено време.
Считано от конституиране на трудовото правоотношение то е безсрочно, а със
споразумение от 26.04.2024 г. е отменен забъдеще изпитателният срок, до изтичането
на който е оставал около месец.
Видно от записите в ТР по партидата на ответника – работодател то
действително считано от 30.05.2024 г. са настъпили промени относно дружеството
работодател, а именно определен е нов член на Съвета на директорите и представител
на дружеството.
Отговарят на истината твърденията на ищцата, че на 19.06.2024 г. са й искани
обяснения по см. на чл. 193, ал. 1 КТ за евентуално извършено от нея нарушение на
трудовата дисциплина. Видно от покана изх. № 0271/19.06.2024 г. на ищцата са искани
обяснения по чл. 193 КТ за това: от кого е била уведомена за предстояща промяна в
трудовото й правоотношение; използвала ли е отпуск и защо не е спазена процедурата
по прекъсване на отпуска; защо не е документирано в допълнителното споразумение,
че ищцата е получила “писмена информация“. Или в обобщение с тази покана за
даване на обяснения от работника се искат такива за това защо в самото предприятие
са допуснати твърдени нарушения при разрешаване и прекъсване на отпуск и при
сключване на допълнително споразумение – все документи, които изготвя
работодателят, а не работникът.
Не е било спорно, че не е последвало налагане на дисциплинарно наказание на
ищцата.
На дата 01.07.2024 г. на ищцата са връчени едновременно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и заповед за
уволнение от 01.07.2024 г.
Според последната трудовото правоотношение на ищцата се прекратява на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради това, че не притежава необходимото образование и
професионална квалификация за заеманата от нея длъжност „Експерт, инженеринг“.
Именно това е заеманата от ищцата длъжност и по делото няма данни, а и липсват
твърдения ищцата да е била назначена преди да се прекрати правоотношението на
друга длъжност.
Ищцата оспорва уволнението по доводи, че изискванията за длъжността
„Експерт, инженеринг“ не са били променени, само на което основание уволнението
било незаконосъобразно. Твърди работодателят извършвайки уволнението да е
действал недобросъвестно предвид всички изложени от нея факти. Ответникът
оспорва нейните твърдения. Сочи, че считано от датата на уволнението – 01.07.2024 г.,
длъжността, заемана от ищцата „Експерт, инженеринг“, е трансформирана поради
промяна в щатното разписание в нова длъжност с различен код по НКПД, а именно
“Инженер В и К пречистване“. Минимално изискване за последната длъжност
“Инженер В и К пречистване“ е висше образование по технически науки, каквато
степен ищцата не притежава.
Така спорът между страните е съсредоточен около това дали за длъжността, от
която ищцата е уволнена, работодателят добросъвестно и по надлежния за това ред е
4
установил нови изисквания за образование/квалификация, която промяна да е свързана
със същността на работата и да е била извършена след сключване на трудовия договор.
Промяната в изискванията за образование и/или професионална квалификация,
които са необходими за изпълнение на възложените на работника/служителя трудови
функции, и са извършени след възникване на трудовото правоотношение, пораждат
правото на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Работодателят –ответник следва да докаже, че след
назначаването е настъпила промяна в изискванията за образование и/или
квалификация за съответната длъжност, заемана от ищеца, на които изисквания
ищецът вече не отговаря. Основанието за уволнение е безвиновно. Предполага срок на
предизвестие, но работодателят може да изплати обезщетение при неспазването му.
Противно на соченото в исковата молба за законосъобразността на уволнението
не е задължително необходимо работодателят да уведоми работника/служителя за
настъпилата промяна и в частност да му връчи длъжностната характеристика, с която
въвежда промяната - така Решение № 65 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3701/2022
г., IV г. о., ГК. Същественото е тази промяна да е налице и да е извършена след
назначаване на служителя на длъжността.
Съдът намира, че работодателят не е доказал пълно и главно да е налице приета
каквато и да било промяна в изискванията за образование и/или професионална
квалификация относно длъжността на ищцата „Експерт, инженеринг“, поради което
уволнението е незаконосъобразно. Именно това е заеманата от ищцата длъжност и
съгласно самите твърдения в отговора на исковата молба са променени изискванията
не относно тази длъжност, а за друга - “Инженер В и К пречистване“, която ищцата
никога не заемала.
Видно от трудовия договор ищцата е назначена на длъжност „Експерт,
инженеринг“. Според представената длъжностна характеристика за тази длъжност тя
е разкрита в отдел “Техническо обезпечение“ и основни функции и задачи са: да
приема и одобрява актовете за извършените СМР по договори на работодателя, да
контролира проектната документация, да поддържа актуални бази данни.
Видно от трудовия договор ищцата е магистър – архитект и работодателят при
сключване на трудовия договор е счел, че нейното образование и квалификация са
подходящи да заеме длъжността.
Друга длъжност освен длъжност „Експерт, инженеринг“ ищцата не е заемала и
именно това е длъжността, относно която работодателят е следвало да докаже, че е
въвел непроизволно, във връзка с нуждите на работата, нови изисквания относно
образование/професионална квалификация, и то че тези промени са утвърдени след
сключване на трудовия договор, в хода на изпълнението му.
Вместо да проведе подобно доказване работодателят навежда твърдения,
типични за друго уволнително основание – съкращаване на щата. Работодателят
твърди, а и се установява от протокол № 3/20.06.2024 г. и от Заповед за утвърждаване
на ново щатно разписание от 26.06.2024 г., че считано от 01.07.2024 г. се утвърждава
ново щатно разписание. Предмет на настоящото производство не е /предвид
посоченото в заповедта за уволнение основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ/ при какви точно
условия със закриването/трансформирането на кои длъжности се изменя щатното
разписание. За целите на настоящото производство следва да се отбележи, че съгл. т.
4,3 от заповедта се образуват 6 щатни длъжности “инженер“. Вероятно сочената от
ответника нова, трансформирана длъжност “Инженер В и К пречистване“ е именно
5
по този пункт. Според ново щатно разписание тази длъжност е в Дирекция
“Инженерно осигуряване и управление на паркове“, под номер 7, с код 2142 6002.
Факт е, че длъжността на ищцата „Експерт, инженеринг“, код според трудовия
договор, 2421 6004, липсва в представеното щатно разписание от 01.07.2024 г.
Видно от длъжностна характеристика за длъжността “Инженер В и К
пречистване“ то тя е същностно различна от заеманата от ищцата длъжност „Експерт,
инженеринг“.
Длъжността “Инженер В и К пречистване“ предполага задължения по участие в
целия инвестиционен процес/не само одобряване на СМР/, участие в комисии,
становища по изменение на нормативната уредба, изпълнение на предписания по
безопасни условия на труд, ценообразуване. Длъжността е пряко подчинена на
Директор на дирекция. Като изискване за заемането на длъжността е посочено
образование магистър, Строителство и архитектура, но квалификация “Инженер В и
К“.
Ответникът не доказа относно заеманата от ищцата длъжност „Експерт,
инженеринг“ да е налице промяна в изискванията за образование/квалификация.
Сочената от него длъжност “Инженер В и К пречистване“ е различна и ищцата не я е
заемала. Според Решение № 730 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г., III г. о.,
ГК за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ изменението на изискванията за образование и/или квалификация
следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако
наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална
квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/
работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на
основание съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а не на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ. На това основание уволнението на ищцата е незаконно.
Относно твърденията на ищцата за злоупотреба с право от страна на
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът не е компетентен да се произнася какво образование или квалификация
налагат нуждите на работата за заемането на определена длъжност и дали има
обективна производствена необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се
нарушават императивни правни норми, включително да не е осъществена злоупотреба
с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ.
Единствено при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на
работодателя съдът дължи да извърши проверка дали изменението на изискванията за
заеманата длъжност е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл дали
работодателят е действал добросъвестно /в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ/ или е
налице злоупотреба с право / решение № 239/21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 799/2011
г., IV г. о., определение № 3786 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 333/2024 г., III г. о.,
ГК/.
Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се
предполага до установяване на противното, при което в тежест на ищцата е да
установи конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за
наличието на злоупотреба с право.
Според Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г.
не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор,
6
ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа. Сключването на трудов договор при начална липса на
изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на
самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да
изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде
оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на
същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност.
Не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил
юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е
налице злоупотреба с право от страна на работодателя.
В случая ищцата се позовава на това, че за длъжността, която е заемала, не е
налице промяна в изискванията за образование и/или квалификация. Твърди, че
злоупотребата с право е налице поради това, че:
работодателят е установил промени в изискванията за другата длъжност -
“Инженер В и К пречистване“, без това да е необходимо за работата и с цел да я
уволни. Твърди се липса на обективна причина за изменението в длъжностната
характеристика за длъжността “Инженер В и К пречистване“.
преди уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ на ищцата са искани
обяснения за дисциплинарно нарушение във връзка с подписване на
споразумение по чл. 119 КТ, с което е отпаднал изпитателен срок;
налице били данни за промяна в щатното разписание, а ищцата е уволнена на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
СРС с решението е приел, че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, понеже работодателят е избрал уволнително основание, което не
изисква подбор – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при твърдения за промяна в щата.
Настоящият състав намира, че в случая ищецът е навел конкретни твърдения за
злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото
правоотношение, като доказани са твърденията по пункт втори и трети, а именно че
работодателят е прекратил трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради
липса на образование/квалификация, при положение, че сам твърди съкращаване на
щата.
В тази връзка обаче следва да се добави и че преди да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата на това основание й е искал обяснения по чл. 193 КТ за
евентуално извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
това, че е сключила допълнително споразумение по чл. 119 КТ. Според посоченото в
поканата за даване на обяснения ищцата е следвало да даде обяснения /т.е. това е
потенциално вмененото нарушение/ за това по какъв начин е оформено
споразумението по чл. 119 КТ и какво е залегнало в него при положение, че сам
работодателят е страна по това споразумение.
Съдът намира, че цялостното поведение на работодателя и уволнението на
ищцата на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ при ясни твърдения за промяна в щата в случая
съставлява злоупотреба с право.
Не следва обаче да бъде обсъждан пункт първи, а именно дали работодателят е
установил промени в изискванията длъжност “Инженер В и К пречистване“ във
връзка с работата, поради това че не тази длъжност е заемала ищцата преди
7
уволнението.
Правилно с обжалваното решение е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Правилно с обжалваното решение ищцата е възстановена на осн. чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност. Трудовото правоотношение е по
безсрочен трудов договор. Право да бъде възстановен на предишната работа има и
служител, чиято длъжност е закрита например при изменение на щата.
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ
при незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но не повече от шест месеца. Шестмесечният период по
чл. 225, ал. 1 КТ тече от датата на незаконното уволнение.
Ищецът претендира обезщетение за оставане без работа в размер на 15 600 лв.
за периода 01.07.2024 г. – 01.01.2025 г. или за шест месеца. Срокът е изтекъл в хода на
процеса. Ищцата представя фиш за заплата, а и ответникът не оспорва иска по размер.
Брутното й трудово възнаграждение е от 2 600 лв. Установява се от справка от НОИ от
05.11.2024 г., справка от АЗ и от констатация на трудовата книжка, извършена от СГС,
че ищцата не е работила в посочения период на трудов договор. Правилно искът е
уважен за целия период в претендирания размер.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно.
По разноските. Дължими са разноски според изхода на спора на ищеца
служител като въззиваем по въззивната жалба на работодателя. Претендира за
въззивното производство сумата 990 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
с вкл. ДДС, според договор за правна защита и съдействие от 03.04.2025 г. Сторено е
своевременно възражение за прекомерност, което е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.12.2024 г., постановено по гр.д. № 51 553/2024 г. на
СРС, ГО, 156 състав.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ИНДУСТРИАЛНИ ЗОНИ“ ЕАД ЕИК
*********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. В. С. с ЕГН **********,
разноски за въззивното производство в размер на 990 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8