О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,08.06.2020г.
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:
1. Евгения Генева
2. Росина Дончева
Разгледа докладваното от Генева
ч.гр.д. № 271/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.278 вр.чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „П.К.Б.
„ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление ***,против разпореждане № № 120/05.03.2020г. на РС-Пирдоп по ч.гр.д.
№ 111/2020г. ,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,вх.№ 163/02.03.2020г. срещу Г.И.К.
с ЕГН ********** в частта относно сумите 94.90 лв. договорено възнаграждение,
775.70 лв. възнаграждение за „допълнителен пакет от услуги“ и 20 лв. такси за
извънсъдебно събиране на вземането.Релевират се
оплаквания за нарушение на материалния закон –чл.411,ал.2т.2 от ГПК,доколкото
не било налице „противоречие със закона и с добрите нрави“ в клаузата за
закупуване на пакет от допълнителни услуги“, а така също след изменението на
уредбата относно заповедното производство съдът можел де преценява само дали
клаузата е неравноправна, а не дали противоречи на добрите нрави,което само по
себе си представлявало процесуално нарушение.Съдът нарушил и чл.145,ал.2
ЗЗП,според който преценяването на клаузата като неравноправне
не включвало дефиниране на основния предмет на договора и адекватността на
цената с доставената стока и услуга.,понеже те били „ясни и
разбираеми“.Съдържанието на допълнителната услуга отлагане или намаляване на 6 погасителни
вноски и промени в падежа-не било свързано с обичайната дейност по
кредитиране.Кредиторът бил натоварен да поддържа администрация, гарантираща“за
целия живот на кредита“,че „ще може да се възползва от всички
услуги“Допълнителният пакет не бил задължително условие за отпускане на
кредита,само обезпечавало „приоритетното му разглеждане“Таксите за извънсъдебно
събиране на вземането не представлявали такси за управление на кредита,а за
администриране на точното изпълнение на задълженията.Съгласно чл.19,ал.3 ЗПК
таксите,събирани при неизпълнение,не се включвали в ГПР.
Съдът намира частната жалба
процесуално допустима и частично основателна.
За да отхвърли молбата за издаване за
заповед за незабавно изпълнение,първоинстанционният
съд е приел,че при предоставен кредит в размер на 900лв. в противоречие със
добрите нрави е продаването на „пакет от допълнителни услуги“ в размер на
1080.48 лв.Договорът е сключен на 19.10.2018г., направени са 6 погасителни
вноски,покриващи и т.н.“допълнителна услуга“ ,и кредитът е бил обявен за предварително изискуем на
10.09.2019г.Депозирано е заявление за 94.90 лв. договорно възнаграждение,773.70
лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и 20 лв. „такси за
извънсъдебно събиране на вземането“.Сумите за „допълнителни услуги“ и за
„“извънсъдебно събиране“ не обслужват ползването на получения кредит като
допълнително благо за клиента, а са изцяло в интерес на
кредитора.Систематичното тълкуване на чл.10а и чл.19,ал.3 и чл.33 ЗПК налагат
извода за ограничаване избора на длъжника с приемане на условия,при които,освен
обявената договорна лихва и обезщетението за забава на потребителя,се възлагат
и други плащания.Този извод е обоснован и правилен.Следва да се допълни,че възможността
за отлагане или намаляване на месечни вноски е в полза на длъжника,но
представлява част от основната дейност по реализиране предмета на договора и за
нея не се дължи допълнително възнаграждение.Що се отнася до т.н. „извънсъдебно
събиране на вземането“,то разпоредбата на чл.19,ал.3 ЗПК касае разходите за
събиране на вземането по съдебен ред.
По изложените съображения настоящият
състав намира,че атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено в частта
относно отказа да се издаде заповед за
изпълнение за сумата,представляваща цена на „пакет допълнителни услуги“ и за сумата
,представляваща стойността на разноски за „извънсъдебно събиране на вземането“ .В
частта ,с която се отказва издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение относно сумата 94.90 лв., атакуваното разпореждане е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.Това е така,защото договорното възнаграждение представлява
цената на основната услуга по договора,а
именно-предоставяне на парична сума за определен срок,което по икономическата
си същност представлява „цена на парична сума“аналогично на възнаградителната
лихва.
Водим от горното,съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане №
120/05.03.2020г.по ч.гр.д. 0 111/2020г. на РС-Пирдоп В ЧАСТТА ,с която е
отхвърляно заявлението на „П.Б.“ ЕООД,ЕИК . за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Г.И.К. с ЕГН **********
***.90 лв.,представляваща „договорно възнаграждение“за периода от 11.06.2019г.
до 10.09.2019г. и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „П.Б. „ ЕООД,ЕИК..срещу длъжника Г.И.К.
с ЕГН ********** с адрес ***,за сумата 94.90 лв.,представляваща неизплатено
договорно възнаграждение за периода от 11.06.2019г. до 10.09.2018г. ,по договор
за потребителски кредит № ********** от 19.10.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №
120/05.03.2020г. на РС-Пирдоп по ч.гр.д. № 111/2020г в останалата му част.
Делото да се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.