Решение по дело №20945/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3098
Дата: 14 юли 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Деница Добрева Добрева
Дело: 20193110120945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

       /14.7.2020г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА

 

при участието на секретар Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20945 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              

Предявен е от С.П.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“  иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1585,07 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г.- 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „младши експерт“  в сектор Летище към Регионалната служба  „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна в периода 01.12.2016г.- 30.11.2019г. В този период е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 01.12.2016г.- 30.11.2019г. е положил общо 1632 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 233,38 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки длъжност младши експерт“  в сектор Летище към Регионалната служба  „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна. Посочва, че ищецът е работил на 24 часови смени /дневни и нощни/, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на работното време на държавните служители в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата работа от служителите в МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено сумирано изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период за служителите работещи на смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.12.2016г.- 30.11.2019г. е полагал труд на 24 часови смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.12.2016г.- 30.11.2019г.., по който ищецът е заемал длъжност „младши експерт“  в сектор Летище към Регионалната служба  „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Варна. Както и че в периода 01.12.2016г.- 30.11.2019г.. ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.12.2016г.- 30.11.2019г. отчитането се извършва помесечно до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 01.12.2016г.- 30.11.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1585,07 лв.,което не е заплатено на ищеца.

Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

          На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 63,40 лева и 200 депозит за вещо лице, общо в размер от 263,40 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 230 лева платено адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 01.07.2020г., възражението се не явява прекомерно и е договорено в минимален размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения. В този смисъл възражението на ответната страна се явява неоснователно.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1585,07 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.12.2016г.- 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

 

ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 263,40 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

  ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Г., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 230 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

         

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: