Решение по дело №13967/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 668
Дата: 19 февруари 2019 г.
Съдия: Тоско Петков Ангелов
Дело: 20175330113967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 668

19.02.2019 година, град Пловдив

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13967 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 109 ЗС от Е.Т.К. срещу С.С.Т.-Г..

Ищцата твърди, че е собственик на УПИ ****. Ответницата била собственик на поземлен имот № ****, за който бил отреден УПИ ****, всички разположени в гр. Р. В имота на ответницата била построена сграда, като част от покрива /стрехата/ на същата по цялата южна фасада навлизала в УПИ на ищцата. Твърди, че тази стреха била изградена в нарушение на благоустройствените правила и пречела да упражнява правото си на собственост, като се стигало и до оттичането в нейния имот на вода от дъжд и сняг. Освен това процесната стреха смущавала и реализирането на строителство в имота й, за което било издадено разрешение от 2016г. Твърди също, че в имота й навлизал и източния зид (стената) на сградата на ответницата, което и пречело да полза пълноценно имота си и да реализира строителство. Уточнява, че стрехата навлиза с приблизително 81 см. в имота й по цялата си 7-метрова дължина, а източният зид навлизал с 26 см. в имота й по цялата си 10-метрова дължина. Иска да се осъди ответницата да премахне част от покрива /стрехата/ и част от източния зид на собствената си сграда, които навлизат в имота на ищцата, както и да изгради за своя сметка отводняване на покрива, което да не позволява оттичането на води от дъжд и сняг в имота на й. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват претенциите. Твърди, че имотите на страните преди били включени в общ УПИ, като нейната сграда била изградена преди повече от 50 години. Твърди, че строежът е търпи и не е бил реализиран от нея, а бил осъществен в един общ общински имот.  Фактическото положение по конструкцията на сградата не било променяно от нея от придобиването й през 2005/2006г. Прави възражение за придобиването на част имота на ищцата по давност. Излага съображения за използването на претенцията с цел да бъде принудена да прехвърли собствеността върху имота си, което отказвала да направи. Освен това изтъква, че на източната стена на сградата били разположени четири носещи колони и един трегер, а премахването им би довело до срутването й. Възразява навлизането на стената да пречи ищцата да ползва имота си, като оспорва и да има наводняване в него. Повдига спор за цената на предявените искове. Моли претенциите да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта:

Видно от справката на лист 50 имотът е придобит от ответницата по време на брака й и по презумпция на закона собствеността е придобита в режим на СИО. Въпреки това не се изисква конституирането и участието като ответник по делото на съпруга, тъй като съпрузите са небходими, но не са задължителни другари, с оглед приетото в Тълкувателно решение №3/2016г. на ОСГК на ВКС. В този смисъл е и практиката на ВКС по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС в Решение № 123 от 18.12.2017г. по гр.д. № 594/2017г. на II г.о. и  Решение № 131 от 10.01.2018г. по гр.д. № 3538/2016г. на II г.о.  

От фактическа страна:

От двете приети по делото комплексни експертизи се установява, че за процесната площ, в това число поземлените имоти на ищцата и имотът на ответницата е одобрена улична и дворищна регулация на ****., като е отреден парцел ***-За битови услуги, образуван от имоти *** и ***. Към този момент процесната постройка не е съществувала, видно от приложените скици. След това, на ****. е одобрен ЗРП на гр. Р., като за разглежданата територия е отреден парцел ***, образуван от имот пл. № ***, последният образуван от имоти *** и *** (съгласно скицата) по предходния план от ***г. и съответстващ на сегашни имоти с номера *** (на ищцата), *** (на ответницата), *** (на трето лице) и *** (на ищцата). В кадастралната основа в северозападната част на имота е отразена едноетажна сграда със сигнатура МС и навес на север от нея. В застроителния план не е предвидено запазването на сградата. Следващата промяна е от ***., когато със заповед на АГКК е одобрен кадастралния план на гр. Р. и за описаната по- горе площ са образувани 4 имоти с номера ***, ***, *** и ***. Към този момент се обособява самостоятелен поземлен имот за процесната сграда, като съгласно двете приети заключения, границите му следват съществуващата сграда по външните й очертания на терена. През 2004г. е одобрен ПУП, като за всички имоти е образуван един УПИ ***, ***, *** и ***. Съгласно него се предвижда запазване на процесната сграда. Последната промяна е от ***., когато е одобрен действащия ПУП и са образувани 3 отделни УПИ: ***,*** за имотите на ищцата, *** за имота на ответницата и УПИ **** собственост на трето лице. От представената на лист 246 заповед се установява, че изменението е направено по искане на „Р. К.“ ЕООД, което е и праводател на ищцата.

От приложеното на лист 61 удостоверения от Община Р., се установява, че сградата е била ползвана от бившата фирма „Г.С.Р.“ (сега Л.). С решение от ****. на Кмета на Община Р. имот ***, включен в парцел ***-Битови услуги, е реституиран на наследниците на „М. П. и с.“, без площта представляваща имот пл. № ***. Към този момент процесната сграда вече е съществувала във вида, в който е в момент, съгласно удостоверение за търпимост на лист 62 от делото. Съдът намира, че сградата е била в този вид, тъй като в тази насока не са били наведени твърдения/възражения от страните, а от ангажираните доказателства не се установяват промени. Няма данни за периода след **** г.,  от когато датират първите данни за нейното съществуване, да са били извършвани някакви съществени корекции по структура в частта относно покривната плоча и в частност относно стрехата предмет на настоящия процес. В действителност съществуват данни за промяна на покривната конструкция, но вещите лица по първоначалната комплексна експертиза при изслушването с в о.с.з. са категорични, че и предишната е достигала до края на съществуващата в момента стреха. Изграждането на стрехата заедно с цялата покривна плоча на сградата се потвърждава и от приетата ДСТЕ, която изследва възможностите за нейното премахване.

След попълването на кадастралната основа от ****г., ответницата С. Т.-Г. купува ПИ ****, попадащ в УПИ ***** и сграда представляваща търговски обект- имотът и сградата са описани с една и съща площ от 58 кв.м.

След това с договор от ****. община Р. прехвърля на ответницата 7/65 кв.м. от ПИ **** с площ от 65 кв.м. С този договор реално се прехвърля придаваемо място от 7 кв.м. до уличната регулация, което покрива площта на изградената към улицата стреха на сградата. Такава придаваема част от южната страна за процесната стреха не е предвидена.  

На ****. е одобрено последното изменение на ПУП, с което старият УПИ е разделен на три нови. На ****. е зададено разрешение за строеж № **** за „Къща за гости- основно застрояване и спомагателна сграда към къща за гости- допълващо застрояване“. На ****. е издадено разрешение за строеж № ****за гараж, къща за персонал, навес и стая за охрана. Видно от представената на лист 65-66 заповед, последното разрешение е било оспорено от ответницата и след това оттеглено със заповед № *****., влязла в сила на ****. Образуваното по жалбата производство е прекратено със заповед от ****., поправена със заповед от ****.- лист 155-160.

Междувременно, на **** г., ищцата Е.К. купува УПИ **** от „Р.-к.“ ЕООД.

От правна страна:

Според дадените с ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК разяснения, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). В случаите, при които естеството на извършените от ответника действия е такова, че е ясно, че с тях се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, например действия в собствения на ищеца имот или поддържане създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без наличие на облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, то собственикът не е длъжен да доказва пречки за упражняване на правото си на собственост. Той не е длъжен да търпи в имота си каквито и да било действия, които се извършват без негово съгласие. Самото пряко въздействие върху имота му от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

В настоящия случай, с категоричност се установява, че стрехата на сградата на ответницата навлиза в имота ищцата със 70 см. Това обстоятелство, принципно не се оспорва от страните, като с категоричност де доказва и от двете приети комплексни технически експертизи. Следва да се отчете, че фактът на попадане на стрехата на сградата, изградена на регулационната линия над имота на ищцата с 0.70 метра напред, принципно е основание да се приеме, че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем. Собственикът на терена е собственик и на пространството над него (доколкото то е необходимо за ползването на земята) и навлизането в това пространство на стрехата на съседа, погледнато самостоятелно, съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Такова навлизане в чужд имот винаги би съставлявало неоснователно действие, освен ако не е дадено изрично съгласие за това. В този смисъл Решение № 1108 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2009 г., I г. о., ГК.

Принципно не е невъзможно част от цяла сграда, или отделни нейни елементи да попадат пространствено в имоти собственост на други лица, поради което, за да се даде правилен отговор на въпроса дали те подлежат на премахване или следва да бъдат търпени от носителя на материалното право, е необходимо да се изследват и причините довели до възникването на това състояние.

В такъв смисъл е практиката на ВКС, като с Решение № 243/23.10.2012 г. гр. д. № 197/2012 г. II гр. о. е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Негаторният осъдителен иск е средство за защита на правото на собственост във всички случаи, при които ответникът с поведението си създава или поддържа неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия на ищеца. Осъдителният иск по чл.109 ЗС обаче не може да бъде успешно проведен срещу ответник, който с поведението си само се ползва от създаденото състояние, след като същото не е възникнало от негово активно поведение, а от административен акт. В такъв случай липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото положение. В Решение № 122 от 6.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о. е прието, че ако постройката (навлизаща в имота на ищеца) е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години, неговият правоприемник няма правото да иска премахването й.

По настоящото дело, с категоричност се установява, че постройката съществува в този си вид от преди 1992г., съгласно издадено и неопровергано удостоверение за търпимост, т. 6 от приложения акт за общинска собственост и удостоверението на лист 61. Към този момент, съгласно първоначалната и повторната комплексна експертиза е съществувал един единствен имот пл. № ****, за който е бил отреден УПИ ***- Битови услуги. От събраните доказателствени средства се не установява да са били извършвани реконструкции на сградата, в това число изграждане на процесната стреха след 1992 г., когато съгласно удостоверението на лист 61, останалата част от имота е била реституирана. Предвид горното, може да се направи обоснован извод, че сградата е изградена преди разделянето на имота и по цялото си протежение процесната стреха е попадала в същия парцел. Към момента на изграждането на постройката, цялата земя под сграда и стрехата е била държавна собственост. Това е така, защото възстановяването на правната уредба на общинската собственост се е извършило с изменението на Конституцията на НРБ от 1971 г. и на ЗС през 1990 г. Уредбата е доразвита с изменението на същия закон при приемане на ЗМСМА, ДВ бр. 77/91 г. Съгласно § 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините държавни имоти, които са обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Няма конкретни данни имуществото да е било включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Аналогичен текст е и текстът на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС в редакция преди изменението от 2004г. и посочен като основание за издаването на акта за общинска собственост от 16.07.2003г.

При това положение следва да бъде взето предвид, че сградата и съответно стрехата от южната страна, е съществувала в имота още преди първоначалната промяна на собствеността, чрез реституция. Последната е настъпила съгласно Решение на кмета на Община Р. от ****. (лист 61), когато имот № ****, включен в парцел ***I- Битови услуги е възстановен на наследниците на предишния собственик. Сградата обаче (наречена канцелария) не е била възстановена заедно със земята, тъй като е била отказана продажбата й. Записването, че канцеларията се е намирала в имот ****- бивш, сега № ****, не може да бъде възприето, защото съществуването на такъв не се удостоверява от приетите комплексни експертизи. Отделни имоти се появяват за първи път с приемането на новия кадастрален план през 2002г. Тогава се обособява имот пл. № ****, очертан съгласно двете комплексни експертизи, по външните линии на стените на съществуващата сграда.

При така развилите се обстоятелства не се установява, между поведението на ответницата, изразяващо се в поддържането на стрехата и пречките за упражняване правото на собственост на ищеца, изразяващи се в навлизането на стрехата в нейния имот, да има причинна връзка, която е необходим елемент за основателност на претенцията. Навлизането на стрехата в имота на ищцата не е в резултата на действия на ответницата или нейния праводател, а следствие на проведената административна процедура за обособяване на самостоятелни имоти.  (виж Решение № 243/23.10.2012 г. гр. д. № 197/2012 г. II гр. о.) При изготвянето на кадастралния план, съществуващата стреха не е била взета предвид, за да се избегне засичането й с имотната граница, но и това състояние не е оспорвано от предишните собственици. Създаването на нов имот за съществуваща вече сградата не би могло да засегне вече възникналото право на собственост върху нея, в това число и за процесната стреха, която е неразделна част от обекта. Предвид гореизложеното, негаторният иск по чл. 109 ЗС не може да бъде уважен на това основание, тъй като с него се цели преустановяване на състояние, което не е предизвикано от поведение на ответницата, а е причинено от административен акт, който не е бил оспорван от праводателите на страните.

Останалите въведени от ищцата пречки за ползване на имота, изразяващи се в течове и наводняване не се установяват. Данни за такива има в показанията на свидетелката З, която е била управител на дружеството праводател на ищцата. Именно управляваното от нея дружество е инициирало строителството в имота и изменението на ПУП. Поради това показанията й следва да се преценят съобразно чл. 172 ГПК. Тя сочи за съществуването на стари улуци, които били изгнили и наклон на покрива към имота на ищцата, като виждала страшно много локви. Показанията й се опровергават от приетите КСТЕ и ПКСТЕ, които установяват добро състояние на отводнителната система и наклон на покрива единствено към улицата. Самото наличие на локви в имота на ищцата, не означава, че те се образуват от оттичане на води от покрива на сградата, защото валежите биха засегнали и двата УПИ. Единствените данни в тази насока са от показанията на свидетеля Ч, който заявява, че когато вали обилно водата не може да се обере от улука. Тези данни обаче са недостатъчни, за да се направи извод, че самата стреха пречи на ищцата. Същевременно КСТЕ дава заключение, че изградената отводнява система е в добро състояние и няма изводи за това да не може да изпълнява функциите си.

Не се установява да са налице пречки за реализиране на планирано от ищцата строителство. От представените от Община Р. документи е видно, че към настоящия момент няма издадено разрешение за строеж, след оттеглянето на предходното от Главния архитект, а съгласно двете приети по делото КСТЕ за имота не би могло да се издаде разрешение за свързано застроява.

Не се доказва и навлизането на източния зид в имота на ищцата. И двете КСТЕ установяват, че тази граница на УПИ **** е разположена по застроителните линии на съществуващата в него сграда- по външните и очертания на терена и не може да се коментира навлизане в имота на ищцата. Правилното разположение на зида единствено в имота на ответницата е възприето и от ищцата, тъй като непосредствено до него, на калкан, е била изградена сграда на допълнително застрояване.  

Ето защо предявените претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените от ответницата разноски в размер на 880 лева.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Т.К., ЕГН **********, срещу С.С.Т.-Г., ЕГН **********, искове по чл. 109 ЗС за осъждането на С.С.Т.-Г. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Е.Т.К. да упражнява правото си на собственост върху УПИ ****, образуван за имот № **** с площ от 1986 кв.м. и имот № **** с площ от 71 кв.м. по РП на гр. Р., при граници на УПИ: от три страни улици, УПИ ****, УПИ-***, УПИ *** и УПИ ****, като премахне част от покрива  (стрехата) от южната страна на масивна едноетажна сграда- търговски обект с площ от 58 кв.м., находяща се в УПИ ****, която навлиза в притежавания от Е.Т.К. УПИ ****, ****, и изгради отводнителна система на покрива на същата сграда, чрез която дъждовните и снежни води да не се оттичат в притежавания от Е.Т.К. УПИ ****, **** И като премахне източния зид на масивна едноетажна сграда- търговски обект с площ от 58 кв.м., находяща се в УПИ ****, който навлиза в притежавания от Е.Т.К. УПИ ****, ****.  

OСЪЖДА Е.Т.К., ЕГН **********, да заплати на С.С.Т.-Г., ЕГН **********, сумата от 880.00 лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ: /п/

 

                                                                                           /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.