Решение по дело №3161/2014 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ _________

гр. В. _____________2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на девети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА Д.

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм. дело № 3161 на Административен съд - В. по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Г.А.К. действащ и в качеството на ЕТ „Е. - Г.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез адв. И.К., против Ревизионен акт /РА/
№ *********/05.06.2014г. на орган по приходите при ТД на НАП – В., потвърден с Решение №485/02.09.2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– В. /ОДОП/, с който по реда на чл.122 от ДОПК са му установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ и за ДДС, както следва: І. Данък по чл.48 от ЗДДФЛ общо в размер на 43184,00лв. и лихви 13970,75лв., от които: за 2007г. – 2174,64лв. и лихви 604,85лв; за 2008г. – 8799,78лв. и лихви 4960,68лв; за 2009г. – 12056,53лв. и лихви 5092,83лв; за 2010г – в следствие корекция на ФР за периода е установен резултат – загуба в размер на 4605,86лв. и надвнесен данък – 3602,95лв; за 2011г. – 10366,37лв. и лихви 2220,03лв; за 2012г. – 9786,68лв. и лихви 1092,36лв; ІІ. По ЗДДС общо в размер на 7686,56лв. и лихви в размер на 3932,14лв., от които по периоди, както следва:
за м.12.2007г. – 1758,27лв. и лихви 1281,50лв; за м.12.2008г. – 2523,60лв. и лихви 1450,92лв; за м.12.2009г. – 974,79лв. и лихви 439,73лв; за м.12.2010г. – 1833,42лв. и лихви 637,60лв; за м.12.2011г. – 370,05лв. и лихви 90,43лв; за м.12.2012г. – 226,43лв. и лихви 3932,14лв.

Жалбоподателят оспорва установените с ревизионния акт задължения изцяло, по съображения за неправилно прилагане на материални и процесуални разпоредби на европейското и националното законодателство. Конкретно твърди, че не са налице данни за укрити приходи, поради което неправилно ревизията е извършена по реда чл.122 от ДОПК. Счита, че са допуснати и процесуални нарушения в производството, тъй като Уведомлението по чл.124 от ДОПК с изх. № 67647/28.10.2013г. е предхождащо ИПДПЗЛ
№ 67654/28.10.2013г. – т.е. изводът за наличие на основание за облагане по аналог е направен преди събиране на доказателствата обосноваващи този извод. Твърди, че при изготвяне на балансите на разполагаемите парични средства, неправилно са съобразявани установени месечни недостици, вместо да се извърши преценка за съотношението между приходите и разходите на годишна база. Твърди, че неправилно от паричния поток за 2009г. са изключени сумите 70000лв. и 107800лв. - изплатени на жалбоподателя, за които липсват доказателства да са разчети с трети лица, както и сумите по договори за заем през 2007г. и 2011г. Оспорва изключването от входящия паричен поток на сумата в размер на 60037,65лв. (на 31.01.2009г.) като се позовава на РКО. Относно увеличението на данъчната основа за облагане за 2009г. със сумата в размер на 50001,16лв. твърди, че не са налице волеизявления на Г.К. да отписване на задължение, както и че не съществува такова счетоводно записване и не е налице разминаване в счетоводните салда, тъй като в съответствие с принципите на ЗСч, част от салдото по с/ка 107 и с/ка 117 е прехвърлено към с/ка 499. В тази връзка сочи, че последиците от съответната счетоводна операция се определят не от самата операция, а от основанието за извършването й, а в случая то не сочи на формиран приход. По отношение увеличението на данъчната основа с приходите реализирани като земеделски производител твърди, че земеделските производители нямат задължение да водят и съхраняват счетоводна отчетност, поради което няма яснота как точно земеделския производител следва да докаже това си качество. Оспорва извода на ревизиращите, че е реализирал приходи от търговия със земеделска продукция и разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ е неприложима. По отношение на сумите, постъпвали по банковата му сметка с основание „мебели“, твърди, че се касае за разпродажба на лично имущество, поради което неправилно са приети за приходи от дейността на едноличния търговец. Относно задълженията за 2011г. и 2012г. установени на това основание сочи, че тези приходи са обложени при „Е. – Г” ЕООД поради което неправилно са приети за доход на едноличния търговец. По отношение задълженията за ДДС твърди, че не може да се определи момента на влагане себестойността на продукцията при нейната реализация. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – В., чрез процесуалния си представител юрк. Н., оспорва жалбата. Навежда подробни доводи за нейната неоснователност в представени по делото писмени бележки. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, както и да се присъди в полза на дирекцията юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията е възложена със ЗВР № 1304496/22.10.2013г. за срок до 3 месеца, считано от датата на връчването й – 06.11.2013г. и е обхващала задълженията за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2012т. и ДДС за периода 01.12.2007г. – 31.12.2012г. Със ЗВР № 1400519/06.02.2014г. срокът е изменен до 06.04.2014г. Заповедите са издадени от МВ, в качеството й на началник сектор при Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП – В., оправомощена да възлага ревизии със Заповед № 622/07.05.2013г. на директора на ТД на НАП – В.. В срока по чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № 1400519/22.04.2014г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № *********/05.06.2014г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – В., който го е потвърдил с Решение № 485/02.09.2014г., връчено на 10.09.2014г.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е вписан в търговския регистър на Окръжен съд – Р. и е пререгистриран в Търговския регистър на 28.11.2008г. На 29.06.2010г. търговското предприятие на търговеца е прехвърлено като съвкупност и права и задължения към 31.05.2010г., на „Е.-Г“ ЕООД - с едноличен собственик Г.К.. ЕТ не е заличен от Търговския регистър. Извършваната дейност от ЕТ „Е. – Г.К.“ е производство на мебели за баня и дограма за периода 01.01.2007г. – 30.08.2010г. Считано след този период, дейността на ЕТ е производство на земеделска продукция. Производството на мебели и дограма е прекратено поради изкупуването на търговското предприятие. През ревизирания период лицето е регистрирано като земеделски производител и е декларирало доходи от продажба на собствена земеделска продукция за отчетните 2007г. – 2012г. Дейността е упражнявана в производствена база, собственост на търговеца. Лицето, в качеството си на ЕТ е регистрирано по смисъла на ЗДДС, считано от 14.12.2002г.

Към материалите на ревизията е приобщен протокол № 1323474/08.10.2013г.– стр.851, ведно с приложенията към него, относно извършена проверка за установяване на съответствие между имущественото състояние /ПУФО/ на Г.К.. Проверката е приключила с констатации за установени неотчетени приходи от продажба на продукция на ЕТ „Е.“ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2012г., за които не са начислени дължимите ДДФЛ и ДДС, както и декларирани доходи като земеделски производител за отчетните 2007г., 2009г. и 2010г., за които не е налице основание да се квалифицират като доходи от произведена земеделска продукция по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ, поради което същите подлежат на облагане с данък по реда на чл.26 от ЗДДФЛ.

Въз основа на констатациите от ПУФО, след възлагане на ревизията, е изготвено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с изх. № 67647/28.10.2013г., връчено на лицето на 06.11.2013г., за това, че са налице данни за укрити приходи по смисъла на чл.122, ал.1, т.2, както и че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци – основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, поради което задълженията за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2012г. и за ДДС за периода 01.12.2007г. – 31.12.2012г. ще бъдат установени по особения ред.

В тази връзка до лицето е изготвено ИПДПЗЛ № 67654/28.10.2013г. – стр.1001, с което са изискани: цялата счетоводна документация на ЕТ за периода 2007г. – 2012г., вкл.първични счетоводни и придружаващи ги документи; хронологични и синтетични регистри на всички счетоводни сметки; книги за дневни касови отчети и контролни ленти; всички договори с контрагенти; цялата счетоводна документация на земеделския производител; главни книги за ревизирания период; инвентаризационни описи за извършени инвентаризации на активи и пасиви по реда на ЗСч, инвентарна книга, хр.регистър на сметките отчитащи движението и остатъците на парични средства за посочения период; натурално и стойностно изражение на салдото на счетоводните сметки, отчитащи материалните запаси – гр.30, към 31.12 на всяка година; хр.регистър на с/ка 499 – други кредитори, с/ка 107 – сметка на собственика и с/ка 117 – други резерви, както и копия на документите намерили счетоводно отражение по тези сметки; всички документи удостоверяващи произхода на средствата постъпили в предприятието на търговеца и намерили отражение по с/ки 107, 117 и 499; свидетелства за регистрация на притежаваната земеделска и горска техника, с която през периода и извършвана дейност като земеделски производител; всички документи за закупени горива, масла, резервни части и др. за поддръжка и експлоатация на земеделска техника използвана в дейността на земеделски производител декларирана с ГДД; всички документи, удостоверяващи наличие на складови или други помещения, вкл. такива в които е съхранявана земеделската продукция; документи за утвърдени от управителя разходни норми за производство на мебели; талони за притежавани МПС; всички договори, по които се явява заемополучател в периода 01.01.2007г. – 31.12.2012г., вкл.документи, удостоверяващи извършеното предоставяне на паричните средства и направените погасителни вноски по заемите;

На основание чл.53 от ДОПК са изискани: справка за изплатените на Г.К. възнаграждения за ревизирания период – размер на сумата, дата и начин на изплащане; разшифровка на салдото по с/ка 401, 411 и счетоводните сметки отчитащи разчетите със свързани лица; справка за вложените материали по вид и количество при производството на всеки вид земеделска продукция за периода; за внесените суми в касата на едноличния търговец; справки за източници за получени доходи, за придобитото движимо и недвижимо имущество; справка за несъответствието в крайните салда на счетоводните сметки по оборотна ведомост за 2008г. и началните такива към 2009г., ведно с разшифровка на несъответствието и всички документи във връзка с него; справка за обвръзка на добивите от земеделска продукция с извършените разходи; на основание чл.124, ал.3 от ДОПК е изискана декларация за имущественото състояние на лицето за всяка от ревизираните години; както и писмени обяснения относно произхода на наличните парични средства, на средствата за издръжка, за сумите, предоставени в заем, за сумите внасяни в брой по банковите сметки, както и обяснения за извършени преводи по сметки; изискана е информация за задграничните пътувания – период, разходи и т.н.

Изисканите документи са представени по опис с вх. № 77687/04.12.2013г. – стр.997. При анализ на същите и констатациите в ПУФО, органите по приходите са установили, че по личните банкови сметки на лицето в „Р. банк АД са постъпвали суми от други физически и юридически лица с основание „за мебели“ и „щори“, като не са установени издавани фактури за продажба към лицата, извършили плащанията. От движението на паричните средства по банковите сметки е установено, че са извършвани преводи към фирми – Е 2007 Ш Р, Плюс Минус ЕООД, с основание – доплащане по стокова разписка 12682 и плащане ворне гювен, но в счетоводството на търговеца няма документи за покупки от тях. Сред неотразените в счетоводството на търговеца фактури няма такива издадени от Е 2007 Ш Р, Плюс Минус ЕООД към които са извършвани разплащания от банковата сметка на лицето. Изведен е извод, че освен регулярното неотразяване на доставки на стоки и услуги от регистрирани по ЗДДС лица в счетоводството не са отразявани и закупени стоки по касови бележки или др.документ, различен от фактура, т.е. реалният размер на закупените за дейността на търговеца материали стоки и услуги е по-голям от този, отразен счетоводно не само с размера на неотразените данъчни фактури. По тази причина е прието, че данните за паричните и стоковите потоци, както в месечен, така и в годишен аспект са неверни, вкл. по отношение на началните и крайните салда. Установено е, че търговецът закупува стоки и услуги от доставчиците си и извършва плащания към тях както в брой - на дати на издаване на фактурите, така и по банков път. Предвид начина на осчетоводяване на получените стоки и услуги в кореспонденция със счетоводните сметки отчитащи движението на паричните потоци, е изведен извод, че те не отговарят на действителните такива, т.к. през съответния календарен месец търговецът е извършил реално плащане по фактури от доставчици в
по-голям размер от тези, отразени счетоводно. При горните констатации е изведен извод, че паричният поток, с който са извършени разплащанията по неотразените в счетоводството фактури, е с източник на приходи от дейността на предприятието, които не са декларирани в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС и ГДД, съответно не са намерили счетоводно отражение включително и по отношение на паричния поток постъпил в предприятието.

При съпоставка на данните от представените главни книги и оборотни ведомости за 2008г. и 2009г. е установено несъответствие на крайните салда на 2008г. с началните салда на 2009г., на следните счетоводни сметки:

	крайни салда 2008		крайни салда 2009		разлики
*сч.сметка*	*дебит*	*кредит*	*дебит*	*кредит*	*дебит*	*кредит*
	1	2	3	4	*5 (1-3)*	*6(2-4)*
107		135578,19	*няма заведена		0	135578,19
117		38708,19		124284,54	0	-85576,54
303	15340		13340		2000	0
401		27531,14		24792,48	0	2738,66
411	38361,87		48400,47		-10038,6	0
453	7138,37		6640,89		497,48	0
499		177800		237837,65	0	-60037,65
501	362,35		0	0	362,35

Както в хода на проверката, приключила с Протокол № 1323747/08.10.2013г. (стр.851), така и в хода на ревизията, органите по приходите са изискали от едноличния търговец справка за несъответствието в крайните салда на горепосочените сметки, ведно с разшифровка на несъответствието и всички документи в тази връзка, но такива не са представени.

При анализ на наличната информация по представените счетоводни регистри са направени следните констатации:

а) По сметки 107 и 499 са отразявани суми, внасяни в касата на предприятието от Г.А.К.. Началното салдо на с/ка 499 е завишено към 01.01.2009г. със сумата 60037,65лв. без данни за нейния произход. В представените хронологични регистри на с/ка 501 за 2009г. е установено отразяване на 31.01.2009г. на кореспонденция – дебит 499/кредит 501 със сумата 60037,65лв. с вписано основание за взетата статия –
„управител“ – т.е. според счетоводното записване на физическото лице са възстановени 60037,65лв., каквото задължение на предприятието няма отразено. На това основание е прието, че посоченото счетоводно записване не отразява реално възстановяване на сумата, т.к. ЕТ няма такова задължение към собственика.

б) Установено е, че общият сбор на крайните салда на с/ки 107 и 117 към 31.12.2008г. е в размер на 174286,19лв. и тъй като през 2009г. няма отразено начално салдо на с/ка 107, е прието, че това салдо е отразено в сметка 117. Същата е с начално салдо 124484,54лв., което е с 50001,65лв. по-малко от сбора на крайните салда на с/ка 107 и с/ка 117 (135578,19лв. – 85576,54лв. = 50001,65лв.). Съгласно договор за прехвърляне на търговско предприятие от 29.06.2010г., търговското предприятие на ЕТ „Е. – Г.К.“ е прехвърлено като съвкупност от права и задължения към „Е. – Г“ ЕООД, срещу цена 210002,88лв., платима на равни месечни вноски от 3500лв. В баланса на едноличния търговец е посочен собствен капитал в размер на 210002,88лв., която сума е формирана от перата: 1/ други резерви – 124284,54лв; 2/ натрупана печалба от минали години – 113662,65лв. и 3/ текуща загуба – минус 27944,31лв. По данни от счетоводните регистри на едноличния търговец е установено, че няма движение по сч. с/ки 107 и 117, от което е прието, че в баланса към 31.05.2010г. към приобретателя е прехвърлен целия капитал на прехвърлителя в размер на 124284,54лв. Капиталът на прехвърлителя е формиран от лични вноски на Г.А.К. с цел захранване касата на предприятието, които представляват задължение на предприятието към собственика и подлежат на възстановяване. С продажбата на предприятието лицето е договорило цена, равна на този подлежащ на връщане паричен ресурс, представляващ и капитал, поради което с намаляване на капитала към 31.12.2008г. спрямо 01.01.2009г. със сумата 50001,65лв. е налице отписване на задължение от страна на търговеца към собственика, което е приход за предприятието, който не е отчетен.

в) Налице е несъответствие между крайното салдо на с/ка 303 – продукция към 31.12.2008г. спрямо началното салдо на сметката към 01.01.2009г. Намалението на наличната продукция с 2000лв. (15340-13340) е прието за неотчетен приход от продажби, който следва да бъде обложен с данък върху доходите, съответно с ДДС.

г) При анализ на движението по личните банкови сметки на ревизираното лице, са установени постъпвали суми от физически и юридически лица с основание – плащания за мебели и щори – справка на стр.32 и 33 от преписката, за които е прието, че са неотчетени приходи от продажба на продукция, както следва:

За 2007г. – 2504,80лв. (на 01.10.2007г. от А Т М – 2264,80лв. с основание вноска; на 31.05.2007г. от К – без посочено основание);
За 2008г. – 6700,00лв. (на 20.06.2008г. – 1000лв. от С П – без посочено основание; 04.07.2008г. – 3384лв. от ЯТ З, с основание плащане мебели; 22.10.2008г. – 2016лв. от П К – без посочено основание; на
29.10.2008г. – 300лв. от Л М – без посочено основание);
За 2009г. – 4457,00лв. (на 26.02.2009г. – 560лв. от ПК – без посочено основание; 19.03.2009г. – 600лв. от П К – без посочено основание; на 22.05.2009г. – 600лв. от А Г К с основание капаро шкаф за баня; на 22.06.2009г. – 735лв. от З В Д с основание захранване на сметка; на 29.06.2009г. – 1030лв. от С П – без посочено основание; на 02.07.2009г. – 200лв. от Г Н Г с основание за Д 2; на 15.07.2009г. – 432лв. от П К – без посочено основание; на 03.09.2009г. – 300лв. от Х ИА. с основание С А – шкафче за баня); За 2010г. – 4346,00лв.
(на 22.02.2010г. – 858лв. от Я Й З с основание плащане мебели;
на 19.04.2010г. – 450лв. от Е Д. – без посочено основание; на 19.04.2010г. – 700лв. от Д И – без посочено основание; на 19.05.2010г. – 1088лв. от Я Й З с основание доплащане; на 22.10.2010г. – 440лв. от В З А с основание по ст.разписка 4345/20.10.2010г; на 26.11.2010г. – 640лв. от С А с основание плащане щори; на 07.12.2010г. – 170лв. от ЕГЕ ПЛАСТ ЕООД с основание щори); За 2011г. – 12447,18лв; За 2012г. – 4369,00лв.

Прието е, че тези постъпили суми не са доход на физическото лице, а неотчетен приход от продажба на продукция, реализиран от ЕТ. Тъй като считано от 29.06.2010г. предприятието на ЕТ е изкупено е прието, че преведените суми по личните сметки на лицето през 2011г. и 2012г. са неотчетени приходи от продажба на продукция изработена от „Е. - Г“ ЕООД и подлежи на облагане при дружеството, а не при ЕТ.

Установено е, че през ревизирания период едноличният търговец не е осчетоводявал всички фактури за покупка на резервни части и материали – Справка – приложение 7 – стр.31. Тъй като материалите и резервните части са закупувани от едни и същи доставчици е направен извод, че всички те са относими към дейността на предприятието, използвани са за нея и са участвали при формиране на приходите. От съотношението на приходите – общия сбор на дебитните обороти от гр.70, към отчетната стойност на стоки и продукция – общия сбор на кредитните обороти на гр.70 е установен % търговска надценка, както следва: 2007г. – 8,05%; 2008г. – 14,59%; 2009г. – 19%; 2010г. – 11,23%; 2011г. – 353,60%; 2012г. – 237,06%; Установено е, че през 2011г. и 2012г. в предприятието на ЕТ няма производство на мебели за баня и дограма, а само на земеделска продукция, поради което установените търговски надценки са приложими само за тази продукция. Закупените от ЕТ стоки и материали по неотразените счетоводно фактури са относими към производството на мебели за баня и дограма и тъй като от м.06.2010г. тази дейност се извършва от Е. Г ЕООД е прието, че ЕТ е извършило продажба към Е. Г ЕООД, при търговска надценка относима към тази дейност, поради което е приета търговската надценка установена за 2010г. Размерът на неотчетените приходи е установен като общия размер на неотразените счетоводно разходи – по данните от Приложение 7 – стр.30, 31 и разходите за материали, платени от личната сметка на Г.К. е завишена с установените търговски надценки. По отношение 2009г. е прибавена и сумата от 2000лв., представляваща разликата между крайното салдо към 2008г. и началното салдо за 2009г. по с/ка 303 продукция.

година	разходи за покупка на материали по неосчетоводени фактури	плащания за материали от банковата сметка на Г.К.	разлика в салда с/ка 303 Продукция	общ размер на разходите	установена търговска надценка %	следващ се приход
1	2	3	4	5	6	**7 =(к.56%) + к.5***
2007	6999,39	1137		8136,39	8,05	8791,37
2008	6655,96	4355,47		11011,13	14,59	12618
2009	2095,74	0	2000	4095,74	19	4873,93
2010	8241,56	0		8241,56	11,23	9167,09
2011	1663,43	0		1663,43	11,23	1850,23
2012	1017,86	0		1017,86	11,23	1132,17
Общо:				34166,11		38432,79

Установените по горепосочената методика приходи надвишават по размер получените банкови плащания, поради което органите по приходите са приели, че с така приложения подход в максимална степен са определени реални приходи, а обратното би противоречало на търговската логика. Разходите в колона 5 са включени във финансовия резултат за съответната година при формиране на годишната основа за облагане по чл.122 от ДОПК.

д) За целите на облагането с ДДС е прието, че установените неотчетени приходи са недекларирани облагаеми доставки, за които данъчното събитие е настъпило към 31.12. на съответната година, тъй като материалите, стоките и продукцията счетоводно са изписвани към тази дата.

данъчен период	данъчна основа	ДДС
дек.07	8791,37	1758,27
дек.08	12618	2523,6
дек.09	4873,93	974,79
дек.10	9167,09	1833,42
дек.11	1850,23	370,05
дек.12	1132,17	226,43
Общо:	38432,79	7686,56

е) В хода на ревизията е установено, че за периода 2007г. – 2010г. Г.К. е декларирал следните обработваеми площи, добиви и доходи от земеделска продукция:

период	култура	обработваема площ дка	среден добив	доход в лева	реализация
2007	пшеница	285	220	28215	продадени на М. - Р.
	слънчоглед	100	130	11050	продадени на М. - Р.
Общо доход				39265
2008	няма декларирани доходи като земеделски производител
2009	слънчоглед 2008	265	300	37489,27	продадени на "К. 93" ЕООД
	пшеница 2008	90	616	10933,5	продадени на "К. 93" ЕООД
	пшеница 2009	281	281	19881,24	продадени на "К. 93" ЕООД
	царевица 2009	104	601	13130,25	продадени на "К. 93" ЕООД
Общо доход				81434,26
2010	слънчоглед 2009/2010	369	298	77000	продадени на "К. 93" ЕООД
Общо доход				77000

За доходите за периода 2007г. и 2009г. е приложена разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ, поради което същите само са декларирани, но не са обложени с данък върху доходите. За доходите реализирани през 2010г. е приложена разпоредбата на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ като придобития доход е намален с 60 % разходи за дейността. За 2011г. и 2012г. е приложена разпоредбата на чл.26 от ЗДДФЛ и е формирана данъчна основа по реда на ЗКПО.

При проверка на представените счетоводни документи, органите по приходите са констатирали, че за отчетните 2007г., 2008г. и 2009г. не са налични такива, които да удостоверяват закупени от Г.А.К. консумативи и материали /торове, препарати, семена/, от които да се направи извод за произведена земеделска продукция. В счетоводния амортизационен план /САП/ са заведени активи относими към дейността на земеделски производител: машина за прибиране на слънчоглед инв. № 204002, придобита и въведена в експлоатация на 01.01.2008г., с отчетна балансова стойност – 2000лв. Машината е закупена по ф. № 736/21.12.2007г. от „Мултикомерс“ ЕООД – налична в счетоводните документи на ЕТ; зърнокомбайн клас Доминатор 96, инв. № 204003, придобит и въведен в експлоатация на 01.01.2008г. с отчетна балансова стойност – 0,00лв. Не е наличен документ за покупка сред документите на търговеца; Установени са: фактура
№ 487/08.10.2010г. за покупка на амониева селитра – 23,5 тона от „К. 93“ ЕООД ведно с 12бр. ППР към нея за периода 04.10.2010г. – 07.10.2010; фактура № 1869/07.12.2012г., с която ЕТ „Е.“ продава на „АГРО К.“ ЕООД Трактор модел 0174D № на шаси СА с вкл. ротационна фреза, плуг, навес и Трактор ЮМЗ – 65. Тези селскостопански машини не са заведени в инвентарната книга на търговеца и в счетоводните документи не са установени такива, удостоверяващи придобиването им; Не са представени талони за притежаваните МПС или свидетелства за регистрирана техника по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника.

Установено е, че в счетоводството на ЕТ не е заведена земеделска продукция. За отчитане продажбите се използва с/ка 499/9 други кредитори, партида селскостопанска продукция в кореспонденция със сметка 411 – клиенти при продажбата и 122 – неразпределена печалба за приключването. Липсва информация за заприхождаване на продукция, датите на придобиването й, мястото на съхранение и формираната себестойност – разходите за производство.

От проверката от ОД на МВР и Контролно техническата инспекция е установено, че по отношение на Г.К. няма данни за регистрация на земеделска горска и самоходна техника; Установено е и че земеделският производител не е подавал пред Националната служба по зърно и фуражи декларации за произведено, продадено и налично количество зърно по реда на ЗСТЗ. При съпоставка данните за обработваеми площи, засети култури и получени добиви, са установени несъответствия по отношение на декларираните засети площи и култури и по отношение на декларираните количества средни добиви, обобщени в таблицата на стр.21 от ревизионния доклад. Констатирано е, че декларираните от Г.К. добиви превишават средните в процентно отношение от 30% до 74 %.

Установени са фактури за закупено дизелово гориво, както следва: през 2007г. – 2863 литра евродизел в края на м.декември, през 2008г. – 2555литра евродизел, също в края на м.декември, като няма данни къде е съхранявано горивото. Прието е, че през м.декември не могат да бъдат извършвани дейности по обработка на почвата, за които да се ползва гориво. При проверка в счетоводството на ЕТ са установени получени фактури само във връзка с дейността по производство на мебели, поради което само наличието на селскостопанска техника, собствени земеделски земи и покупка на горива, не доказва произведена земеделска продукция. Единствените закупени торове са по фактура
№ 487/08.10.2010г., доставени с ППР от 04.10.2010г. до 07.10.2010г., които не могат да се отнесат към производството на селскостопанска продукция през 2011г.

При горните констатации органите по приходите са приели, че Г.К. не е представил доказателства, че през периода 2007г. – 2010г. е производител на земеделска продукция. По арг. от §1, т.1 от ДР към Закона за подпомагане на земеделските производители, органите по приходите са приели, че като земеделски производител може да се счита само онова лице, което е извършвало от свое име продажба на произведена от него преработена или непреработена животинска продукция. Изведен е извод, че разпоредбите на чл.13, ал.3 и чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ са приложими само за регистрирани земеделски производители, т.е. законовите изисквания са две – лицето да е земеделски производител по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПЗП и да има регистрация като такъв в съответната ОД „Земеделие“, като при отсъствие на коя да е от двете предпоставки, цитираните разпоредби са неприложими.

Поради непредставяне на доказателства от които да се установява, че през периода 2007г. – 2011г. жалбоподателят е произвел продадената от него селскостопанска продукция, органите по приходите са приели, че извършените продажби е следвало да се отчетат като приход на ЕТ „Е. – Г.К.“, съответно разходите свързани с тях да се отчетат в счетоводството на търговеца, който формира основа за облагане по реда на чл.26 от ЗДДФЛ.

Съобразно декларирания доход в лева: за 2007г. - 39265лв. и за 2009г. – 81434,26лв. и след приспадане на 60% признати разходи, е установен неотчетен доход от продажба на зърно както следва: за 2007г. – 15706,00лв. (39265лв. – (39265лв. х 60%)); за 2009г. – 32573,70лв. (81434,26лв. – (81434,26лв. х 60%));

ж) В хода на ревизията е извършено изследване на имущественото състояние на физическото лице, като за периода 2007г. – 2012г. са изготвени баланси на разполагаемите парични средства – Приложение 8, стр.29 – 23 от данъчната преписка. В приходната част на балансите са намерили отражение сумите, изтеглени от банковата сметка на лицето, получените възнаграждения, възстановени суми от касата на ЕТ, платените в брой суми от продажба на имущество (в т.ч. от продажба на зърно на М. – Р.), а в разходната част на балансите са включени сумите, внесени на каса по банкова сметка, *** „Е. Г“ ЕООД, разходите за закупуване на недвижими имоти, плащания по фактури за гориво, издадени от „Товарни превози“ АД, разходите за издръжка по данни на НСИ. За всяка една от годините е извършвана моментна съпоставка на разполагаемите парични средства, като отрицателните салда са приемани за основа за облагане по чл.122 от ДОПК, а положителните салда към 31.12. на годината са приемани за начални салда за следващата година.

При изготвяне на баланса за 2009г. е прието, че сумата в размер на 60037,65лв. не следва да се приема като разполагаема за лицето, тъй като счетоводното записване удостоверяващо възстановяване на сумата на физическото лице не е реално поради липса на осчетоводено задължение към собственика.

За целите на паричните потоци са изследвани счетоводните записвания в ЕТ досежно разчетите със собственика, като е установено следното:

През отчетните 2007г. и 2008г. разчетите на предприятието със собственика се отчитат посредством сч.с/ки 107 – Сметка на собственика и 117 – Допълнителен капитал. Според данните по главните книги и оборотни ведомости за 2008г. и 2009г. е установено салдо към 31.12.2008г. както следва: за с/ка 107 – 135578,19лв. и за с/ка 117 – 38708лв. Считано от 01.01.2009г. сметка 107 не се води и натрупаните по нея обороти са прехвърлени към с/ка 117 като началното салдо на тази сметка е с 50001,16лв. по-малко. За периода до 01.01.2009г. в счетоводството на ЕТ по с/ка 499 се отчитат разчети с други контрагенти, различни от разчетите със собственика: 499/1 – земеделие; 499/2 – други и 499/4 – застраховки. Считано от 2009г. при завеждане на разчетите по с/ка 499 са обособени следните партиди: 499/1 – материали внос по МД, по която се отчитат разчетите с Агенция Митници; 499/10 – материали по опис; 499/11 – касови продажби; 499/12 – СПМ Инженеринг ЕООД, по която се отчита задължение по получен заем; 499/13 – каса; 499/2 – аванс; 499/3 – управител; 499/4 – други. Тази сметка е с начално салдо 107800лв., което съответства на крайното салдо към 31.12.2008г; 499/5 – чейнч бюро. Сметката е начално салдо 70000лв., което съответства на крайното салдо към 31.12.2008г; 499/6 – оборотно; 499/7 – 30 литра гориво; 499/8 – осигуровки управител; 499/9 – селскостопанска продукция.

По повод искане № 29601/16.05.2013г. (в хода на ПУФО) и искане
№ 67654/28.10.2013г. (в хода на процесната ревизия) жалбоподателят не е представил хронологичен регистър на с/ка 499, 107 и 117 ведно с копия на документите намерили счетоводно отражение по тези сметки. Само въз основа на анализ на заведените аналитични партиди, органите по приходите са приели, че същите са въведени с цел да се следят различните разчети на предприятието и в частност разчетите с управителя. Обстоятелството, че аналитичността на с/ка 499 от 01.01.2009г. е по-голяма от водената до 31.12.2008г. и с оглед смяната на обслужващия счетоводител, органите по приходите са приели, че Г.К. е предоставил достатъчно надеждна информация по отношение на задълженията по позиция „други“ – 499/4 и „чейнч бюро“ – 499/5 за да не бъдат посочени в неговата партида „управител“, поради което тези позиции не отразяват задължения на предприятието към него. Отделно, прието е, че не са представени документи от които да се установи произходът на тези суми. По отношение на представените РКО е прието, че същите са частни писмени документи без достоверна дата и нямат обвързваща доказателствена сила. По тази причина взетите през 2009г. счетоводни операции – Дт 499/Кт 501 „чейнч бюро“ със сумата 70000лв. и Дт 499/Кт 501 – „други“ със сумата 107800лв. не са отразени в паричния поток за периода, тъй като не е доказано да са суми, предоставени на жалбоподателя, а се касае за други плащания.

По тези съображения при изготвяне на балансите на разполагаемите парични средства са отразени само онези суми в източник ЕТ „Е. – Г“ и „Е. – Г“ ЕООД, чието основание за изплащане е „управител“ и „върната сума“. Установено превишение на разходите над приходите за следните години: за 2008г. – 86625,59лв., за 2011г. – 109134,20лв. и за 2012г. – 102159,50лв.

С оглед констатациите на ревизията, облагаемите доходи на ревизираното лице, в т.ч. тези от дейността му като едноличен търговец са установени както следва:

година	размер на установеното превишение на разходите над приходите	доходи от дейността на ЕТ "Е. - Г.К."			общо необложени с данък доходи
година		отписани задължения към собственика	доходи от продажба на зърно необложени с данък	неотчетени приходи от продажба на продукция	общо необложени с данък доходи
2007			15706,00	8791,37	24497,37
2008	86625,59			12618,00	99243,59
2009		50001,65	32573,70	4873,93	87449,28
2010				9167,09	9167,09
2011	109134,20			1850,23	110984,43
2012	102159,50			1132,17	103291,67

Годишните данъчни основи са формирани както следва:

За 2007г.

За периода жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 18А6479/29.04.2008г., с която е декларирал следните доходи:

Доход от дейност като Едноличен търговец:

Приходи - 534740,00лв;

Разходи - 529384,49лв;

СФР за данъчно преобразуване - 5355,51лв;

Увеличения на СФР - 4173,05лв;

Намаления на СФР - 3984,16лв;

ДФР – печалба - 5544,40лв;

ЗОВ по КСО и ЗЗО - 1686,41лв;

Данъчна основа за доходи като ЕТ - 3857,99лв;

Доход от продажба на непреработена земеделска продукция – 39265,00лв.

Годишна ДО за общия годишен доход - 3857,99лв;

Годишно данъчно задължение - 308,76лв;

Авансово внесен данък през годината - 838,34лв;

Данък за приспадане от следващи се

авансови вноски - 529,58лв;

Дължим данък за довнасяне - 0,00лв;

С оглед установените обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, вр.ал.2 и ал.4 и чл.123, ал.1 от ДОПК с РА е установена данъчна за основа за облагане както следва:

Установени приходи в хода на ревизията - 582796,37лв. в т.ч.

Декларирани приходи от дейността като ЕТ - 534740,00лв;

Установени неотчетени приходи от продажба

на продукция - 8791,37лв;

Декларирани приходи от дейността като ЗП - 39265,00лв;

Установени разходи в хода на ревизията - 561079,88лв. в т.ч.

Декларирани разходи по ГДД - 529384,49лв;

Установени при ревизията разходи, неотразени

в счетоводството на ЕТ - 8136,39лв;

Разходи относими към търговия със зърно – 60%

от реализирания приход - 23559лв;

ДФР – печалба - 21716,49лв;

Следващи се ЗОВ - 5160,51лв. в т.ч.

За ДОО - 3074,41лв;

За ДЗПО УПФ - 845,00лв;

За НЗОК - 1241,11лв;

Данъчна основа за облагане - 16555,98лв;

Следващ се данък върху доходите 15% - 2483,40лв;

Внесен авансово данък - 838,34лв;

Данък за довнасяне - 1645,06лв;

За 2008г.

За периода жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № **********/28.04.2009г., с която е декларирал:

Доход от дейност като Едноличен търговец:

Приходи - 671457,03лв;

Разходи - 662856,59лв;

СФР за данъчно преобразуване - 8600,44лв;

Увеличения на СФР - 4125,56лв;

Намаления на СФР - 3825,82лв;

ДФР – печалба - 8900,18лв;

ЗОВ по КСО и ЗЗО - 2592,85лв;

Данъчна основа за доходи като ЕТ - 6307,33лв;

Годишно данъчно задължение - 946,10лв;

Надвнесен данък от минали години - 529,58лв;

Авансово внесен данък през годината - 457,26лв;

Данък за приспадане от следващи се

авансови вноски - 40,74лв;

Дължим данък за довнасяне - 0,00лв;

Установени приходи в хода на ревизията - 684075,03лв. в т.ч.

Декларирани приходи от дейността като ЕТ - 671457,03лв;

Установени неотчетени приходи от продажба

на продукция - 12618,00лв;

Установени разходи в хода на ревизията - 673868,02лв. в т.ч.

Декларирани разходи по ГДД - 662856,59лв;

Установени при ревизията разходи, неотразени

в счетоводството на ЕТ - 11011,43лв;

ДФР – печалба - 10207,01лв;

Следващи се ЗОВ - 2984,90лв. в т.ч.

За ДОО - 1835,99лв;

За ДЗПО УПФ - 510,35лв;

За НЗОК - 638,56лв;

Данъчна основа за облагане - 7222,11лв;

Следващ се данък върху доходите 15% - 1083,32лв;

Данъчна основа на доход с неустановен

източник (превишение разходи по баланси) - 86625,59лв;

Следващ се данък върху доходите 10% - 8662,56лв;

Общо дължим данък - 9745,88лв;

Внесен авансово данък - 457,26лв;

Данък за довнасяне - 9288,62лв;

За 2009г.

За периода жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № **********/25.03.2010, с която е декларирал следните доходи:

Доход от дейност като Едноличен търговец:

Приходи - 682556,00лв;

Разходи - 670004,90лв;

СФР за данъчно преобразуване - 12551,09лв;

Увеличения на СФР - 7209,98лв;

Намаления на СФР - 7209,98лв;

ДФР – печалба - 2551,09лв;

ЗОВ по КСО и ЗЗО - 3386,40лв;

Данъчна основа за доходи като ЕТ - 9164,69лв;

Доход от продажба на непреработена земеделска продукция – 81434,26лв.

Годишна ДО за общия годишен доход - 9164,69лв;

Годишно данъчно задължение - 1374,70лв;

Надвнесен данък от минали години - 40,74лв;

Авансово внесен данък през годината - 304,92лв;

Дължим данък за довнасяне - 1029,04лв;

Установени приходи в хода на ревизията - 818865,84лв. в т.ч.

Декларирани приходи от дейността като ЕТ - 682556,00лв;

Установени неотчетени приходи от продажба

на продукция - 4873,93лв;

Отписано задължение Г.К. - 50001,65лв;

Декларирани приходи от дейността като ЗП - 81434,26лв;

Установени разходи в хода на ревизията - 722961,20лв. в т.ч.

Декларирани разходи по ГДД - 670004,90лв;

Установени при ревизията разходи, неотразени

в счетоводството на ЕТ - 4095,74лв;

Разходи относими към търговия със зърно – 60%

от реализирания приход - 48860,56лв;

ДФР – печалба - 95904,64лв;

Следващи се ЗОВ - 6363,11лв. в т.ч.

За ДОО - 3220,53лв;

За ДЗПО УПФ - 1200,00лв;

За НЗОК - 1942,58лв;

Данъчна основа за облагане - 89541,53лв;

Следващ се данък върху доходите 15% - 13431,23лв;

Внесен авансово данък - 1333,96лв;

Данък за довнасяне - 12097,27лв;

За 2010г.

За периода жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № **********/29.04.2011г., с която е декларирал следните доходи:

Доход от дейност като Едноличен търговец:

Приходи - 375467,88лв;

Разходи - 411799,27лв;

СФР за данъчно преобразуване - 36331,39лв;

Увеличения на СФР - 3133,28лв;

Намаления на СФР - 3133,28лв;

ДФР – загуба - 36331,39лв;

ЗОВ по КСО и ЗЗО - 1386,00лв;

Доход от продажба на непреработена земеделска продукция – 77000лв.

Разходи за дейността - 46200,00лв;

Облагаем доход - 30800,00лв;

Годишна ДО за общия годишен доход - 30800,00лв;

Годишно данъчно задължение - 3080,00лв;

Надвнесен данък от минали години - 0,00лв;

Авансово внесен данък през годината - 522,95лв;

Дължим данък за довнасяне /внесен/ - 3080,00лв;

Установени приходи в хода на ревизията - 461634,97лв. в т.ч.

Декларирани приходи от дейността като ЕТ - 375467,88лв;

Установени неотчетени приходи от продажба

на продукция - 9167,09лв;

Декларирани приходи от дейността като ЗП - 77000,00лв;

Установени разходи в хода на ревизията - 466240,83лв. в т.ч.

Декларирани разходи по ГДД - 411799,27лв;

Установени при ревизията разходи, неотразени

в счетоводството на ЕТ - 8241,56лв;

Разходи относими към търговия със зърно – 60%

от реализирания приход - 46200,00лв;

ДФР – загуба - 4605,86лв;

Следващи се ЗОВ - 1386,00лв. в т.ч.

За ДОО - 730,80лв;

За ДЗПО УПФ - 252,00лв;

За НЗОК - 403,20лв;

Данъчна основа за облагане - 0,00лв;

Следващ се данък върху доходите 15% - 0,00лв;

Внесен данък - 3602,95лв;

Надвнесен данък - 3602,95лв;

За 2011г.

За периода жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 184391200457374/27.04.2012г., с която е декларирал:

Доходи от трудови правоотношения

с „Е. Г“ ЕООД - 1570,95лв.

Удържани ЗОВ - 217,90лв;

Годишна данъчна основа - 1353,05лв;

Авансово удържан и внесен данък - 135,31лв;

Доход от дейността като ЕТ:

Приходи - 29144,46лв. в т.ч.

изплатени субсидии - 10463,39лв;

Разходи - 10876,05лв;

СФР положителен - 18268,41лв;

Увеличения СФР - 1760,76лв;

Намаления СФР - 1760,76лв;

ДФР печалба - 18268,41лв;

ЗОВ по КСО и ЗЗО - 586,56лв;

Годишна ДО за облагане с данък - 17681,28лв;

Годишно данъчно задължение - 2652,28лв;

Внесен данък - 2652,28лв;

Установени приходи в хода на ревизията - 30994,69лв. в т.ч.

Декларирани доходи от ТПО - 1570,95лв;

Декларирани приходи от дейността като ЕТ - 29144,46лв;

Установени неотчетени приходи от продажба

на продукция - 1850,23лв;

Установени разходи в хода на ревизията - 12539,48лв. в т.ч.

Декларирани разходи по ГДД - 10876,05лв;

Установени при ревизията разходи, неотразени

в счетоводството на ЕТ - 1663,43лв;

ДФР – печалба - 18455,21лв;

Следващи се ЗОВ - 4422,22лв. в т.ч.

За ДОО - 2218,91лв;

За ДЗПО УПФ - 840,27лв;

За НЗОК - 1363,04лв;

Данъчна основа за облагане Без доходи от ТПО - 14032,99лв;

Следващ се данък върху доходите 15% - 2104,95лв;

Данъчна основа на доход с неустановен

източник (превишение разходи по баланси) - 109134,20лв;

Следващ се данък върху доходите 10% - 10913,42лв;

Общо дължим данък - 13018,37лв;

Внесен данък - 2652,00лв;

Данък за довнасяне - 10366,37лв;

За 2012г.

За периода жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 183491300452390/29.04.2013г., с която е декларирал:

Доходи от трудови правоотношения

с „Е. Г“ ЕООД - 93,66лв.

Удържани ЗОВ - 12,08лв;

Годишна данъчна основа - 81,58лв;

Авансово удържан и внесен данък - 8,16лв;

Доход от дейността като ЕТ:

Приходи - 32496,68лв. в т.ч.

изплатени субсидии - 11681,80лв;

Разходи - 12692,62лв;

СФР положителен - 19804,06лв;

Увеличения СФР - 1760,76лв;

Намаления СФР - 1760,76лв;

ДФР печалба - 19804,06лв;

ЗОВ по КСО и ЗЗО - 1447,42лв;

Годишна ДО за облагане с данък - 18356,64лв;

Годишно данъчно задължение - 2753,50лв;

Внесен данък - 2753,50лв;

Установени приходи в хода на ревизията - 33628,85лв. в т.ч.

Декларирани доходи от ТПО - 93,66лв;

Декларирани приходи от дейността като ЕТ - 32496,68лв;

Установени неотчетени приходи от продажба

на продукция - 1132,17лв;

Установени разходи в хода на ревизията - 13710,48лв. в т.ч.

Декларирани разходи по ГДД - 12692,62лв;

Установени при ревизията разходи, неотразени

в счетоводството на ЕТ - 1017,86лв;

ДФР – печалба - 19918,37лв;

Следващи се ЗОВ - 4426,82лв. в т.ч.

За ДОО - 2221,19лв;

За ДЗПО УПФ - 841,16лв;

За НЗОК - 1364,47лв;

Данъчна основа за облагане Без доходи от ТПО - 15491,55лв;

Следващ се данък върху доходите 15% - 2323,73лв;

Данъчна основа на доход с неустановен

източник (превишение разходи по баланси) - 102159,50лв;

Следващ се данък върху доходите 10% - 10215,95лв;

Общо дължим данък - 12539,68лв;

Внесен данък - 2753,00лв;

Данък за довнасяне - 9786,68лв;

В хода на съдебното производство e изслушана и приета ССЕ
(вх. № 6677/20.04.2015г. на л.109-135 от делото), която е имала за задачи да изготви баланси на разполагаемите парични средства на жалбоподателя на годишна база и като съобрази твърдяните разполагаеми суми, в т.ч. тези по договори за заем – в три варианта, както и да направи анализ на счетоводните записвания, в т.ч. несъответствията в крайните салда към 31.12.2008г. и началните към 01.01.2009г., въз основа на които са изведени обжалваните констатации в ревизионния акт.

Към доказателствата по делото са приобщени РД № 1401377/15.08.2014г. и РА
№ Р-18-1401377-091-01/17.09.2014г., издадени на „Е. – Г“ ЕООД, за ревизия обхващаща задълженията по ЗДДС за периода 17.08.2010г. – 31.12.2012г. и по ЗКПО за периода 14.05.2010г. – 31.12.2012г. Според придружителното писмо с
вх. № 9110/01.06.2015г., ревизионният акт е влязъл в сила на 03.10.2014г. Видно от констатациите в доклада и акта, установено е, че дружеството не е отчитало всички приходи от продажба на продукция. Част от констатациите са направени въз основа на данните за постъпвали суми по банковата сметка на Г.К. (стр.13-14 от доклада – л.290), които са били обект на изследване и в процесната ревизия. Прието е, че тези суми не са доход на физическото лице, а приход на дружеството. За установяване на точния размер на неотчетените приходи, органите по приходите са установили търговската надценка за съответния период на база данните от главната книга, като са установени следните приходи в годишен размер: за 2010г. – 3602,02лв; за 2011г. – 4456,64лв. и за 2012г. – 3202,95лв. Тъй като общият размер на сумите, постъпили по сметката на К. през 2010г. (общо 1250лв.) е по-малък от установения неотчетен приход на база установената надценка, е прието, че неотчетеният приход за периода е 3602,02лв. По отношение на 2011г. и 2012г. общият сбор на постъпилите суми (за 2011г. – 11879,62лв. и за 2012г. – 4369лв.) е по-голям от установения приход, прието е че неотчетения приход е сбора на постъпилите суми по банковата сметка на лицето. При така установения неотчетен приход и съобразявайки разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, спрямо дружеството допълнително са установени и задължения за ДДС – стр.17-18 от доклада.

В хода на административното обжалване жалбоподателят е представил договори за заем и ПКО, както следва: договор от 14.01.2007г. с Е О Б за 9800лв. и ПКО № 1/14.01.2007г. към него; договор от 20.01.2007г. с К Ц Н за 9900лв. и ПКО № 1/20.01.2007г; договор от 10.01.2011г. със С Д М за 9750лв. и ПКО от 10.01.2011г. към него; договор от 17.02.2011г. с Н ИМ за 9800лв. и ПКО от 17.02.2011г. към него.

Директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. е приел, че същите не следва да се съобразяват при изготвяне балансите на разполагаемите парични средства, тъй като не е доказан произхода на средствата. В тази връзка е съобразено, че ако представените договори и ПКО са били налични е следвало да бъдат представени на ревизията.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена с Решение № 485/02.09.2014г., поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че ревизионното производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху доходите за 2008г. е определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест е за жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК.

В конкретния случай за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице данни за неотчетени приходи от продажби на продукция на ЕТ „Е. – Г.К.“, както и че поради неотразяване на всички покупки на стоки и услуги в предприятието, данните за паричните и стокови потоци както в месечен, така и в годишен аспект са неверни, включително и по отношение на крайните и началните салда.

С уведомление по чл.124 от ДОПК изх. № ВхК – 67647/28.10.2013г., жалбоподателят е уведомен за тези констатации, както и че по отношение на него са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, поради което и данъчната основа за облагане с данък върху доходите за ревизирания период, ще бъде установена по особения ред, поради което процедурата по чл.124, вр.чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог формално се явява спазена.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че основанията за извършване на ревизията по особения ред не са доказани, тъй като уведомлението по чл.124 от ДОПК предхожда ИПДПОЗЛ № 67654/28.10.2013г., т.е. преди да се съберат доказателства за това. Видно от доказателствата по данъчната преписка, преди възлагане на процесната ревизия на жалбоподателя е извършена проверка за установяване съответствие в имущественото му състояние, приключила с Протокол
№ 1323747/08.10.2013г. (стр.851), която е приключила със заключение, че са налице данни за неотчетени приходи от продажби на продукция за периода 01.01.2007г. – 31.12.2012г., за които не са начислени данък върху доходите и ДДС, както и че декларираните доходи като земеделски производител не могат да се квалифицират като доходи на земеделски производител, а подлежат на облагане по реда на чл.26 от ЗДДФЛ. Именно въз основа на доказателствата събрани при извършването на тази проверка още с образуване на ревизионното производство (ЗВР № 1304496/22.10.2013г.) на ревизираното лице е връчено и уведомлението по чл.124 от ДОПК. Констатациите в протокола ПУФО представляват „данни за укрити приходи/доходи“ по смисъла на чл.122, т.2 от ДОПК, поради което обосновано органите по приходите са мотивирали уведомлението с тях. Отделно следва да се посочи, че в хода на ревизията е извършена самостоятелна проверка и оценка на събраните при проверката доказателства, надлежно приобщени към материалите на ревизията, като включително до лицето са изпратени нови искания за представяне на документите, които не са били представени при проверката. Досежно оплакването на жалбоподателя за опорочаване на ревизионното производство следва да се посочи, че допуснатите процесуални нарушения в хода на валидно образувано ревизионно производство не могат да са основание за отмяна на ревизионния акт, т.к. в производството по съдебно обжалване на РА съдът е длъжен да разреши спора по същество. Освен това, жалбоподателят е бил запознат както с констатациите от ПУФО, така и с уведомлението по чл.124 от ДОПК като е имал възможност да прави възражения и да ангажира доказателства. Такива са представени както с възраженията срещу доклада, така и с жалбата по административен ред, като същите са подложени на анализ и оценка от органите по приходите.

Настоящият съдебен състав преценява като доказани от страна на органите по приходите и двете посочени в уведомлението по чл.124 от ДОПК основания за извършване на облагане по аналог. От събраните доказателства, вкл. приобщените от ПУФО, безспорно се установява, че ЕТ „Е.“ не е осчетоводявал всички получени стоки и услуги във връзка с осъществяваната от него дейност, налице са несъответствия между крайните салда към 31.12.2008г. и началните салда към 01.01.2009г. на сметките, по които е отчитана продукцията и вземанията от клиенти. От приложените по преписката банкови извлечения от сметката на жалбоподателя в Р.банк безспорно се установява, че по личната му сметка са постъпвали суми от юридически и физически лица – справка на стр.32-33, с основание „мебели“, „щори“, което логично навежда на извода, че са получавани суми от продажба на продукция, произведена от едноличния търговец, както и че не са отчитани всички продажби. Съдът намира за недоказана и не споделя защитната теза на жалбоподателя за това, че се касае за продажба на лично имущество. В подкрепа на това твърдение не са представени никакви доказателства – например документи за придобиване на вещите за които се твърди, че са лични, както и за тяхната стойност, а от системността на паричните преводи и техният размер, не може да се обоснове извод, че се касае за разпродажба на лично имущество. Неправилно обаче в стойността на получените суми, за които е прието, че са неотчетени приходи от продажби, органите по приходите са включили суми, постъпвали на основание „вноска“ и „захранване на сметка“. В ревизионното производство не са събрани доказателства (например чрез насрещни проверки на вносителите на сумите), от които да се установява, че сумите са постъпвали именно на твърдяното от органите по приходите основание. При това положение е следвало тези суми да се приемат за доход от друг източник на физическото лице, а не за неотчетен приход от продажба на продукция. Предвид обаче забраната по чл.160, ал.5 от ДОПК, облагането на същите не може да бъде извършено от съда. По отношение на останалите суми, които са постъпвали с основание „мебели“, „щори“, в контекста и на другите установени факти – неотчитането на всички разходи, несъответствието между крайните и началните салда, по които е отчитана продукцията и вземанията от клиенти, обосновано органите по приходите са приели, че са неотчетени приходи от продажба на продукция, които следва да се обложат при ЕТ. На база счетоводните записвания досежно приходите и разходите за съответния период, правилно е определен и процентът надценка и спрямо него са установени и неотчетените приходи. Именно така установените неотчетени приходи са обложени, а не сумите, постъпвали по личната сметка на собственика на ЕТ като обективно и в изпълнение на задължението си да определят максимално достоверно данъчната основа, органите по приходите са приели, че така постъпвалите суми са включени в неотчетените приходи. Доколкото обаче изрично е констатирано, че през 2011г. и 2012г. дейността по производство на мебели за баня е преминала в ЕООД и именно за дружеството е неотчетения приход от продажби, основателно жалбоподателят поддържа, че за тези две години неправилно са определени неотчетени приходи от продажби на продукция спрямо ЕТ, тъй като същите вече са обложени с влезлия в сила ревизионен акт на „Е. - Г“ ЕООД. Действително, както правилно сочи ответната страна, за 2011г. и 2012г. при дружеството е обложен общият сбор на постъпилите по сметката суми, а не приходът, установен спрямо търговската надценка. Това е така, защото установения спрямо надценката приход е бил по-малък от сумите, постъпвали по сметка. Основанието обаче за това облагане е констатацията, че се касае за неотчетени приходи от продажба на продукция – мебели, щори, която дейност органите по приходите сами са констатирали, че през 2011г. и 2012г. се извършва само от дружеството. Няма никакви данни за това ЕТ да е извършил продажби към дружеството с установената в ревизията търговска надценка, като тези констатации на органите по приходите са само едно предположение, което дори в контекста на проведеното ревизионно производство по особения ред, не може да обоснове извод за неотчетен облагаем доход. По тези съображения съдът преценява като основателно оплакването на жалбоподателя, че се стига до двойно облагане, което е недопустимо.

За така установените неотчетени продажби на продукция съдът намира, че незаконосъобразно е начислен ДДС, като съображенията за това са следните:

Видно от констатациите в доклада (стр.45 и 47), размерът на неотчетения приход от продажба на продукция е приет за данъчна основа за извършените облагаеми доставки, за които ЕТ е следвало да начисли 20% ДДС. За период, в който е настъпило данъчното събитие за тези доставки, е приет месец декември на съответната година, тъй като счетоводно тогава се изписвали материалите, стоките и продукцията.

Така възприетия подход за облагане с ДДС е незаконосъобразен.

Следва да се има предвид, че наличието на данни за укрити приходи по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК може да бъде основание за облагане по особения ред, но не и директно да се предполагат неотчетени продажби, т.е. неотчетени обороти. От своя страна разпоредбата на чл.123 от ДОПК въвежда презумпция за подлежаща на облагане основа, но предвид формулировката „подлежаща на облагане с данъци печалба или доход”, очевидно разпоредбата касае само данъчната основа за облагане с преки данъци.

Без съмнение в тежест на органите по приходите е да докажат констатацията си, че търговецът е извършил облагаеми доставки, които не е декларирал и за които не е начислил ДДС. Установяването на извършени облагаеми доставки предполага доказване на факта на настъпване на данъчното събитие, каквито доказателства в хода на ревизията не са събрани. Независимо че ревизията се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, във всички случаи следва да бъдат спазени и материалноправните изисквания за съответното облагане, в случая тези на ЗДДС.

Според съображение 24 от Директивата за ДДС, понятията за данъчно събитие и за изискуемостта на данъчно задължение по ДДС трябва да бъдат хармонизирани във всички държави-членки, а според съображение 25, данъчната основа следва да бъде хармонизирана, така, че прилагането на ДДС за облагаеми сделки да води до съпоставими резултати във всички държави – членки. Това означава, че понятията за „данъчно събитие” и „данъчна основа” следва да имат еднакво съдържание и смисъл във всички държави-членки, с което на практика се ограничава възможността на държавите да тълкуват тези понятия различно и да ги прилагат по аналогия. Доколкото същественото в настоящият казус е обстоятелството, че ревизията е извършена по особения ред, следва изрично да се подчертае, че процесуалната автономия на държавите – членки не може да стигне до там, че да се избегне стриктното прилагане на понятията и принципите на Общата система на ДДС.

Съгласно чл.63 от Директивата, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Според чл.73 от Директивата, данъчната основа за възмездните доставки включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката. Както приема СЕС в редица свои решения, в съответствие с общата норма на чл.73 от Директива 2006/112, данъчната основа за възмездните доставки на стоки или услуги е размерът на действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация във връзка с тях. Тази насрещна престация представлява субективната, т.е. действително получената стойност, а не стойност определена по обективни критерии. В този смисъл Решение от 26 април 2012г. по дело С-621/10, точка 43; Решение от 19 декември 2012г. по дело С-549/11, точка 44. С решението по дело С-549/11 СЕС е приел, че разпоредбите на чл.63 и чл.73 от Директивата имат непосредствено действие. При това положение се потвърждава извода по-горе, че извършването на облагаеми доставки не може да се предполага по реда на чл.122 от ДОПК, а трябва да е безспорно установено. Това означава наличието на доставка, т.е. данъчно събитие и нейната действителна цена да са установени по несъмнен начин. Обратното тълкуване – да се предполага наличието на облагаема доставка и нейната данъчна основа, включително по реда на чл.122 от ДОПК, е в пряко противоречие с принципа на пропорционалност и неутралитета на данъка. В този смисъл и Решение на ВАС № 9075/30.06.2014г. по а.д. № 9509/2013г.

От страна на органите по приходите не са ангажирани никакви доказателства именно в м.декември на съответната година да са настъпили данъчните събития за твърдяните от тях неотчетени доставки, поради което установените в тази част задължения за ДДС следва да се отменят като незаконосъобразни.

Отделно от изложеното следва да се посочи, че неправилно с РА е определена данъчната основа за облагане с ДДС, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, като ДДС е начислен върху установената продажна цена, вместо да се приеме, че данъкът е включен в нея.

По подобен от фактическа страна казус СЕС в Л. се е произнесъл с Решение от 7 ноември 2013г. по обединени дела Tulică и Plavoşin, С-249/12 и С-250/12. В т.33 от решението СЕС е припомнил, че в съответствие с общата норма на член 73 от Директивата за ДДС данъчната основа за възмездните доставки на стоки или услуги е размерът на действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация във връзка с тях. Според т.34, тази норма трябва да се прилага в съответствие с основния принцип на посочената директива - че целта на системата на ДДС е да се обложи единствено крайният потребител. Когато обаче договор за продажба е сключен, без да се споменава ДДС, и съгласно националното право доставчикът не може да получи от клиента поискания впоследствие от данъчната администрация ДДС, вземането предвид на цялата цена, без да се приспадне ДДС, при определянето на данъчната основа, върху която се начислява ДДС, ще доведе до облагане на този доставчик с ДДС и следователно ще бъде в противоречие с принципа, че ДДС е данък върху потреблението, който трябва да се заплати от крайния потребител (т.35). Подобен подход би бил в противоречие и с правилото, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице – т.36 от същото решение. Обратно, положението би било различно, ако съгласно националното право доставчикът би имал възможност да добави към уговорената цена сума, съответстваща на дължимия за сделката данък, и да я получи от купувача на стоката – т.37.

Очевидно е, че в хипотеза като настоящата, няма как доставчикът да получи начисления с ревизионния акт ДДС от своите получатели (в случая предполагаеми). Вярно е, че всяка държава членка е компетентна и длъжна да приеме всички законодателни и административни мерки, с които може да гарантира събирането на ДДС в пълен размер за да се предотвратят измамите. Както обаче посочва СЕС в решението по делата Tulică и Plavoşin, т.42, тези мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на преследваната цел. Точно това би се получило в резултат на разглежданото в главните производства правило, ако се окаже, че то води до положение, при което ДДС е в тежест на доставчика и следователно не се събира по начин, който е съвместим с основния принцип на системата на ДДС, припомнен в точка 34 от решението.

По така изложените съображения, при определяне на данъчната основа и размера на дължимия ДДС, органите по приходите е следвало да се съобразят с разпоредбата на чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС и да приемат, че дължимият за неотчетените продажби ДДС е включен в установената от тях продажна цена.

Жалбата е основателна и в частта относно установения с РА приход за 2009г. от отписване на задължение към собственика в размер на 50001,65лв.

За да достигнат до този извод органите по приходите са анализирали крайните салда за 2008г. и началните салда към 2009г. на с/ки 107 и с/ка 117 – по които са отчитани разчетите със собственика на предприятието на едноличния търговец. През 2009г. не се води сметка 107, поради което е прието, че салдото на с/ка 107 е отразено в с/ка 117. Сборът от крайните салда на с/ки 107 и 117 към 31.12.2008г. е установен в размер на 174286,19лв., а с/ка 117 е с начално салдо 124284,54лв., което е с 50001,65лв. по-малко. На това основание и при анализ на договора за прехвърляне на търговско предприятие с „Е. Г“ ЕООД, и извършените в тази връзка счетоводни записвания по капиталовите сметки, е изведен извод, че разликата в сбора от крайните салда на с/ки 107 и 117 и началното салдо на с/ка 117 е отписано задължение към собственика, съответно неотчетен от едноличния търговец приход, с който следва да се преобразува финансовия му резултат. Съдът намира този извод за необоснован. Независимо от обстоятелството, че ревизията се извършва по особения ред, във всички случаи, в които органите по приходите твърдят подлежащ на облагане приход – извън хипотезите по чл.123 от ДОПК, в тяхна тежест е да установят това обстоятелство. В конкретния случай не са ангажирани никакви доказателства за това, че действително разликата в салдата се дължи на отписано задължение. Този извод се опровергава от заключението по приетата ССЕ, което е прието без оспорване от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.

Основателно жалбоподателят твърди, че приложеният от органите по приходите подход е едностранчив, тъй като не е анализирана връзката между всички крайни салда за 2008г. и всички начални салда към 2009г., както е сторило вещото лице. Необосновано и в противоречие на част от собствените си констатации органите по приходите са приели, че едноличният търговец е отчитал разчетите със собственика само по с/ка 107 и с/ка 117, без да съобрази оборотите и салдата по с/ка 499. Действително по тази сметка са отчитани други задължения – към други кредитори, но ССЕ е установила, че съгласно записванията по с/ка 501 каса в левове през 2007г. по сметки 499/1 земеделие и 499/2 други, са отчитани също и внесени и възстановени суми на собственика – Справка 14 от заключението
(на 15.01.2007г. и 31.01.2007г.), като така осчетоводените възстановени суми са признати от органите по приходите в баланса на разполагаемите парични средства за 2007г. След като органите по приходите са имали данни, че разчети със собственика се отчитат и по сметка 499 – други кредитори е следвало да анализират салдата и по тази сметка. Такъв анализ е направило вещото лице в Справка 10 от заключението, като установената разлика между крайния сбор от салдата по с/ки 107, 117 и 499 към 31.12.2008г. и началния сбор на същите към 01.01.2009г. е в размер на 10036,00лв., за която има данни по делото (протоколи за инвентаризация), и вещото лице изрично е констатирало, че се дължи на установените с инвентаризациите неполучени вземания от клиенти, отчитани по с/ка 411 и не се касае за отписване на задължение към собственика. Основателно е оплакването в жалбата, че в хода на ревизията не са събрани доказателства за това, да е направено изрично изявление за опрощаване на задължението, липсват доказателства за покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД, от който момент би започнал да тече и давностния срок – т.е. не може да се твърди погасяване на задължението поради изтекла давност. По тези съображения съдът приема, че със заключението по приетата ССЕ се опровергават констатациите в ревизионния акт за наличие на неотчетен приход от отписано задължение, поради което в тази част и ревизионният акт като незаконосъобразен следва да се отмени.

По отношение декларираните от жалбоподателя доходи от дейността като земеделски производител, настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на органите по приходите, че тези доходи са облагаеми, като съображенията за това са следните:

Между страните не се спори, че жалбоподателят за ревизирания период е регистриран като земеделски производител както и че за 2007г. и 2009г. е декларирал в Приложение № 8 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ доходи от производство на непреработена растителна и животинска продукция: за 2007г. – общо 39265лв. и за 2009г. – 81434,26лв., за които е приложил разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ, според която (в редакцията действаща за 2007г. и 2009г.), не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

При действието на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ - в сила до 31.12.2009г., доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, не подлежаха на облагане с данък. Тоест, фактическият състав на разпоредбата е изпълнен, когато са налице едновременно следните условия: 1/ доходите са придобити от физическо лице, регистрирано като тютюнопроизводител и/или земеделски производител, включително извършващо дейност като едноличен търговец; 2/ придобитите доходи са от производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на придобити доходи от производство на декоративна растителност. За целите на данъчния закон понятието "непреработена растителна и животинска продукция" е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ в сила до 31.12.2009 г. и това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава. Съгласно §1, т.1 от ДР от Закона за подпомагане на земеделските производители, „земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена и/или животинска продукция. Тоест, от данък се освобождават само онези земеделски производители които са реализирали дохода от продажба на продукция, произведена в това им качество. В този смисъл неоснователно жалбоподателят поддържа, че след като е регистриран като земеделски производител и има обработваеми земи, не е необходимо да доказва извършването на разходи за обработка и производство на растителната продукция. Действително, след като лицето е регистрирано като земеделски производител не в търговското си качество (дейността не се осъществява от предприятието на едноличния търговец), по отношение на тази дейност не следва да се счита за търговец. Няма данни да е упражнило правото си на избор по чл.29а, ал.3 от ЗДДФЛ, поради което основателно жалбоподателят поддържа, че няма задължение за тази дейност да води счетоводство, съответно да доказва разходи. Следва обаче да се има предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ регламентира отклонение от правилото по чл.12 и трябва да се тълкува стриктно. В тежест на лицето, претендиращо облекчението е да докаже изпълнението на условията по чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ като в тази връзка в хода на ревизията не са представени доказателства, от които да се обосновава извод, че земеделската продукция продадена на „М – Р“ и „К – 93“, е произведена от земеделския производител. Правилно в тази връзка органите по приходите са съобразили липсата на регистрирана земеделска техника, липсата на доказателства да са извършени разходи за засяване, обработване, третиране на земята, липсата на подавани декларации по ЗСТЗ за произведените количества. След като не е установено действително ЗП да е произвел продадените количества, правилно органите по приходите са приели, че доходът е облагаем.

При облагането обаче на този доход и формирането на данъчната основа за него, органите по приходите не са се съобразили с действащата за 2007г. и 2009г. редакция на разпоредбата на чл.29 от ЗДДФЛ, която е приложимата в случая при облагане на дохода от продажбата на земеделската продукция. Видно е от констатациите в доклада, че при определяне на облагаемия доход са приспаднати 60% разходи (нормативно признати), каквито разпоредбата на чл.29 от ЗДДФЛ не предвижда за процесните години. Съгласно разпоредбата на чл.29, т.1 от ЗДДФЛ в редакцията за 2007г., облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, които за доходите от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селско стопанство са 70%, а за 2009г. – 40%. Приложените от органите по приходите разходи в размер на 60% са в сила от следващ данъчен период. Спрямо нормативно признатите разходи за съответната година, размерът на необложения доход за ЗП следва да е: за 2007г. – 39265лв. – (39265,00лв. х 70%) = 11779,50лв; за 2009г. – 81434,26лв. – (81434,26лв. х 40%) = 48860,56лв. В допълнение следва да се посочи и това, че видно от методиката, по която органите по приходите са формирали данъчните основи за 2007г. и 2009г., същите са включили доходите от продажба на земеделска продукция към облагаемата дейност на едноличния търговец и са обложили този доход с 15%, което е неправилно. Доходът, след като е реализиран в качеството на лицето на земеделски производител, а не от предприятието на едноличния търговец, следва да се обложи извън доходите от дейността като ЕТ, т.е. да не участват в основата по чл.26 от ЗДДФЛ. Всъщност, приложението на разпоредбата на чл.29 от ЗДДФЛ, изключва формирането на основа по чл.26 от ЗДДФЛ, поради което извършеното с РА облагане е в противоречие с правилата по приложимия материален закон, правилата по който следва да се спазват и в случаите на извършване на ревизии по особения ред. Освен това видно от изготвените баланси на разполагаемите парични средства на физическото лице, изплатените суми в брой от „М – Р“ са включени в баланса за 2007г., т.е. признати са за доход на физическото лице, а не за приход на предприятието на ЕТ. По тези съображения съдът приема, че неправилно финансовия резултат на ЕТ е коригиран с приходите от продажба на земеделска продукция, за която не са доказани условията по чл.13, ал.3 от ЗДДФЛ, както и с нормативно-признатите разходи за тази дейност. Ако органите по приходите са считали, че се касае за доход от дейността като ЕТ е следвало да формират основа по чл.26 от ЗДДФЛ без обаче да съобразяват правилото по чл.29 от ЗДДФЛ, което е неприложимо към основата на едноличните търговци. В този смисъл неправилно тези доходи са включени в съставна основа, за която се дължи данък 15%.

По отношение направеното изследване на имущественото състояние на физическото лице и изготвените баланси на разполагаемите парични средства, съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателя за това, че неправилно за основа за облагане по чл.122 от ДОПК са приети моментните отрицателни салда, а не превишението на разходите над приходите в годишен аспект.

Разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ сочи, че данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл.123, ал.1, т.7 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. Тоест, при формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите следва да установят общия размер на всички получени суми, които са на разположение, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В случая този принцип не е спазен, тъй като органите по приходите са разделили данъчната година на части. Видно от изготвените баланси, при всяко получаване и разходване на суми, органите по приходите са формирали моментни салда, като за основа за облагане по реда на чл.122 от ДОПК е приет общия сбор от отрицателните салда, което противоречи на принципите на облагане по ЗДДФЛ. В този смисъл е и константната практика на ВАС в Решение
№ 4998/14.04.2009г. по адм.д. № 15189/2008г., Решение № 9853/14.07.2010г. по адм.д.
№ 1814/2010г., Решение№ 16159/18.12.2012г. по адм.д. № 2981/2012г., Решение
№ 16429/20.12.2012г. по адм.д. № 5486/2012г; Решение на ВАС № 7069/27.05.2014г. по дело № 12402/2013г; Решение № 6876/10.06.2015г. по адм.д. № 10989/2014г; Решение
№ 8332/07.07.2015г. по адм.д. № 11696/2014г.

Съдът констатира и друго нарушение при изготвяне на балансите, а именно в разходната част са включвани суми по фактури, издадени от „Товарни превози“ АД, за които по преписката има безспорни доказателства, че са плащани по банков път и съответно не следва да участват в баланса на разполагаемите парични средства, а именно: за 2007г. – фактура № 1641/21.12.2007г. – стр.100, която видно от преводното нареждане за кредитен превод, е платена по банков път; за 2008г. – фактури № 1645/28.12.2007г.,
№ 1640/21.12.2007г. и № 3432/18.12.2008г. (стр.101, 98-99), които също са платени по банков път според преводните нареждания; за 2009г. това са фактури № 4946/30.09.2009г, № 5075/31.10.2009г. и № 5261/30.11.2009г. (стр.94 – 92), за които са представени преводни нареждания за плащане по банков път. Видно от баланса за 2009г., в разходната част е включена сума 4190,20лв. по фактура № 4361/30.06.2009г. – стр.97, плащането по която действително е в брой, но фактурата е на стойност 979,12лв., за колкото е и издадения ПКО. Същата грешка е допусната и по отношение на фактура № 5267/30.11.2009г. (стр.91), за която в баланса е посочен разход 935,30лв., а фактурата е на стойност 690,89лв. Сумите, които са плащани по банка следва да отпаднат от разходната част на балансите, както и да се включат действителните разходи по фактурите.

Неоснователно е оплакването в жалбата за това, че при изготвяне на баланса на разполагаемите парични средства за 2007г. и 2011г. не са съобразени заемите общо в размер на 39250лв. по четири договора за заем – два от 2007г. и два от 2011г. За доказване на твърдението си жалбоподателят представя договори за заем и ПКО по отношение на които органите по приходите правилно са приели, че са частни диспозитивни документи, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила. В тази връзка следва да се съобрази, че с ИПДПОЗЛ № 67654/28.10.2013г. (стр.1001), т.15, са изискани всички договори за заем за 2007г. – 2012г. по които жалбоподателя е заемополучател. Видно от представените писмени обяснения, тази информация не е предоставена на органите по приходите. Твърдяните заеми не са декларирани с декларациите по чл.124 от ДОПК за 2007г. и 2011г. (стр.913 и 927 гръб) - т. 9 „Получени кредити/заеми“ не е попълнена. Не са декларирани и в ГДД за 2011г. каквото е изискването по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ – част VІІІ не е попълнена (стр.154). При тези данни и по арг. от чл.37, ал.4 от ДОПК следва да се приеме, че тези доказателства не са съществували и са съставени за целите на обжалването. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че договорите за заем и ПКО са представени едва с жалбата до директора на Дирекция „ОДОП“ – В.. Във възражението срещу ревизионния доклад, жалбоподателят не е навеждал такива твърдения и не е представял доказателства за получени заеми, а досежно балансите на разполагаемите парични средства е поддържал единствено, че в баланса за 2009г. следва да бъдат включени сумите 60037,65лв., 70000лв. и 107800лв. по представени с възраженията РКО, за които се твърди, че са суми, възстановени на собственика.

По отношение на тези суми жалбоподателят също неоснователно твърди, че следва да участват в паричния поток за 2009г.

При анализ на началните салда към 31.01.2009г. на с/ки 107 и 499, органите по приходите са установили, че по същите са отразявани внасяни в касата на предприятието суми от собственика, като по с/ка 499 са осчетоводявани и разчети с трети лица. Видно от обобщената оборотна ведомост за 01.01.2008г. – 31.12.2008г., с/ка 499/2 е с крайно кредитно салдо в размер на 177800лв., което е и началното салдо за периода. Нито при ПУФО, нито в хода на ревизията жалбоподателят е представил обосновка на крайното салдо към 2008г. и началното към 2009г., поради което не може да се установи как са формирани и какви задължения (към кого) включват, съответно на какво се дължи разликата между тях. Видно от главната книга за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г., с/ка 499 има начално кредитно салдо 237837,65лв., дебитен оборот (погасени задължения) в размер на 586959,29лв., кредитен оборот (възникнали през периода задължения) в размер на 387122,80лв. и крайно кредитно салдо в размер на 38001,16лв. От хронологичния регистър на с/ка 501 (стр.637 гръб) е установено счетоводно записване дебит с/ка 499/кредит с/ка 501 със сумата 60037,65лв. и именно от това счетоводно записване жалбоподателят черпи аргумент за твърдението си, че сумата е получена от него в брой и представлява възстановена сума на собственика. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на органите по приходите за това, че не е доказано основанието за това счетоводно записване. От страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства по с/ка 499 да е осчетоводено задължение към собственика в посочения размер. Според заключението по ССЕ, началното салдо на с/ка 499 за 2009г. в размер на 237837,65лв. е формирано от салдата на три аналитични сметки: № 13 „каса“ – 60037,65лв., № 4 „други“ – 107800лв. и № 5 „Чейнч бюро“ – 70000лв. - които са спорните суми по делото, но не са представени никакви писмени доказателства, които да обосновават заключението в тази част, вкл. такива, че по тези аналитични сметки са отразявани разчети и към собственика. В тази връзка правилно органите по приходите са съобразили, че считано от 2009г. по с/ка 499 се води аналитична № 3 – управител. Видно от декларациите по чл.124 от ДОПК, за предходните години – 2007г. и 2008г. не са посочени вземания от ЕТ в посочените размери. Освен, че не са доказани задължения на ЕТ към собственика в посочените размери, не е доказано и получаването на сумите в брой, каквото е твърдението на жалбоподателя. Разходните касови ордери, на които се позовава жалбоподателя, не са представени в хода на ревизията, а с възраженията срещу ревизионния доклад. РКО са частни документи, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила и преценени в контекста на информацията по представените счетоводни регистри, правилно не са кредитирани от органите по приходите като доказващи получаването на пари в брой, тъй като не кореспондират с основанията за осчетоводяване на посочените суми в регистрите – дневник група 50 и Хронологичен опис за сметка 501. Като основание за осчетоводяване на спорните суми не са посочени представените РКО, а са посочени фактури от съответните дати – 31.01.2009г. и 31.12.2009г. РКО от 31.01.2009г. и от 31.12.2009г. не фигурират в хронологичния опис за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. В този опис изобщо не е регистрирано плащане в брой на 60037,65лв., а по отношение останалите две суми – 70000лв. и 107800лв. освен, че са отнесени по аналитични партиди, които не може да се свържат с разчети със собственика, в хронологичния опис са включени на основание фактури от 31.12.2009г., както са отразени и в дневника на сметка 501. По тези съображения настоящият съдебен състав преценява, че не е доказано получаването на сумите 60037,65лв., 107800лв. и 70000лв. в брой от жалбоподателя, поради което правилно същите не са включени в балансите на разполагаемите парични средства на жалбоподателя.

Предвид изложените по – горе съображения досежно нарушенията при съпоставката на имущественото състояние на лицето - облагането на отрицателните салда, включване в разходната част на суми, платени по банков път, мотивите на съда относно твърдяните заеми през 2007г. и 2011г., както и досежно спорните суми - 60037,65лв., 107800лв. и 70000лв., балансите на разполагаемите парични средства за ревизирания период се определят от съда както следва:

За 2007г.

източник	разход	приход
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		100,00
изтеглени Р.банк		400,00
възстановена сума от каса на ЕТ		10000,00
възстановена сума от каса на ЕТ		20000,00
разход за издръжка НСИ	226,42
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		4000,00
разход за издръжка НСИ	226,42
изтеглени Р.банк		9000,00
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		8600,00
изтеглени Р.банк		400,00
плащане към Р. лизинг	8943,14
разход за издръжка НСИ	226,42
възстановена сума от каса на ЕТ		75000,00
възстановена сума от каса на ЕТ		30000,00
внесени по сметка в Р.банк	1500,00
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		200,00
разход за издръжка НСИ	226,42
изтеглени Р.банк		100,00
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		400,00
покупка земя по н.а. № 166/11.05.2007	724,30
покупка земя по н.а. № 169/17.05.2007	992,50
покупка земя по н.а. №158/17.05.2007	776,90
внесени по сметка в Р.банк	1000,00
внесени по сметка в Р.банк	1000,00
разход за издръжка НСИ	226,42
внесени по сметка в Р.банк	2000,00
разход за издръжка НСИ	226,42
покупка земя по н.а. № 12/20.07.2007	122,30
изтеглени Р.банк		200,00
покупка земя по н.а. № 60/30.07.2007	1155,60
разход за издръжка НСИ	226,42
внесени по сметка в Р.банк	1200,00
разход за издръжка НСИ	226,42
платена сума в брой от М - Р - продажба на зърно		7800,00
покупка УПИ ХІ-465, жил.сграда, стоп.постройка и трайни насажд.по н.а. № 197/04.09.2007	6727,70
платена сума в брой от М - - продажба на зърно		31465,00
внесени по сметка в Р.банк	14758,30
разход за издръжка НСИ	226,42
внесени по сметка в Р.банк	2000,00
внесена сума в каса на ЕТ Е.	18000,00
внесени по сметка в Р.банк	15046,80
разход за издръжка НСИ	226,42
покупка земя по н.а. № 128/01.11.2007	774,40
покупка земя по н.а. № 159/01.11.2008	771,60
покупка земя по н.а. № 24/28.11.2007	745,60
разход за издръжка НСИ	226,42
покупка земя по н.а. № 166/06.12.2007	597,40
изтеглени Р.банк		400,00
внесени по сметка в Р.банк	2000,00
изтеглени Р.банк		400,00
внесена сума в каса на ЕТ Е.	57200,00
разход за издръжка НСИ	226,42
	140753,58	200865,00
положително салдо		60111,42

Така установеното положително салдо следва да бъде включено като начално салдо към 01.01.2008г.

За 2008г.

Източник	разход	приход
наличност към 01.01.2008		60111,42
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		400,00
внесена сума в каса на ЕТ Е.	15000,00
внесени касово в Р.банк	2499,50
внесени касово в Р.банк	2000,00
внесени касово в Р.банк	3577,55
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		400,00
разход за издръжка НСИ	264,58
изтеглени Р.банк		400,00
изтеглени Р.банк		400,00
внесена сума в каса на ЕТ Е.	20000,00
изтеглени Р.банк		400,00
разход за издръжка НСИ	264,58
покупка УПИ ХІІІ-466 и паянтова стоп.сграда по н.а. № 161/01.04.2008	1862,80
разход за издръжка НСИ	264,58
внесена сума в каса на ЕТ Е.	25000,00
разход за издръжка НСИ	264,58
внесени касово в Р.банк	1329,96
разход за издръжка НСИ	264,58
внесена сума в каса на ЕТ Е.	10000,00
разход за издръжка НСИ	264,58
внесена сума в каса на ЕТ Е.	24000,00
внесени касово в Р.банк	300,00
разход за издръжка НСИ	264,58
внесени касово в Р.банк	1000,00
внесена сума в каса на ЕТ Е.	30000,00
покупка земя по н.а. № 131/19.09.2008	445,60
разход за издръжка НСИ	264,58
внесени касово в Р.банк	2999,00
покупка земя по н.а. № 177/07.10.2008	231,00
покупка овощна градина и лозе по н.а. № 152/07.10.2008	900,00
разход за издръжка НСИ	264,58
разход за издръжка НСИ	264,58
възстановена сума от каса на ЕТ Е.		25000,00
изтеглени Р.банк		2000,00
възстановена сума от каса на ЕТ Е.		25000,00
изтеглени Р.банк		2000,00
възстановена сума от каса на ЕТ Е.		13000,00
разход за издръжка НСИ	264,58
	144055,79	129911,42
Недостиг	14144,37

За 2009г.

източник	разход	приход
изтеглени Р.банк		2000,00
изтеглени Р.банк		2000,00
изтеглени Р.банк		2005,00
внесени касово Р.банк	800,00
изтеглени Р.банк		1173,50
възстановена сума ЕТ Е.		38000,00
разход НСИ	270,58
внесени касово Р.банк	300,00
внесени касово Р.банк	1500,00
разход НСИ	270,58
внесена сума в каса на ЕТ Е.	89500,00
разход НСИ	270,58
внесени касово Р.банк	1000,00
разход НСИ	270,58
внесени касово Р.банк	700,00
разход НСИ	270,58
внесени касово Р.банк	500,00
внесена сума в каса на ЕТ Е.	5700,00
разход НСИ	270,58
изтеглени Р.банк		400,00
плащане към Товарни превози по ф. № 4361/30.06.2009	979,12
разход НСИ	270,58
разход НСИ	270,58
плащане към Товарни превози по ф. № 4780/31.08.2009	823,65
възстановена сума ЕТ Е.		57000,00
разход НСИ	270,58
внесени касово Р.банк	1100,00
разход НСИ	270,58
внесени касово Р.банк	700,00
плащане към Товарни превози по ф. № 5267/30.11.2009	690,89
разход НСИ	270,58
внесени касово Р.банк	1000,00
плащане към Товарни превози по ф. № 4632/31.01.2009	564,78
покупка земя по н.а. № 105/23.12.2009	431,00
възстановена сума ЕТ Е.		58048,00
разход НСИ	270,58
	109536,40	160626,50
положително салдо		51090,10

За 2010г.

Източник	разход	приход
положително салдо към 01.01.2010		51090,10
внесени касово по сметка в Р.банк	1000,00
внесена сума в каса на ЕТ Е. за осигуровки управител	1685,91
разход издръжка НСИ	267,00
разход издръжка НСИ	267,00
внесена сума в каса на ЕТ Е. за осигуровки управител	74633,43
разход издръжка НСИ	267,00
покупка земя по н.а. № 29/08.04.2010	517,30
покупка земя по н.а. № 20/16.04.2010	676,20
внесена сума в каса на ЕТ Е. за осигуровки управител	1857,67
разход издръжка НСИ	267,00
покупка овощна градина по н.а №73/04.05.2010	584,60
покупка земя по н.а № 106/05.05.2010	2028,90
внесени касово по сметка в Р.банк	180,00
разход издръжка НСИ	267,00
разход издръжка НСИ	267,00
разход издръжка НСИ	267,00
внесени касово по сметка в Р.банк	2000,00
внесени касово по сметка в Р.банк	2000,00
внесена сума в каса на ЕТ Е. за осигуровки управител	462,00
разход издръжка НСИ	267,00
внесени касово по сметка в Р.банк	1955,83
изтеглени от сметка в Р.банк		1905,68
разход издръжка НСИ	267,00
внесени касово по сметка в Р.банк	600,00
разход издръжка НСИ	267,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
внесени касово по сметка в Р.банк	230,00
внесени касово по сметка в Р.банк	500,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
разход издръжка НСИ	267,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
покупка лоце по н.а. № 85/10.12.2010	337,50
внесена сума в каса на ЕТ Е. за осигуровки управител	899,80
внесена сума в каса на ЕТ Е.	13000,00
разход издръжка НСИ	267,00
	108353,14	54995,78
превишение на разходите над приходите	53357,19

За 2010г. по методиката на органите по приходите с РА не е установена основа по чл.122 от ДОПК за облагане, поради което и предвид забраната по чл.160, ал.5 от ДОПК установеното от съда отрицателно салдо не следва да участва в годишната основа.

За 2011г.

източник	разход	приход
внесени касово по сметка в Р.банк	700,00
внесена сума в каса на Е. Г ЕООД	96000,00
внесена сума в каса на Е. Г ЕООД	13440,00
разход за издръжка НСИ	285,75
внесени касово по сметка в Р.банк	1000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
разход за издръжка НСИ	285,75
внесени касово по сметка в Р.банк	800,00
разход за издръжка НСИ	285,75
внесени касово по сметка в Р.банк	2999,00
внесени касово по сметка в Р.банк	150,00
внесени касово по сметка в Р.банк	1000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
разход за издръжка НСИ	285,75
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
изтеглени от сметка в Р.банк		200,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		194,37
разход за издръжка НСИ	285,75
изтеглени от сметка в Р.банк		760,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		192,43
разход за издръжка НСИ	285,75
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		192,43
разход за издръжка НСИ	285,75
внесени касово по сметка в Р.банк	2399,60
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		192,43
разход за издръжка НСИ	285,75
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		192,43
разход за издръжка НСИ	285,75
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		192,43
разход за издръжка НСИ	285,75
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		61,23
разход за издръжка НСИ	285,75
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
разход за издръжка НСИ	285,75
	121917,60	14577,75
превишение на разходите над приходите	107339,85

За 2012г.

източник	разход	приход
Внесени по сметка в Р.банк	420,00
Внесени по сметка в Р.банк	500,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		17,46
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	44145,60
разход за издръжка НСИ	331,75
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
Внесени по сметка в Р.банк	500,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		2000,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		18,29
разход за издръжка НСИ	331,75
изтеглени от сметка в Р.банк		980,00
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		17,46
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	3600,00
разход за издръжка НСИ	331,75
изплатено възнаграждение Е. Г ЕООД		20,21
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	4600,00
разход за издръжка НСИ	331,75
Внесени по сметка в Р.банк	100,00
Внесени по сметка в Р.банк	200,00
Внесени по сметка в Р.банк	900,00
изтеглени от сметка в Р.банк		918,66
изтеглени от сметка в Р.банк		88,00
Внесени по сметка в Р.банк	918,66
Внесени по сметка в Р.банк	88,00
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	2000,00
разход за издръжка НСИ	331,75
продажба земя по н.а. № 21/26.06.2012		1678,00
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	2000,00
разход за издръжка НСИ	331,75
покупка земя по н.а. № 185/24.07.2012	3500,00
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	10800,00
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	10000,00
разход за издръжка НСИ	331,75
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	14000,00
внесен капитал на АГРО К. ЕООД	100,00
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	3400,00
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	14000,00
разход за издръжка НСИ	331,75
разход за издръжка НСИ	331,75
внесена сума на каса в Е. Г ЕООД	2700,00
разход за издръжка НСИ	331,75
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		4900,00
разход за издръжка НСИ	331,75
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		14000,00
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		14000,00
изтеглени от сметка в Р.банк		400,00
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		14000,00
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		14000,00
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		14000,00
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		14000,00
възстановена сума от каса на Е. Г ЕООД		3500,00
разход за издръжка НСИ	331,75
	122453,26	108538,08
превишение разходи над приходи	13915,18

По изложените съображения, съдът определя размера на недекларираните и необложени доходи на ревизираното лице, в т.ч. от дейността му като едноличен търговец и земеделски производител, както следва:

година	размер на установеното превишение на разходите над приходите	необложени доходи от продажба на зърно	неотчетени приходи от продажба на продукция на ЕТ "Е."	общо необложени с данък доходи
година		необложени доходи от продажба на зърно	неотчетени приходи от продажба на продукция на ЕТ "Е."	общо необложени с данък доходи
2007		11779,50	8791,37	20570,87
2008	14144,37		12618,00	26762,37
2009		*32573,70	4873,93	37447,63
2010			9167,09	9167,09
2011	107339,85			107339,85
2012	13915,18			13915,18

*По отношение на необложените доходи от продажба на зърно за 2009г., предвид забраната по чл.160, ал.5 от ДОПК следва да бъдат съобразени установените доходи с РА, а не тези, установени от съда.

За целите на определяне на данъчните основи за облагане с ДДФЛ на посочените доходи, за всяка една от ревизираните години, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.17 от ЗДДФЛ в редакцията към 2007г., общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки вид доход, в зависимост от източника, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Съгласно чл.17 от ЗДДФЛ в редакцията Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008г., общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Съгласно така установените правила за формиране на общата годишна данъчна основа, по отношение на необложените доходи от продажба на зърно за 2009г., след като органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.29 от ЗДДФЛ (макар, неправилно да са определили размера на нормативно признатите разходи), органите по приходите е следвало да съобразят разпоредбите на чл.30 и чл.17 от ЗДДФЛ и да не формират обща данъчна основа с доходите на ЕТ, които законът изрично изключва от общата ГДО. В случая липсват доказателства, а и твърдения от страна на органите по приходите, дейността като земеделски производител да е осъществявана от предприятието на ЕТ (в този смисъл са и изготвените баланси на разполагаемите парични средства, в които получените суми от продадената продукция е призната за разполагаема на физическото лице), поради което неправилно е формиран общ финансов резултат за тези доходи с доходите от дейността като ЕТ.

Съгласно чл.30 от ЗДДФЛ, ГДО се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, а след 01.01.2008г. и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, които са за сметка на физическото лице. Аналогично правило предвижда и разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ по отношение на доходите от дейността като ЕТ. Видно от методиката, по която са формирани основите с обжалвания ревизионен акт, независимо че производството се е развило по особения ред, органите по приходите са се съобразили и със специалните правила за формиране на данъчната основа, регламентирана със специалния материален закон, поради което и за да не се влошава положението на жалбоподателя, същите следва да бъдат съобразени и от съда.

За целите на определяне на данъчните основи, съдът съобразява размера на ЗОВ по години, които самоосигуряващите се лица са длъжни да правят е както следва:

период	максимален месечен осигурителен доход по ЗБДОО	максимален годишен осигурителен доход	% за ДОО за родените след ***	% за ЗО съгласно чл.2 от ЗБНЗОК	% за ДЗПО съгласно чл.157, ал.6 от КСО
2007	1400	16800	18	6	5
2008	2000	24000	17	6	5
2009	2000	24000	13	8	5
2010	2000	24000	11	8	5

Спрямо така регламентираните размери на задължителните осигурителни вноски, основите за облагане по чл.30 и чл.28 от ЗДДФЛ са както следва:

І. За установените облагаеми доходи от дейността като ЗП, размерът на данъчната основа по чл.30 от ЗДДФЛ е както следва:

период	доход	максимален годишен осигурителен доход	ДОО	ЗО	ДЗПО	Общо ЗОВ	Данъчна основа
2007	11779,50	16800	2120,31	706,77	588,97	3416,05	8363,45
2009	32573,70	24000	3120,00	1920,00	1200,00	6240,00	26333,70

ІІ. Данъчната основа за доходите от дейността като ЕТ е както следва:

за 2007	Декларирани с ГДД	Установени от съда
общо приходи	534740,00	543531,37
общо разходи	529384,49	537520,88
СФР за данъчно преобразуване	5355,51	6010,49
Увеличения СФР	4173,05	4173,05
Намаления СФР	3984,16	3984,16
ДФР - печалба	5544,40	6199,38
ДОО - 18%		1115,88
ЗО - 6%		371,96
ДЗПО - 5%		309,96
*Общо ЗОВ*	*1686,41*	*1797,8*
Данъчна основа за дохода	3857,99	4401,58

Съгласно разпоредбата на чл.17 от ЗДДФЛ в редакцията действаща за 2007г., общата годишна данъчна основа /ОГДО/ е сумата от годишните данъчни основи, определени за всеки вид доход, в зависимост от източника, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Тоест, за 2007г. ОГДО следва да се формира от данъчните основи за доходите от дейността като ЗП и от дейността като ЕТ: 8363,45лв. + 4401,58лв. = 12765,03лв. Върху така установената ОГДО, дължимият данък върху доходите по таблицата по чл.48 от ЗДДФЛ е: 1044лв. + 24% за горницата над 7200 = 2379,60лв.

За 2007г. лицето е внесло данък в размер на 838,34лв., след приспадане на който данъкът за довнасяне е в размер на 1541,26лв.

По отношение на 2008г. данъчните основи за облагане са както следва:

І. От превишението на разходите над приходите – 14144,37лв., върху която основа размера на дължимия данък е в размер на 10% или 1414,43лв.

ІІ. От дейността като ЕТ – В тази част съобразно мотивите в настоящото решение не се налага корекция на резултата, установен с ревизионния акт, като ДО за доходите от дейността като ЕТ е в размер на 7222,11лв., а размера на дължимия данък – 1083,32лв., от който внесен 457,26лв., данък за внасяне в размер на 626,06лв.

Общо размерът на дължимия ДДФЛ за 2008г. е в размер на 1414,43лв. +
626,06лв. = 2040,49лв.

По отношение на 2009г. за доходите от дейността като ЕТ, данъчната основа и размера на дължимия данък са както следва:

за 2009	Декларирани с ГДД	Установени от съда
общо приходи	682556	687429,93
общо разходи	670004,9	674100,64
СФР за данъчно преобразуване	12551,09	13329,29
Увеличения СФР	7209,98	7209,98
Намаления СФР	7209,98	7209,98
ДФР - печалба	12551,09	13329,29
ДОО - 13%		1732,8
ЗО - 8%		1066,34
ДЗПО - 5%		666,46
Общо ЗОВ	3386,4	3465,6
Данъчна основа за дохода	9164,69	9863,69
Данък		1479,55

За 2009г. лицето е внесло данък в размер на 1333,96лв. след приспадане на който данъкът за внасяне е в размер на 145,59лв.

По отношение доходите от дейността като ЕТ за 2010г., съобразно мотивите в настоящото решение не се налага корекция на резултата, установен с ревизионния акт.

За 2011г. за установеното от съда превишение на разходите над приходите в размер на 107339,85лв. се дължи данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 10% или 10733,98лв.

За 2012г. за установеното от съда превишение на разходите над приходите в размер на 13915,18лв. се дължи данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 10% или 1391,52лв.

Следва да се посочи, че по отношение на тези два отчетни периода, органите по приходите неправилно са приспаднали внесения данък – деклариран за доходите от дейността като ЕТ, от общия сбор на задълженията за двете основи, като по този начин неправилно са намалили данъчното задължение за внасяне по отношение на основата, установена като превишение на разходите над приходите. Предвид мотивите в решението относно неотчетените приходи от продажба на продукция за 2011г. и 2012г. – че вече са обложени при „Е. Г“ ЕООД с влязъл в сила ревизионен акт, следва да бъде отменена корекцията на ФР за двете години ведно със следващите от това преизчисления на основата и данъка за доходите от дейността като ЕТ.

период	Основа и данък от превишение на разходите над приходите		Основа и данък от дейността като ЗП		Основа и данък за дейността като ЕТ/ ОГДО за 2007г.							Общо данък за внасяне
период	основа	данък	основа	Данък	основа		данък		внесен		за довнасяне	Общо данък за внасяне
2007	0,00	0,00	8363,45		4401,58		*2379,60		838,34		1541,26	1541,26
2008	14144,37	1414,43	0,00	0,00	7222,11		1083,32		457,26		626,06	2040,49
2009	0,00	0,00	26333,70	2633,37	9863,69		1479,55		1333,96		145,59	2778,96
2010	0,00	0,00	0,00	0,00	установен с РА резултат за периода - загуба							0,00
2011	107339,85	10733,98	0,00	0,00	0,00	0,00		0,00		0,00		**10733,98
2012	13915,18	1391,52	0,00	0,00	0,00	0,00		0,00		0,00		1391,52

*Посоченият данък за 2007г. е за установената ОГДО: 8363,45лв. + 4401,58лв. = 12765,03лв.

** По отношение на 2011г. установеното от съда задължение за внасяне е
по-голямо от установеното с ревизионния акт, поради което в тази част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, доходите е следвало да бъдат декларирани до 30 април на годината, следваща годината на придобиването им, в който срок съгласно чл.67, ал.4 от ЗДДФЛ е следвало да бъде внесен дължимия данък по чл.48 от ЗДДФЛ.

За периода на забава върху установените от съда задължения се дължи лихва на основание чл.1 от ЗЛВДТПДВ, които се определят в следния размер:

За 2007г. – за задължението в размер на 1541,26лв. се дължи лихва за периода 01.05.2008г. до датата на издаване на ревизионния акт – 05.06.2014г., която изчислена с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на:

от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

01.05.2008 31.05.2008 31 14.93 % 19.82

01.06.2008 30.06.2008 30 14.96 % 19.21

01.07.2008 31.07.2008 31 15.06 % 19.99

01.08.2008 31.08.2008 31 15.25 % 20.24

01.09.2008 30.09.2008 30 15.23 % 19.56

01.10.2008 31.10.2008 31 15.38 % 20.41

01.11.2008 30.11.2008 30 15.72 % 20.19

01.12.2008 31.12.2008 31 15.77 % 20.93

01.01.2009 31.01.2009 31 15.17 % 20.13

01.02.2009 28.02.2009 28 13.92 % 16.69

01.03.2009 31.03.2009 31 13.49 % 17.90

01.04.2009 30.04.2009 30 13.53 % 17.38

01.05.2009 31.05.2009 31 12.27 % 16.28

01.06.2009 30.06.2009 30 12.35 % 15.86

01.07.2009 31.07.2009 31 12.24 % 16.24

01.08.2009 31.08.2009 31 11.71 % 15.54

01.09.2009 30.09.2009 30 11.57 % 14.86

01.10.2009 31.10.2009 31 11.46 % 15.21

01.11.2009 30.11.2009 30 10.61 % 13.63

01.12.2009 31.12.2009 31 10.55 % 14.00

01.01.2010 31.01.2010 31 10.39 % 13.79

01.02.2010 28.02.2010 28 10.24 % 12.28

01.03.2010 31.03.2010 31 10.18 % 13.51

01.04.2010 30.04.2010 30 10.17 % 13.06

01.05.2010 31.05.2010 31 10.18 % 13.51

01.06.2010 30.06.2010 30 10.20 % 13.10

01.07.2010 31.07.2010 31 10.18 % 13.51

01.08.2010 31.08.2010 31 10.17 % 13.50

01.09.2010 30.09.2010 30 10.17 % 13.06

01.10.2010 31.10.2010 31 10.17 % 13.50

01.11.2010 30.11.2010 30 10.17 % 13.06

01.12.2010 31.12.2010 31 10.18 % 13.51

01.01.2011 31.01.2011 31 10.18 % 13.51

01.02.2011 28.02.2011 28 10.19 % 12.22

01.03.2011 31.03.2011 31 10.18 % 13.51

01.04.2011 30.04.2011 30 10.19 % 13.09

01.05.2011 31.05.2011 31 10.21 % 13.55

01.06.2011 30.06.2011 30 10.22 % 13.13

01.07.2011 31.07.2011 31 10.17 % 13.50

01.08.2011 31.08.2011 31 10.18 % 13.51

01.09.2011 30.09.2011 30 10.18 % 13.08

01.10.2011 31.10.2011 31 10.20 % 13.54

01.11.2011 30.11.2011 30 10.22 % 13.13

01.12.2011 31.12.2011 31 10.22 % 13.56

01.01.2012 31.01.2012 31 10.22 % 13.56

01.02.2012 29.02.2012 29 10.18 % 12.64

01.03.2012 31.03.2012 31 10.15 % 13.47

01.04.2012 30.04.2012 30 10.15 % 13.04

01.05.2012 31.05.2012 31 10.14 % 13.46

01.06.2012 30.06.2012 30 10.14 % 13.02

01.07.2012 31.12.2012 184 10.16 % 80.04

01.01.2013 30.06.2013 181 10.03 % 77.72

01.07.2013 31.12.2013 184 10.02 % 78.93

01.01.2014 05.06.2014 156 10.02 % 66.92

общо лихви: 1055.59 лева

*годишен лихвен процент: ОЛП + 10 %

лихвен процент за един ден: ГЛП / 360

За 2008г. – за задължението в размер на 2040,49лв. се дължи лихва за периода 01.05.2009г. до датата на издаване на ревизионния акт – 05.06.2014г., която изчислена с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на:

от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

01.05.2009 31.05.2009 31 12.27 % 21.56

01.06.2009 30.06.2009 30 12.35 % 21.00

01.07.2009 31.07.2009 31 12.24 % 21.51

01.08.2009 31.08.2009 31 11.71 % 20.58

01.09.2009 30.09.2009 30 11.57 % 19.67

01.10.2009 31.10.2009 31 11.46 % 20.14

01.11.2009 30.11.2009 30 10.61 % 18.04

01.12.2009 31.12.2009 31 10.55 % 18.54

01.01.2010 31.01.2010 31 10.39 % 18.26

01.02.2010 28.02.2010 28 10.24 % 16.25

01.03.2010 31.03.2010 31 10.18 % 17.89

01.04.2010 30.04.2010 30 10.17 % 17.29

01.05.2010 31.05.2010 31 10.18 % 17.89

01.06.2010 30.06.2010 30 10.20 % 17.34

01.07.2010 31.07.2010 31 10.18 % 17.89

01.08.2010 31.08.2010 31 10.17 % 17.87

01.09.2010 30.09.2010 30 10.17 % 17.29

01.10.2010 31.10.2010 31 10.17 % 17.87

01.11.2010 30.11.2010 30 10.17 % 17.29

01.12.2010 31.12.2010 31 10.18 % 17.89

01.01.2011 31.01.2011 31 10.18 % 17.89

01.02.2011 28.02.2011 28 10.19 % 16.17

01.03.2011 31.03.2011 31 10.18 % 17.89

01.04.2011 30.04.2011 30 10.19 % 17.33

01.05.2011 31.05.2011 31 10.21 % 17.94

01.06.2011 30.06.2011 30 10.22 % 17.38

01.07.2011 31.07.2011 31 10.17 % 17.87

01.08.2011 31.08.2011 31 10.18 % 17.89

01.09.2011 30.09.2011 30 10.18 % 17.31

01.10.2011 31.10.2011 31 10.20 % 17.92

01.11.2011 30.11.2011 30 10.22 % 17.38

01.12.2011 31.12.2011 31 10.22 % 17.96

01.01.2012 31.01.2012 31 10.22 % 17.96

01.02.2012 29.02.2012 29 10.18 % 16.73

01.03.2012 31.03.2012 31 10.15 % 17.83

01.04.2012 30.04.2012 30 10.15 % 17.26

01.05.2012 31.05.2012 31 10.14 % 17.82

01.06.2012 30.06.2012 30 10.14 % 17.24

01.07.2012 31.12.2012 184 10.16 % 105.96

01.01.2013 30.06.2013 181 10.03 % 102.90

01.07.2013 31.12.2013 184 10.02 % 104.50

01.01.2014 05.06.2014 156 10.02 % 88.60

общо лихви: 1089.79 лева

*годишен лихвен процент: ОЛП + 10 %

лихвен процент за един ден: ГЛП / 360

За 2009г. – за задължението в размер на 2778,96лв. се дължи лихва за периода 01.05.2010г. до датата на издаване на ревизионния акт – 05.06.2014г., която изчислена с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на:

от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

01.05.2010 31.05.2010 31 10.18 % 24.36

01.06.2010 30.06.2010 30 10.20 % 23.62

01.07.2010 31.07.2010 31 10.18 % 24.36

01.08.2010 31.08.2010 31 10.17 % 24.34

01.09.2010 30.09.2010 30 10.17 % 23.55

01.10.2010 31.10.2010 31 10.17 % 24.34

01.11.2010 30.11.2010 30 10.17 % 23.55

01.12.2010 31.12.2010 31 10.18 % 24.36

01.01.2011 31.01.2011 31 10.18 % 24.36

01.02.2011 28.02.2011 28 10.19 % 22.02

01.03.2011 31.03.2011 31 10.18 % 24.36

01.04.2011 30.04.2011 30 10.19 % 23.60

01.05.2011 31.05.2011 31 10.21 % 24.43

01.06.2011 30.06.2011 30 10.22 % 23.67

01.07.2011 31.07.2011 31 10.17 % 24.34

01.08.2011 31.08.2011 31 10.18 % 24.36

01.09.2011 30.09.2011 30 10.18 % 23.57

01.10.2011 31.10.2011 31 10.20 % 24.41

01.11.2011 30.11.2011 30 10.22 % 23.67

01.12.2011 31.12.2011 31 10.22 % 24.46

01.01.2012 31.01.2012 31 10.22 % 24.46

01.02.2012 29.02.2012 29 10.18 % 22.79

01.03.2012 31.03.2012 31 10.15 % 24.29

01.04.2012 30.04.2012 30 10.15 % 23.51

01.05.2012 31.05.2012 31 10.14 % 24.26

01.06.2012 30.06.2012 30 10.14 % 23.48

01.07.2012 31.12.2012 184 10.16 % 144.31

01.01.2013 30.06.2013 181 10.03 % 140.14

01.07.2013 31.12.2013 184 10.02 % 142.32

01.01.2014 05.06.2014 156 10.02 % 120.66

общо лихви: 1169.95 лева

*годишен лихвен процент: ОЛП + 10 %

лихвен процент за един ден: ГЛП / 360

За 2012г. – за задължението в размер на 1391,52лв. се дължи лихва за периода 01.05.2013г. до датата на издаване на ревизионния акт – 05.06.2014г., която изчислена с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, е в размер на:

от дата до дата брой дни годишен ЛП лихва

01.05.2013 30.06.2013 61 10.03 % 23.65

01.07.2013 31.12.2013 184 10.02 % 71.26

01.01.2014 05.06.2014 156 10.02 % 60.42

общо лихви: 155.33 лева

*годишен лихвен процент: ОЛП + 10 %

лихвен процент за един ден: ГЛП / 360

Над така установените задължения за данък върху доходите и за лихви ревизионният акт се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, а в останалата част жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора страните взаимно си дължат разноски, съобразно обжалвания материален интерес и уважената част от жалбата, както следва:

период/задължения	задължения установени с РА		задължения установени от съда
период/задължения	главница	лихви	главница	лихви
ДДФЛ	главница	лихви	главница	лихви
2007	2174,64	604,85	1541,26	1055,59
2008	8799,78	4960,68	2040,49	1089,79
2009	12056,53	5092,83	2778,96	1169,95
2010	корекция загуба и данък за възстановяване в размер на 3602,95		корекция загуба и данък за възстановяване в размер на 3602,95
2011	10366,37	2220,03	10366,37	2220,03
2012	9786,68	1092,36	1391,52	155,33
ДДС
м.12.2007	1758,27	1281,5	0	0
м.12.2008	2523,6	1450,92	0	0
м.12.2009	974,79	439,73	0	0
м.12.2010	1833,42	637,6	0	0
м.12.2011	370,05	90,43	0	0
м.12.2012	226,43	31,96	0	0
ОБЩО:	50870,56	17902,89	18118,6	5690,69
*ОБЩО Главница и лихви*	68773,45		23809,29

От страна на жалбоподателя съгласно представен списък по чл.80 от ГПК се претендират и по делото са доказани разноски общо в размер на 3780лв., от които съобразно уважената част от жалбата (68773,45лв. – 23809,29лв. = 44964,16лв.) следва да се присъдят 2471,37лв. (44964,16лв. х 3780/68773,45лв.). На основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата – 23809,29лв. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да бъде определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1244,28лв. или по компенсация на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1227,09лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и девет стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/05.06.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП – В., в частта потвърдена с Решение № 485/02.09.2014г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП, с която на Г.А.К. с ЕГН: **********, действащ и в качеството на ЕТ „Е. - Г.К.“, ЕИК *********, гр. ***, са извършени корекции на декларирания резултат и са установени следните задължения: І. За данък върху доходите на физическите лица по чл.48 от ЗДДФЛ: за 2007г. – в размера над 1541,26лв. и за лихвите над 1055,59лв; за 2008г. – в размера над 2040,49лв. и за лихвите над 1089,79лв;
за 2009г. – в размера над 2778,96лв. и за лихвите над 1169,95лв; за 2011г. – в частта на извършената корекция на финансовия резултат за дейността като ЕТ с установените неотчетени приходи от продажба на продукция в размер на 1850,23лв. и свързаните с тях разходи, ведно със следващите от това корекции на ЗОВ и преизчисления на данъчната основа и дължимия данък; за 2012г. - в частта на извършената корекция на финансовия резултат за дейността като ЕТ с установените неотчетени приходи от продажба на продукция в размер на 1132,17лв. и свързаните с тях разходи, ведно със следващите от това корекции на ЗОВ и преизчисления на данъчната основа и дължимия данък, както и в частта на данъка за основата по чл.123 от ДОПК – превишението на разходите над приходите – в размера над 1391,52лв. и за лихвите в размера над 155,33лв. ІІ. За ДДС: за м.12.2007г. – 1758,27лв. и лихви 1281,50лв; за м.12.2008г. – 2523,60лв. и лихви 1450,92лв; за м.12.2009г. – 974,79лв. и лихви 439,73лв; за м.12.2010г. – 1833,42лв. и лихви 637,60лв; за м.12.2011г. – 370,05лв. и лихви 90,43лв; за м.12.2012г. – 226,43лв. и лихви 3932,14лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалите части.

ОСЪЖДА Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. при ЦУ на НАП да заплати на Г.А.К. с ЕГН: **********, действащ и в качеството на ЕТ „Е. - Г.К.“, ЕИК *********, гр. *** разноски за производството в размер на 1227,09лв. (хиляда двеста двадесет и седем лева и девет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия:

Номер на акта:	1560
Дата:	8 юли 2015 г. (в сила от 4 януари 2016 г.)
Съдия:	Искрена Илийчева Димитрова

Дело:	20147050703161
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	30 септември 2014 г.

Решение по дело №3161/2014 на Административен съд - Варна

Съдържание на акта