М О Т И В И
Обвинението срещу подс. А.Х.А. е по чл. 157,
ал. 1 НК за тоа, че през
месец юли 2018 г. в гр. Стара Загора, извършил действия на полоо удолетворение
с лице от същия пол – П.М.Г., роден на *** г., лице навършило 14-годишна
възраст, чрез употреба на сила .
Обвинението срещу подс. А.Х.А. е по чл. 157,
ал. 4 НК за тоа, че на
27.07.2019 г. в гр. Стара Загора, извършил действия на полоо удолетворение с
лице от същия пол – К.К.Г., роден на *** г., лице ненавършило 14-годишна
възраст, поради което и на осноание чл. 157, ал. 4 НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален
СТРОГ режим.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виноен
по обвиненията. Твърди, че не е извършил престъпленията. В противоречие на тези
твърдения моли съда да му наложи наказание в съответствие с периода на МН „
Задържане под стража „.
Защитникът му – адв. К.– в с.з. пледира
за постанояване на оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано.
Представителят на Районна прокуратура
град Стара Загора в с.з. поддържа обвиненията .
Съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателно производство предявеният граждански иск от К.К.Г. чрез негоия
родител и законен представител К. О Г.
за обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5 000 лева в едно със
законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 27.07.2019 г. –
до окончателното изплащане на главницата против подс. А.А..
Пострадалият бе конституиран като
граждански ищец и частен обвинител в процеса с поереник адв. Р..
Поереникът в с.з. поддържа обвинението
и предявеният граждански иск.
От събраните по делото доказателства,
устаноени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени,
експертните заключения, обясненията на подсъдимия – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за устаноено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОКА
Подсъдимият А.А. работел като пазач във фирма „Труд-97“ ООД,
като живеел на работното си място, в постройка на фирмата, находяща се в парк
„Бедечка“ в гр. Стара Загора (бившата Щипкена фабрика).
Свидетелят П.Г.
живеел в близост до парк „Бедечка“ и често със свои
приятели ходили в парка. През месец юни 2018 г. Той заедно със свои приятели си правили барбекю
в парка, на обособено за тоа място до „Стария чинар“, в близост до бившата
Щипкена фабрика. В тоа време подс. А. отишъл при момчетата. поискал
да остане при тях и започнал да разгоаря на теми от сексуално
естество . Те не му обръщали
внимание, но тъй като им досаждал с присъствието си, младежите от
компанията решили да си тръгнат.
След
около седмица св. Г. посетил магазин „Кауфланд“ –
2, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“И Вазо“ № 2. След като си закупил храна
се отправил към дома си. Прибирайки се срещнал отноо подс. А. А., който го извикал и го помолил да му помогне с
настройката на мобилния му телефон. Докато разглеждал телефона
му подс. А. го попитал дали вече е правил секс, и отноо настоял, че е
задължително пострадалият да се обреже. След тоа посегнал да го хване за
задните части, но тези действия смутили пострадалия, който се дръпнал настрани
и си тръгнал.
След
около 10 дни в началото на месец юли 2018 г. по обяд св. П.Г. вървял по велоалеята, от източната страна на ул.“И Вазо“,
като отивал към Професионалната гимназия по електротехника и технологии, в
чийто двор имало монтирани спортни съоръжения. В близост до стоянка за
таксиметрои автомобили св. Г. отноо срещнал подс. А., който се движел срещу него. Подсъдимият загоорил
св. Г., който се спрял. Подс. А. извадил банкнота с номинал от 20 лева, като я показал на
пострадалия и му предложил да му я даде, ако му позволи да осъществи орален акт
с него („да му направи свирка“). Св. Г. реагирал
остро, като блъснал с ръце подсъдимия, но той пак се
приближил, размахвайки парите, като този път предлагал на св. Г. анално сношение. Докато гоорел подсъдимият приближил св. Г. и го обарал по „ задните части“ / седалището / през
дрехите. Св. Г. го отблъснал и избягал.
След около
година – на 27.07.2019 г. малолетният св. К.Г.
(роден на *** г.) и негои приятели около 18:30 се разхождали в парк „Бедечка“.
Компанията им имала запазени места в заведение в 20:00 часа, където щели да
гледат футболен мач. Младежите решили да изчакат на беседката до „Стария чинар“
докато стане време за заведението. Те слушали музика от мобилните си телефони и
си гоорили. Пострадалият Г. също пускал музика от телефона си. Когато станало
20:00 часа младежите тръгнали към заведението. Там св. Г.
устаноил, че мобилния му телефон липсва и се
върнал до беседката в парк „Бедечка“, за да търси телефона си.
Докато
пострадалият Г. оглеждал беседката към него се приближил подс. А., който излязъл от помещението, в което живеел и работил в бившата Щипкена фабрика. Последният му да му
помогне в търсенето на мобилния телефон.
Докато обикаляли около беседката подс. А. предложил да отидат до
едно магическо дърво, навътре в парка,за да може да видят къде се намира телефона.
Пострадалият
Г. тръгнал с подсъдимия и навлезли около
10 метра навътре в парка. Подс. А. накарал
св. Г. да се обърне с лице към едно от
дърветата и го накарал да си припомни къде точно е стоял и какво е правил с
телефона си. След тоа подсъдимият поставил дланите
си на гърба на пострадалия и му
обяснил, че русо момче от разведени родители е взело телефона му. Докато гоорел
подс. А. притискал с тяло пострадалия до
дървото, като разтривал гърба му по дължина до областта на кръста. След тоа бръкнал
в панталона на св. Г., и го опипал по
седалището.
Пострадалият се уплашил и казал
на подсъдимия да го остави, като успял да се измести
встрани. В този момент подс. А. си свалил
панталона, като през цялото време гоорил, че е добър чоек, че му е приятел и
иска да му помогне. Използвайки, че подсъдимият е със
свален панталон св. Г. му извикал да го
остави на мира и избягал от парка.
След
като се върнал в заведението от телефона на свой приятел се обадил на майка си
– св. Е.Г., като и обяснил, че до „Стария чинар“ е загубил телефона си. Той
споделил и с приятелите си какво му се е случило и от тях научил, че подсъдимият е известен като „педофила от чинара“ или „стареца от
чинара“ и много често е притеснявал и други девойки и младежи.
Св. Г.
казала на сина си да се върне до беседката, а тя ще го чака там, за да потърсят
отноо мобилния телефон. Тъй като се страхувал да отиде сам пострадалия помолил
свой приятел на име „А“ да го придружи. Когато отишли до беседката св. Г. била
там и ги чакала. Отноо от парка излязъл и подс. А..
Св. Г.
попитала дали е намирал телефон, но той отрекъл да знае каквото и да било.
Тогава пострадалия Г. му казал да си признае и споделил, че се опитал да го
„изнасили“. Възникнал конфликт и подсъдимият се
прибрал в помещението, което обитавал и сигнализирал на екип на СОТ.
След
като на място пристигнал екип от охранителната фирма и устаноили за какво е
възникнал конфликта те сигнализирали на органите на полицията и лицата били
отведени в 01 РУ на МВР – гр. Стара Загора за изясняване на случая.
Описаната фактическа обстанока се устаноява
от показанията на свидетелите К. Г. дадени в с.з. и на ДП, които на осноание
чл. 282, ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2 НПК съдът прочете в с.з., П.Г. дадени в с.з. и на ДП, които на осноание чл.
282, ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2 НПК съдът прочете в с.з.,Е. Г., М. Т, Т.М., С.Т.,
Ж.Ж. ,протокол за разпознаване на лица с разпознаващо лице П.Г.,протокол за
разпознаване на лица с разпознаващо лице К. Г. .
Видно от експертното заключение на психологичната
експертиза, което в с.з. се поддържа от вещото лице Л. психичното
развитие на П.Г. е в норма и отгоаря на
негоата календарна възраст. Интелектуално-мнестично в рамките на средната
норма. Осв. Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното спрямо
него деяние, като е могъл да ръкооди постъпките си. П.Г. е способен да участва
в разследването по наказателното производство. С оглед негоото физическо и
психическо състояние може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, имащи значение за делото .
Видно
експертното заключение на психологичната експертиза,
което в с.з. се поддържа от вещото лице Л. психичното
развитие на К.Г. е в норма и отгоаря на негоата календарна възраст.
Интелектуално-мнестично в рамките на средната норма. Осв. Г. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното спрямо него деяние, като е могъл да ръкооди
постъпките си. К.Г. е способен да участва в разследването по наказателното
производство. С оглед негоото физическо и психическо състояние може правилно да
възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, имащи значение за делото.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подс. А. ,че не е извършил никакво деяние и не
възприема тезата на защитника, че фактическата обстанока респективно
обвинението са недоказани по следните съображения.
От
показанията на св. К. Г. / пострадал / в с.з. и на ДП , който е очевидец се
устанояват доказателства свързани с главния факт в процеса – какви действия е
извършил подсъдимият спрямо него/ как подсъдимият е осъществил контакт с него в
близост до беседката, как го подлъгал да влязат навътре в гората и как го е
опипвал по гърба, кръста, седалището и е видял, че подсъдимият си е свалил
панталоните/.
С показанията си св. К. Г. последоателно,
ясно и подробно устаноява факти и събития, които по същество са преки
доказателства.
Педагогът
К.М. твърди, че задаваните въпроси са разбираеми за възрастта на свидетеля и
същият ги възприема правилно.В същата насока е и експертното заключение на
психологическата експертиза, от която се устаноява, че свидетелят правилно е
възприел , запаметил и възпроизвел фактите от значение за делото.
Следоателно
изключена е възможността св. Г. да интерпретира по грешен начин факти и да
изкривява техния смисъл и съдържание.
Обстоятелството, че малолетния свидетел К.
Г. по време на разпита в с.з. твърди, че не всичко си спомня не е осноание
съдът да не ги кредитира с доерие. Касае се за свидетел на ниска възраст, който
предвид характера на деянието изпитват чувство на срам, неудобство / вещото
лице Л. вс.з. и в експертното заключение /. От друга страна видно от
експертното заключение на съдебно- психологическата експертиза свидетелят има добро интелектуално и психично
развитие, което съответства на възрастта
и има възможност правилно да възприемат, запаметяват и възпроизвеждат
фактите относими към делото, както и че оценката му е адекватна, критична и
възприема извършените спрямо него действия като унизителни, противоестествени,срамни.
Показанията на св. К. Г. косвено се
подкрепят и от останалите гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Е. Г., С.Т., Ж.Ж. / полицейски служители / пред които е
пострадалият Г. е обяснил какво се е случило и какви действия са извършени
спрямо него от подсъдимия.
Показанията на снв. К. Г. освен, че са в
съответствие с показанията на свидетелите Е. Георгива, Т. и Ж. кореспондират из
цяло и с писменото доказателство – протокол за разпознаване на лица – относно
факта на авторството на престъплението.
Свидетелят
Т.М. / работодател на подсъдимия / в показанията си потвърждава факта, че
въпросната вечер подс. А. е бил на мястото на престъплението, с което също
косвено потвърждава посочените гласни доказателствени средства и писменото
доказателство.
Св. М.П.
не устаноява факти, които са относими към предмета на доказване, поради което
същите следва да бъдат оставени без коментар.
Следоателно
всички гласни доказателствени средства извън взаимно се допълват ,
кореспондират из цяло по между си и са в съответствие с останалите
доказателствени средства – експертното заключение и писменото доказателствено средство,
което ги прави убедителни исъдът ги кредитира с доерие.
Направеният анализ на доказателствения
материал сочи, че всички доказателствени средства, различни по вид / писмени, гласни, експертното заключение на
СМЕ / кореспондират из цяло по между си и по несъмнен и безспорен начин
доказват посочената по-горе фактическа обстанока, която в по-голямата си част
съвпада с предложената в обвинителния акт / с изключение на фактите, които ще
се посочат по-долу/.
От тук следва, че
възраженията на защитника на подсъдимия за недоказаност на фактическата обстанока
са из цяло неосноателни от една страна, а от друга страна се опроергават и
обясненията на подс.А., че не е взел никакво участие при извършването на
деянието.
Обясненията на подс. А.
се опроергават освен от направеният анализ на целия доказателствен материал и
от показанията на св. М. Т. Последният твърди, че от месец Август 2017 година е
строил къща и е имало случаи когато подс. А. е ходил да му помага, както и
случаи когато го е вземал от работното му място. От тези устаноени
обстоятелства по никакъв начин не се устаноява и доказва, че подс. А. през
цялата 2018 и цялата 2019 година в тоа число и по време на деянията не е бил на
мястото на престъплението. Напротив. Косвено се потвърждава , че е бил на
работното си място, където е живеел.
Следоателно обясненията на
подс. А. се явяват изолирани от останалия доказателствен материал, опроергани,
а алибито му оборено, поради което и съдът не ги кредитира с доерие.
Съдът не приема за
устаноени и доказани фактите посочени в обвинителния акт в частта, че подс. А.
е употребил сила спрямо св. П.Г. и че подсъдимият го е хващал за полоия член.
От
показанията на св. П.Г. / пострадал / в с.з. и на ДП , който е очевидец се
устанояват доказателства свързани с главния факт в процеса – какви действия е
извършил подсъдимият спрямо него/ подсъдимият го е спрял на улицата, предложил
му е банкнота от 20 лева за орален или анален контакт, св. Г. е блъснал
подсъдимия, подсъдимият го е пипнал за „ Задните части“, след което св. Г. го е
блъснал и избягал /. Същият в с.з. и на ДП твърди, че подсъдимият не го е блъскал
, хващал или удрял и не го е опипвал за полоия член.
С показанията си св. Г. последоателно, ясно и
подробно устаноява факти и събития, които по същество са преки доказателства.
Педагогът
К.М. твърди, че задаваните въпроси са разбираеми за възрастта на свидетеля и
същият ги възприема правилно.В същата насока е и експертното заключение на
психологическата експертиза, от която се устаноява, че свидетелят правилно е
възприел , запаметил и възпроизвел фактите от значение за делото.
Видно от експертното заключение на
съдебно- психологическата експертиза
свидетелят има добро интелектуално и психично развитие, което
съответства на възрастта и има
възможност правилно да възприемат, запаметяват и възпроизвеждат фактите относими
към делото, както и че оценката му е адекватна, критична и възприема
извършените спрямо него действия като унизителни, противоестествени,срамни.
Следоателно
изключена е възможността св. П.Г. да интерпретира по грешен начин факти и да
изкривява техния смисъл и съдържание.
Показанията
на св. Г. са в съответствие с протокола за разпознаване на лица и липсват други
доказателства, които да опроергават показанията му или дават индикация, че
същият премълчава определени обстоятелства.В този смисъл съдът из цяло
кредитира с доерие показанията на св. П.Г..Те не устанояват, че подсъдимия е
извършил спрямо него действия свързани с физическо насилие, както и действия
свързани с обарване на полоия му член.
По
изложените съображения съдът не приема за устаноена и доказана в тази част
фактическата обстанока посочена в обвинителния акт и възприема за устаноена и
доказана фактическата обстанока както е посочена по-горе.
Цитираните до тук доказателствени
средства и анализа на доказателствия материал дават осноание на съда да направи
единствено възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е негоият автор – подс. А. е автор на деянието по чл. 157,
ал. 4 НК, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен
начин и подс. А. не е извършител на деянието по чл. 157, ал. 1 НК.
Имайки предвид устаноената фактическа
обстанока съдът намира, че и подс. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 157, ал. 4 НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
По чл. 157, ал. 4 НК
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
От обективна страна е необходимо да е
извършено действие на полоо удолетворение или полоо сношение, двете лица да са
от един и същи пол / деец и пострадал/, пострадалият да е лице ненавършило 14
години.
Субект на наказателната отгоорност
може да бъде всяко наказателно отгоорно лице.
В хода на съдебното следствие не се
устаноиха доказателства даващи осноание да се изключи вменяемостта и с оглед
пълнолетието на подсъдимия съдът приема, че е годен субект на НО по смисъла на
чл. 31, ал. 1 НК.
Подс. А. е осъществил изпълнителното
деяние действие на полоо удолетворение с отделни целенасочени и координирани
действия - притискал с тяло
пострадалия до дървото, като разтривал гърба му по дължина до областта на
кръста, бръкнал в панталона на св. Г. и го опипал по седалището, подсъдимият си е
свалил панталоните.Тези действия по своето
естество и по същество са действия на полоо удолетворяване от страна на
подсъдимия.
Подсъдимият и пострадалият са лица
от един и същи пол – мъжки.
Пострадалият Г. е роден на *** г. и
към момента на деянието не е бил навършил 14 години.
СУБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
От субективна страна е необходимо
деянието да е извършено с пряк умисъл.
От устаноената в хода на съдебното
следствие фактическа обстанока и от обективираните действия на подсъдимия
следва извода, че към момента на деянията е действал с пряк умисъл.Той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Знаел и съзнавал какъв е
характера и естеството на извършените от него действия, че същите са действия
на полоо удолетворение, че лицето спрямо което са извършени действията е под 14
години / възприел е физическите данни на момчето, разгоарял е с него /
,преследвал е конкретна пряка цел т.е. подсъдимият е съзнавал всички обективни
признаци от състава на престъплението.
ПО чл. 157, ал. 1 НК.
ОБЕКТИВНИ ПРИЗНАЦИ ОТ СЪСТАВА НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО .
От обективна страна е необходимо да е
извършено действие на полоо удолетворение или полоо сношение, двете лица да са
от един и същи пол / деец и пострадал/, да е употребена физическа или
психическа принуда или лицето да е било лишено от възможност за самоотбрана.
Подс. А. е осъществил изпълнителното
деяние действие на полоо удолетворение с отделни целенасочени и координирани
действия - опипал е пострадалият в
областта на седалището.
Не е осъществена втората част от обективните признаци от състава на
престъплението – физическа или психическа принуда.По-горе в мотивите съдът изложи
съображения защо не приема за устаноени и доказани фактите свързани с
употребата на сила.
Устаноената фактическа обстанока не дава
осноание да се направи извод, че св. П. Г. е бил лице намиращо се в зависимост
от подсъдимия или лишено от възможност за самоотбрана.
Следоателно не са осъществени в пълнота
всички обективни признаци от състава на престъплението по чл. 157, ал. 1 НК,
което прави безпредметно обсъждането на субективните признаци от състава на престъплението.
По изложените съображения подсъдимият
следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 157, ал. 1 НК.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – характерът на
извършените действия на полоо удолетворяване, които са със сравнително нисък
интензитет в сравнение с други подобни случаи, а като отегчаващи –
многобройните осъждания, недобрите характеристични данни, които характеризират
подсъдимият като деец с висока степен на обществена опасност, последвалата
психическа травма за пострадалия.
Следоателно на подсъдимия следва да се
наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но значително
над минимума в близост до средния размер / 4 години / , съответно на
извършеното деяние и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
На осноание чл. 59, ал. 1 НК
изтърпяното до момента наказание по МН“ Задържане под стража „ следва да се
зачете, считано от 31.07.2019 г.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С извършеното престъпление подс. А. е
причинил неимуществени вреди на пострадалия К. Г. изразяващи се в болки и страдания,
поради което и на осноание чл. 45 ЗЗД същият дължи обезщетение.Размерът на
обезщетението по силата на чл. 52 ЗЗД следва да се определи по справедливост.
При определяне размера на обезщетението
съдът взе предвид следните обстоятелства :
-
Формата на вина – пряк умисъл.
-
Вида на извършеното престъпление – действия на полоо удолетворение
изразяващи се в притискане с тяло пострадалия до дървото,
разтривал гърба му по дължина до областта на кръста, бръкнал в панталона на св. Г. и го
опипал по седалището.
-
Възрастта на пострадалия – 12 години към момента на
деянието .
-
Стресът в който е изпаднал пострадалия.
-
Неудобството, което е изпитал пострадалият пред родители, приятели.
При наличието на тези обстоятелства
съдът намира, че по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на
4 000 лева.
На осноание чл. 84, ал. 3 ЗЗД във вр. с
чл. 86 ЗЗД подсъдимият дължи и законна лихва считано от датата на непозволеното
увреждане / 27.07.2019 година/ до окончателното изплащане на главницата.
Следоателно в тази част гражданският иск
е осноателен и доказан и следва да се уважи, а в частта до 5 000 лева да се
отхвърли като неосноателен и недоказан.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На осноание чл. 189, ал. 3 НПК
направените по делото разноски в размер на 150 лева / възнаграждение за
експертите/ следва да се заплатят на РС град Стара Загора от подс. А.,*** в
размер на 399,84 лева / възнаграждение за изготвяне на експертните заключения
/.
На осноание чл. 189, ал. 3 НПК
направените по делото разноски от гражданския ищец и частен обвинител в размер
на 400 лева / възнаграждение за поереника / следва да се заплатят от подс. А..
На осноание Тарифа № 1 към ЗДТ подс. А.
следва да заплати и държавна такса в размер на 160 лева върху уважената част от
гражданския иск.
Причини – незачитане правата на личността
и свободата на полоото общуване.
Водим от горните мотиви съдът постанои
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :