Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА
СПАСОВА
при секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 373 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Ищецът Д.В.Б. твърди, че общото
събрание от 16.01.2017 г. на съдружниците в „Т.Т.Б.“ ООД е проведено в
нарушение на материалните и процесуалните изисквания на закона, тъй като
съдружникът „К. Инк.“ не е поискал първо от управителя да свика общо събрание
за горепосочената дата, а направо е пристъпил към уведомяване на съдружника,
като липсват доказателства съдружникът да е получил лично поканата. Посочва, че
събранието е с неизяснен дневен ред, тъй като е включена точка 5 с предмет
„Разни“. Твърди, че липсват
доказателства да е получил лично поканите за общото събрание и че не на спазени
изискванията на закона адресата на съобщенията – съдружникcj Д. Бакаръджиев да е
търсен на постоянния си адрес в период не по-къс от един месец, каквато е
практиката на ВКС за случаите на фингирано връчване на съобщения на отсъстващи
лица. Счита, че е налице преюдициален спор по отношение на заявените за вписване
обстоятелства по Заявление А4 № 20170117171217, приети с решение на общото
събрание на 16.01.2017 г., тъй като съдружникът „К. Инк.“ с иск по чл. 74 ТЗ е
поискал отмяна на решение на общото събрание от 23.09.2016 г. за изключването
му като съдружник. Поддържа, че „К.Инк.“ няма качеството съдружник и лисва
представителна власт на г-н Ф.Г., което е общ порок при взимането на всички
решения. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се отменят
решенията, приети на общо събрание от 16.01.2017 г. Претендира разноски.
Ответникът „Т.Т.Б.“ ООД, чрез
назначения от съда особен представител, счита, че искът би бил основателен, ако
по т.д. № 7076/2016 г. на СГС, VІ-15 състав се потвърди изключването на „К.
Инк.“, поради което и счита, че са налице основания за спиране на настоящото
производство. Посочва, че липсват доказателства за редовно връчване на поканата
до управителя за свикване на общото събрание, чийто решения са оспорени. В хода
по същество заявява, че ако се приеме, че „К. Инк.“ е имало качеството на
съдружник, то оспореното общо събрание е проведено законосъобразно и искът за
оспорването му е неоснователен.
Третото лице помагач на страната
на ответника съдружникът „К. Инк.“, встъпило на основание чл. 218 ГПК, оспорва
иска. Твърди, че ищецът му отказал достъп до информация за търговската дейност
на ответника, въпреки многократните искания за това, поради което и за да
защити правата си на съдружник, притежаващ 80 % от капитала поел инициативата
за свикване на общо събрание на съдружниците на „Т.Т.Б.“ ООД. На това събрание
бил избран втори управител на ответника, който да го управлява и представлява
заедно с управителя Д.Б.. Посочва, че надлежно е упражнил правото си по чл.
138, ал. 2 ТЗ да свика общо събрание, което било проведено на датата 16.01.2017
г., в часа и в мястото, за които е било насрочено, но съдружникът Д.Б. не се
явил, за да вземе участие в него. Поддържа, че общото събрание на съдружниците
на ответника от 16.01.2017 г. е законосъобразно свикано, проведено и взетите на
него решения са законосъобразни, поради което иска да се отхвърли иска.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представена е нотариална
покана от 18.08.2016 г. по чл. 138, ал. 2 ТЗ от „К.Инк.“ до Д.В.Б., в
качеството му на управител на „Т.Т.Б.“ ООД относно свикване на годишно общо
събрание на съдружниците на дружеството. Съдружникът „К.Инк.“ като съдружник в
„Т.Т.Б.“ ООД с 80 % от дружествения капитал е поискал от управителя да свика
общо събрание на съдружниците на дружеството в интервала между 10 и 30
септември 2016 г., при конкретно посочен дневен ред, а именно: 1. Приемане на
годишния финансов отчет на дружеството за 2014 г.; 2. Приемане на годишния
финансов отчет на дружеството за 2015 г.; 3. Приемане на г-н Ф.Г.за втори
управител на дружеството; 4. Промени в начина на представителство на
дружеството, като: а/ дружеството ще се представлява съвместно от г-н Д.Б. и
г-н Ф.Г., и б/ г-н Ф.Г.също така ще бъде назначен да представлява самостоятелно
дружеството като негов управител; 5. Разни. От приложената разписка към
горепосочената нотариална покана е видно, че същата е връчена на 25.08.2016 г.
от К.С.З.– служител в дружеството, със задължение да предаде поканата лично на
управителя на дружеството Д.В.Б..
Установява се, че
съдружникът „К. Инк.“ е изпратил до ищеца Д.В.Б. нотариална покана от
03.10.2016 г. за свикване на годишно общо събрание на „Т.Т.Б.“ ООД, поради
бездействие на управителя, при посочения по-горе дневен ред на дата 14.10.2016
г. от 10.00 ч., на адрес в гр. София, бул. „*********ет. 10, офис 55. В
разписката към нотариалната покана е отбелязано, че на 04.10.2016 г. в 17:15
часа е посетен адреса, посочен в нотариалната покана, а именно: гр. София, бул.
„*********, на адреса е намерено лице, което е казало, че е Д.В.Б., но е отказал да получи поканата и му
е предадено уведомление срещу разписка.
С нотариална покана от „К.
Инк.“ с дата на предоставяне от 16.11.2016 г., адресирана до съдружника Д.В.Б.,
на основание чл. 138, ал. 2 ТЗ, е свикано отново годишно общо събрание на
съдружниците на „Т.Т.Б.“ ООД за 16.01.2017 г. от 10.00 часа, на същия адрес и
при същия дневен ред. Адресите, посочени за връчване в нотариалната покана са
тези, посочени от съдружника в дружествения договор, а именно: постоянен адрес ***
и настоящи адрес – гр. Шумен, ул. „********По отношение връчването на
постоянния адрес е представено уведомление, изготвено от нотариус с район на
действие РС-Шумен, в което е посочено, че ищецът в двуседмичен срок от
16.12.2016 г. следва да се яви в канцеларията на нотариус Ася Асенова за
получаване на нотариалната покана, заедно с приложените книжа. Представена е
разписка от 16.12.2016 г., съгласно която на същата дата е залепено уведомление
на входната врата на ап. 4, ет. 2, ул. „Македония“ № 19, вх. 1. Посочените
обстоятелства, при които е залепено уведомлението са, че след трикратни
посещения на адреса в различни дни от седмицата в различни часове и след
многократни позвънявания на звънеца до входната врата, на които никой не се
отзова е залепено уведомление, като в законоустановения двуседмичен срок никой
не се е явил за получаване на нотариалната покана. Установява се, че
уведомление на същата дата 16.12.2016 г. е залепено и на настоящия адрес на
ищеца в гр. Шумен, ул. „********В представена разписка удостоверените данни от
нотариуса са следните: след трикратно посещение на адреса в различни дни на
седмицата и в различни часове, след като никой не се отзова на повикванията
/липсва звънец/, е залепено уведомление, като в двуседмичния сок, който е
изтекъл на 30.12.2016 г. никой не се е явил за получаване на поканата.
Представен е протокол за
констатиране на обстоятелство по чл. 593 ГПК, изготвен от нотариус М.П., с
който е удостоверено, че на 16.01.2017 г., в часа и на адреса за провеждане на
общото събрание, са се явили пълномощници адв. Г. и адв. Н. на Ф.Г.– последният
в качеството му на изпълнителен директор и представител на „К.Инк.“. Посочено
е, че за периода от 10.00 ч. до 11.30 ч., когато е приключило събранието, съдружникът
Д.В.Б. не се е явил и не е изпратил представител.
Приет е като
доказателство протокол от заседание на съдружниците на „Т.Т.Б.“ ООД за
проведено, при условията на 138, ал. 2 ТЗ, на 16.01.2017 г. от 10.00 часа общо
събрание, в присъствието на представители на съдружника „К.Инк.“ и при
отсъствие на съдружника Д.В.Б.. В протокола са обективирани взетите решения по
т. 1 до т. 4, като по т. 5 „Разни“ е записано, че не е имало предложения за
приемане на решения.
От изготвената от съда служебна справка по реда на
Наредба № 14 се установява, че вписаният постоянен адрес на лицето Д.В.Б. ***,
а настоящият адрес е в гр. Шумен, ул. „********При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор,
съответно на устава на дружеството. Правото на съдружника е потестативно и се
упражнява със специално уредения в закона конститутивен иск, който следва да се
предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или
когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. В разглеждания
случай обжалваните решения са взети на общо събрание, проведено на 16.01.2017 г.
Няма данни кога точно ищецът е узнал за проведеното общо събрание, но както исковата
молба, така и допълнението към нея са подадени в 14-дневен срок от деня на
събранието. С оглед изложеното съдът намира, че искът е предявен в преклузивния
срок, поради което е процесуално допустим. Не се спори, а същото се доказа и от
приетите писмени доказателства, както и вписванията в търговския регистър при
Агенцията по вписванията, че към деня на проведеното общо събрание ищецът има качеството
съдружник в дружеството „Т.Т.Б.“ ООД. Следователно ищецът е носител на
потестативното право, което е упражнил надлежно, предявявайки иска с правно
основание чл. 74 ТЗ, и спорът следва да се разгледа по същество.
По основателността на предявения иск:
Първият спорен между страните въпрос е
дали процесното общо събрание е свикано редовно по реда на чл. 138, ал. 2 ТЗ,
съгласно който управителят е длъжен да свика общото събрание и по писмено
искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика
събранието в 2-седминеч срок, съдружниците, поискали свикването, имат това
право.
Малцинственото право на съдружниците по
чл. 138, ал. 2 ТЗ сами да свикат общо събрание може да бъде упражнено само при
бездействие на управителя да направи това в предвидения в посочената разпоредба
срок от датата на отправеното до него писмено искане.
В разглеждания случай съдружникът „К.Инк.“
притежава 80 % от дяловете и като такъв надлежно е сезирал управителят на
дружеството Д.В.Б. с искане за свикване на общо събрание на „Т.Т.Б.“.
Отправеното искане е достигнало до управителя на 25.08.2016 г., като не се
спори между страните, че събрание не е свикано. На основание чл. 138, ал. 2 ТЗ
„К. Инк.“ е отправило покана до ищеца за свикване на общо събрание, насрочено
за 14.10.2016 г. Съдът намира за установено от ангажираните доказателства, че
поканата е връчена надлежно на съдружника Д.Б. – при отказ.
Както се приема в трайната практика на
ВКС, уведомяването на съдружник за общото събрание може да се извърши по
всякакъв подходящ начин, като чл. 139, ал. 1 ТЗ не предвижда способ за връчване
– лично, по пощата, чрез нотариална покана и др. От значение е поканата да е
достигнала до съдружника и да се докаже факта на получаването й, удостоверена с
подписа на съдружника или по друг начин. Поведението на съдружника и неговите
съображения дали ще приеме поканата или ще откаже да я получи, както и
съображенията му за отказа, не съставляват елемент от фактическия състав.
По отношение първата покана ищецът е
отказал получаването й, като това обстоятелство е удостоверено от нотариус. Ето
защо следва да се приеме, че за събранието, насрочено на 14.10.2016 г.
съдружникът Д.Б. е бил редовно уведомен. Видно е от приложената разписка от
нотариус Ц.М.-А.отказът на ищеца да получи поканата е от 04.10.2016 г., като на
19.10.2016 г. е удостоверено от нотариуса връчването на екземпляр от
нотариалната покана на адресата Д.В.Б., което е след датата на насроченото общо
събрание /14.10.2016 г./. Това обстоятелство е дало основание на „К.Инк.“ да
определи нова дата за провеждане на същото общо събрание – 16.01.2017 г., при
същия дневен ред и на същото място.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на ищеца, че тъй като не е проведено общо събрание
на 14.10.2016 г. е следвало отново да се отправи искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ до
управителя на дружеството. Безспорно се установи по делото, че общото събрание,
за което е изпратена до ищеца нова покана, е със същия дневен ред, както това,
за което е отправено искане по чл. 138, ал. 2 ТЗ. Непровеждането му на първата
дата е единствено по обективни причини – оформяне на връчването на поканата до
съдружника Д.В.Б. след датата, за която е насрочено, като не се спори, че
управителят е надлежно уведомен с искане за свикване на общо събрание при този
дневен ред. Предвид изложеното съдът намира, че съдружникът „К. Инк.“ надлежно е
упражнил правото си по чл. 138, ал. 2 ТЗ, като е изпратил нова покана за нова
дата на общо събрание /16.01.2017 г./, при изцяло запазен дневен ред.
Вторият спорен по делото въпрос е дали
поканата за процесното общо събрание е връчена на съдружника Д.В.Б.. Съгласно
чл. 139 ТЗ, общото събрание на съдружниците се свиква с писмена покана,
получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, освен
ако не е предвидено друго в дружествения договор. В конкретния случай не се
твърди да е предвидено друго. Безспорно е, че търговският закон не предписва
конкретен способ за връчване на съдружника на поканата за общото събрание, като
в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни
начини – с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства, ако
такъв способ не е предвиден и в дружествения договор. В този смисъл е и
практиката на ВКС – решение № 217 от 12.05.2015 г. по т.д. № 62/2014 г., ВКС, І
Т.О.; решение № 84 от 05.06.2014 г. по т.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че уведомяването чрез
нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на
съдружниците на дружеството с ограничена отговорност при приложение на правилото
на чл. 50 ЗННД, съгласно което при връчването на нотариалната покана от
нотариуса, респективно от натоварен от него служител, се спазват правилата на
чл. 37 – чл. 58 ГПК. Когато нотариусът, респективно връчителят не намери
адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление
на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия,
следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на
залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се
яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните
книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се
счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Следователно чл. 47 ГПК намира приложение и при връчване на нотариална покана, съгласно
разпоредбата на чл. 50 ЗННД, независимо от обстоятелството, че не се назначава
особен представител, тъй като не се касае до исково производство.
В разглеждания случай ищецът изрично оспорва редовността и спазването на
процедурата по чл. 47 ГПК и надлежното връчване на нотариалната покана. Видно
е, че нотариалната покана от 16.11.2016 г. е адресирана до постоянния адрес на
лицето в гр. Шумен, ул. „********и до настоящия му адрес в гр. Шумен, ул. „********Тези
адреси са и вписаните в регистрите на населението, което се доказа от
изготвената от съда служебна справка по реда на Наредба № 14. Връчването на съобщения
чрез залепване на уведомление по
чл. 47 ГПК е изключение от общото правило, че книжата се връчват лично на
адресата, като в съдебната практика е безспорно, че за да бъде залепено
уведомление, следва да бъде надлежно удостоверено, че лицето не може да
бъде намерено на съответния адрес, като бъдат събрани сведения дали същото
живее там или временно отсъства.
Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай връчителят не е
изпълнил надлежно задълженията си да удостовери отсъствието на адресата и как е
достигнал до този извод. В решение № 233 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 7723/2013
г. на ВКС, ІV Г.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че връчването
чрез залепване при отсъствие на адресата изисква връчителят да положи усилия да
узнае дали адресатът пребивава там, кога може да бъде намерен. Когато при
първото посещение на посочения адрес връчителят не намери адресата или друго
лице, което е съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения
дали адресатът пребивава там. Ако връчителят намери сведения, било че лицето
живее на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той
трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. В случаите, при които се
установи, че адресатът пребивава на адреса, той трябва да положи усилия да
узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да направи следващото
посещение тогава. Ако и при второто посещение не може да се осъществи връчване,
връчителят трябва да направи най-малко още едно посещение, като времето между
първото и последното трябва да е повече от един месец. При последното посещение
връчителят поставя уведомление, като попълва в него
датата на поставянето му и го подписва. Следователно, за да бъде залепено уведомление при отсъствие на адресата, се изисква
връчителят да е удостоверил поне три посещения на адреса в рамките на един
месец, с конкретни дати, при които адресатът не е намерен и едва тогава може да
се постави уведомление.
В конкретния случай отбелязването, направено от нотариуса в разписката
дословно е следното: „след трикратни посещения на адреса в различни дни от седмицата в
различни часове и след многократни позвънявания на звънеца до входната врата,
на които никой не се отзова, залепих уведомление, като в законоустановения
двуседмичен срок никой не се е явил за получаване на нотариалната покана“, като
същото е посочено и по отношение на настоящия адрес на лицето. В изготвените от
нотариуса разписки не са посочени конкретни дати кога е търсено лицето, а от смисловото
и буквално тълкуване на записаното следва, че лицето е търсено в рамките само на
една седмица, предвид използването на единствено число: „седмицата“. Липсва също
така отбелязване, че връчителят е събрал сведения дали адресатът живее на
адреса и кога точно е посетил адреса и в какви дни, за да се увери, че
действително е невъзможно да намери лицето.
Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на ищеца, че
нотариалната покана за общото събрание, насрочено на 16.01.2017 г. не е редовно
връчена, тъй като не са спазени изискванията на чл. 47 ГПК, поради което
съдружникът Д.Б. не е бил редовно поканен за процесното общо събрание.
Изложеното от третото лице помагач в писмената защита, че нотариусът в срок от
един месец е правил три опита да връчи поканата не може да се изведе от направените
отбелязвания в двете разписки на постоянния и на настоящия адрес на лицето.
Ненадлежно връчената покана на ищеца за проведеното на 16.01.2017 г. общо
събрание на съдружниците на ответното търговско дружество е достатъчна, за да
се направи извод, че решенията, които са приети от общото събрание на
посочената дата, са в противоречие с императивна правна норма, поради което
исковата му претенция по чл. 74 ТЗ се явява основателна и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, на който следва да се
присъдят разноски в размер на 80 лева за държавна такса.
Така мотивиран Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 74 ТЗ,
предявен от Д.В.Б., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу „Т.Т.Б.“ ООД, с
ЕИК:********, с адрес: ***, М.********, решенията взети на общо събрание на
дружеството „Т.Т.Б.“ ООД, проведено на 16.01.2017 г.
ОСЪЖДА
„Т.Т.Б.“ ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, Маестро ********, да заплати на
Д.В.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумата 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за държавна такса за исковото производство.
Решението е постановено при
участие на трето лице „К.Инк.“, встъпило по делото по чл. 218 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: