РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря Красимира Г. И.а
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20214100100553 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищците – Б. С. И., М. С. В. и Д. Б. С. - излагат в исковата си молба, че С. И.
С., баща на първите двама и съпруг на третата, загинал в катастрофа на ........... година, на
пътя между селата М. и М., причинена от водач, застрахован в ответното дружество срещу
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По реда на настоящото производство
претендират присъждане на обезщетение, репариращо неимуществени вреди, от по 180 000
лв. за всеки, ведно със законна лихва от 18.01.2021 година насетне до окончателното
погасяване на вземанията, както и направените по делото разноски.
Ответната страна – „Б. И.“-АД, гр. С. – оспорва твърденията в исковата молба,
описващи начина, по който е станал транспортния инцидент. Застрахованият водач шофирал
правомерно. В отношение на евентуалност - не е могъл да избегне катастрофата. Оспорва
причинната връзка между страданията на ищците и поведението на застрахования.
Загиналият С. С. управлявал автомобила си с превишена скорост, не е ползвал предпазен
колан, не бил правоспособен водач и е шофирал след употреба на алкохол. Лихва върху
търсеното обезщетение не се дължи, защото в процедурата по чл. 380 от КЗ ищците не са
представили своевременно всички нужни за изясняване на случая документи. Претендира
разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:
1
Фактът на транспортното произшествие и застрахователното правоотношение,
описано в исковата молба, страните не спорят.
На 18.01.2021 година, на пътя между селата М. и М., С. С., управлявайки
автомобил „В.“, ......., и В. М., със застраховка в ответното дружество, шофирайки „Б.“ .......,
са катастрофирали след удар на двата автомобила. Водачите са загинали вследствие на
транспортния инцидент – заключението на изслушаната медицинска експертиза. Причина за
сблъсъка е превишената скорост на автомобила „Б.“, довела до поднасяне, невъзможност за
по-нататъшно управление и удар с движещия се в насрещната лента автомобил на С. С. –
заключението на приетата техническа експертиза.
С. С. е правоспособен водач – удостоверението на лист 86 от преписката по
делото, шофирал е с поставен предпазен колан – огледния протокол на лист 24, а пробата му
за алкохол е била отрицателна – констатациите на цитираната по-горе медицинска
експертиза.
Разпитаните по делото свидетели установяват страданията на ищците от
загубата на техния роднина и близки отношения приживе.
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност на предявените
искове.
Неправомерното шофиране на застрахования водач обективно води до
транспортния инцидент и настъпилата смърт на С. С.. Тези факти, заедно с безспорното по
делото застрахователно правоотношение между водача В. М. и ответното дружество
запълват фактическия състав на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД и
сочат доказаността на исковете по основание.
Доводите на ответника са неоснователни.
Тезата за правомерно шофиране на застрахования водач директно
противоречи на неоспорената техническа експертиза. В противоречие с цитираните по-горе
доказателства са и доводите да липсва причинна връзка между вредите и деянието на
застрахования, загиналият С. С. да не е имал правоспособност да управлява автомобил, да е
употребите алкохол и да не е ползвал предпазен колан.
Исковете са частично – до размер на по 50 000 лв. за първите двама ищци и до
размер на 100 000 лв. за преживялата съпруга, основателни. Справедливото обезщетение
възлиза на въпросните суми, защото покрива обществените представи за справедливост.
Разликата в присъжданото се дължи на огромната разлика в търпените от
всеки ищец вреди. Докато страданията на децата на загиналия частично се балансират от
техния личен живот и членовете на семействата им, тези на съпругата са неимоверно по-
големи, защото тя, освен всичко друго, остава сама. Затова нейното обезщетение съдът
присъжда в размер, двойно по-голям от присъждането на първите двама ищци. Горницата до
размер на претендираното би довела но необосновано санкциониране на ответника без
репарираща функция.
2
Исковете следва да се уважат ведно с мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, за
времето от 16.02.2021 година до датата на предявяването им – 12.07.2021 година: така чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД.
Виждането на ответника, че процедурата по чл. 380 от КЗД е от значение дали
да се присъди мораторна лихва от датата на транспортния инцидент, е погрешно. В исковата
молба не се търси обезщетение за вреди от забава на застрахователя в произнасянето му по
искането за плащане на застрахователно обезщетение, а обезщетение за вреди от забава на
деликвента, които на общо основание се включват в обема на застраховката, по силата на
изричния текст на чл. 429, ал. 2 от КЗ. Алинея трета на чл. 429 от КЗ определя такава лихва
да се дължи от уведомяването на застрахователя. По делото има доказателства – писменото
искане за изплащане на застрахователно обезщетение на лист 18 от преписката, това да са
сторили ищците. Искането им е заведено с входящ номер в канцеларията на ответното
дружество на дата 16.02.2021 година. Затова мораторната лихва следва да се присъди за
периода 16.02.2021 година до датата на предявяване на исковете – 12.07.2021 година.
Следва да се присъди и законна лихва, вече по реда на чл. 497 от КЗ, върху
присъдените суми до окончателното им заплащане, както е претендирано в исковата молба.
За разликата от посочените суми до пълния претендиран размер, както и
претенцията за мораторна лихва за периода от 19.01.2021 година до 16.02.2021 година
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят на това основание.
Доводите на ищците за размера на търсеното обезщетение са неоснователни.
То трябва да съответства на добрите нрави, доколкото такава е границата на гражданската
отговорност за неимуществени вреди. Не е случайно, че чл. 52 от ЗЗД не търси еквивалент
между нематериални вреди и стойността им – страданията на ищците по техния близък са
доказани, а и безспорни – а ангажира съда да определи обезщетение по справедливост.
Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат,
че в полза на пълномощника на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение, по
размер възлизащо на сумата от 5 530 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК върху уважените искове и присъдените
лихви от 16.02.2021 година насетне ответникът дължи държавна такса от 8 326,67 лв. и
авансирани от съда разноски в размер на 550 лв.
По силата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете всеки ищец дължи на ответника разноски по 1 309,63 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда „Б. И.“-АД, гр. С., ЕИК: ........ да заплати на Б. С. И., ЕГН: ********** от гр. В. Т.,
3
ул. „М.“ № ...., сумата от 50 000 (петдесет хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени
вреди - психически страдания от смъртта на баща му С. С., последица от пътнотранспортно
произшествие на 18.01.2021 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му заплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
Отхвърля исковете в останалата част – за разликата от присъдената сума до пълния
претендиран размер от 180 000 лв. и за мораторна лихва за времето от 18.01.2021 година до
16.02.2021 година – като неоснователни.
Осъжда „Б. И.“-АД, гр. С., ЕИК: ......., да заплати на М. С. В., ЕГН: **********, от гр. Л.,
жк „З.“ блок ...., вход ...., етаж ...., ап. № ...., сумата от 50 000 (петдесет хиляди лева) лв.,
обезщетение за неимуществени вреди - психически страдания от смъртта на баща й С. С.,
последица от пътнотранспортно произшествие на 18.01.2021 година, ведно със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му
заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал.
1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Отхвърля исковете в останалата част – за разликата от присъдената сума до пълния
претендиран размер от 180 000 лв. и за мораторна лихва за времето от 18.01.2021 година до
16.02.2021 година – като неоснователни.
Осъжда „Б. И."-АД, гр. С., ЕИК: ......... да заплати на Д. Б. С., ЕГН: **********, от гр. В. Т.,
ул. „М.“ № ..., сумата от 100 000 (сто хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди
- психически страдания от смъртта на съпруга й С. С., последица от пътнотранспортно
произшествие на 18.01.2021 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му заплащане, на основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
Отхвърля исковете в останалата част – за разликата от присъдената сума до пълния
претендиран размер от 180 000 лв. и за мораторна лихва за времето от 18.01.2021 година до
16.02.2021 година – като неоснователни.
4
Осъжда „Б. И."-АД, гр. С., ЕИК: ........ да заплати на Й.Ц.Й., адвокат от гр. П., площад „С.“ №
...., етаж ...., офис ...., сумата от 5 530 (пет хиляди петстотин и тридесет лева) лв., адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „Б. И.“-АД, гр. С., ЕИК: ........, да заплати по сметка на В. окръжен съд държавна
такса върху уважените искове в размер на сумата от 8 326,67 (осем хиляди триста двадесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) лв., и авансирани от съда разноски за събиране на
доказателства от 550 (петстотин и петдесет лева) лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Осъжда Б. С. И., ЕГН: ********** от гр. В. Т., ул. „М." № ..., М. С. В., ЕГН: ********** от
гр. Л., жк „З.“ блок ..., вход ..., етаж ..., ап. № ... и Д. Б. С., ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул.
„М.“ № ... – всеки поотделно – да заплатят на „Б. И.“-АД, гр. С., ЕИК: ........, по 1
309,63(хиляда триста и девет лева и шестдесет и три стотинки) лв., разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5