№ 316
гр. Шумен, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
РА.ца Ив. ХаджиИ.
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500351 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №117 от 07.06.2022г. по гр.д.№621/2021г. Районен съд - гр.Велики
Преслав е уважил частично предявения от Б. В. Д. срещу А. М. А., иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 3500 лева -
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, в резултат на нанесена на 21.10.2018г.
лека телесна повреда по хулигански подбуди, престъпление по чл.131, ал.1 т.1 пр.1 и т.12
пр.1 вр. чл.130, ал.1 НК, за която ответникът е бил признат за виновен с Решение
№22/07.03.2022г. по НАХД №64/2022г. на ВПРС, влязло в законна сила на 23.03.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 21.10.2018г. до
окончателното и изплащане, сумата от 55 лева - имуществени вреди, и 557,20 лева
деловодни разноски. Иска за неимуществени вреди, в останалата му част до пълния
предявен размер от 6000 лева е бил отхвърлен. Ищеца е осъден да заплати на ответника
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 247,70 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ответника, като обжалва
решението на районния съд в частта, с която е осъден да заплати неимуществени вреди на
ищеца за разликата над 1000 лева до 3500 лева, и моли съда да го отмени и постанови друго,
с което да отхвърли иска в тази част.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е вА.дно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция от Б. В. Д. срещу
А. М. А. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000
лева, в резултат на нанесена му на 21.10.2018г. лека телесна повреда, за която ответникът е
бил признат за виновен с Решение №22/07.03.2022г. по НАХД №64/2022г. на ВПРС, влязло
в законна сила на 23.03.2022г.. Ищеца излага, че на 21.10.2018 г. бил назначен за асистент
съдия на футболна среща, проведена на стадиона в гр. Велики Преслав, и на футболния мач
като публика присъствА. футболистите от ФК „Кочово“ – с. Кочово, които отправяли
обидни думи („простак“, „продажник“, „идиот“ и др.) към съдиите на мача. През 84-тата
минута от мача, докато стоял на поста си на страничната линия, ответникът, който бил част
от публиката, се насочил към него и му нанесъл удар с глава в задната част на неговата
глава, като в резултат на удара зА.тнал назад, почувствал се замаян, но довършил
футболната среща. След като се прибрал вкъщи и през следващите дни в продължение на
седмица болката в главата и замаяността продължили, чувствал гадене, имал световъртеж и
оток в лявата част на главата. Посетил медицинско заведение и му направили рентгенова
снимка, при която било констатирано сътресение на мозъка – лека степен. Във връзка с
деянието било образувано ДП № 336/2019 год. по описа на РУ – Велики Преслав, което към
датата на депозиране на исковата молба било висящо. Освен изпитаните болки след
инцидента сочи, че е изпитал неудобство пред колегите си футболни съдии. Освен това част
от публиката започнала да му се присмива и да употребява обидни думи по негов адрес,
което усилило притеснението му от създалата се ситуация.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: От приложеното по делото НАХД
№64/2022г. по описа на ВПРС, е видно, че с Решение №22 от 07.03.2022г. по същото дело,
ответника е бил признат за виновен в това, че на 21.10.2018 г. в гр.Велики Преслав, област
Шумен, по хулигански подбуди причинил на длъжностно лице при изпълнение на
функциите му /асистент – съдия на футболна среща между отборите на ФК“Велики
Преслав“ и ФК“Върбица“/ Б. В. Д. от гр.Шумен, лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота, в следствие на контузия на главата,
лек оток и палпаторна болезненост в лявата задушнотилна област, лекостепенно сътресения
на мозъка без загуба на съзнание – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 и т. 12 вр. с чл.130,
ал.1 от НК, като А. е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1
НК и му било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лв. Решението
е влязло в законна сила на 23.03.2022г. Съобразно нормата на чл.300 от ГПК горното
решение, имащо значение на присъда, е задължително за настоящия състав относно това дА.
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /и с тълкуването в
2
т. 15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК е
прието, че решението по чл. 78а от НК, с което наказателния съд освобождава подсъдимия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено по
значение на влязла в законна сила присъда/. Съдът следва да приеме за установено, че на
21.10.2018г. ответника е причинил горната лека телесна повреда на ищеца, виновно при
умишлена форма на вината. От събраните по делото доказателства се установява, че с
нанесените на посочената дата удари на ищеца са причинени следните увреждания:
временно разстройство на здравето неопасно за живота, в следствие на контузия на главата,
лек оток и палпаторна болезненост в лявата задушнотилна област, лекостепенно сътресения
на мозъка без загуба на съзнание, главоболие, световъртеж, гадене. Срокът за
възстановяване съобразно изслушаните в първоинстанционното производство свидетелски
показания, бил около един месец. От свидетелските показания се установява, че пострадА.ят
е изпитвал болки, и не можел да върши обичайната си работа както преди близо месец, а с
оглед конкретната ситуация, длъжността на пострадА.я, и общественото място на деянието,
следва да се приеме и, че съществено е била накърнена и честта и достойнството на ищеца,
изпитаното унижение, че побоя е осъществен на публично място и е станал достояние на
много хора, включително и колегите му.
Елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно поведение на причинителя и; Вина на прекия
причинител на вредата. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установи, че на ищеца са причинени средно тежки травматични увреждания, и освен
възстановяването му, продължило близо месец след увреждането, към настоящия момент
липсват данни той да продължава да търпи някакви последици от травмата, или
дискомфорт. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД
произтича, че не само размерът, но и основанието за обезщетението е подчинено на
справедливостта. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно.
То е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно –
характера и тежестта на увреждането /което в настоящия случай е свързано най - вече със
болката и сътресението на мозъка, както и накърненото чувство на самооценка,
преживените срам и неудобство в професионален и личен план, засегната чест и
достойнство/, последиците от това увреждане - сравнително краткия период на
невъзможност за пълноценен живот, степента и времетраенето на претърпените болки и
страдания, изпитаното напрежение, липса на спокойствие, начинът на извършване на
деянието /следва да се отчете умишлената форма на вина на деянието на ответника/, и
обстоятелствата, при които е извършено /причината, за незаконното посегателство, свързана
с дейността на длъжностното лице, публичността и безцеремонността при извършване на
побоя/. Ето защо и съобразявайки всички изложени по – горе обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 3500 лева, до
който размер е бил уважен и от първоинстанционния съд, поради което и решението на
3
първоинстанционният съд следва да се потвърди в обжалваната част.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на деловодни разноски
във въззивното производство, нито е ангажирала доказателства за направата им, поради
което и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №117 от 07.06.2022г. по гр.д.№621/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав, В ЧАСТТА, с която А. М. А. с ЕГН ********** е осъден
да заплати на Б. В. Д. с ЕГН **********, обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на нанесена на 21.10.2018г. лека телесна повреда, за която ответника е
осъден с Решение №22 от 07.03.2022г. по НАХД №64/2022г. по описа на ВПРС, за разликата
над 1000 лева до 3500 лева.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4