Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260038 28.09.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 02
септември две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от зам. председателя
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1465 по описа за 2020 г., за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано
по въззивната жалба на Л.М.А.,
чрез адв.С.Л.
против решение №596 от 28.02.2020г.,
постановено по гр.дело № 2818/2019г. по описа на К. районен съд.
Въззивницата Л.М.А.
във въззивната си жалба излага твърдения, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. Изложени са и
подробни съображения в тази насока.
Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение, като вместо него
постанови друго, с което да уважи изцяло предявените обективно съединени искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр.
с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
Претендират се направените съдебни разноски по делото и пред
двете съдебни инстанции.
На 13.03.2020г. е постъпило
допълнение към въззивна жалба от Л.М.А., чрез адв.С.Л., с която заявява, че поддържа подадената въззивна
жалба и я допълва относно изложените мотиви в обжалваното решение относно съкращаване на щата, което счита за
недопустимо.
Въззиваемият ОУ
„Г.К.“ от гр.К., чрез пълномощника си адв.Н.К. ***, изразява
становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а постановеното първоинстанционно решение е
законосъобразно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и
без съществено нарушение на процесуалните правила и като такова следва да бъде
потвърдено. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
обжалваната заповед е издадена при спазване на всички формални изисквания на
КТ, а в хода на съдебното производство са се доказали описаните в същата
петнадесет броя дисциплинарни нарушения. Претендират присъждане на направените
по делото разноски.
Постъпила
е и въззивна частна жалба от Л.М.А.,
чрез адв.С.Л.
против определение № 793/20.05.2020г., постановено по гр.дело № 2818/2019г. по
описа на К. районен съд, с което е оставена без уважение молбата ѝ на
основание чл.248 ал.1 от ГПК за отмяна на решението в частта за разноските.
Счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Излага съображения. Моли да
бъде отменено обжалваното определение и вместо него съда да се произнесе по
съществото на спора и бъде намален размера на разноските или да бъде отменено
изцяло обжалваното определение като постановено при нарушение на процесуалните
правила.
Не е постъпил отговор от
другата страна по частната жалба.
Съдът,
като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания
съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:
Предявени са три обективно
съединени иска
с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна,
за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа
поради уволнението.
Ищцата сочи, че по силата на
Споразумение № ЛС 1- 38/26.07.2010 г., сключено на основание чл. 107 от Кодекса
на труда /КТ/, във вр. с чл. 96, ал. 1 КТ и проведен
конкурс заемала длъжността „директор“ на
ОУ „Г.К.“, гр. К.. Със заповед № РД - 07 - 2 / 10.09.2019 г., връчена й на 10.10.2019 г., на основание с чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10, чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ
и при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 КТ ѝ било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ ѝ бил прекратен трудовия
договор, без посочена дата на прекратяване. Твърди, че заповедта била
незаконосъобразна.
Твърди, че била нарушена императивната правна норма на чл. 193, ал. 1
от КТ, както и че обжалваната заповед била издадена в нарушение на разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 от КТ. Описаните в 15 точки нарушения на трудовата дисциплина
не били конкретизирани, не били описани
време и начин на извършването им, както и не била посочена формата на вината.
Липсвало обосноваване на тежки нарушения на трудовата дисциплина и в какво се
изразявала тяхната тежест, какви вреди били причинени на училището и какво е
било нейното отношение. Твърди, че уволнението
било незаконно поради нарушение на императивната правна норма на чл. 194, ал. 1 КТ. Били описани нарушения, по отношение на които бил изтекъл законоустановения
1 - годишен срок. В текста на обжалваната заповед липсвали данни кога били открити нарушенията. Твърди,
че не била извършила описаните в
обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина. Не били налице извършени от нея тежки нарушения на
трудовата дисциплина и работодателят не обосновал такива нарушения в
обжалваната заповед, не ги дефинирал като тежки и не ги свързал с конкретно
посочените в разпоредбите на чл. 187 КТ и на чл. 190, ал. 1, т. 1 - 6 КТ
нарушения на трудовата дисциплина. Нямало мотиви, които да сочат защо описаните
в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина били възприети като
тежки от страна на работодателя, както изисквала константната практика на ВКС.
Не била нарушила задълженията, произтичащи от длъжностната ѝ
характеристика. Не била нарушила
разпоредби на закона и на подзаконовите нормативни актове. Подробно излага съображения
по всички пунктове на обжалваната заповед. Твърди, че при налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ не била
спазена разпоредбата на чл. 189 КТ.
Моли съда въз основа на
събраните по делото доказателства и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, да
постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно, да отмените
като незаконосъобразна заповед № РД - 07 - 2/10.09.2019 г., да я възстанови на заеманата от нея преди уволнението й длъжност „директор на
Основно училище „Г.К.“, гр. К., област С.З., да осъди ответника да ѝ
заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което останала без
работа - за периода от 10.09.2019 г. до 10.03.2020 г. в размер на 12 323,40 лв.,
при размер на месечното ѝ брутно
трудово възнаграждение от 2053,90 лв., заедно със законна лихва от деня на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, който счита предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ за допустими, но неоснователни. Сочи,
че обжалваната Заповед № РД-07-2/10.09.2019 г., връчена на 10.10.2019 г., на основание с чл.188, т.З КТ, във вр. е чл. 187, ал.1, т.3 и т.10, чл. 190, ал.1, т.7 КТ, с
която било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ бил прекратен трудовия договор била законосъобразна, издадена
при спазване на всички изисквания на КТ. Твърди, че съгласно чл. 335, ал. 2, т.
3 от КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие, той се
прекратявал от момента на получаването на писменото изявление на работодателя
или това била датата на връчване на заповедта - 10.09.2019 г. Това, че в
заповедта не било отбелязано, считано от коя дата договорът на ищцата било
прекратен, не я правило
незаконосъобразна. Сочи, че при
издаване на уволнителната заповед била спазена императивната разпоредба на
чл.193, ал.1 от КТ, както и разпоредбата на чл.194 от КТ. Не бил изтекъл
едногодишният срок от извършване на нарушенията, описани в заповедта до
налагане на наказанието. Сочи, че съгласно чл.194, ал. 3 от КТ сроковете по
чл.194, ал.1 не текат по време на законоустановен
отпуск на служителя. За времето от 10.09.2018 г. до 10.09.2019 г. ищцата
ползвала 60 календарни дни платен отпуск, през които не течели сроковете по
чл.194 от КТ. Сочи, че извършените многобройни нарушения на трудовата
дисциплина, подробно описани в 15 точки на обжалваната заповед били обосновали
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Наложеното
наказание било обосновано по тежест съобразно изискванията на чл.189 от КТ,
поради което моли съда да остави предявените искове без уважение. Претендира
разноски по настоящото дело.
Не
се спори по делото, че ищцата и
ответникът са били в трудовоправни отношения. Със
Заповед № РД-07-2/10.09.2019 г. на МОН
РУО-С.З. е наложено дисциплинарно наказание на ищцата „уволнение“ от заеманата
от нея длъжност „директор“ на ОУ „Г.К.“ гр. К. на осн.
чл. 330, ал. 2 КТ, без предизвестие. В същата подробно са изложени мотивите за
дисциплинарното наказание на директора. Описани са подробно и нарушенията, за
които се налага наказанието.
По делото е представено трудово досие на Л.А.;
Правилник за дейността на ОУ „Г.К.“ гр. К. и други писмени доказателства.
След уволнението ѝ ищцата е започнала
работа в „А.“ АД – К., видно от представен по делото трудов договор № 20190612/26.11.2019
г. на длъжност „А.К.К.“. Това обстоятелство се
потвърждава от направената констатация на представена в съдебно заседание
трудова книжка на ищцата, както пред РС-К., така и пред въззивната инстанция.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са събрани пред първоинстанционния съд
гласни доказателства. От показанията на свидетеля М.Г.В., обслужващ училището счетоводно, се установява, че документацията се съхранявала в училището
и във връзка с проверка на РУО не го бил
търсил никой. Сочи, че извънредният труд бил на общинско ниво на КТД и заплащането било извършвано
на база часове. Ставката за събота и
неделя била 100 процента, изплащали 200 процента. Сочи, че възнаграждението
на класните ръководители се формирало
по КТД – имало определена ставка 36 лева и съответно директорът
следвало да е пуснал заповед, в която са
определени дните, в които се провеждали консултации и работа с документация.
Твърди, че се спазвало правилото за двойния подпис за документите за извънреден
труд и допълнителните плащания. Обяснява,
че относно лекторските, над нормата - с
всяко лице се сключвало
допълнително споразумение, всеки месец лицето декларирало колко часа е взело, в
зависимост от образованието му, данните
се нанасяли в справка декларация и ги
проверявали. Сочи, че във вътрешните
правила за работна заплата били
интегрирани клаузите от КТД, на общинско ниво и когато влезли
промените през м. 01.2019 г., били
променени ставките на заплатите и лекторските часове. Твърди, че нямало
противоречия между вътрешните правила за организация на работната заплата и
КТД, не смята, че имало и за заплащането
на извънреден труд.Сочи, че получавал
заповед от директора за
начисление на извънреден труд и я изпълнявал.
От показанията на свидетел Д.Б.Я./класен ръководител на 4 „д“
клас/, се установява, че при него
учил ученикът Д.В.Д., който през учебната 2018-2019 г. бил на училище до края на месец
ноември, след това заминал за чужбина, като майка му го информирала за това. Същият твърди, че
поддържал връзка с детето, дал му разпределение за учебните предмети и също
така и материали. Проверявал го, като
осъществявал контакт с него по телефона и по интернет. Детето отсъствало от края на месец ноември,
до края на месец март. Твърди, че в този период не му писал отсъствия. Оценки
му поставял преди да тръгне от септември до ноември, също така поставял оценки
на работата, която е извършвал там. Ежемесечни декларации за отсъствията правил –
вписвал отсъствията, които били отразени в дневника. Отсъствията на Д. не
били вписвани в декларациите. Давал
декларациите на главния учител, от там стигали до директора. Твърди, че не бил уведомил директора, че предприел самостоятелна форма на
обучение.Сочи, че не били вписвани отсъствията на Д. в дневника
От показанията на свидетеля М.Т.Х., учител в ответното училище, се
установява, че през учебната 2018-2019
г. била класен ръководител на 7-ми „а“
клас, където учило детето А.В.Д., което
отсъствало от края на ноември до
пролетната ваканция. Твърди, че била
информирана от директора на училището лично, че това дете ще отсъства.
Детето отсъствало и в предходните учебни години. Свидетелката сочи, че това
обстоятелство било училищна, обществена тайна, абсолютно всички в класа, в
който учило детето, знаели. Ситуацията била от месец ноември до месец
март, идентична с предните години - от ноември до март то отсъствало. Били информирани, че ще отсъства 1-2 седмици преди
това. Сочи, че не му поставяла отсъствия в дневника, когато
отсъствал, защото такива били указанията от
директора – да не се пишат. Това
било казано на нея и колегите й.
твърди, че имало натиск за това и всички колеги не писали отсъствия.
Твърди, че нанасяла оценки и присъствия, защото проявила наивност и се доверила на директора. Била
уведомена от директора 1-2 седмици преди
да отсъства детето. Тя и колегите ѝ
били информирани, директорката ги
събрала в учителската стая. Тя казала, че „А. ще отсъства, да не се пишат
отсъствия и да се ориентираме в ритмичността, да се приключи учебния срок“. Сочи, че декларации във връзка с
отсъствията като класен ръководител правила
и се подписвала, на А. отсъствия
за периода, не отразявала. Предавала
на директора декларациите.
От показанията на свидетеля Р.М.К., учител в начален етап в ответното
училище, се установи, че през лятото
замествала директора от 22.07. до 31.08., като през това време имало проверка от РУО - на 26.07.2019 г. Предварително не била уведомена за това. Били поискани документи, за които се обадила на г-жа А. и за които разбрала,
че не разполагала в момента. Това били книга за решения на педагогическия
съвет, книга заповеди на директора, входяща и изходяща документация и папка с
учениците за 1-ви и 5- ти клас. Други документи не могла да
предостави, само с тези разполагала. Били поискани много документи. В този
момент била единственият работещ в
училището, заедно с част от помощния персонал.
Липсващите документи не знаела
къде се съхраняват. Сочи, че финансови документи не били поискани, а
поискали само дневници и досиета. Твърди, че знаела от колеги, че детето Д.В.Д.
отсъствало.
От показанията на свидетел Б.И.Б., бивш
учител по физическо възпитание и спорт в ОУ „Г.К.“, се установи, че преподавал
на двете деца Д. и А.. През 2018/2019 г. те не посещавали редовно часовете,
идвали в началото на учебната година,
заминали за Н. или Х., там учили. Така
се знаело в обществото. Към края на 2-ри срок,
през м. април/май идвали обратно в училището.Отсъствия не им писал, защото имал забрана от г-жа А..
Твърди, че лично на него му е казвала директорката и чрез колеги, било забранено. Накрая на срока
имали събрание и г-жа А. напомнила на
всички да не се пишат отсъствия на тези
деца, но оценки трябвало да им се
напишат. На това събиране присъствали
много колеги, г-жа А. казала
за оценките - „да
ги има, да има последователност, ритмичност на оценките, всичко да е изрядно, но да не се пишат
отсъствия“. Сочи, че на него забележка
му била правена лично, че нямало нанесени оценки. Писал и слаби оценки, но
директорката казала, че трябвало да са по-високи. Съобразил се с нейното
искане, всичко се случвало под стрес,
натиск, закани за уволнение, изгонване. Постоянно им се натяквало и напомняло
да имат оценки и да нямат отсъствия. Много учители си купили химикали с гумичка, за да си трият отсъствията. За всички класове се отнасяло
това, разпореждането било от 1-ви до
7-ми клас. Сочи, че оформял годишни и срочни оценки, оценките трябвало да са
отлични. Твърди, че никой не е писал
никакви отсъствия, а оценки писали
всички.
По делото е назначена съдебна експертиза,
извършена от вещо лице педагог.
В заключението на съдебната експертиза се
сочи, че в дневника на 1 „а“ клас директорът не бил изискал спазването на
Наредба №8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищното образование чл.43, ал.2. Думата, която би следвало
да е името, не се разбирала, липсвало име и фамилия, подпис на лицето,
извършило корекцията.
Сочи, че в дневника на III „г“ клас за
учебната 2018/2019 г. на 08.11.2018 г., втория час била направена корекция на
учебния предмет „Български език и литература“ с учебен предмет „Компютърно
моделиране“. След оглед на учебната програма на III „г“ клас, вещото лице
установило, че верният предмет бил
„Компютърно моделиране“. Имало подпис на директор, но липсвало име,
фамилия и подпис на длъжностното лице, направило корекцията. Не ставало ясно
кой извършил корекцията. Имало само подпис на директора.
При
проверка в Дневника на IV „д“ клас установила, че ученикът Д.В.Д.
бил вписан в IV „д“ клас за учебната
2018/2019 г. под № 4.
Същият, за периода 15.09.2018 г. до
31.10.2018 г. имал регистрирани 27 отсъствия по уважителни причини; След
31.10.2018 г. до края на учебната година нямал регистрирани други
отсъствия. За учебната 2018/2019 г. Д.В.Д.
нямал регистрирани отсъствия по неуважителни причини.
В
Дневника на VII „а“ клас за учебната 2018/2019 г. ученикът А.В.Д. бил вписан под № 1. За периода 15.09.2018 г. до
31.10.2018 г. имал регистрирани 33 отсъствия. След 31.10.2018 г. до края на
учебната година нямал регистрирани отсъствия. За учебната 2018/2019 г. А.В.Д.
нямал регистрирани отсъствия по неуважителни причини.
Сочи, че
видно от Констативен протокол №10/06.02.2019 г. директорът не бил
констатирал отсъствие на ученици от IV „д“ клас през целия учебен ден.
От Дневника било видно, че ученикът имал оценки за месец
октомври и ноември по всички предмети за първи срок /17.09.2018 г. - 04.02.2019
г./ За втори срок също имал оценки с изключение на учебния предмет „ Човекът и
обществото“ и ЗИП по Български език и литература.
През януари месец липсвали оценки по Английски език и Изобразително
изкуство.
През февруари липсвали оценки по Английски
език, през м. март и април имал оценки по всички предмети.
Сочи, че в дневника на VII а за учебната
2018/ 2019 г. в страница „Резултати от обучението“ в графа „Текущи оценки за
първи и втори учебен срок по учебни предмети Английски език, История и
цивилизации, Биология и здравно образование за ученика Д.В.Д. през първи срок -
от 17.09.2018 г. - 04.02.2019 г. имал оценки по посочените предмети; през втори срок - от 06.02.2019 г. до
14.06.2019 г. имал оценки по посочените предмети
Ученикът Д.В.Д. получил оценки по съответните предмети и за
годината.
Сочи
че с Констативен протокол №4 била
направена текуща проверка на II б клас и II в клас имало направени констатации
за пропуски. Последващ контрол отразен като Протокол
в Книгата за контролна дейност на директора нямало.
С Констативен протокол №8 била направена
текуща проверка на VI а и VI б класове. Имало направени констатации за пропуски
. Последващ контрол, отразен като Протокол в Книгата
за контролна дейност на директора нямало.
С Констативен протокол №9 била направена
текуща проверка на VII а клас. Имало направени констатации за пропуски. Последващ контрол, отразен като Протокол в Книгата за
контролна дейност на директора нямало.
Сочи, че заповедите на Министъра на
образованието и науката определяли ваканциите, неучебните дни, началото и края
на втория учебен срок съгласно чл.104 и чл.105 от Закона за предучилищно и
училищно образование, касаещи учебната година за учениците т.е. дните обявени в
Заповед на Министъра се определяли за
неучебни, но не и неприсъствени. От Заповедите на Директора на училището било
видно, че за дните, определени като неучебни със Заповед на Министъра,
Директорът задължавал и педагогическия персонал за същите дни да се ползват
като платен годишен отпуск. Педагогическият персонал на ОУ „Г.К.“ са спазвали
заповедите на Директора и са ползвали платен годишен отпуск.
По делото е назначена и извършена
съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице дава заключение, че размерът на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец, в условията
на чл. 228 КТ – юни 2019 година – месеца, предхождащ основанието з прекратяване
на трудовото правоотношение и такъв с отработени повече от 10 дни, е 2 026,83
лева, формирано както следва: основна заплата – 1567,00 лева; ДТВ /25%/ -
391,75 лева; ПКС – 30,00 лева и СБКМ – 38,08 лева. Среднодневното
брутно трудово възнаграждение за м.юни 2019 г. за 20 работни дни е 101,3415
лева. Коефициентът за корекция 20 работни дни /юни/: 21 дни – 0,9524 и 20
работни дни /юни/: 22 дни – 0,9090.
В допълнително заключение вещото лице е
представило вариант с размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата в
условията на чл. 228 КТ, като се изключи възнаграждението за СБКМ, което е в
размер на 1988,75 лева, средно дневното брутно трудово възнаграждение за месец
юни 2019 г. за 20 работни дни е 99,4375 лева, и коефициент за корекция: 20
работни дни /юни/: 21 дни – 0,9524 и 20 работни дни /юни/: 22 дни – 0,9090.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата за
пълен отработен месец в условията на чл. 228 КТ в „А.“ АД е: основна заплата
865,00 лева и клас прослужено време 173,00 лева или общо 1 038,00 лева, като
средно дневно брутно трудово възнаграждение
за 21 работни дни е 49,42857 лева.
Разликата от двете брутни трудови месечни
възнаграждения от това в ОУ „Г.К.“ и това в „А.“ АД е в размер на 950,75 лева,
като разликата в средно дневното брутно трудово възнаграждение е 45,2757 лева.
Вещото лице сочи, че размерът на
допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд съгласно
Заповед № 10522-519/25.01.2019 г. и Заповед № РД 10284-247/30.11.2018 г. е
както следва:
За С.Е.М.по Заповед № 10522-519/25.01.2019 –
120,98 лева /7,2 часа/200 %.
За Д.Г.В.по Заповед № 10522-519/25.01.2019 –
45,72 лева /3,87 часа/200 % и по Заповед № РД 10284-247/30.11.2018 г. – 34,06
лева /3,5 часа/200 %.
За М.Д.Г.по Заповед № 10522-519/25.01.2019 –
14,05 лева /1,2 часа/200 %.
Посочените суми били нанесени и отчетени по
разплащателните ведомости и фишове за работна заплата, съответно за месец
ноември 2018 г. и месец януари 2019 г. възнаграждението за извънреден труд било
начислено на осн. чл. 13 от ВПОРЗ и чл. 28 от
Общинския КТД – 100 на сто за работа през почивни дни.
Същите лица е следвало да получат
допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд съгласно чл. 262 , ал. 2 КТ в размер не по-малко от 75
% за работа през почивни дни /15.12.2018 г. – събота и 26.01.2019 г. – събота,
а именно:
За С.Е.М.по Заповед № 10522-519/25.01.2019 –
105,84 лева /7,2 часа/75 %.
За Д.Г.В.по Заповед № 10522-519/25.01.2019 –
40,01 лева /3,87 часа/75 % и по Заповед № РД 10284-247/30.11.2018 г. – 29,80
лева /3,5 часа/75 %.
За М.Д.Г.по Заповед № 10522-519/25.01.2019 –
12,29 лева /1,2 часа/75 %.
Вещото лице е дало заключение, че ищцата за
периода 10.09.2018 г. – 10.09.2019 г. е ползвала отпуск общо 71 дни, като
отпускът през месец септември 2018 г. е ползван за периода от 17.09.2018 г. до
28.09.2018 г.
В допълнителни заключения вещото лице е
изчислило за периода 10.09.2018 г. – 10.09.2019 г. ползвания отпуск на ищцата
съгласно наличните заповеди за ползван
отпуск, като заключението е дадено в експертизата в табличен вид.
Изчислено е допълнителното трудово
възнаграждение за извънреден труд съгласно действащите за периода на полагането
му ВПОРЗ и съгласно Заповед № 10522-519/25.01.2019 г. и Заповед № РД 10284-247/30.11.2018 г. на още
10 служителя на ответното училище. Изчислен е и размерът на допълнителното
трудово възнаграждение за положен извънреден труд с увеличение 75 % по Заповед №
РД 10284-247/30.11.2018 г. за изплащане на извънреден труд и съгласно Заповед № 10522-519/25.01.2019 г. за полагане
на извънреден труд на същите 10 служителя.
Заключението на вещото лице е, че общата
стойност на средствата, начислени като допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд, съгласно Заповед № РД 10284-247/30.11.2018 год. и
Заповед № РД 10 552-519/25.01.2019год., с увеличение 100% е 590,92 лева и
общата стойност на средствата, изчислени като допълнително трудово възнаграждение
за положен извънреден труд, съгласно Заповед № РД 10284-247/30.11.2018 год. и
Заповед № РД 10 552-519/25.01.2019год., с увеличение 75% е 517,06 лева.
Вещото лице е дало заключение, че
допълнителното трудово възнаграждение на ищцата в „А.“ АД за м. ноември, 2019
г. по т. 3 „Коефициент за допълнително стимулиране“ /перо 21/ е начислено
съгласно чл. 6 от Вътрешните правила за организация на работната заплата
/ВПРОЗ/ на „А.“ АД. допълнителното трудово
възнаграждение по т. 4 „Месечна премия“ /перо 80/ е начислено съгласно
чл. 5, т. 4 от ВПОРЗ на „А.“ АД.
Заключенията са компетентно и добросъвестно
изготвени, не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема изцяло.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ - за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено,
е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед. В тежест на
ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно -
че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в
частност – дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити, мотивирана е, че е било налице посоченото в заповедта основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, че ищецът е извършил посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина, и че същото е извършено виновно;
че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са
били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Безспорно ищцата е била в трудово
правоотношение с ответното училище, като със Заповед № РД-07-2/10.09.2019 г. на
МОН РУО-С.З. й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата
от нея длъжност „директор“ на ОУ „Г.К.“ гр. К. на осн.
чл. 330, ал. 2 КТ, без предизвестие.
Съгласно практиката на ВКС, ищецът по иска за
признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да
посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му
упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Ищцата се позовава на следните формални
нарушения при издаване на уволнителната заповед, а именно, че в заповедта не е
посочено считано от кога е прекратен трудовия договор.
Съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ при
прекратяване на трудовия договор без предизвестие, той се прекратява от момента
на получаването на писменото изявление на работодателя или това е датата на
връчване на заповедта – 10.09.2019 г. С оглед на това съдът намира, че това, че
в заповедта не е отбелязано, считано от коя дата договорът на ищцата е
прекратен, не я прави незаконосъобразна. Ищцата е получила заповедта срещу
подпис на 10.09.2019 г. и от тази дата договорът й се счита прекратен поради
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. В чл.195, ал.1 от КТ са
изброени задължителните реквизити на заповедта за дисциплинарно наказание.
Съгласно чл.195, ал.3 от КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от
деня на връчване на заповедта на работника или служителя. С оглед на това възражението
на ищцата за нарушение в този смисъл не намира опора в закона и е
неоснователно.
На следващо място ищцата твърди, че е
нарушена разпоредбата на чл.193 от КТ.
Съдът намира и това възражение за неоснователно. При издаване на уволнителната
заповед е спазена императивната разпоредба на чл.193, ал.1 от КТ, тъй като
видно от писмо изх. №
РД-17-712/12.08.2019г. са поискани писмени обяснения по констатациите в
Констативен протокол № КМД-04-37/09.08.2019 г., като подробно в писмото са
описани всички факти и обстоятелства, за които ищцата следва да даде обяснения
във връзка с откритата дисциплинарна процедура, така че изричното връчване на протокола не е нарушение на
процедурата. Отделно от това ищцата в качеството си на директор е запозната с
протокола срещу подпис. Констативен протокол № КМД-04-37/09.08.2019 г. е
изпратен от РУО С.З. в ОУ „Г. К.“ К. и заведен с вх. № 1952/09.08.2019г. Писмото, с което са поискани писмени
обяснения не препраща към Констативен протокол № КМД-04-37/09.08.2019 г. без да
са отразени констатациите в него, за да се претендира, че това е нарушение по
чл.193 от КТ. Видно от депозираните писмени обяснения, ищцата е дала такива по
всички точки от писмото. В заповедта за наказание не са изложени нарушения, за
които да не са поискани писмени обяснения. Заповедта е издадена при стриктно спазване
на изискванията на чл.193 от КТ работодателят да поиска обяснения от служителя
за претендираните дисциплинарни нарушения преди
налагане на дисциплинарното наказание.
На следващо място ищцата се позовава на
нарушение на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание по чл.194 от КТ.
В мотивите на обжалваната заповед
дисциплинарно наказващия орган е цитирал заповедите, с които е разпоредена проверка на ОУ „Г.К.“ гр.К., които са приложени
по делото. Цитиран е и проколоа на комисията,
осъществила проверката и отразила резултатите от същата – Констативен протокол
№ КМД -04-37/09.08.2019 г. С оглед на това съдът намира, че заповедта е
издадена при спазване на сроковете по чл.194 от КТ. Не е изтекъл едногодишният
срок от извършване на нарушенията, описани в заповедта, до налагане на наказанието. Съгласно чл.194,
ал.3 от КТ сроковете по чл.194, ал.1 не текат по време на законоустановен
отпуск на служителя. За времето от 10.09.2018 г. до 10.09.2019 г. /една година
преди връчване на заповедта/ ищцата е ползвала 71 работни дни платен отпуск,
който в календарни дни съгласно издадените заповеди за ползването му е 121 дни.
Заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото с определение от
с.з. на 13.02.2020 г. относно времето на ползвани отпуски/. Едногодишният срок
от извършване на нарушението по чл.194 от КТ след удължаването с ползвания
отпуск в работни дни е от 30.06.2018 г.
до 10.09.2019г. В заповедта за уволнение няма цитирано нито едно нарушение,
което да е извършено преди 30.06.2018г. . Дали удължаването на сроковете по
чл.194 от КТ е за ползван отпуск в работни или календарни дни в случая е без
значение. Спазен е и двумесечния срок от откриване на нарушението до налагане
на наказанието.
Дисциплинарно наказващият орган РУО С.З.,
представлявано от началника, е запознат с извършените нарушения на трудовата
дисциплина с Констативен протокол № КМД-04-37/09.08.2019 г. на комисия
назначена със Заповед № РД-04-35/24.07.2019 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-04-37/01.08.2019г. от
извършена проверка в ОУ „Г.К.“ гр. К.. Двумесечният срок по чл.194 от КТ
започва да тече от откриване на нарушенията – 09.08.2019г., датата на изготвяне
на протокола от проверката, а наказанието се счита наложено от датата на получаване
на заповедта – 10.09.2019г.
Следващото възражение, направено от ищцата е,
че лицето, поискало писмени обяснения, не е имало делегирани правомощия.
Със Заповед № РД10-1502/01.08.2019г. на МОН
на основание чл.84, ал.2 от ЗДСл е разпоредено С.Б.–
началник отдел в РУО С.З. да замества по време на отпуск началника на РУО С.З..
Съгласно чл.84, ал.2 от ЗДСл се делегират правомощия от министъра на МОН по
време на отсъствие на законния представител. Тези правомощия не са ограничени,
видно от приетата по делото Заповед № РД10-1502/01.08.2019г. на МОН. Текстът на
чл.192, ал.1 от КТ за делегиране на работодателска правоспособност има предвид
изрично упълномощаване за налагане на дисциплинарни наказания по време на
присъствието на законния представител на предприятието на друго определено от
него длъжностно лице с ръководни функции. Писмо изх. № РД-17-712/12.08.2019г.
за искане на писмени обяснения е подписано в рамките на срока на заместване
съгласно Заповед № РД10-1502/01.08.2019г. на МОН – от 12.08. до 23.08.2019г.
Заповедта за дисциплинарно наказание е издадена и подписана от законния
представител на РУО С.З. – Т.Д., началник РУО. Дисциплинарно наказващият орган
е обсъдил депозираните писмени обяснения с вх.№ РД-16-6874/14.08.2019г. и едва
на 10.09.2019 г. е наложил дисциплинарното наказание.
Извършените многобройни нарушения на
трудовата дисциплина, подробно описани в 15 точки на обжалваната заповед са
обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Наложеното наказание е обосновано по тежест съобразно изискванията на чл.189 от КТ. Кодексът на труда не изисква от
работодателят изрично да обосновава защо приема, че нарушенията са тежки и
мотивира решението си да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. В
заповедта за уволнение работодателят е приел след съвкупна преценка на
извършеното и на дадените обяснения, и квалифицирал деянията на Л.М.А., заемаща
длъжността „директор“ на ОУ „Г.К.“, гр. К., като други тежки нарушения на
трудовата дисциплина, за което на основание чл. 188, т. 3, във връзка с чл.
190, ал. 1, т. 7 от КТ и при спазени изискванията на чл. 189, ал. 1, чл. 193,
ал. 1 и чл. 194 от КТ, е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Право и задължение на съда е да прецени дали
извършените и описани в уволнителната заповед нарушения по тежест съответстват
на наложеното дисциплинарно наказание.
По т.1 от заповедта за уволнение:
По делото в тази връзка са представени
писмени доказателства - Заповед № РД 10
966-933/24.06.2019 г. и Протокол с вх. № 1929/26.07.2019 г. Събрани са и гласни
доказателства - свидетелят Р.К.потвърждава,
че след разговор с директора е предоставила само тези документи, които са й
посочени от нея и мястото им на съхранение. Останалите, описани в констативния
протокол документи, не били предоставени на проверяващата комисия, защото тя не
е знаела къде се намират. При заместване на директора, той би следвало да
осигури пълен достъп на заместващия го до документацията на училището. По този
начин е възпрепятствана работата на
комисията.
През времето на заместването не се провеждат учебни занятия, тъй като това
е по време на лятната ваканция на учениците и заместващият няма как да изпълни
вменените му със Заповед № РД 10 966-933/24.06.2019 г. по т. 3 и т. 5 задължения: организира обучението
и възпитанието на учениците в съответствие с държавните образователни
изисквания.
Поради
това следва изводът, че ищцата е допуснала нарушение на чл. 258, ал. 1 от ЗПУО,
във връзка с чл. 19, ал. 1 от Наредба №
12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите
и другите педагогически специалисти (отм. ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г.), което е
дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.7 от КТ, във връзка с чл. 258, ал. 1
от ЗПУО, във връзка с чл. 19, ал. 1 от
Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
По т.2 от заповедта за уволнение:
По делото са представени и приети като
писмени доказателства Заповед № РД 1022-1001/13.09.2018 г. и Заповед № РД
10563-530/28.01.2019 г. от сравнението на които става ясно, че и във втората
заповед отново е посочен същия срок – първия учебен, въпреки, че е с дата на
издаване 28.01.2019 г. и касае организацията за втория учебен срок. Очевидно
директорът си изпълнява задълженията по възлагане на класно ръководство, график
за консултиране и водене на училищната документация формално само по документи,
като нарушава чл. 258, ал. 1 от ЗПУО, във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 14 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти (отм. ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г.) и т. V.3 от Длъжностна
характеристика за длъжността „директор“ на
основно училище.
По т. 3 от заповедта за уволнение:
По делото са представени следните писмени документи,
доказващи извършените нарушения от ищцата - Допълнително споразумение №796/
04.07.2019г. С.Б.Ч.; Допълнително споразумение №800/ 01.08.2019г. С.Б.Ч.; Допълнително споразумение №797/ 04.07.2019г. И.П.Ф.и
Заповед № РД-10-893-860/04.06.2019г.
В Допълнително споразумение №796/
04.07.2019г. С.Б.Ч. и Допълнително споразумение №797/ 04.07.2019г. И.П.Ф.длъжността
„Старши учител начален етап 1-4 клас /ЦОУД/“ не съответства на наименованието
на длъжностите съгласно национална класификация на професиите и длъжностите.
Посоченият в допълнителните споразумения код по НКПД 23415003 съответства на
длъжността ,,старши учител“, начален етап на основното образование (I-IV клас). Видно от Заповед №
РД-10-893-860/04.06.2019г. със С.Ч. е сключено Допълнително споразумение №800/
01.08.2019г. по време на отпуск, което е нарушение по чл. 66, ал.1, т. 2, във вр. с ал. 4 от Кодекса на труда.
По т.4 от заповедта за уволнение:
За доказване на нарушението бяха приети и
изслушани три съдебно-счетоводни експертизи и разпитан като свидетел по делото М.Г.В.,
извършващ по граждански договор счетоводното обслужване на училището.
Реално по
Заповед № РД 10 510-477/21.01.2019 г. на С.М., Н.И., П.Ч., Д.В., К.Ч., Н.И.,
С.Ч., Б.Б.за работа в извънработно време на
15/16.12.2018г. е заплатен извънреден труд със 100 % увеличение. Положеният
извънреден труд на 15 и 16.12.2018г. съгласно действащите ВПРЗ, утвърдени със
Заповед № РД 10 1808-693/ 14.05.2018г. е следвало да се заплати със 75 %
увеличение – чл.13 от ВПРЗ, който препраща към чл.262 от КТ. От значение за
размера на увеличението, с което се заплаща
извънредния труд, е кога е положен, а не
кога е заплатен. Фактът, че е изплатен през м.януари 2019 г. не означава, че се
прилагат действащите за 2019 г. вътрешни правила. Прилагат се разпоредбите на
ВПРЗ, действащи към момента на полагане на извънредния труд – утвърдените със
Заповед № РД 10 1808-693/ 14.05.2018 г. В
Заповед № РД 10 510-477/21.01.2019 г. ищцата е определила, че положеният
извънреден труд следва да се начисли и изплати на основание чл.262, ал.1, т.2
от КТ или със 75 % увеличение, а в писмените си обяснения се позовава на КТД на
общинско ниво. В цитираната заповед не е записано, че извънредният труд следва
да се начисли и изплати по разпоредбите
на КТД на общинско ниво, нито е отразено кои от лицата са синдикални
членове, за да се начисли увеличението от органа, който изпълнява заповедта.
Има противоречие между издадената заповед за заплащане на извънредния труд и
действителното плащане за което ищцата в качеството си на директор носи
отговорност. Така издадената Заповед №
РД 10 510-477/21.01.2019 г. не е изпълнена във вида на издаването й и създава
възможност за злоупотреби при начисляване и изплащане на извънредния труд, за
което ищцата в качеството си на директор е отговорна. Свидетелят М.В.потвърждава
подписването на всички документи по изплащане на средства в училището с двоен
подпис – неговият и този на директора. Самият той не знаел дали в училището има
несиндикални членове, но е начислявал допълнителните плащания, в това число и
заплащането на извънредния труд с увеличение за синдикални членове съгласно
разпоредбите на КТД на общинско ниво. Безспорно е извършеното нарушение от
ищцата. Събирането на доказателства в хода на съдебното производство дали
лицата, на които е заплатен извънреден труд, са били синдикални членове към
момента на полагане на извънреден труд, не означава, че не е извършено
дисциплинарно нарушение, както сочат изложените по-горе съображения. Извършено
е и формално нарушение, като е записано, че извънредният труд се заплаща с 200%
увеличение.
По т. 5 от заповедта за уволнение:
Заповед № РД 10 111-78/ 05.10.2018 г., приета
като писмено доказателство по делото доказва завършеното нарушение.
По т. 6 от заповедта за уволнение:
От събраните по делото
писмени доказателства /командировъчни заповеди
- № РД 10 03-982/ 10.09.2018 г.;
№ 10 21-1000/13.09.2018г.; № 10
21-1009/14.09.2018г.; № 10
105-72/02.10.2018г.; № 10
270-237/20.11.2018г.; № 10
271-238/21.11.2018г.; № 10
286-253/04.12.2018г.; № 10
310-277/19.12.2018г.; № 10 611-578/08.02.2019г.; № 10 678-645/18.03.2019г.; № 10 831-798/10.05.2019г., заедно с РКО; длъжностна характеристика „Старши учител в
училище“ на Я.Н.; Трудов договор № 569/
02.07.2012 г. на Я.Н.; Допълнително споразумение № 540/15.09.2017г. на Я.Н.;
Длъжностна характеристика на длъжността „Завеждащ административна служба“;
Трудов договор № 193 от 30.04.2018 г. на М.Б./ се доказва извършеното и описано в заповедта
нарушение. Ищцата е възлагала работа на Я.Н., която не съответства на длъжностните
му задължения, при положение, че същата работа съгласно трудовия договор и
длъжностната си характеристика е следвало да изпълнява лицето М.Б. като
„Завеждащ административна служба“.
Извършеното нарушение правилно е
квалифицирано като нарушение по чл.
258, ал. 1 от ЗПУО, във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 13, предложение първо
от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти (отм. ДВ, бр. 61 от 02.08.2019 г.), във връзка с чл.
215, във вр. с чл. 121 от КТ и Наредба за
командировките в страната и т. III.15 и т. V.9 от Длъжностна характеристика за
длъжността „директор“ на основно училище.
По т. 7 от заповедта за уволнение:
Съдът счита, че неправилно е установено
нарушението по тази точка и в тази връзка ищцата не е допуснала нарушение по
чл. 258, ал. 1 от ЗПУО вр. чл. 19, ал. 2, т. 14 от
Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти /отм. ДВ, бр. 61 от
02.08.2019 г./ и т. V.3 от Длъжностна характеристика за длъжността „директор“
на основно училище.
По т. 8 от заповедта за уволнение:
По делото са представени и приети като
доказателства - Писмо изх. № 227-5/ 03.01.2019г. за ползване на платен годишен
отпуск и Заповеди № РД 10 303-270/ 13.12.2018г.; № РД 10 124-91/ 16.10.2018г.;
№ РД 10 682-649/ 19.03.2019г.; № РД 10 567-534/ 28.01.2019г., от които е видно
описаното в заповедта за уволнение извършено нарушение на трудовото законодателство.
Работодателят няма законно право да определя в случая кога ще се ползва
платения годишен отпуск от педагогическите и непедагогически специалисти.
Ищцата не доказа твърденията си изложени в писмените обяснения, че всеки
служител сам си бил създал организация за ползване на отпуск и не се е
противопоставил на реда създаден от нея. Това е без значение, защото фактите
изложени в представеното писмо и заповеди сочат за категорично нарушение по
смисъла на чл. 172 и чл. 173, ал. 1 от КТ и т. V.9 от Длъжностна характеристика
за длъжността „директор“ на основно училище.
По т. 9 от заповедта за уволнение:
За доказване на това нарушение е изслушана и приета
съдебно-педагогическа експертиза, която установи, че при проверка на Дневника
на I „а“ клас е извършена корекция
направена с червен химикал /зачеркнат е текста „ К.“ и е заменен със „С.“/.
Има подпис и печат на директор. В горния
десен ъгъл на графата има изписана дума, която е неразбираема и не се чете.
Липсва име и фамилия, липсва подпис на лицето, извършило корекцията. От
разгледания дневник става ясно, че директорът не е изискал спазването на
Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищното образование чл.43, ал.2.
В Дневника на III „г“ клас за учебната
2018/2019 г. на 08.11.2018 г. вторият
час е направена корекция на учебния предмет „Български език и литература“ с
учебен предмет „Компютърно моделиране“. След оглед на учебната програма на III
„г“ клас, е установено, че верният предмет е „Компютърно моделиране“. Има
подпис на директор, но липсва име, фамилия и подпис на длъжностното лице,
направило корекцията. Не става ясно кой е извършил корекцията. Има само подпис
на директора.
Според Наредба №8 от 11.08.2016 г. за
информацията и документите за системата на предучилищното и училищното
образование чл. 43, ал. 2 „При отстраняване на допусната грешка в документите
по ал. 1 длъжностното лице, допуснало грешката, с червен химикал задрасква с
една хоризонтална черта сгрешения текст (оценка), като вписва в близост верния
текст (оценка), фамилията си и полага подписа си, под който се подписва
директорът на институцията и се полага печатът на институцията“, Директорът не
е спазил изискванията за отстраняване на допусната грешка.
С това ищцата е нарушила чл. 258, ал. 1 от
ЗПУО, във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 14 от
Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти (отм. ДВ, бр. 61 от
02.08.2019 г.), във връзка с чл. 43, ал. 2 от Наредба № 8 от 2016 година за
информацията и документите за системата на предучилищното и училищното
образование и т. V.3 от Длъжностна характеристика за длъжността „директор“
на основно училище.
По т. 10 и 11
от заповедта за уволнение:
За доказване на тези нарушения на трудовата
дисциплина на наказаната служителка са събрани множество доказателства.
Изслушана е съдебно-педагогическа експертиза, която е проверила съхраняваните
при работодателя документи относно присъствието и отсъствието на децата Д.В.Д.
и А.В.Д., поставянето на оценки в дневниците, оформяне на срочни оценки и са разпитани свидетелите – Д.Я., М.Х., Б.Б..
С писмо изх. № РД-17-673/ 17.07.2019 г.
началникът на РУО С.З. е поискал информация от РУ на МВР К. относно данни за
отсъствие от страната на децата Д.В.Д. и А.В.Д.. След извършена проверка в ИИС
МВР е установено, че Д.В.Д. и А.В.Д. са напускали Р. България и са се завръщали
обратно по едно и също време, както следва: Излизане от Р. България на
25.10.2018 г.; Влизане в Р. България на 03.11.2018 г.; Излизане от Р. България
на 29.11.2018 г.; Влизане в Р. България на 27.04.2019 г. Отсъствието им от
страната е безспорно доказано. За времето на отсъствието на тези деца в
дневниците на училището не са отразени
отсъствия и нито един от разпитаните свидетели не го отрича. Поставяни
са им оценки и са оформени и срочни оценки. Свидетелят Я. като класен
ръководител на Д.В.Д., е предприел нерегламентирана форма на дистанционно обучение. Свидетелката М.Х.
лично е била информирана от директорката на училището, че детето А.В.Д. ще
отсъства от края на м.ноември 2018 г. до пролетната ваканция, като отсъствието
на детето е било „училищна тайна“, всички са знаели за това. Отсъствия на двете
деца е имало и в предходните учебни години. Лично със знанието и разпореждането
на директора и на двете деца не са се нанасяли отсъствия и са се вписвали
оценки по всички предмети, като се е спазвала дори „ритмичност“ при изпитване,
включително се е оформяла и срочна оценка по различните предмети. Показанията
на свидетеля Б.Б.са в същия смисъл, не си
противоречат с тези на свидетеля Х., поради което следва да им се даде вяра.
От заключението на вещото лице К. става ясно,
че при проверка в Дневника на IV „д“ клас е установено, че ученикът Д.В.Д. е
вписан в IV „д“ клас за учебната
2018/2019 г. под № 4. Същият, за периода 15.09.2018 г. до 31.10.2018 г. има регистрирани
27 отсъствия по уважителни причини; след 31.10.2018 г. до края на учебната
година няма регистрирани други отсъствия; за учебната 2018/2019 г. Д.В.Д. няма
регистрирани отсъствия по неуважителни причини.
В Дневника на VII „а“ клас за учебната
2018/2019 г. ученикът А.В.Д. е вписан под № 1. За периода 15.09.2018 г. до
31.10.2018 г. има регистрирани 33 отсъствия; След 31.10.2018 г. до края на
учебната година няма регистрирани отсъствия; За учебната 2018/2019 г. А.В.Д.
няма регистрирани отсъствия по неуважителни причини.
В Констативен протокол №10 / 06.02.2019 г. за
извършване на текуща проверка по „Обхват на децата и учениците и посещаемост на учебните занятия“, регистриран в Книгата за
контролна дейност на директора за IV д констатацията е, че този ден /сряда/ от
първи до пети час са присъствали: брой ученици по списък образец – 19; брой ученици по дневник – 19; брой
присъствали – 19. Графата „Вписани отсъствия ДА/НЕ“ – не е попълнена
Видно е от Констативен протокол № 10/06.02.2019
г., че директорът не е констатирал отсъствие на ученици от IV „д“ клас през целия учебен ден. На
06.02.2019г. е доказано, че Д.В.Д. е бил извън страната и няма как да е
присъствал в училище. От тук следва, че ищцата е създала неверен документ.
Ищцата е знаела, че детето отсъства от страната и поради това в книгата за
контролната дейност при извършена лична проверка не е вписала отсъствие на Д.В.Д..
Вещото лице установява, че от Дневника IV „д“
за учебната 2018/ 2019 г. в страница „Резултати от обучението“ в графа „Текущи
оценки за първи и втори учебен срок по учебни предмети за ученика Д.В.Д. като
дати не може да бъде категорично относно оценките вписани в дневника, защото
няма графа, която да показва датата на изпитване, а само месеца. В дневника има
графа на оценките за първи срок, който е от 17.09.2018 г. – 04.02.2019 г. и
втори срок – от 06.02.2019 г. до 14.06.2019 г. От Дневника е видно, че ученикът
има оценки за месец октомври и ноември по всички предмети за първи срок
/17.09.2018 г. – 04.02.2019 г./. За втори срок също има оценки с изключение на
учебния предмет „Човекът и обществото“ и ЗИП по Български език и литература.
През януари месец липсват оценки по Английски език и Изобразително изкуство.
През февруари липсват оценки по Английски език. През март Април има оценки по всички предмети.
От Дневника на VII „а“ за учебната 2018/2019
г. в страница „Резултати от обучението“ в графа „Текущи оценки за първи и втори
учебен срок по учебни предмети Английски език, История и цивилизации, Биология
и здравно образование за ученика Д.В.Д. в дневника няма графа, която да показва
датата на изпитване, а само месеца. В дневника има графа на оценки по предмети
за първи срок, който е от 17.09.2018 г. – 04.02.2019 г. и втори срок – от
06.02.2019 г. до 14.06.2019 г.
Първи срок - от 17.09.2018 г. – 04.02.2019
г.:Английски език – 7 броя оценки и срочна;История и цивилизации – 3 броя
оценки и срочна; Биология и здравно образование – 4 броя оценки и срочна.
Втори срок – от 06.02.2019 г. до 14.06.2019
г.:Английски език – 7 броя оценки и срочна;История и цивилизации – 6 броя
оценки и срочна;Биология и здравно образование – 4 броя оценки и
срочна.Ученикът Д.В.Д. е получил оценки по съответните предмети и за годината.
Свидетелят Б. в показанията си пред съда
сочи, че имали забрана от г-жа А. да се пишат отсъствия на тези ученици. Освен
това, следвало да има и последователност и ритмичност на оценките. Твърди, че
всичко се случвало „под стрес, натиск,
закани за уволнение, изгонване.“
В този смисъл са и показанията на свидетелят Х.,
която заяви, че била информирана от
директора на училището лично, че това дете ще отсъства. Това се случвало и в предходните учебни години. Твърди, че
това обстоятелство било „училищна, обществена тайна“.
Съдът счита, че само за тези нарушения на
ищцата, за които са събрани безспорни доказателства /писмени документи,
заключение на съдебно-педагогическа експертиза и свидетелски показания/, е достатъчно да се мотивира наложеното дисциплинарно наказание
„уволнение“. С поведението си тя е заставяла колегите си да извършват
административни нарушения, да съставят неверни документи с цел училището да не
губи субсидията за отсъстващите ученици.
По т. 12 от заповедта за уволнение:
Нарушението е доказано с приетото по делото
заключение на съдебно-педагогическата експертиза.
При проверката по документи вещото лице К. е
установила: С Констативен протокол № 4 е направена текуща проверка от ищцата в
качеството й на директор на училището за периода 15.09.2018 г. – 04.02.2019 г.
с цел правилно водене на дневниците на втори клас – начален етап, обект на
проверката са дневниците и паралелките на втори клас.
За II „б“ клас има направени констатации –
„няма въведени номерата на протоколите“, „стр. 43 вписани теми по време на
прекратен учебен процес“. За II „в“ клас – следните констатации - „няма
въведени номерата на протоколите“. В т. II - „ Отстраняване на констатираните
пропуски при воденето на дневниците на паралелките“ е даден срок – установените
пропуски да се отстранят в тридневен срок от запознаването със съдържанието на
констативния протокол.С Протокола са се запознали съответните учители – Р.Д.и П.А.на
04.02.2019 г. Последващ контрол, отразен като
Протокол в Книгата за контролна дейност
на директора няма.
С Констативен протокол № 8 е направена текуща
проверка от ищцата за периода 15.09.2018 г. – 04.02.2019 г. с цел правилно
водене на дневниците на шести клас – прогимназиален етап, обект на проверката
са дневниците и паралелките на шестите класове. За VI „а“ констатациите са
„няма въведени номерата на протоколите“; За VI „б“ - „няма въведени номерата на
протоколите“ и „некоректно подадени отсъствия от класния към системата на МОН
за месец октомври. В т. II - е даден
срок –установените пропуски да се отстранят в тридневен срок от запознаването
със съдържанието на констативния протокол. С Протокола са се запознали учители М.Г.
и М.С.. Последващ контрол, отразен като Протокол
в Книгата за контролна дейност на
директора няма.
С Констативен протокол № 9 е направена текуща
проверка от ищцата за периода 15.09.2018 г. – 04.02.2019 г. с цел правилно
водене на дневниците на шести клас – прогимназиален етап, обект на проверката
са дневника и паралелката на VII „а“ клас. Констатациите са: „няма въведени
номерата на протоколите“; В т. II е
даден срок – установените пропуски да се отстранят в тридневен срок от
запознаването със съдържанието на констативния протокол. С Протокола е
запозната учителката М.Х..Последващ контрол, отразен
като Протокол в Книгата за контролна
дейност на директора няма.
По т.13 от заповедта за уволнение:
Заповеди с № РД-10-270/ 13.12.2018г.; № РД 10
124-91/ 16.10.2018г.; № РД 10682-649/ 19.03.2019 г.; № РД 10 567-534/28.01.2019г.;
№ РД 10 744-711/16.04.2019г.; № РД 10 768-735/ 19.04.2019г.; РД 10 776-734/
23.04.2019г. и № РД 10 844-811/ 17.05.2019г. са приети като доказателства по
делото. При проверката вещото лице установява: че по Заповедите на директора на
училището:
-№ РД 10-303-270 / 13.12.2018 г. дните от
22.12.2018 г. до 02.01.2019 г. са определени за неучебни и неработни за ученици
и педагогически персонал поради коледна ваканция съгласно Заповед № РД
09-1708/29.08.2018 г. на Министъра на
образованието и науката. В Заповедта се нарежда всички от педагогическия
персонал да ползват платен годишен отпуск в този период;
-№ РД 10-124-91/16.10.2018 г. дните от
01.11.2018 г. до 04.11.2018 г. са неучебни и неработни за ученици и
педагогически персонал поради есенна ваканция съгласно Заповед № РД
09-1708/29.08.2018 г. на Министъра на
образованието и науката. В Заповедта се нарежда всички от педагогическия
персонал да ползват платен годишен отпуск за 02.11.2018 г., а съгласно чл.154
от КТ или чл.16, т. 4 от КТД за системата на народната просвета в Община К.
всички учители и служители за 01.11.2018 г. да ползват платен неприсъствен или
служебен отпуск.;
-№ РД 10-682-649/ 19.03.2019 г. дните
30.03.2019 г. до 07.04.2019 г. са неучебни и неработни за ученици и
педагогически персонал поради пролетна ваканция съгласно Заповед № РД
09-1708/29.08.2018 г. на Министъра на
образованието и науката. В Заповедта се нарежда всички от педагогическия
персонал да ползват платен годишен отпуск от 30.03.2019 г. до 07.04.2019 г.
вкл.;
-№ РД 10-567-534/28.01.2019 г. денят
05.02.2019 г. е неучебен и неработен за ученици и педагогически персонал поради
между срочна ваканция съгласно Заповед №
РД 09-1708/29.08.2018 г. на Министъра на
образованието и науката. В Заповедта се нарежда всички от педагогическия
персонал да ползват платен годишен отпуск от 05.02.2019 г. – 05.02.2019 г.
-№ РД 10-744-711/16.04.2019 г. се определят
дати за провеждане на национално външно оценяване: Български език и литература
– 9 май 2019 г., Математика – 10 май 2019 г., Човекът и обществото – 14 май
2019 г., Човекът и природата – 16 май 2019 г. съгласно Заповед № РД
09-1709/29.08.2018 г. и № РД 09-3506 /03.12.2018 г. на Министъра на образованието и науката.
-№ РД 10-768-735/19.04.2019 г. се определят
дати за провеждане на национално външно оценяване: Български език и литература
– 17 юни 2019 г., Математика – 19 юни
2019 г., Английски език – 21 юни 2019 г. съгласно Заповед № РД
09-1709/29.08.2018 г. и № РД 16-476/ 15.01.2019 г. на Министъра на
образованието и науката.
-№ РД 10-844-811/17.05.2019 г. се определят
дати за провеждане на държавни зрелостни изпити на 21.05.2019 г. и 23.05.2019
г.. По Заповед се определят за неучебни и неприсъствени дни за ученици и
педагогически персонал съгласно Заповед № РД 09-1709/29.08.2018 г на Министъра
на образованието и науката.
Заповедите на Министъра на образованието и
науката определя ваканциите, неучебните дни, началото и края на втория учебен
срок съгласно чл.104 и чл.105 от Закона за предучилищно и училищно образование,
касаещи учебната година да учениците т.е. дните обявени в Заповед на Министъра
се определят за неучебни. Неучебните дни не означават, че са неработни.
Задълженията на педагогическия и непедагогически персонал в училището не се
осъществяват само и единствено по време на учебните дни, поради което
издаването на заповеди, с които неучебните дни се определят като неработни е в
нарушение на чл. 258, ал. 1 от ЗПУО, във
връзка с чл. 19, ал. 2, т. 14 от Наредба
№ 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти (отм. ДВ, бр. 61 от 02.08.2019
г.), във връзка с чл. 104 и чл. 105 от ЗПУО и т. V.3 от Длъжностна
характеристика за длъжността „директор“на
основно училище.
По т. 14 от заповедта за уволнение:
Нарушението се установява от представената
Заповед № РД 10 565-532/ 28.01.2019г. от която е видно, че в графа ,,дата“ е вписана година на издаване
2019 година, а в заповедта фигурира 2018 г.
По т.15 от заповедта за уволнение:
По делото е представена книгата за решенията
на педагогическия съвет от проведените заседания на 17.09.2018г.; 15.04.2019г.
и 17.05.2019г. от която е видно, че Педагогическият съвет е взел решения за
освобождаване от учебни занятия на посочените в заповедта за уволнение ученици
за срок от седем дни. Взетите решения са в нарушение на разпоредбата на чл. 62,
ал. 1, т. 4 от Наредба за приобщаващото образование: ,,Ученикът може да
отсъства от училище неуважителни причини до 7 учебни дни в една учебна година с
предварително разрешение на директора на училището въз основа на мотивирано
писмено заявление от родителя, в което подробно се описват причините за
отсъствието“.
Ищцата е председател по право на
педагогическия съвет /чл.262, ал.3 от
ЗПУО/ и носи отговорност за въпросите, по които колективният орган има право да
се произнася и които са изрично уредени в чл.263 от ЗУПО. Въпросите, които са
решени в представената книга за решенията на педагогическия съвет, са в
правомощията на директора, а не на тези на Педагогическия съвет, с което ищцата
е нарушила чл. 258, ал. 1 от ЗПУО, във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти (отм. ДВ, бр. 61 от 02.08.2019
г.), във връзка с чл. 62, ал. 1, т. 4 от Наредба за приобщаващото образование и
T.V.9 ОТ Длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на основно училище.
С оглед на изложеното съдът намира
уволнението на ищцата извършено със заповед №РД- 07-2/10.09.2019г. за законно,
а извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата за
правилно. Обжалваната заповед е издадена при спазване на всички формални
изисквания на КТ, а в хода на съдебното производство са доказани описаните в
същата петнадесет броя дисциплинарни нарушения. Ето защо въззивният съд намира, че предявеният
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ:
С оглед акцесорния
характер на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от
уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна. След като съдът приема, че главният иск за отмяна на уволнението е неоснователен,
то такъв се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на
предишната заемана от ищцата работа - „директор на Основно училище „Г.К.“, гр. К.,
област С.З., поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността
на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който е неоснователен,
поради което също следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид гореизложените съображения,
настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по
делото доказателства.
По въпроса за разноските:
В
разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 6 от
ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого
възлага разноските.
Съгласно чл. 359 КТ във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК по искове, произтичащи от трудови правоотношения,
работникът е освободен от заплащането на такси и разноски в производството по
трудови дела. Ето защо, предвид изхода на спора дължимата държавна такса по
делото следва да остане в тежест на бюджета на съда.
Ответникът до приключване на устните
състезания е претендирал за сторените по делото разноски. В представен списък
по чл. 80 от ГПК е посочил, че разноските му възлизат на 2 294,20 лева, от
които 774,20 лева депозит за съдебни експертизи; 20,00 лева – депозит за
свидетел и 1500,00 лева адвокатско възнаграждение.
Относно твърдението в писмените бележки на
процесуалния представител на ищцата, че не е представен в указания от съда 3 -
дневен срок за представяне списък по чл. 80 ГПК, съдът счита същото за неоснователно,
тъй като след приключване на съдебното дирене -13.02.2020 г. , с молба от
същата дата вх. № 2265/13.02.2020 г. в 16.23 часа е депозиран списъка на
разноските в производството по чл. 80 ГПК.
След постановяване на съдебното решение,
ищцата е депозирала пред РС-К. молба по чл.248 от ГПК с искане съдът да отмени
решението си в частта за разноските. Съдът се е произнесъл по тази молба с
определение № 793/20.05.2020г., постановено по гр.дело № 2818/2019г. по описа
на К. районен съд, като е оставил без уважение молбата на страната. Против това
определение е постъпила въззивна частна жалба, предмет на настоящото дело.
По отношение на определение № 793/20.05.2020г., постановено
по гр.дело № 2818/2019г. по описа на К. районен съд, въззивният съд намира
следното:
С оглед изхода по делото – неоснователност на
предявените искове, ответникът има право на присъждане на разноските по делото.
Това искане е било направено още с отговора на исковата молба. Непредставянето
на списък с разноските по чл.80 ГПК в последното съдебно заседание е само
пречка за страната, която го претендира да иска изменение на решението в тази
му част, но не и за неприсъждане на разноските по делото. Разноските за
адвокатско възнаграждение са установени с представения с отговора на исковата
молба договор за правна помощ №0224905 от 06.11.2019г. заедно с доказателства
за плащане.Ако ищцата по делото е имала възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, то е следвало да го направи до приключване на
устните състезания по делото – 13.02.2020г., което в конкретния случай не е
сторено.
С оглед на гореизложеното въззивният съд
намира, че обжалваното определение също е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени пред въззивната
инстанция, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото – неоснователност на
въззивната жалба следва да се присъдят разноските, направени от въззиваемия в настоящото производство. Видно от материалите
по делото и представения списък с разноските по чл.80 от ГПК направените от въззиваемия разноски за въззивното
производство са в размер на 1100лв. – адвокатски хонорар по договор за правна
помощ. Пълномощникът на въззивника е
направил възражение за прекомерност на направените разноски от въззиваемия пред настоящата инстанция, поради което съдът
следва да го обсъди.
Въззивният съд намира това възражение за
неоснователно.Пред въззивната инстанция, предмет на разглеждане е цялото
решение, по три обективно съединени иска. Освен това същото е с голяма
фактическа и правна сложност, поради което настоящия състав намира, че следва
да бъде осъден въззивника да заплати на въззиваемия
направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 1100 лв., тъй като същото съответства с Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на
това намира за неоснователно направеното възражение от пълномощника на въззивницата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Водим от горните мотиви,
Старозагорския Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №596 от 28.02.2020г., постановено по гр.дело № 2818/2019г. по описа на К. районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 793/20.05.2020г.,
постановено по гр.дело № 2818/2019г. по описа на К. районен съд.
ОСЪЖДА Л.М.А., ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** със съдебен адрес:***, да
заплати на ОУ „Г.К.“, гр. К., ул. „****, Булстат ***, представлявано от М.Н.С.–
директор сумата в размер на 1100 лева (хиляда и сто лева) – представляващи
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на
касационните основания по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: