РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Ирина Р. Славчева
Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 29 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д. №
748/2022 г. по описа на РС-Ихтиман е признато за установено, че А.
„П. и.“ ЕИК: ........., седалище/адрес на управление: гр. С., пл. “М.“ №
., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, дължи на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК:........., седалище/адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ №...
сумата от сумата от 326,92 лв. /триста двадесет и шест лева и
деветдесет и шест стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №...-....-..-....... от .......... г.,
сумата от 104,53 лв. /сто и четири лева и петдесет и три стотинки/ -
обезщетение за забава за периода от 13.09.2018 г. до 16.11.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 10.12.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата. А. "П. и." е осъдена да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/ -
1
разноски в заповедното и исковото производство.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от А. „П. и.“ с
доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Не
било доказано наличие на покрит застрахователен риск на
евентуалното ПТП. Представеният протокол за ПТП бил в
противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 183 от ГПК и с него не
можело да се доказва механизма на ПТП. Излага, че служители на
КАТ не са очевидци на произшествието, не бил направен и снимков
материал на местопроизшествието. Излага, че водачът на ППС е
допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Заключението
на вещото лице не можело да се ползва, тъй като е изготвено на база
описаното от водача на МПС. Самото плащане на определена сума не
води до извод за настъпило застрахователно събитие. Не били събрани
доказателства за извършена проверка от дружеството за причиняване
на вреди в резултат на умишлени действия, което да е улеснило и
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Застрахователната
полица не удостоверявала основанието за изплащането на
застрахователното събитие, поради което не следвало да бъде
кредитирана. Излага, че водачът на ППС се е движил със скорост,
която не му е позволила да възприема евентуалното препятствие.
Излага, че ищецът не доказал дали сключената застраховка покрива
описаната евентуална щета. По изложените съображения моли да бъде
отменено изцяло решението на РС-Ихтиман и да бъдат отхвърлени
исковете, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ЗК „Л.И.“
АД, с който оспорва жалбата. Изразява становище за неоснователност
и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното
от Районен съд - Ихтиман решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
2
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
РС-Ихтиман е сезиран с искова молба от „Л. И.“ АД, против А.
п. и. за установяване съществуване на вземане в размер на 326,92 лева
главница по издадена Заповед № 1976 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2022г., 104,53 лева - мораторна
лихва за периода от 13.09.2018 г. до 16.11.2021 г., както и законната
лихва от 10.12.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени
изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 70965/2021 г. по описа на
Софийския районен съд срещу ответника е издадена Заповед №
1976/17.01.2022 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на
326,92 лева главница, представляваща изплатено от заявителя на
25.06.2018 г. застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил
„БМВ-....“, с рег. № .........., 104,53 лева - мораторна лихва за периода
от 13.09.2018 г. до 16.11.2021 г., както и законната лихва от 10.12.2021
г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението. Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от страна на
длъжника.
Видно е от застрахователна полица №.............. от .............. г. за
застраховка "Каско" на МПС, че същата има за обект лек автомобил
марка „БМВ“, модел ...“, с рег. № .........., като застрахован бил И.
Ж.М., а застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът
на застрахователното покритие е една година - от 02.02.2018 г. до
01.02.2019 година.
3
Представени са Общи условия на ищеца по застраховка Каско,
съгласно които застрахователят покрива пълна загуба и частична
щета, която застрахованият би понесъл със застрахованото МПС при
реализиране на застрахователните рискове.
От представения по делото протокол за ПТП №............/.............. г.
е видно, че автомобилът „БМВ ...“, рег. № .......... се е движел в лява
лента на АМ „Тракия“, посока София и в района на 24 км. поради
дупка на пътното платно, минавайки през нея, спуква задна лява гума,
като реализира ПТП с материални щети.
Представени са писмените документи, приложени по
образуваната при ищеца преписка по щета №...-....-..-....... от ..............
г., от които е видно, че уведомление за станалото произшествие било
направено до ищеца на 30.03.2018 година. Изготвени били опис и
оценка на щетите.
Видно от платежно нареждане от 25.06.2018 г. на И. Ж. М. е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 326,92 лева,
включващо стойност на повредата в размер на 182,92 лева и покрит
разход за репатриране на автомобила в размер на 144,00 лева.
Съгласно приложената фактура от 29.03.2018 г. И.М. е заплатил
сумата от 144,00 лева за репатриране на автомобила „БМВ ...“ от с. В.
до гр. С..
На 13.08.2018 г., видно от представената обратна разписка, на
О.п. у. - С. е била връчена регресна покана по щета № ...-....-..-....... за
заплащане на сумата от 326,92 лева, включваща изплатеното
застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно дадено, се установява, че механизмът на настъпилото на
28.03.2018 г. ПТП е свързан с преминаване дупка на пътното платно,
вследствие на което се е спукала задна лява гума и се е получило
подбиване /изкривяване/ на джантата. Според вещото лице нанесените
щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с произшествието, описано в протокола
за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни
цени възлиза на 214,52 лева.
4
От показанията на водача на автомобила И.М., се установява, че
е възприел наличието на дупка в лявата лента за движение на
магистралата в последния момент, опитал се да я избегне, но със
задната си гума попаднал в дупката, вследствие на което се спукала
гумата на автомобила. Подал сигнал на телефон 112.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от
районния съд.
В настоящия случай искът е насочен срещу А. "П. и.". Според
правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от А. „П. и.“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП А. „П. и.“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. В пар. 1, т. 13 и
т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и
поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност
по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и
удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата.
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжникът - възраженията си срещу него.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
5
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на
дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези
вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД
е възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
В случая е доказано, че между ищеца и И. Ж.М. е сключен
договор за имуществено застраховане. За този договор е предвидена
писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото е
сключен като застрахователна полица същата съдържа всички
необходими задължителни реквизити. По силата на договора ищецът е
приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
моторно превозно средство, като във връзка с процесното ПТП е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 326,92 лева. В т.
27.5 от Общите условия е посочено, че застрахователят не обезщетява
щети, възникнали по причина или вследствие на увреждания на гуми,
джанти и емблеми, с изключение на случаите на ПТП, регистрирано с
Протокол издаден от „Пътна полиция – КАТ“, какъвто е настоящия
случай.
Протоколът за пътнотранспортно произшествие е съставен от
пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата
на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което и по силата на цитираната
разпоредба представлява официален удостоверителен документ
относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител - е
отразило в него въз основа на непосредствените се наблюдения.
Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило
местопроизшествието на място. Следователно наличието на дупка на
пътното платно е отразено въз основа на негови непосредствени
наблюдения. Това отразяване на основание чл. 179, ал. 1 ГПК
съставлява доказателство за извършените от съставителя действия
6
длъжностното лице, видно от изричното отбелязване на протокола, е
посетило мястото на ПТП, като видно от схемата, нарисувана върху
самия протокол, на описаното място е налице описаната в исковата
молба дупка. В този смисъл са и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетел. От протокола за ПТП,
показанията на разпитания пред районния съд свидетел и
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява
механизмът на произшествието, както и причинените имуществени
щети. Според събраните писмени и гласни доказателства и
заключението на вещото лице посочените вреди върху автомобила са
настъпили в причинно-следствена връзка с попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, поради
което и възражението на ответника, че не е доказана причинната
връзка е неоснователно.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да
установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема
възражението на въззивника за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на
възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на
стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по
средни пазарни цени. В настоящия случай това е сумата от 326,92
лева, в какъвто размер, предявеният иск следва да бъде уважен.
Обезщетението се следва на увреденото лице, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението - 10.12.2021 г. - до
окончателното му заплащане.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по
делото не се ангажират доказателства при условията на пълно
доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че
водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
7
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. На първо място, в случая се
касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма.
На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение
на процесния автомобил, поради което е изключен извод за
несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя,
съответно със съществуващите на пътя дупки. Не се доказва и с оглед
пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре
пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се
намира под въздействието на алкохол или други упойващи средства,
както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия,
следва да се посочи, че тежестта за доказване на обратното е на
навелата възражението страна – в случая ответника, който доказване в
този смисъл не проведе.
По изложените съображения атакуваното решение на районния
съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба
трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред
настоящата инстанция, а именно – сумата от 100, 00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29 от 21.12.2022 г., постановено
по гр.д. № 748/2022 г. по описа на РС-Ихтиман.
8
ОСЪЖДА А. „П. и.“ ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „М.“ № . да заплати на ЗК „Л.И.“ АД,
ЕИК:........., седалище/адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. в.“ №...
сумата от 100, 00 лв. (сто лева) – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9