Разпореждане по дело №143/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на И. С. Д. от с.Б. И.,К-а обл., Ч. А.Д.Д. – АК-К., против И. А. Д.-А. от Г.К.. Твърди, че в законоустановения срок по чл.415,ал.1 от ГПК предявява иск за установяване на вземането си, произтичащо от договор за заем , сключен с ответника от 01.06.2004 г. ,с нотариална заверка на подписите с рег.№ 7342/2004 г. на Н. Д.Г. По силата на договора като заемодател С. А. Д. предал на ответника сумата от 50000.00 лв. , като последния се задължил да я върне, съгласно чл.2 от договора, до 01.06.2006 г.. В уговорения срок сумата не била върната.Поради неизпълнение на задължението да върне сумата на основание заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано ч.Г.д. № 103/2010 г. по описа на КРС и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 28.01.2010 г. и изпълнителен лист срещу ответника И. А. Д.-А. от Г.К-ли , който бил осъден да заплати на С. А. Д. сумата от 50000.00 лв. , представляващо неиз´ълнение задължение по договор за заем от 01.06.2004 г., сключен между С. А. Д. и И. А. Д.-А. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2010 г. до изплащане на вземането, деловодни разноски в размер на 7820.00, лв. , от които 1000.00 лв. за д.т. и 6820.00 лв. А.възнаграждение. С договор за цесия от 04.02.2010 г. вземането на С. А. Д. срещу длъжника И. А. Д.-А. било прехвърлено на ищеца И. С. Д. и между същите страни било образувано изп.д.№ 6182010 г. по описа на ЧСИ Р. С. В срока за възражение И. А. Д.-А. подал в възражение по чл.415,ал.1 от ГПК и по този повод бил предявен настоящия иск относно вземането и счита, че е налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането по изпълнителния лист. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И. А. Д.-А. , че дължи на И. С. Д. сумата от 50000.00 лв. , представляващо неизпълнение на задължение по договор за заем от 01.06.2004 г., сключен между С. А. Д. и И. А. Д.-А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2010 г. до изплащане на вземането, деловодни разноски в размер на 7820.00, лв. , от които 1000.00 лв. за д.т. и 6820.00 лв. А.възнаграждение по заповед № 177/28.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 103/2010 г. по описа на КРС и да се присъдят разноски по делото.

В съдебно заседание поддържа иска. Представя доказателства.

В писмения отговор на исковата молба ответника И. А. Д.-А. от Г.К-ли твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като приложеното към делото съобщение от 04.02.2010г. за уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД не бил получавал. Счита предявеният иск и за неоснователен. С брат си С. А. Д. сключили договор за заем на 01.06.2004 г. , с нотариална заверка на подписите от 15.11.2004г. и съгласно чл.1 от договора заемодателя се задължил да му предостави за временно ползване сумата от 50000.00 лв., а съгласно чл.2 от договора , ако получи сумата да му я върне в срок до 01.06.2006 г. Сумата от 50000.00 лв. обаче не бил получил от заемодателя и писмени доказателства в тази насока не се представят от ищеца. Не оспорва твърдението на ищеца, че с брат си сключили договор за заем от 01.06.2004 г. и съгласно договора е следвало да му предаде сумата от 50000.00 лв. , но договора бил сключен от двамата със съзнанието, че такава сума по него няма да бъде дадена. Целта на сключения договор била С. А. Д. да декларира пред О. – А. и Д. с.-А., че разполага с доходи за да сключи приватизационна сделка и придобие об. п. „Р.” –А.. За това се съгласил да сключи фиктивен договор за заем. Освен процесния заем брат му представил пред общината и други доказателства за наличие на парични средства на обща стойност 75000.00 лв. и тези обстоятелства били известни на семейството им, доколкото става въпрос за отношения между двама братя. Представя гласни доказателства.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Ч.Г.д. № 103/2010 г. по описа на КРС е образувано по повод постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подкрепено с писмени доказателства за сключен договор за заем от 01.06.2004 г., с нотариална заверка от 15.11.2004 г. с рег. № 7342/2004 на Н. Д.Г., между С. А. Д. и И. А. Д.-А., по силата на който заемодателят С. А. Д. предоставя на И. А. Д.-А. за временно ползване сумата от 50000.00 лв. и се е задължил да върне същата сума за срок до 1.06.2006 г. На основание чл.417,т.3,предл.3-то от ГПК КРС е издал заповед № 177 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист , като И. А. Д.- А. е осъден да заплати на С. А. Д. сумата от 50000.00 лв. ,произхождаща от посочения договор за заем , ведно със законната лихва от 28.01.2010 г. до изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 7820.00 лв. , от които 1000.00 лв. за внесена д.т.и 6820.00. лв. А.възнаграждение. На 04.02.2010 г. между С. А. Д. и И. С. Д. е сключен договор за цесия на основание чл.99 и сл. от ЗЗД , с който, считано от датата на сключване на договора, цедента С. А. Д. е прехвърлил на цесионера, ищец по настоящото дело, своето вземане от И. А. Д.-А. от 50000.00 лв. като главница, ведно със законната лихва от 28.01.2010 г. до изплащането на вземането и 7820.00 лв. разноски , подробно описани в изпълнителния лист. Представено е съобщение от 04.02.2010 г. до И. А. Д.- А. по чл.99,ал.3 от ЗЗД за потвърждаване на прехвърлянето на вземането, без да има данни за ефективно получаване или узнаване от страна на длъжника, ответник по делото. На 05.02.2010 г. е образувано изп.д. № 61/2010 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № 812 с район на действие КОС. След получаване на покана за доброволно изпълнение от ответника в срока по чл.415 от ГПК, по повод подадено възражение, е предявен иск по чл.422,ал.1 от ГПК, който е предмет на делото.

В частта за разноските с определение № 349/26.04.2010 г. по в.ч.Г.д. № 135/2010 г. на КОС е отменена заповед № 147 за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.417 от ГПК , издадена по ч.Г.д. № 103/2010 г. на КРС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист в частта , с която И. А. Д. – А. от г.К-ли е осъден да заплати на С. А. Д. адвокатско възнаграждение за разликата от 2850.00 лв. до 6820.00 лв.

Писмени доказателства относно предавенота на процесната сума по делото не се представят, поради което въпреки забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК съдът допусна свидетелски показания, от които се установяват следните факти: св.Б. установява, че през м. ноември 2004 г. е присъствала на среща на ответника и брат му С. А. Д., баща на ищеца, на която са водили преговори за сключване на „фиктивен договор за заем” с оглед участието на С. А. Д. в търг за закупуване на общинско предприятие от О. – А.. На тази среща не е ставало въпрос за даване и връщане на суми. В тази насока са и показанията на св. А. Ш.Д., баща на ответника и дядо на ищеца.Св. Н. Д. , майка на ищеца установява, че е участвала в търг за закупуване на „Р.” от О. А. и цената на приватизационната сделка била 255 000 лв. , която била изплатена с кредит от Банка ДСК, а на 01.06.2004 г. когато бил сключен договор за заем между съпругът й С. А. Д. и ответника с полагане на подписите, била предадена сумата от 50000.00 лв. на И. А. Д.-А.. Св.С. установява, че в началото на м.юни 2004 г. и присъствал на изваждане от торба пари, броене и предаване от бащата на ищеца на торба на ответника.

Въз основа на тези факти съдът приема следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК след проведено заповедно производство по чл.417 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже основанието, от което правото му на вземане е възникнало, а в тежест на ответника да докаже възраженията си срещу правото на ищеца. Страните не спорят, че между бащата на ищеца и ответника е сключен договор за заем, и, че правото на вземане е прехвърлено с договор за цесия на ищеца по делото. Страните по делото и страните по договора за цесия са в родствена връзка. Спорен по делото е въпроса за предаването на сумата от 50000.00 лв. от С. А. Д. на И. А. Д.-А.. В исковата си молба ищецът твърди, че сумата от 50000.00 лв. е предадена на ответника, без да сочи кога е станало това- в момента на сключването на договора или при нотариалната му заверка, която е извършена 14 дни след датата на сключване на договора - 01.06.2004г. Договора за заем е реален договор и се счита за сключен , когато въз основа на постигнато съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. А съгласно чл.79,ал.1 от ЗЗД , ако длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава. Това право принадлежи на изправната страна по договора. Твърденията на ищеца, че цедента е изпълнил задължението си и реално е предал сумата от 50000.00 лв. на ответника по договора за заем и между тях е възникнала облигационна връзка не се подкрепя от представените доказателства. На възраженията на ответника, че такава сума не е предавана ищеца не противопостави писмени доказателства, установяващи в кой момент е станало това. Недопустимо е със свидетели да се доказва предаването и получаването на суми по договор за заем съгласно чл.164,ал.1,т.3 от ГПК , тъй като с оглед реалния характер на договора предаването на сумата е елемент от фактическия състав по сключването му.По делото не се установят факти, които да установяват съществуването на правоотношения по договора за заем от 01.06.2004 г., които да се превърнат в източник за връщане на заетата сума. Предаването на сумата на заемателя представлява потвърждаване на сделката и едва тогава се дължи изпълнение по нея, а щом липсва такова – изпълнение не се дължи. Въпреки забраната по чл.164,ал.1, т. 3 от ГПК съдът допусна свидетелските показания, които установяват преговори между цедента, баща на ищеца, и ответника, които факти обаче не са относими към реалния характер на договора за заем.

Независимо от това, че в исковата молба няма твърдения за съобщаване на цесията, съдът следва да изложи мотиви относно възражението на ответника по чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор/цедента/. В интерес на сигурността в гражданския оборот законът изрично предвижда съобщението да бъде направено от предишния кредитор. ЗЗД не регламентира съдържанието на съобщението, но то трябва да е писмено, да е ясно и недвусмислено и да е налице ефективно получаване или узнаване от длъжника. Получаването на исковата молба не следва да се счита за валидно уведомление на ответника, тъй като според изричната разпоредба на чл.99,ал.3 от ЗЗД съобщението трябва да бъде извършено от цедента. В договора за цесия е предвидена разпоредба установяваща задължение на цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Представеното по делото съобщение до ответника не е подкрепено с доказателства за получаването му. Само при перфектно сключен договор за цесия съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня , когато му е съобщено от предишния кредитор, т.е. тази разпоредба е в защита на длъжника/ТР № 142-7 от 11.ХІ.1954 г.на ОСГК/. Получаването на съобщението от длъжника има характер на едностранно волеизявление с адресат цесията, че разпростира действието си и по отношение на него, че изпълнение с погасителен ефект може да направи единствено на цесионера. Освен изложеното съобщението е и знак, че облигационната връзка между длъжника и цедента е прекратена.

По изложените съображения съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото в тежест на ищеца следва да останат направените по делото разноски в размер 360.00 лв.-адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. Д. с ЕГН * от с. Б. И., К-а обл., Ч. А. Д.Д.- АК-К., със съдебен адрес за призоваване Г. К., Б.”Б. № *, офис № * против И. А. Д.- А. с ЕГН * от Г. К.,Б.”Б. № *, В.А, .*,А. иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на И. А. Д.-А. от Г. К.,Б.”Б. № *, В.А, .*,А., че вземането на И. С. Д. от с.Б. И., К-а обл. по издадената заповед № 177/28.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.Г.д. № 103/2010 г. по описа на Районен съд –К. съществува, като неоснователен и недоказан.

Осъжда И. С. Д. с ЕГН * от с. Б. И., К-а обл., Ч. А. Д.Д.- АК-К., със съдебен адрес за призоваване Г. К., Б.”Б. № *, офис № * да заплати на И. А. Д.- А. с ЕГН * от Г. К.,Б.”Б. № *, В.А, .*,А. разноски по делото в размер на 360 лв.

Решението може да се обжалва пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: