Решение по дело №2573/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_______

 

 

гр. Варна,___________________________2023 г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на първи март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

                                                СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2573 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

 

Образувано е по жалба от Областния управител на област с административен център Варна срещу Заповед № 3363/17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, с която е наредено на Областна администрация Варна чрез Министерство на здравеопазването – Районен център за трансфузионна хематология – Варна, в срок до 30 дни от получаване на заповедта, да премахне строеж с идентификатор *******намиращ се в имот с идентификатор*******с адрес бул. „*******, гр. Варна, като е наредено и незабавно да се ограничи достъпа на хора до строежа до премахването на строежа и в срок от два дни от получаване на заповедта Управителят на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна да спре електрозахранването на сградата, а управителят на „ВиК – Варна“ ООД да прекъсне захранването с вода на сградата.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта, тъй като е насочена към лице, което не е собственик на сградите, както и че не са изяснени фактите и обстоятелствата, съгласно изискването на чл. 35 от АПК. В административното производство не са участвали Министерство на здравеопазването и Районния център по трансфузионна хематология Варна и не са изслушвани в процедурата, както е предвидено в закона. На следващо място се твърди, че липсва съгласие от Министерски съвет, с оглед статута на сградата - публична държавна собственост, който може да бъде променен единствено и само с решение на Министерски съвет.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Г. Д., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира при отмяна на заповедта да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – кмет на Община Варна, чрез гл. юриск. Р.С.-Г., в писмена молба по делото изразява становище за допустимост на жалбата, но се оспорва като неоснователна. Твърди се, че заповедта е издадена при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни изисквания – правилно е определен адресата, тъй като управлението на сградата от МЗ не включва правото на разпореждане, а заповедта предвижда премахване на същата, което е акт на разпореждане. По твърденията за неспазване на процедурата се посочва, че няма извършени нарушения, тъй като заповедта е издадена след освидетелстване на сградата, обективирано в Констативен протокол, който е изпратен на собственика – областния управител, за становище, с което е спазено изискването за изслушване на собствениците и заинтересованите лица. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

По делото са конституирани като заинтересовани лица Министерство на здравеопазването и Районен център по Трансфузионна хематология гр. Варна.

Постъпило е писмено становище от Министерство на здравеопазването, чрез гл. юриск. Х.Г., подписано с КЕП, в което се заявява, че Министерство на здравеопазването, чрез Районния център по трансфузионна хематология Варна управлява в името на българската държава имот публична държавна собственост, представляващ процесната сграда. Твърди се, че процесната заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Потвърждава се становището на Областния управител затова, че не са изслушани нито Министерство на здравеопазването, нито Районния център по трансфузионна хематология Варна и не са участвали в административното производство, което е в нарушение на процедурата по чл. 196 от ЗУТ. Предвид това, че сградата е публична държавна собственост, не е променен все още статута ѝ с решение на Министерски съвет, първо следва да се извърши процедура по промяна статута на сградата и след това МС да даде разрешение за премахването. Започнала е процедура по промяна на статута, като е получено становище от Районния център по трансфузионна хематология Варна затова, че е отпаднала необходимостта от сградата за нуждите на Районния център. Искането е да се отмени заповедта на кмета на Община Варна.

Заинтересованата страна -   Районен център по Трансфузионна хематология гр. Варна се представлява в съдебно заседание от директора - д-р Ж.Й.И.. Изразява становище за основателност на жалбата и иска да бъде отменена оспорената заповед на кмета на Община Варна.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

В община Варна е постъпил сигнал от Е.Б.А., вх. № СИГ22005920ВН/20.09.2022г. за инцидент, предизвикан от силен вятър, който е отнесъл дъска от барака, находяща се в района на Окръжна болница.

По сигнала е открита процедура по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ. Уведомлението за това, както и за датата на огледа на сградите е изпратено до Областния управител на област Варна, кмета на район Приморски, МБАЛ „***АД и лицето, подало сигнала. Комисия, назначена със Заповед № 0475/05.02.2020г. на кмета на Община Варна, е извършила оглед и е съставен Констативен протокол от 27.09.2022г. Протоколът е изпратен на Областния управител, като е указано, че има право на възражения и становище.

На 17.10.2022г. е издадена Заповед № 3363, с която кметът на Община Варна одобрява констативния протокол от 27.09.2022г. и нарежда в срок от 30 дни от получаване на заповедта Областна администрация, чрез Министерство на здравеопазването – Районен център по трансфузионна хематология Варна да премахне строеж с идентификатор *******на един етаж със застроена площ от 119 кв.м., намиращ се в имот с идентификатор*******с адрес бул. „*******, гр. Варна. Разпоредено е на „Електроразпределение Север“ АД да спре електрозахранването на сградата, а „ВиК Варна“ ООД да прекъсне захранването с вода.  Заповедта е съобщена на Областния управител на 19.10.2022г., която е оспорена и по жалбата е образувано настоящото дело.

Във връзка с дадена с Разпореждане № 14588/14.11.2022г. възможност за отстраняване нередовност на жалбата, от страна на Областния управител е постъпило уточнение, че жалбата е подадена от него като представител на Областна администрация – адресат на акта /с.д. № 16982/15.11.2022г./

 

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването – адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Жалбата на Областния управител  е подадена на 01.11.2022г. – в установения от закона 14-дневен срок от  съобщаването на акта – 19.10.2022г., поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол е Заповед № 3363/17.10.2022 г. на Кмета на Община Варна, с която на основание чл. 195 ал. 6 т. 1 и чл. 196 ал. 3 от ЗУТ, е наредено на Областна администрация Варна чрез Министерство на здравеопазването – Районен център за трансфузионна хематология – Варна, в срок до 30 дни от получаване на заповедта, да премахне строеж с идентификатор *******намиращ се в имот с идентификатор*******с адрес бул. „*******, гр. Варна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена  от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити, поради което не страда от пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание.

Заповедта обаче е незаконосъобразна поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Процедурата по издаване на заповед по чл. 195 ал. 6 т. 1 от ЗУТ е разписана с цел да се поддържат сградите в техническо състояние, отговарящо на изискванията на закона, както и предприемане на мерки за опазване живота и здравето на хората при опасност поради това, че са станали негодни за ползване и застрашени от самосрутване. В последната ситуация предимство е дадено на защитата на здравето и живота на хората, след като се установи състоянието на строежа. Бързината и необходимостта от своевременна реакция обаче не само не изключва, а напротив – задължава издателят на заповедта да установи собственика на имота, за който се издава заповедта. Това гарантира правото на собственика както на участие в процедурата по издаване на заповедта, така и възможността му да се защити по предвидения в закона ред, вкл. и чрез оспорване на издадения краен акт.

В случая, областна администрация не е надлежен адресат на заповедта. По делото е представен АДС № 9668/20.02.2019г., от който  се установява собствеността върху процесната сграда като публична държавна, с посочено лице на което са предоставени права на управление – Министерство на здравеопазването – Районен център по трансфузионна хематология – Варна.  Областна администрация Варна /дори да се приеме, че поради непрецизност неправилно е посочена администрацията, а не  областния управител, като представляващ областна администрация/ не може да бъде адресат на акта, тъй като съгласно Закона за държавната собственост, министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост, а областният управител управлява само имоти, които не са предоставени за управление по установения ред, съгласно чл. 18 ал. 1 от Закон за държавната собственост. Видно от посочения АДС, върху имота, предмет на заповедта, са предоставени права на управление на Министерство на здравеопазването, което не е уведомено за откритата процедура, не е участвало в нея и не е уведомено за издадения административен акт. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на акта, тъй като собственикът, в случая лицето на което са предоставени правата върху сградата, изобщо не е участвало и е нарушено правото му на защита.

Съдът намира за основателно и възражението за това, че предвид статута на сградата – публична държавна собственост, е следвало да се уведоми Министерски съвет, като едва след негово решение за промяна вида на собствеността, при спазване на законовата процедура, да се пристъпи към процедура по премахването й.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед на Кмета на Община Варна е издадена при грубо нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде отменена.

 

При този изход на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна и на основание чл. 143 ал. 1 АПК  следва да  се присъди сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 3363/17.10.2022 г. на Кмета на Община.

 

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Областен управител на област с административен център Варна сума в размер на 100 /сто/ лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: