РЕШЕНИЕ
№1076/20.01.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на деветнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова…………………………………………..и в присъствието на прокурор...........………………………………………………………………...........................като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело № 1192 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба от Х.Т.В. ***, с посочен съдебен адрес ***. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-1253-000547/13.09.2019г.
на Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Хасково.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспорения акт, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че наложената ПАМ е неясно формулирана по начин, непозволяващ на адресата ѝ да разбере каква точно е тя – временно отнемане на СУМПС или изземване на СУМПС като водач, на когото са отнети всички контролни точки.Очевидна била разликата между двете описани в заповедта ПАМ, тъй като временното отнемане било за определен срок, след изтичането на който СУМПС следвало да се върне, а изземването не било обвързано с такъв срок. От друга страна чл.171 т.4 от ЗДвП не предвиждал временно отнемане на СУМПС, а единствено изземване на такова, поради което оставало неясно каква точно ПАМ е наложена в случая и по коя законова разпоредба. Наред с това, според записаното в заповедта на жалбоподателя били отнети всички контролни точки по общо 6 броя влезли в сила наказателни постановления, издадени в периода 30.03.2010г. – 12.03.2012г. , но то този момент не му било известно да са му отнемани контролни точки, респ. да е загубил правоспособността си и за него да е възникнало задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Всички цитирани в заповедта НП касаели период от преди 7 до 9 години и повече, поради което жалбоподателят не си спомнял нито наказанията, които му били наложени, нито дали НП му били връчени и дали ги е обжалвал, респ. дали евентуално някое от тях е било отменено от съда, което било напълно възможно. Предвид изтеклия дълъг период от време, след който административният орган се сетил да му отнема СУМПС, не можело със сигурност да се приеме, че това му действие е законосъобразно.
В жалбата се цитират разпоредбата на чл.158 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП като се сочи, че предвид същата и посочените в заповедта НП, понастоящем би следвало контролните точки да са възстановени служебно до пълния предвиден в закона размер, което обезмисляло приложената ПАМ и водело до незаконосъобразност на издадената ЗППАМ. Излагат се и доводи за настъпила погасителна давност по чл.82 ал.3 от ЗАНН относно изпълнението на визираните в заповедта НП като се твърди, че доколкото отнемането на контролни точки е последица от извършеното нарушение и наложеното наказание, следвало да се приеме, че също е погасено по давност, както и самото наказание.
По изложените съображения, доразвити в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, се иска отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата. В придружителното писмо вх.№6361/16.10.2019г., с което
жалбата е изпратено до съда, се предлага оспорената заповед да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната
Заповед №19-1253-000547/13.09.2019г.,
издадена от Началник група в сектор „ПП“
към ОДМВР – Хасково, на Х.Т.В. е наложена ПАМ по чл.171 т.4 от ЗДвП , а
именно „временно отнемане на СУМПС на водач, изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП“. В мотивите на заповедта е
прието от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на
жалбоподателя като са посочени наказателните постановления, въз основа на които
това е станало. Видно от отбелязването в заповедта, същата е връчена на
адресата си на 20.09.2019г.
Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е подадена чрез административния орган на 01.10.2019г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена по пощата.
По делото са представени заверени копия от посочените в оспорената заповед наказателни постановления, връчени лично срещу подпис на наказаното лице, а именно:
- НП №194/10 от 30.03.2010г., връчено на настоящия оспорващ на 21.04.2010г. и влязло в сила на 29.04.2010г., с което се отнемат 4 контролни точки
- НП №598/10 от 19.07.2010г., връчено на 18.01.2011г. и влязло в сила на 26.01.2011г., с което се отнемат 8 контролни точки
- НП №306/11 от 31.01.2011г., връчено на 04.04.2011г. и влязло в сила на 12.04.2011г., с което се отнемат 8 контролни точки
- НП №458/11 от 14.04.2011г., връчено на 30.06.2011г. и влязло в сила на 08.07.2011г., с което се отнемат 9 контролни точки
- НП №920/11 от 06.07.2011г., връчено на 28.05.2012г. и влязло в сила на 05.06.2012г., с което се отнемат 4 контролни точки
- НП №128/12 от 12.03.2012г., връчено на 28.05.2012г. и влязло в сила на 05.06.2012г., с което се отнемат 10 контролни точки.
Представена е и Справка за нарушител/водач за Х.Т.В., в която са отразени съставените срещу него АУАН за нарушения по ЗДвП и издадените въз основа на тях НП, издадени фишове и ЗППАМ. В същата е отразено следното : „отнети точки от влезли в сила НП – 39” и „ общо отнети точки – 39”.
В Справката, в раздел „Действия“ е отразено: издадено на 21.07.2003г. СУМПС ***, валидно до 17.07.2013г.; отнемане на СУМПС на 05.06.2012г. преди миграция; възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 09.08.2014г. – възстановени точки: 37, служебно възстановени точки. Посочено е , че СУМПС *** е със статус в БДС: отнет/иззет и статус в АНД: отнето. Справката е подписана и заверена с печат на ОДМВР – Хасково.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №906/20.03.2019г. , Директорът на ОДМВР-Хасково е оправомощил Началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при отдел „ОП“ в ОДМВР Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.4 от посочената разпоредба.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, като е посочил освен това и наказателните постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП. Съдът счита, че така отразеното удовлетворява изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК за посочване на фактически основания за издаване на акта и е достатъчно за извършване на преценка за материалната му законосъобразност.
При издаване на оспорената заповед не се констатира да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е оплакването за неяснота относно вида на наложената ПАМ. В диспозитивната част на заповедта е посочено правното основание за издаването ѝ – чл.171 т.4 от ЗДвП, като посочената разпоредба действително е словесно изписана по два различни начина. Според настоящия състав така констатираното по никакъв начин не се отразява на разпоредените с акта правни последици, изразяващи се в изземване на СУМПС, още повече, че те съответстват на изложените в заповедта фактически основания за издаването ѝ, поради което липсва неяснота във волеизявлението на административния орган.
Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.171 т.4 от ЗДвП, посочен като правно основание за издаване на акта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП, а именно когато са му отнети всички контролни точки, същото губи правоспособността си и е длъжно да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Видно от цитираната разпоредба, за да издаде заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП, компетентният административен орган следва да установи наличието на следните законовоизискуеми предпоставки : на лицето – водач на МПС, да са отнети максималният брой контролни точки и същото да не е върнало свидетелството си за управление в МВР.
В случая от представените заверени копия на посочените в оспорената заповед 6 броя наказателни постановления – всички влезли в сила, се установява, че на жалбоподателя са отнети общо 43 контролни точки и то още към дата 05.06.2012г. Към тази дата за жалбоподателя е възникнало задължението по чл.157 ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Следва да се посочи, че в случая не се установява да е имало основание за служебно възстановяване на контролни точки по реда на чл.158 ал.1 т.2 от ЗДвП, макар такова да е извършено на 09.08.2014г., видно от отразяването в справката за нарушител-водач. Предвид изчерпването на всички контролни точки на водача, не е приложима разпоредбата на чл.158 ал.1 т.2 от ЗдвП за служебното им възстановяване. След като лицето е загубило всичките си контролни точки и съответно правоспособност за управление на МПС, единственият начин за възстановяването им е този по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП – чрез изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Подобни твърдения и представени доказателства от страна на жалбоподателя в тази насока обаче липсват. Липсват и отразявания за това в справката за нарушител водач, нито се представя протокол, удостоверяващ издържан от жалбоподателя изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Без да се подлага на коментар как се е стигнало в случая до прилагане на чл.158 ал.1 т.2 от ЗДвП, следва да се отбележи, че служебното възстановяване на контролни точки правилно не е взето предвид при издаване на процесната заповед.
От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 от ЗДвП, след като към 05.06.20102г. контролните му точки са били изчерпани.
Независимо от гореустановеното, съдът счита, че оспорената заповед е несъответна на материалния закон и неговата цел.
С отнемането на всички контролни точки съответният водач на МПС е вече неправоспособен такъв, а целта на мярката по чл.171 т.4 от ЗДвП е с изземване на СУМПС да се осигури безопасността на движението по пътищата като се преустанови възможността неправоспособните водачи да се легитимират като правоспособни такива.
За да се наложи ПАМ по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП е необходимо СУМПС, което се изземва да е валидно. В противен случай се обезмисля прилагането на такава принудителна административна мярка, тъй като невалидното свидетелство, т.е. такова с изтекъл срок, не произвежда правно действие, съответно не удостоверява правоспособността на водача. В случая според отразеното в справката за нарушител-водач, притежаваното от жалбоподателя СУМПС *** е със срок на валидност до 17.07.2013г. , т. е. към датата на издаване на обжалваната заповед същото е невалидно и съответно не поражда удостоверително действие. Предвид последното, с издаването на заповед за изземването на вече невалидно СУМПС, което не е върнато съгласно изискването на чл.157 ал.4 от ЗДвП, не се постига целеният от закона ефект на принудителната административна мярка. Невръщането на СУМПС с изтекъл срок на валидност в случая може да е основание за ангажиране на административно наказателна- отговорност, но не е основание за издаване на заповед за прилагане на ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е можел законосъобразно и в съответствие с целта на закона да издаде заповед, с която да приложи ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДвП спрямо жалбоподателя само до изтичане срока на валидност на СУМПС на последния, но не и след този момент.
По изложените съображения оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК следва да се отмени.
Само за пълнота на мотивите и във връзка с оплакването на жалбоподателя , че наказанията, наложени с визираните в оспорената заповед наказателни постановления са погасени по давност, респ. погасена е възможността за отнемане на контролни точки, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Действително след изтичане на абсолютния давностен срок по чл.82 ал.3 от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, освен ако е налице изключението по ал.4 на същата разпоредба. Дори и да се приеме, че наложените наказания са погасени по давност, това обстоятелство няма отношение към законосъобразността на оспорената заповед. Изземването на свидетелство за управление е принудителна административна мярка, чието прилагане не е обвързано с изтичането на определен срок, а е обусловено единствено от факта на изчерпване на контролните точки на водача. Самото отнемане на контролни точки от своя страна не е административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН и по отношение на него не намират приложение сроковете по чл.82 от ЗАНН. Независимо от несподелянето на това оплакване, крайният извод за незаконосъобразност на оспорената заповед не се променя.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на оспорващия да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Същите са в размер на 360.00 лева, от които 10.00 лева внесена държавна такса и 350.00 лева заплатено възнаграждение на един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.09.2019г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-1253-000547/13.09.2019г. , издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Х.Т.В. ***, с посочен съдебен адрес ***. ***, направените по делото разноски в размер 360.00 (триста и шестдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: