М О Т И В И
към присъда № 6 от 21.01.2020 година, по
н.о.х.дело № 2135/2018 година
по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура Стара Загора подсъдимият Г.З.Л. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с полувисше
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд
за това, че на 01.01.2018 година в град Стара Загора, причинил средна телесна
повреда на Д.К.Д., ЕГН **********, изразяваща се в открито счупване на тялото
на долна челюст в ляво, между четвърти и пети зъб и счупване в областта на
десния долно челюстен ъгъл, представляващо счупване на челюст – престъпление по
чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
За
съвместно разглеждане в настоящия наказателния
процес, за съвместно разглеждане е приет и граждански иск, предявен от пострадалия
Д.К.Д., против подсъдимият за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение
за претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на престъплението по чл.129 от НК, за което подсъдимият е преден на
съд, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата. В иска се съдържа искане и присъждане на възнаграждението
платено от пострадалия за правна помощ, както и да бъде конституиран по делото
в качеството му на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага
съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянието, като пледира на подсъдимият да бъде наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяването на което
да бъде отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца. По отношение
на гражданския иск, предлага на съда да бъде уважен така както е предявен. Подробни
съображения се излагат в хода на съдебните прения.
Подсъдимият Г.З.Л.
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли съда да бъде
оправдан. Дава обяснения в края на съдебното следствие, като отрича да е удрял
пострадалия.
Защитникът на
подсъдимия – адвокат А.Д., излага доводи, че по делото не е доказано по един
безспорен и несъмнен начин, че именно подзащитният му е причинил на пострадалия
травматичното увреждане описано в обвинителния акт. Подробни съображения за
това излага в пледоарията си пред съда и моли подзащитният му да бъде оправдан.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата
и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна
обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Г.Л. и пострадалия Д.Д., не се
познавали преди инцидента.
На 01.01.2018 година около 04.30 часа подсъдимия Г.Л.
отишъл в дискотека „Планета Пайнер“ находяща се в град
Стара Загора, в близост до сградата на Община Стара Загора. Тъй като подсъдимият
Л. имал забрана от управителя на заведението да влиза в същото, той останал до
входа му, като седнал до охранителите които в този момент били на работа –
свидетелите Г.Г. и М.С.. Л. започнал да разговаря с охранителите и с клиенти на
заведението, с които се познавал. Около 05.00 часа в заведението дошъл
пострадалият Д.Д., който бил придружен от свидетеля П.С.. Вътре в заведението Д.
и С. срещнали друг свой приятел – свидетеля И.К., който бил дошъл известно
време преди тях. Тримата свидетели заедно с други лица, седнали около една маса
в заведението и си поръчали алкохол. Д. бил употребил значително количество
алкохол преди това, тъй като празнувал посрещането на Нова година. Около 07.00
часа свидетелят П.С. си тръгнал от заведението, а малко след това си тръгнал и
свидетелят И.К.. Пострадалият Д. останал на масата с непознато за него момиче, с
което разговарял. Около 07.30 часа пострадалият Д. станал от мястото си и се насочил към изхода на
заведението, където се намирали свидетелите Г. и С., и подсъдимия Л.. Приближавайки
се към подсъдимия Л., Д. започнал разговор с него, като в хода на разговора Д.
отправил обиди и псувни към Л., което ядосало последния. Подсъдимият
предупредил, на няколко пъти Д. да престане да го обижда и да си отива, тъй
като бил във видимо нетрезво състояние. Д., обаче не се съобразил с
предупреждението на Л. и продължил да разговаря с него. Веднага след това
пострадалият Д. казал на подсъдимият Л. да излезе за малко отвън. Д. и Л.
придружени от свидетелите Г. и С. започнали да се изкачват по стълбите на
заведението, където се сдърпали. В този момент подсъдимият Л. нанесъл на
пострадалия Д. един силен удар с юмрука на дясната си ръка, в областта на
брадата, в ляво. От удара пострадалият паднал на земята. Незабавно свидетелите С.
и Г. се намесили и преустановили конфликта между подсъдимия и пострадалия. След
това охранителите се прибрали в заведението. Пострадалия се прибрал вкъщи и
легнал, като опиянен от алкохола не усещал болка. По късно като се събудил и
видял кръвта по себе си, потърсил медицинска помощ. При прегледа се установило,
че в резултат на удара нанесен му от подсъдимия Л., Д.Д. е получил открито
счупване на тялото на долната челюст в ляво между 4 и 5 зъб и счупване в
областта на десния долночелюстен ъгъл, която травма
представлява счупване на челюст. В следствие на получената травма Д. бил
хоспитализиран на 05.01.2018г. в УМБАЛ „Свети Г.“ЕАД
– Пловдив, където и провел лечението си.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза по писмени данни №31/2018 година от която се установява, че на
пострадалия Д., вследствие на нанесения му удар са били причинени открито
счупване на тялото на долната челюст в ляво между 4 и 5 зъб и счупване в
областта на десния долночелюстен ъгъл,наложило
поставяне на междучелюстна фиксация.
Според експерта описаните, потвърдено и при изслушването пред съда в хода на
съдебното следствие, травматични увреждания са от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени при нанасяне на един удар в областта на
брадата в ляво. Счупването на лявото рамо на долната челюст и на десния долночелюстен ъгъл представлява счупване на челюст, т.е. на
пострадалия Д. е причинена средна телесна повреда по смисъла на НК.
Назначена и
изготвена е била техническа експертиза на доброволно предаден цифров носител на
информация CD-R „JEWAY“,който
съдържал два видеофайла от охранителни камери на дискотека „Планета Пайнер“ – Стара Загора. Видно от заключението на
експертизата от двата броя видеофайлове са подбрани 18 броя изображения от които
е изготвен фотоалбум, неразделна част от експертизата. Според експерта от
приложените във фотоалбума изображения не може да бъде извършено сравнително
лицево-идентификационно изследване на извършителя на престъплението.
По делото е назначена
и изготвена комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, според
заключението на която към момента на извършване на деянието – 01.01.2018 година
– подсъдимия Г.Л. е разбирал свойството и значението на извършеното от него и е
могъл да ръководи постъпките си. Според експертите Л., безспорно е десничар и
не е бил в състояние на силно раздразнение при нанасяне на ударите на
пострадалия Д..
Предвид на
оспорване на заключението по искане на подсъдимия и неговия защитник е била
назначена повторна тройна психолого-психиатрична експертиза, чието заключение
напълно потвърждава изводите на изготвената комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза, а именно, че подсъдимият Л. е разбирал
свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките
си, същият е десничар и не е бил в състояние на силно раздразнение при нанасяне
на ударите на пострадалия Д..
Предвид изложените
фактически обстоятелства се налага правния извод, че с действията си подсъдимия
Г.Л. е осъществил от субективна и обективна страна престъпния състав на чл.129,
ал.1, във връзка с ал.2 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимият /частично/,
от показанията на свидетелите Д.Д., И.К., Г.Г., М.С., К.Д., И.Г. и К.К.,
заключенията на съдебномедицинските и съдебномедицинско психолого психиатрични експертизи
и от другите събрани в наказателното производство доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 НПК. За съда не се събраха
противоречиви доказателства което да налага отделното им обстойно обсъждане.
Защитата по
делото излага твърдения, че не може по един несъмнен и безспорен начин да се
установи по делото, че подсъдимият е автор на причинената на пострадалия средна
телесна повреда. Не спорят, че подсъдимият е бил на мястото на инцидента. Обобщено
казано защитата, намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение, поради недоказаност на авторството. Тази версия, изложена от
защитата, съдът приема, че представлява една защитна теза на подсъдимият, която
обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Напротив, като се
разгледат събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
те несъмнено налагат извода, че именно подсъдимият Г.З.Л. е автор на
причинената на пострадалия средна телесна повреда по описания по горе, във
възприетата по делото фактическа обстановка, начин.
На първо място
по делото не се спори, че на инкриминираната дата е възникнал инцидент между
пострадалия и подсъдимия. Не се спори
по делото, че свидетели на това са станали охранителите на заведението Г. и С..
В тази връзка въз основа на приетото по делото, като доказателство, заключение
на съдебномедицинска експертиза, се установява, че пострадалия е получил
травматичните увреждания. Експерта е категоричен, че описаните от него
травматични увреждания са причинени от удар, като отговарят да се получени при
нанасяне на побой с юмрук. Въз основа на така изложеното за съда по делото се
доказа по един несъмнен и категоричен начин, че пострадалия е получил
травматичните увреждания и то именно след нанесен му побой.
На
второ място въз основа на свидетелските показания, съдът намира, че се
потвърждава възприето от съда по-горе. Всички свидетелски показания са
непротиворечиви и установяват начина и механизма на получаване на травматичното
увреждане. Единствено показанията на свидетелите Г.Г. и М.С. дадено в хода на
съдебното следствие се различават от тези дадени в хода на досъдебното
производство. В тази връзка на същите им бяха прочетени по реда предвиден в
НПК, показанията дадени в хода на досъдебното производство, като съдът намира,
че следва да кредитира с доверие тези показания дадени от тях в досъдебното
производство на рис 9 и лист 10, тъй като там показанията им са непротиворечиви
последователни и взаимноподкрепящи се. Тези дадени в
хода на съдебното следствие са изолирани от останалия доказателствен материал и
съдът не ги кредитира. Именно тези двама свидетели, са били очевидци на
нанесения от страна на подсъдимия Л. на пострадалия удар в областта на челюстна
което е довело и до установените впоследствие травматични увреждания.
Обобщено
казано, от изложеното дотук съдът намира, че по делото по един несъмнен и
безспорен начин се установи, че именно подсъдимият е причинил на пострадалия
описаната в гореизложената фактическа обстановка травма, с което е осъществен
престъпният състав на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.129 от НК. От
заключенията на изготвените по делото комплексно психолого-психиатрични
експертизи се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване и към
момента на деянието не е бил в състояние на силно раздразнение.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
За да е налице престъпния състав на чл.129, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК е необходимо по делото да се установи по несъмнен
начин, че деецът е причинил средна телесна повреда другиму и че деянието е извършено
умишлено.
Въз основа на изложеното по-горе и при
съобразяване с фактите по делото и тяхната последователност, за съда, се наложи
категоричния извод че на 01.01.2018 година, в град Стара Загора, подсъдимият Г.З.Л.
е въздействал върху организма на пострадалия Д.К.Д., което е предизвикало
засягане на нормалното функциониране на системите на организма на човека. Касае
е се за типично резултатно увреждащо престъпление с определена степен на
засягане. От субективна страна подсъдимият е действал с евентуален умисъл за
причиняване на средна телесна повреда, по смисъла на чл.11, ал.2 хипотеза
втора от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е допускал тяхното настъпване
/Решение №30/1987 година на І-во НО на ВС и Решение
№61/1975 година на ІІ-ро НО на ВС/. В случая Л. е съзнавал, че нанасяйки
удар в лицето на Д. може да му причини телесна повреда, но не се е отказал от
насилието и е допускал и приемал настъпването на общественоопасните последици.
Предвид
гореизложеното съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
посочената по-горе правна квалификация.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание “лишаване от
свобода”, степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 НК.
В тази насока
съдът отчете като смекчаващи вината на подсъдимият следното обстоятелство – чистото
съдебно. Отегчаващи вината на подсъдимия не са налице.
При определяне
на индивидуалното наказание на подсъдимия съдът се съобрази освен с наличието
на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства.
Съдът намира, че
за подсъдимия е налице едно смекчаващо отговорността обстоятелство, и не са
налице отегчаващи такива, поради което следва да понесе наказание към
предвидения в закона минимум, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от една
година. Съдът, за да наложи това наказание, се съобрази с поведението на дееца
при извършване на престъплението и намери, че същия е действал с голяма агресивност.
Действително, пострадалия е допринесъл за това поведение като му е нанесъл
обиди и го е подразнил, но това не може да послужи за възникналата у подсъдимия
агресия и да го оправдае за поведението му. Ето защо и настоящия съдебен състав
намери, че целите на закона биха се реализирали с налагането именно на това
наказание и то би изиграло възпиращата си роля дееца да не извърша други такива
впоследствие. Предвид на това, че подсъдимия не е осъждан към дата на
извършване на деяние, както и към датата на разглеждане на делото, съда отложи
изтърпяването на така наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от четири години, считано от датата на влизане в сила на присъдата по
настоящото дело. Съдът в тази насока намира, че максималния изпитателен срок,
напълно оправдава целите на закона и би изиграл своята превъзпитаваща и
възпираща роля спрямо дееца.
На основание чл.190 НПК съдът присъди в тежест на подсъдимият направените по делото съдебни и
деловодни разноски, както следва подсъдимия Г.З.Л., да заплати в полза по
бюджетната сметка на ОД на МВР град Стара Загора сумата от 1438.33 /хиляда
четиристотин тридесет и осем лева и 33 стотинки/ лева, представляваща
направените деловодни разноски на досъдебната фаза – възнаграждения за вещи
лица, както и да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт
сумата от 740 /седемстотин и четиридесет/ лева, представляваща направените по
делото съдебни и деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Предявен е
граждански иск от пострадалия и частен обвинител Д.К.Д., срещу подсъдимият Г.З.Л.
за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането за
причинените му с престъплението неимуществени вреди. Съдът намира, че по
отношение на подсъдимите в настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение, вреда,
причинна връзка и вина на дееца. При определяне на размера на обезщетението,
съдът се съобрази с прокламирания в чл.52 от ЗЗД принцип за определяне размера
на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост. Категорията
справедливост е обективна даденост, съобразена с установените обстоятелства по
делото. В случая на пострадалият е причинена средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.1 от НК. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира, че за справедливото обезщетяване в конкретния
случай на претърпените от пострадалият болки и страдания, като вземе и
оздравителния и възстановяващ периода, следва да се присъди обезщетение в
размер на 7000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 01.01.2018 година, до окончателното изплащане на тази
сума. В останалата част до размера от 20 000 лева, така предявеният граждански
иск се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Също така, съдът присъди в тежест на подсъдимият, извършеното от пострадалия
плащане по възнаграждение за адвокат по делото в размер на 500 лева. Подсъдимият
бе осъден да заплати и съответната държавна такса изчислена на база уважената
част от гражданския иск, а именно ДТ в размер на 280 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно съзнание,
слабите морално – волеви задръжки и незачитане на телесната неприкосновеност на
личността.
Водим от
горните мотиви, Старозагорски районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: