О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 511
21.11.2019г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, II състав, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като
разгледа докладваното административно дело № 755 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството по делото е образувано по жалба
на В.Л.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.П. от САК, против мълчалив
отказ на Директора на Основно училище “Д-р Петър Берон“ с.Мирово за
предоставяне на достъп до обществена информация, по подадено от В.Н. на
01.11.2018г. заявление за достъп до информация на основание чл.24, ал.1 от
ЗДОИ.
С
Определение № 125/ 27.03.2019г. жалбата е оставена без разглеждане и е
прекратено производството по делото. Със същото определение е оставено без
уважение искането на В.Н. за присъждане на разноски.
С
Определение № 13870/ 17.10.2019г. по адм. дело № 10113/ 2019г. по описа на ВАС,
Определение № 125 /27.03.2019г. по адм. дело № 755/ 2018г. по описа на
Административен съд – Стара Загора е оставено в сила в частта, с която е
оставена без разглеждане жалбата на В.Л.Н. против мълчалив отказ на Директора
на Основно училище „Д-р Петър Берон“ с. Мирово, за предоставяне на достъп до
обществена информация по подадено от В.Н. на 01.11.2018г. заявление за достъп
до информация и е прекратено производството по делото. Със същото определение
частната жалба на В.Н. в частта, с която се иска изменение на Определение №
125/ 27.03.2019г. по адм. дело № 755/ 2018г. по описа на Административен съд –
Стара Загора в частта за разноските, е изпратена на Административен съд – Стара
Загора за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК.
Ответникът
– Директор на Основно училище “Д-р Петър Берон“ с.Мирово, в срока по чл. 248,
ал.2 от ГПК, не е изразил становище за неоснователност на направеното искане за
изменение на определението в частта за разноските и присъждане на такива в
полза на жалбоподателя В.Н..
Искането
на В.Л.Н. за изменение на определението в частта му за разноските, като
направено в законово установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано
лице - страна по делото, е процесуално допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С
постановеното по делото Определение № 125 от 27.03.2019г., на основание чл.
159, т.1 и т.4 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на В.Л.Н. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. А.П. от САК, против мълчалив отказ на
Директора на Основно училище „Д-р Петър Берон“ с.Мирово за предоставяне на
достъп до обществена информация по подадено от В.Н. на 01.11.2018г. заявление
за достъп до информация. С определението е и прекратено производството по адм.
дело № 755/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Със
същото определение е оставено без уважение искането на В.Л.Н. за присъждане на разноски. Съдът е приел, че не
е налице нито една от хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя, доколкото приложимият закон не регламентира
отговорност на ответника за направените от жалбоподателя разноски при
прекратяване на производството на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на решението
респ. определението не се е произнесъл по надлежно заявено искане за присъждане
на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне
на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска промяна на вече
постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка – фактическа или
в правните изводи на съда.
Направеното
от В.Н. искане за изменение на Определение № 125 от 27.03.2019г. в частта за
разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК, в който
случай основателността на искането за преразглеждане на въпроса за
разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес
разноски, е обусловено от наличието на явни фактически грешки /погрешно
изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в правните изводи на съда
при произнасянето по въпроса за разноските.
Съдът
намира, че с оглед изложените в обективираното в частната жалба на В.Н. против
Определение № 125/ 27.03.2019г. по адм. дело № 755/ 2018г. по описа на АС –
Стара Загора искане за изменение на определението в частта за разноските
доводи, същото не се основава на твърдения за неверни констатации или за допуснати грешки - фактически или в правните
изводи на съда, при произнасянето по искането на страната за присъждане на
направените по делото разноски. По същество с направеното искане по реда и на
основание чл. 248 от ГПК от една страна се оспорва правилността на правния
извод на съда и на обуславящите го мотиви, за липса на основание за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя при прекратяване на производството на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, а от друга – правилността на възприетите от
съда процесуални пречки по чл.159, т.1 и т.4 от АПК за разглеждане на жалбата,
като основание за прекратяване на делото. Съдът не намира основание за промяна
на направения правен извод, че в случая не е налице нито една от хипотезите на
чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
доколкото приложимият закон не регламентира отговорност на ответника за
направените от жалбоподателя разноски при прекратяване на производството на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Изводът за липса на основание за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя не се променя и от изложените в
Определение № 13870/ 17.10.2019г. по адм. дело № 10113/ 2019г. по описа на ВАС
коригиращи мотиви /от гл.т на това, че към момента на подаване на жалбата
против мълчалив отказ на Директора на Основно училище “Д-р Петър Берон“
с.Мирово за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от В.Н.
на 01.11.2018г. заявление, е бил налице формиран мълчалив отказ и годен за
обжалване административен акт и съотв. - правен интерес за жалбоподателя за
оспорването на акта по съдебен ред, като с предоставянето на исканата
информация този правен интерес за жалбоподателя В.Н. е отпаднал, поради
постигането на целения с оспорването правен резултат/. С оглед приетото от ВАС
отсъствие на предмет на оспорването и липса на правен интерес от търсената
защита след предоставяне на заявената обществена информация, е потвърден
крайния правен извод за постановеното Определение № 125 от 27.03.2019г. по адм.
дело № 755/ 2018г. по описа на АС – Стара Загора, с което жалбата на В.Н. на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото. В този смисъл и доколкото възприетата процесуална
пречка за разглеждане на жалбата не се свързва с оттеглянето на оспорен
административен акт, съотв. не е приета като основание за прекратяване на
съдебното производство хипотеза на чл.159, т.3 от АПК, не се следва присъждане
на разноски на жалбоподателя при прилагането на чл. 143, ал.2 от АПК.
Обстоятелството, че адвокатското възнаграждение е договорено по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, е ирелевантно.
С
оглед на гореизложеното искането за изменение на определението в частта му за
разноските следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.248 от ГПК, Старозагорският административен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането
на В.Л.Н. ***, за изменение на
Определение № 125/ 07.03.2019г., постановено по административно дело № 755/
2018г. по описа на АС – Стара Загора в частта му за разноските, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: