Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,
07.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на шести юли през
2021
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря В.И., като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 1502 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 365080 от 19.03.2018 г. СРС, 33 с-в, по
гр.д.№ 65070/2016 г. е признал за установено по отношение на Частна детска
градина „Г.С.У.“, че М.И.И.-Ш. дължи сумата в размер
на 722,74 евро с левова равностойност 1 413,56 лв., представляваща
главница по издаден запис на заповед от 05.06.2014 г. с падеж 30.06.2014 г. със
законната лихва за периода от 21.07.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е отхвърлил иска за останалата част до пълния предявен размер
от 825 евро, за които суми е издадена заповед от 28.07.2016 г. по ч.гр.д.№
40827/2016 г. по описа на СРС, 33 с-в; осъдил е М.И.И.-Ш.
да заплати на Частна детска градина „Г.С.У.“ сумата в размер на 296,26 лв.
според изчисление с лихвен калкулатор за периода 30.06.2014 г.-20.07.2016 г.,
като е отхвърлил иска за останалата част до пълния предявен размер от 387,14
лв.
С определение № 253239 от 23.10.2019 г. СРС е изменил
решението от 19.03.2018 г. в частта за разноските, като е намалил присъдените
такива на Частна детска градина „Г.С.У.“ и дължими от М.И.И.-Ш.
от 821,10 лв. на 495,70 лв. вкл. по
ч.гр.д.№ 40827/2016 г. на СРС, 33 с-в.
Срещу решението е постъпила въззивна
жалба от М.И.И.-Ш. в частта, с която са уважени
исковете срещу нея.Въззивницата твърди, че в
посочената част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила.Излага твърдения, че ищецът не е доказал изпълнение на задължението си
по каузалното правоотношение за м.май и м.юни 2014 г. по отношение на допускане
в детската градина на сина й.Оспорва извода на първоинстанционния съд, че по
нейна воля е следвало да се определи момента на представяне на удостоверение за
завършен подготвителен клас в оригинал.Твърди, че неправилно съдът е възложил в
нейна доказателствена тежест доказване на причината, поради която синът й не е
посещавал детската градина.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да отхвърли иска.
Ответникът по въззивната жалба- Частна детска градина „Г.С.У.“
оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Поддържа
становище, че записът на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички
реквизити на чл.535 ТЗ и падежът му е настъпил.Твърди, че от събраните по
делото доказателства е установено, че синът на ответницата не е посещавал
детската градина само през месец юни 2014 г., и че с извършеното частично
плащане ответницата е признала дължимостта на сумата
по записа на заповед.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Срещу определение № 253239 от 23.10.2019 г. е постъпила
частна жалба от Частна детска градина „Г.С.У.“.Жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно, тъй като претендираният от него размер на
адвокатското възнаграждение съответства на предоставената адвокатска защита в
първоинстанционното производство и е съобразен с фактическата и правна сложност
на делото.Моли съда да отмени определението.
Ответницата по частната жалба- М.И.И.-Ш.
оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно.Твърди, че определеното от съда адвокатско възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото и на цената на иска, и
че е упражнила добросъвестно правото си на защита.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил
сезиран с установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.535, ал.1 ТЗ и осъдителен иск с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- Частна детска градина „Г.С.У.“ твърди,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК срещу длъжника М.И.И.-Ш.
е образувано ч.гр.д.№ 40827/2016 г. на СРС, 33 с-в и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 28.07.2016 г., срещу която
длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Твърди, че по силата на запис на
заповед от 05.06.2014 г. с дата на падеж-30.06.2014 г., по силата на който
издателят М.И.-Ш. се е задължила безусловно, без протест и без разноски, за
заплати на Частна детска градина „Г.С.У.“ сумата от 825,00 евро или
равностойността им в лева в размер на 1 613,56 лв. със законната лихва в
размер на 387,14 лв.Твърди, че записът на заповед съдържа всички реквизити,
посочени в чл.535 ТЗ-наименование „запис на заповед“; безусловно обещание да се
плати сумата от 825 евро от издателя- М.И.-Ш.; дата на падежа-30.06.2014 г.;
името на лицето, на което трябва да се плати- Частна детска градина „Г.С.У.“,
представлявана от директора Шара Рахимовна Карсакпаева; дата на издаване-05.06.2014 г.; място на
издаване-гр.София и подпис на издателя.Ищецът излага твърдения, че сумата по
записа на заповед произтича от сключения между страните договор от 28.05.2013
г., с който М.И.И.-Ш. се е задължила да заплати такса
за отглеждане, възпитание и обучение на детето си П.П.Ш.в
предучилищна група.Твърди, че на 28.05.2013 г. страните са подписали
допълнително споразумение, което се счита за неразделна част от договора от
28.05.2013 г., съгласно което на Частна детска градина „Г.С.У.“ следва да бъде
заплатена такса в размер на 3 300,00 евро, която се внася на четири равни
вноски по 825,00 евро.Твърди, че последната от вноските в размер на 825,00 евро
не е изплатена, за която вноска ответницата е издала запис на заповед.Моли съда
да постанови решение, с което да установи, че М.И.И.-Ш.
дължи на Частна детска градина „Г.С.У.“ сумата от 825,00 евро или левовата им
равностойност в размер на 1 613,56 лв.-главница, представляваща
неизплатено задължение по издаден запис на заповед /без протест/ от 05.06.2014
г. със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК- 21.07.2016 г. до пълното изплащане на
задължението, както и да осъди ответницата да му заплати сумата от 387,14
лв.-обезщетение за забава за периода 30.06.2014 г.-08.11.2016 г.
Със заявление вх.№ 3047787/21.07.2016
г. ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
за процесната сума за главница.На 28.07.2016 г. е издадена заповед по чл.417 ГПК.Длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК.Съобщението с указания
за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 31.10.2016
г.Исковата молба е подадена на 15.11.2016 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
По делото е
представен запис на заповед, издаден на 05.06.2014 г. от М.И.И.-Ш.,
с който същата без протест се е задължила да заплати на Частна
детска градина „Г.С.У.“ на падежа-30.06.2014 г. сумата от 825,00
евро с място
на издаване-гр.София, ул. „*****и място на плащане- гр.София, ул. „*****.
Представен е и договор,
сключен на 23.05.2013 г. между Частна детска градина „Г.С.У.“ и
родителите на детето П.П.Ш.-М.И.И.-Ш.
и П.П.Ш., по силата на който родителите са възложили,
а Детската градина е приела срещу заплащане на такса и други договорени разходи
да осъществява отглеждане, възпитание и обучение на детето в предучилищна група
по утвърдената програма.Съгласно чл.3, т.1 от договора родителите имат право и
са длъжни да осигурят условия детето им да посещава, да се възпитава и обучава
в Детската градина.В чл.6 от договора е посочено, че родителите внасят само
сумата, съответстваща на периода на отглеждане, възпитание и подготовка на
детето в Детската градина, а ако са внесли повече от посочената сума-остатъкът
се връща при: прекратяване на договора по взаимно съгласие; при закриване на
Детската градина, при прекратяване на договора по причини, свързани със
здравословното състояние на детето.С допълнително споразумение от 23.05.2013 г.
страните са договорили годишна такса в размер на 3 300 евро, която се
внася в брой в офиса на Детската градина или по посочена банкова сметка ***,
както следва: 1-ва вноска-при записването, втора вноска-до 10 ноември, трета
вноска-до 10 февруари и четвърта вноска-до 10 април.
Представени
са квитанции № 38/28.05.2013 г. и № 9/31.10.2013 г. за платени две вноски в
размер на по 825 евро за детето П.П.Ш.в полза на
Частна детска градина „Г.С.У.“.Видно от платежно нареждане от 16.04.2015 г.
ответницата е заплатила на ищеца сумата от 200 лв., представляваща частично
плащане по договора от 28.05.2013 г. по 4-та вноска.
Съдът
не обсъжда представената квитанция № 98 за сумата от 1 617 лв., тъй като в
нея липсва дата и подпис на получател.
Представено
е и удостоверение за завършена подготвителна група рег.№ 10-10/30.05.2014 г.,
издадено от Частна детска градина „Г. С. У.“ в уверение на това, че П.П.Ш.е завършил подготвителна група през учебната 2013/2014
г.
Видно
от представената извадка от Дневник на група IVА за учебната 2013/2014 г. на Частна
детска градина „Г. С. У.“ П.Ш.е имал 19 присъствия през м. май и едно
присъствие през месец юни.Пред въззивния съд по направено
искане по чл.183 ГПК въззиваемият е представил
заверено от издателя извлечение на присъствената книга за месец април-месец юни
с обяснения, че оригиналът на книгата не може да бъде предоставен поради
осъществявания от МОН мониторинг.По отношение направеното от въззивницата искане за изключване на документа от
доказателствения материал на основание чл.183 ГПК въззивният съд е изложил
мотиви в проведеното открито съдебно заседание, като е отхвърлил същто.Следва да се добави, че страните не спорят относно
обстоятелството, че през месец юни 2014 г. детето не е посещавало детската
градина.
С
писмо изх.№ РУ01-2340/29.01.2018 г. началникът на РУО-София-град е уведомил М.И.-Ш.,
че съгласно действащата нормативна уредба през 2014 г. няма срок за издаване и
получаване от родителите на удостоверение за завършена подготвителна група,
както и че е препоръчано записването на класираните ученици да се извърши на
04.06.2014 г. и 05.06.2014 г. само с оригинал на удостоверение за завършена
подготвителна група или клас.
Видно
от писмо на директора на 1 СУ „Пенчо П.Славейков“ изх.№ 769/28.02.2018 г.
оригинала на удостоверението за завършена подготвителна група, представляващо
задължителна предпоставка за записване на П.П.Ш.в
първи клас за учебната 2014/2015 г. е представено на 05.06.2014 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че представеният
запис на заповед формално отговаря на законовите изисквания и следва да породи
предвидените правни последици, както и че е доказано, че записът на заповед
обезпечава изпълнението на каузално правоотношение по договор за отглеждане,
възпитание и обучение на детето на ответницата от 28.05.2013 г. и допълнително
споразумение към него от 28.05.2013 г.Съдът е счел, че по делото не е
установено наличието на заплаха и липса на съгласие или воля за подписване на
записа на заповед от ответницата и е отхвърлил като неоснователно възражението
на ответницата, че е налице хипотезата на чл.83 ЗЗД поради липса на
доказателства, че причината за отсъствието на детето през месец юни е в
резултат от виновно поведение на ищеца, което да обуслови неизпълнение на задължението
по чл.2, т.2 от договора от 28.05.2013 г.Съдът е отчел извършеното частично
плащане за сумата от 200 лв. и е уважил иска за главница за сумата от 722,74
евро, както и съответно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях.Решението е постановено след обсъждане на относимите към предмета на спора
доказателства.Не се установи при постановяването да е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
Неоснователно е оплакването във
въззивната жалба, че ищецът не е доказал изпълнение на задължението си за
допускане на детето в детската градина.Въззивницата
не е депозирала отговор на исковата молба и не е направила такова възражение в
срока по чл.131, ал.1 ГПК.По делото липсват доказателства ищецът да е създал
пречки за посещението на детето, а съгласно чл.3, т.1 от сключения между
страните договор задължение на родителите е да осигурят условия детето да
посещава учебното заведение.За изпълнение на задълженията на ищеца по чл.2 от
договора е необходимо оказване на необходимото съдействие от страна на
родителите.
От
събраните доказателства се установи, че удостоверението за завършено
подготвителна група е издадено на 30.05.2014 г., а записът на заповед е издаден
на 05.06.2014 г., поради което доводите на въззивницата
за обусловеност на издаването на посочения документ с подписването на записа на
заповед са несъстоятелни.Представянето на документа в 1 СУ „Пенчо П.Славейков“
на 05.06.2014 г. /в срок/ не се дължи на неизправно поведение на ищеца, още
повече, че не е предвиден срок за издаването му.
Поради
изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
Съдът
намира подадената частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК за
неоснователна.Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед преценка на действиетелната фактическа и правна сложност на делот и проведените три съдебни заседания и при предвидено
в Наредба № 1/2004 г. минимално възнаграждение от 370,05 лв. договореният
размер от 850 лв. е прекомерен.Следва да се добави, че процесуалният
представител на ищеца е присъствал само на едно от проведените пред първата
инстанция съдебни заседания, а поведението на ответницата е ирелевантно
за определяне размера на възнаграждението на пълномощника на ищеца.
С оглед
изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 850 лв.-направени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция,
срещу който размер не е въведено своевременно възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 365080 от 19.03.2018 г. на СРС, 33 с-в, по
гр.д.№ 65070/2016 г. в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение частната жалба на
Частна детска градина „Г.С.У.“ с ЕИК *******срещу определение № 253239 от
23.10.2019 г. на СРС, 33 с-в, по гр.д.№ 65070/2016 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА М.И.И.-Ш.
с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Частна детска градина „Г.С.У.“ с
ЕИК *******с адрес: гр.София, ул. „*****сумата от 850 лв. на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.