РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 636
гр. Пловдив, 28 април
2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ
състав в закрито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесети и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от Председателя
адм.дело № 565 по описа за 2021 год. и взе предвид следното:
Образувано е по жалба предявена от В.Т.Т.,
с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат И.Б., против Мълчалив отказ на Кмета на Община Малко Търново по Заявление
за достъп до обществена информация УРИ 1613464219232 от 16.02.2021 г.
В
жалбата са изложени съображения по съществото на правния спор и се иска отмяна на обжалвания
административен акт. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Пловдивският
административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено
следното от фактическа страна:
На 16.02.2021 г. Т. е подал по
електронен път посоченото заявление до Община Малко Търново, с искане да му
бъде предоставен достъп до подробно описана в заявлението обществена информация.
До изтичане на предвидения в чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ 14-дневен срок (02.03.2021 г. включително), Кметът на Община Малко Търново не се е произнесъл по така подаденото заявление.
На първия работен ден след изтичане на
срока за произнасяне, а именно на 04.03.2021 г., Т. е подал жалба до
Административен съд - Пловдив срещу процесния мълчалив отказ, по повод на което
е образувано настоящото адм. дело № 565/2021 г. по описа на съда.
С разпореждане от 05.03.2021 г., съдът
е изискал пълната административна преписка по подаденото от Т. заявление за
достъп до обществена информация. Съобщението е получено от ответника на
09.03.2021 г. и в тази връзка по делото е постъпило становище вх. № 5038 от 19.03.2021
г. по описа на Административен съд – Пловдив, от Кмета на Община Малко Търново, с което са представени процесното
Заявление за достъп до обществена информация и Писмо-отговор на подаденото
Заявление по ЗДОИ с рег. индекс 94-00-467/09.03.2021 г., с което исканата
информация е предоставена на жалбоподателя. Представени са също и публикации от
интернет за подадени заявления за достъп до обществена информация до Община
Балчик и община Бойчиновци от И.Б., неотносими към предмета на правния спор,
доколкото в ЗДОИ не се съдържа ограничение относно броя на заявленията, които
едно лице може да подаде до различни субекти по чл. 3 от закона, а освен това в
случая заявител е В.Т., а И.Б. е негов процесуален представител, вписан като
адвокат на 26 януари 2021 г. (информация публично достъпна в интернет на адрес:
С цитираното становище се иска
отхвърляне на жалбата на Т., тъй като потребността му от обществена информация
е напълно задоволена.
С оглед така представените писмени
доказателства, в проведеното единствено по делото съдебно заседание, от страна
на жалбоподателя е направено искане производството по делото да бъде прекратено,
тъй като писмо с регистрационен индекс и дата 94-00-467 от 09.03.2021 г., по
същество представлява решение за предоставяне на исканата информация, поради
което към настоящия момент липсва правен интерес за жалбоподателя от водене на
настоящото дело. Претендират се разноски с оглед на това, че задълженият субект
- Кметът на Община Малко Търново се е произнесъл след предвиденият
законоустановения срок по чл. 28 от ЗДОИ и е дал повод за завеждане на делото.
При
така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Мълчалив отказ е непроизнасянето на
административния орган в срок (чл. 58, ал. 1 от АПК), което непроизнасяне по силата на законовата фикция е
приравнено на административен акт, който подлежи на обжалване. Както вече бе
казано, Кметът на Община Малко Търново не се е произнесъл в установения от
закон срок (чл. 28, ал. 1 ЗДОИ) от датата на постъпване на процесното заявление,
поради което следва да се приеме, че в случая е формиран мълчалив отказ по
смисъл на чл. 58, ал. 1 АПК.
Доколкото обаче, ответният административен
орган се е произнесъл с Писмо-отговор на подаденото Заявление по ЗДОИ с рег.
индекс 94-00-467 от 09.03.2021 г., с което каза се е предоставен достъп до
исканата информация, правният интерес на жалбоподателя от търсената съдебна
защита е отпаднал - към
настоящия момент целеният
от жалбоподателя резултат е постигнат. Правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът следи служебно във
всеки етап на производството.
С оглед изложеното, крайният извод
на съда е, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане по смисъла на
чл. 159, т. 4 от АПК, поради което
същата следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото - прекратено.
Само за пълнота,
относно възражението на ответния административен орган, че исканата информация
е в голям обем и не може да се предостави в установения от закона 14-дневен
срок, следва да се добави, че в чл. 30 , ал. 1 от ЗДОИ изрично е предвидено
удължаване на срока по чл. 28, ал. 1, но с не повече от 10 дни, когато
поисканата в заявлението информация е в голямо количество и е необходимо
допълнително време за нейната подготовка, като заявителят задължително се
уведомява за причините за удължаване на срока, в който ще бъде предоставен
достъп до исканата обществена информация (чл. 30, ал. 2 от ЗДОИ). Очевидно в
случая ответният административен орган не се е възползвал от тази установена от
закона възможност, поради което
каза
се е формиран мълчалив отказ по смисъл на чл. 58, ал. 1 АПК по депозираното от Т.
заявление.
Относно
искането за разноски:
От доказателствата по делото е
безспорно, че искане за присъждане на разноски е направено своевременно от
жалбоподател – с подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ. По делото са
приложени и доказателства за направените разноски – документ за 10,00 лв.
държавна такса и договор за правна защита и съдействие от 03.03.2021 г. за адв.
И.Б., в който е посочено изплатено в брой към датата на сключване на договора,
възнаграждение в размер на 500 лв.
Подаването на жалбата, жалбоподателят
е направил единствено поради непроизнасянето в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ на ответника.
Ако задълженото лице се беше произнесло в срок или беше упражнило правото си по
чл. 30 ЗДОИ, жалбоподателят не би имал право да оспори мълчаливия отказ, а
следователно и да направи необходимите за подаване на жалбата разноски за
държавна такса, както и да упражни правото си на правна помощ в лицето на
адвокат.
Фактът, че след като е оспорен
мълчаливия отказ задълженият субект е издал искания акт, т.е. упражнил правото
си по чл. 156, ал. 1 АПК, не може да обоснове извод, че с действията си не е
предизвикал образуването на делото и направените във връзка с него разноски.
Напротив, именно непроизнасянето в срок е единствената причина за образуване на
делото. Ако органът беше се произнесъл в срок или в срок беше уведомил
заявителя за удължаване на срока за произнасяне, за заявителя нямаше да е
налице хипотезата на мълчалив отказ и следователно нямаше да е налице право на
оспорване, т.е. не поведението на органа щеше да бъде причина за образуване на
делото и направените във връзка с него разноски. В случая единствено
неизпълнението на законовото задължение на органа за произнасяне в срока по чл.
28, ал. 1 ЗОДОИ е причина за направените от заявителя разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Отговорността за разноските в
съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав,
при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти:
неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото
по повод на този спор и съдебен акт, в полза на страната, която претендира
разноските. В случая и трите предпоставки са налице – с непроизнасянето си в
срок задълженият субект е предизвикал правния спор, разноските са направени, а настоящото
съдебно определение фактически е в полза на жалбоподател, тъй като съдебното
производство се прекратява поради постигане на целената с жалбата правна защита
– издаване на искания акт. С оглед на това и в съответствие с чл. 143, ал. 2 АПК, съдът следва да присъди на жалбоподател, направените по делото разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 159 т. 4 ат АПК, Пловдивският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на В.Т.Т., с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат И.Б., против
Мълчалив отказ на Кмета на Община Малко Търново по Заявление за достъп до
обществена информация УРИ 1613464219232 от 16.02.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 565/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Община Малко Търново, да заплати на В.Т.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 510 лв., представляваща сторените в
производството разноски.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението
за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: