ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 993/20.6.2022г.
гр.Пловдив, 20.06.2022година
Административен съд-гр. Пловдив, XXVIII състав, в закрито съдебно заседание на
двадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа
адм. д. № 2703/2021 г. по описа на ПАдС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.213а ал.3 АПК.
Образувано е във връзка с
молба вх.№ 11902/16.06.2022година,
подадена от А.К.Г.
*** с искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса за касационно
обжалване в размер на 30 лева по сметка на ВАС във връзка с подадена касационна
жалба вх.№9852 на 13.05.2022г. срещу Решение
№744/27.04.2022година по настоящото дело. Към молбата не
са приложени доказателства за имущественото му състояние.
С Решение №744/27.04.2022година по настоящото дело е
била отхвърлена жалбата на Г. срещу Решение №
2153-15-289 от 19.08.2021г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с
което е оставена без уважение подадената от него жалба вх.№1012-15-406/30.07.2021г
против Разпореждане №**********/20.05.2021г. на Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ-Пловдив и е осъден да заплати на ответника 100.00 /сто/ лева разноски по
делото. По делото не са представени доказателства от административни органи, свързани с искането на А.Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса. Представени са
ЕР №4175/203/02.12.2006г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД за определена НТР от
72% за срок от 1 година и Разпореждане №29 /протокол №N01029
от 23.01.2017г/ за определяне на лична социална пенсия за инвалидност в размер
на 129.95 лева, ЕР № 3639/191/23.11.2017г на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД за
определена НТР от 72% за срок от 3 години и Разпореждане №153 /протокол №Р01098 от 21.12.2017г/ за изменение на отпуснатата лична
социална пенсия за инвалидност в размер на 133.08лева и ЕР № 3740/215/17.12.2020г
на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД за определена НТР от 60% за срок от 3 години,
потвърдено с ЕР №0846/075 от 20.04.2021г на НЕЛК, както и медицинска
документация за здравословното му състояние.
Като съобрази гореизложената фактическа установеност,
по молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса за касационно
обжалване, съдът приема следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК,
приложима по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, такси и разноски не
се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Като при разглеждането на молбата за освобождаване
съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното
състояние, възрастта и трудовата заетост. Анализът на гореизложената фактическа
установеност в аспекта на приложимите релевантни разпоредби обуславя извод за
липса на основание за освобождаване на А.К.Г. от заплащане на държавна такса. Безспорно се установява, че на същият са изплатени добавки. В тази връзка, следва да се има
предвид, че същият
не подава и декларация, с която да удостовери имущественото си състояние, което
е необходима предпоставка за преценка на
основанията да бъде освободен от заплащането на държавна такса и за които Г. не излага доводи и не представя никакви другидоказателства. Гореизложените факти в своята съвкупност за съда
безспорно обуславят извод за наличие на средства В А.Г. в размер от дължимата държавна такса от 30. 00 лв.. Поради изложеното, съдът приема, че по делото на са налице данни, които
да обуславят наличието на фактическия състав по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване
от заплащане на държавна такса, като същедвременно следва да се даде допълнителен
7 мо дневен срок на касационният жалбоподател за нейното заплащане.
Отделно
от това, съдът констатира, че подадената Касационна жалба от 19.05.2022г. не
отговаря на изискванията на чл.212 ал.1 т.4 АПК, като в нея липсва точно и
мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват
касационни основания. Единствено общо е посочено в едно изречение, че счита
решението за неправилно и необосновано, което не е касационно основание по
смисъла на чл.209 т.3 АПК. Липсват и преписи от касационната жалба за
останалите страни. Ето защо е налице нередовност, която следва да се даде
седмодневен срок да бъде отстранена, като се предупреди касатора, че при
неизпълнение в дадения срок, касационната жалба ще бъде върната.
Мотивиран от изложеното на основание чл.213а ал.1 и
ал.3 АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 11902/16.06.2022година, подадена от А.К.Г. *** с искане да бъде освободен от
заплащането на държавна такса за касационно обжалване във връзка с подадена
касационна жалба вх.№9852 на 13.05.2022г..
ОПРЕДЕЛЯ
допълнителен седмодневен срок, считано от влизане в сила на настоящото
определение, в който А.Г. да приложи документ за ДТ в размер на 30 лева по
актуална сметка: IBAN - ***,
BIC – ***д
– София
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационна жалба вх.№9852 на 13.05.2022г., подадена от А.К.Г..
ДА СЕ СЪОБЩИ на касационният
жалбоподател в 7 мо дневен срок от получаване на съобщението да отстрани
нередовностите, като точно и мотивирано посочи конкретните пороци на решението,
които съставляват касационни основания по чл.209 т.3 АПК и приложи препис от
касационната жалба и уточнението към нея за връчване на другата страна.
Указва на касационният жалбоподател, че при неизпълнение
на дадените указания за отстраняване на нередовности в посочения срок,
касационната жалбата ще се остави без разглеждане и ще бъде върната.
Определението в частта за отказ от освобождаване от
държавна такса, подлежи на обжалване с частна
касационна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от
връчване на съобщението, а в останалата си част е окончателно.
СЪДИЯ: