РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 12 февруари 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря М.
Д., като разгледа докладваното от съдия
КИРЧЕВА гр.
д. № 157 по описа за 2016 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Обективно и
субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, при условията на
евентуалност по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 76 от ЗН
Предявени са от И.М.Б. ЕГН **********
*** чрез адв. Н.Л. ***, Г.Т.В. ЕГН ********** *** и Н.Т.П.
ЕГН ********** *** чрез адв. П.Р. против В.И.Б. ЕГН **********
*** , И.И.Б. ЕГН ********** *** , С.И.А. ЕГН **********
*** и Д.В.М. ЕГН ********** *** обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване със сила на пресъдено нещо, че на основание договор за
доброволна делба № НЗ-57 от 13.12.1999 г. с нотариална заверка на подписите от
Кмета на с. Карлуково, обл. Ловеч ищците са титуляри на правото на собственост
на земеделски имоти, находящи се в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч, ЕКАТЕ
36511, както следва: за ищеца И.М.Б. да бъде признато за
установено по отношение на ответниците В.И.Б. и И.И.Б.,
че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 049192 - полска
култура, с площ от 3,100 дка, в местността „КУКУВИЦА", трета
категория, при граници и съседи: ПИ №049190, ПИ №049191, ПИ
№085001 и ПИ №049205, а по отношение на
ответницата Д.В.М. – че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 022065 - полска
култура, с площ от 11,200 дка, в местността „ОРЛЯК", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №022066, ПИ №022062, ПИ №022054, ПИ
№164001, ПИ №023035 и ПИ №023036;
за ищците Г.Т.В. и Н.Т.П. да бъде признато за установено по отношение на ответниците
В.И.Б. и И.И.Б., че са собственици на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
077193 - лозе, с
площ от 0,499 дка, в местността „КОЛОВЕЦ", четвърта категория, при
граници и съседи: ПИ №077194, ПИ №077197, ПИ №077200, ПИ №077198, ПИ №077191 и
ПИ №077192; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 010084 - полска
култура, с площ от 0,699 дка в местността „ДУРЧОВОТО", шеста
категория, при граници и съседи: ПИ №010083, ПИ №010085, ПИ №010086 и ПИ
№010097 и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ 123001 - полска
култура, с площ от 2.800 дка, в местността „ГРЪЦКА ЛЪКА", пета
категория, при граници и съседи: ПИ №123031, ПИ №002018; ПИ №002054; ПИ
№123006, а по отношение на ответницата С.И.А., че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 052094 - полска
култура, с площ от
1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ",
шеста категория, при граници и съседи: ПИ №052093, ПИ №052087, ПИ
№052089, ПИ №052068, ПИ №052092 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 097054 - полска
култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №097046, ПИ №002306, ПИ №097055, ПИ №097086.
При
условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците
В.И.Б. и И.И.Б., че ищците са собственици на 12 поземлени имоти, находящи
се в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч, ЕКАТЕ *****, както следва: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 023073 - ливада, четвърта категория, с площ 0,916 дка, в местността „ОРЛЯК", при граници и
съседи: ПИ №023074, ПИ №023067, ПИ №023072 и ПИ №023076; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 034010
- полска култура, с площ от 12,806 дка, в местността „ДЪЛГА ПОЛЯНА", пета
категория, при граници и съседи: ПИ №*****; ПИ №****, ПИ №*****8, ПИ №******7,ПИ
№*****, ПИ №*****, ПИ№***** и ПИ №*****; 3.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****- полска култура, с площ от 1.560
дка, в местността „РАВНИ КИЧЕР",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №******, ПИ№****, ПИ №***** и ПИ №*****;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** - полска
култура, с площ от 3,422 дка, в местността „КОЙЧОВИЦА". шеста
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ
№*****, ПИ №****, ПИ№*****, ПИ №***** и ПИ №****; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****
- лозе, с площ от 0,499
дка, в местността „КОЛОВЕЦ",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №****, ПИ №****,
ПИ №*****, ПИ №***** и ПИ №*****; 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска култура, с
площ от 0,699 дка, в местността „ДУРЧОВОТО",
шеста категория, при граници и съседи: ПИ №****; ПИ №*****; ПИ №**** и ПИ №****;
7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****-
полска култура, с площ от
11,200 дка, в местността „ОРЛЯК",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №****, ПИ №****, ПИ №****,
ПИ №*****, ПИ №***** и ПИ №*****; 8.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска култура, с площ от 8,100
дка, в местността „ЙОЛОВСКОТО",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №****, ПИ №****, ПИ №****
и ПИ №****, 9. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска култура, с площ от 3,100 дка, в местността „КУКУВИЦА", трета
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ
№*****, ПИ №*****и ПИ №*****; 10.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ", шеста категория,
при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №***** ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №; 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска
култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****; 12.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****
- полска култура, с площ
от 2.800 дка, в местността „ГРЪЦКА
ЛЪКА", пета категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****,
ПИ №***** и ПИ №****, останали
в наследство от общия наследодател И. Д. Б., б. ж. на с. Карлуково, починал на
12.02.1968 г., при квоти: за ищеца И.М.Б.
- 1/4 ид. ч., за ищцата Г.Т.В. - 1/8 ид. ч. и за ищцата Н.Т.П. - 1/8 ид.
ч., към който иск кумулативно
съединени искове по чл. 76 от ЗН – за обявяване за относително
недействителни по отношение на ответниците В.И.Б. и И.И.Б.
актовете на разпореждане, обективирани в
Нотариален
акт №**, том.*, рег.№****, дело №*** от **** г. по описа на Нотариус рег.№377-П.Т.,
с който ответниците В.И.Б.
и И.И.Б. са прехвърлили собствеността върху следните земеделски имоти,
находящи се в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч, ЕКАТЕ ****1: поземлен имот № ***** - полска култура, с площ от 3,422 дка, в местността „КОЙЧОВИЦА", шеста
категория, поземлен имот № ***** - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ", шеста
категория и поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория на Е. П.А., нотариален акт №***, том ***
рег.№****, дело №*** от **** г. на Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие PC гр. Луковит, с
който ответниците В.И.Б.
и И.И.Б. са прехвърлили собствеността върху поземлен
имот № ***** находящ се в землището на с. Карлуково, обл.
Ловеч, ЕКАТЕ *****, полска култура, с площ от 12,806 дка,
в местността „ДЪЛГА ПОЛЯНА",
пета категория , на С.И.А.; нотариален акт №**, том
*, рег.№****,
дело №***от ****г. на Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие РС-Луковит, с
който ответниците В.И.Б.
и И.И.Б. са прехвърлили собствеността върху поземлен имот №*****
, находящ се в землището на с. Карлуково, ЕКАТЕ *****,
полска култура, с
площ от 11,200 дка, в
местността „ОРЛЯК",
четвърта категория, на Д.В.М..
В исковата
молба, уточнена с молба от 19.05.2016 г., допълнена с молба от 03.06.2016 г. и допълнителна
искова молба от 20.06.2016 г. ищците
твърдят, че с първите двама ответници са наследници на И. Д. Б., б. ж. на с.
Карлуково. Твърди се, че общият наследодател притежавал земеделски земи,
описани в основната данъчна книга при Кметството с. Карлуково от 1951 г., с
които имоти един от синовете му - И.И.Б. /баща на първите двама ответници и чичо на ищците/ е
влязъл в ТКЗС при образуването му. Твърди се, че при реституцията И.И.Б.
подал заявление вх. № ****/**.**.**** г. за възстановяване собствеността върху
земите, останали в наследство от общия наследодател. С решения № * от **.**.****
г. и № ** от **.**.**** г. на ПК Луковит
е възстановено правото на собственост на И.И.Б. върху
процесните 12 земеделски имоти.
Твърди се, че по
предявен от ищеца И.М.Б. иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за установяване правото на възстановяване на
собствеността върху земеделски земи на наследниците на И. Д. Б., било
образувано гр. д. № ***/**** г. по описа на съда, по което било постановено
решение № *** от **.**.****г., с което искът бил отхвърлен, тъй като от справка
от ПК Луковит се установило, че претендираните за възстановяване земи вече били
възстановени на един от наследниците, а именно на И.И.Б..
Твърди се, че след постановяване на това решение през м.
октомври 1999 г. ищецът И.М.Б. предявил срещу чичо си И.И.Б.
искова молба с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, по която било
образувано гр. д. № ***/**** г. по описа на РС Луковит. Твърди се, че след
получаване на исковата молба ответницата В.И.Б. /дъщеря на И.И.Б./ се свързала с ищеца и предложила да сключат договор
за доброволна делба, с който да си поделят имотите, оставени в наследство от
общия наследодател, за да не правят излишни разходи във връзка с водене на
делото. Твърди се, че на 13.12.1999 г. в дома на ответницата В.И.Б. се събрали
всички наследници на общия наследодател и сключили договор за доброволна делба,
който бил изготвен от служителки на Кметство с. Карлуково - Х.Г. и И.П.. Подписите
на съделителите върху договора били заверени нотариално от кмета на с.
Карлуково Д. Г. Н. с № ***** от **.**.**** г.
С договора за доброволна делба
съделителите си поделили земеделските земи, станали в наследство от
общия наследодател И. Д. Б., както следва:
- в дял на И.И.Б. /бащата на първите двама ответници/ - в м. "Равни
кичер"- 1,560 дка; в м. "Койчовица" - 3,420 дка и в м.
"Йоловското" - - 8,100 дка;
- в дял на
ищеца И.М.Б. - в м. "Кукувица" - 3,100 дка и в м. "Орляк" -
11,200 дка;
- в дял на
ищците Н.Т.П. и Г.Т.В. - в м. "Дурчовото" - 0,700 дка; в м.
"Коловец" - 0,500 дка; в м. "Тоновец" - 1,300 дка, в м.
"Венчец" - 5,900 дка и в м. "Гръцка лъка" - 2,800 дка;
- в дял на Т.В.Г.,
Ц.В.Х. и И.Х.И. - в м. "Орляк" - 0,916 дка и в м. "Дълга
поляна" - 12,806 дка.
Твърди се, че след подписване на договора ответницата В.Б.
поела ангажимент да впише същия и да го представи в ПК Луковит, а ищецът И.М.Б.
- да оттегли иска си по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, което и изпълнил и делото било
прекратено.
Твърди се, че през ноември 2015 г. ищците научили, че
ответницата В.Б. не е изпълнила ангажимента си да представи сключения на **.**.*****
г. договор за доброволна делба в ПК Луковит, а междувременно тя и вторият
ответник се разпоредили с част от наследствените имоти, като ги продали на
трети лица, както следва: с нот. акт № **, том *, рег. № ****, дело № *** от ****
г. на нотариус рег. № 377 – П.Т. с район на действие РС Луковит прехвърлили
собствеността върху поземлен имот № ***** - полска култура, с площ от 3,422 дка, в местността „КОЙЧОВИЦА", шеста
категория, поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ", шеста
категория и поземлен имот № 097054 - полска култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория на Е. П.А., който от своя страна с нотариален акт №***, том.**, рег.№****,
дело №*** от **** г. на Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие РС-Луковит
прехвърлил собствеността върху същите имоти на третата ответница – С.И.А..*** И.А.,
първите двама ответници с нот. акт№***, том ***, рег.№****, дело №*** от **** г. на
Нотариус рег.№***-Б. М. с район на действие PC гр. Луковит прехвърлили собствеността върху
поземлен имот № ***** - полска
култура, с площ от 12,806 дка, в местността „ДЪЛГА ПОЛЯНА", пета
категория, а с нот. акт №**, том *, рег.№****, дело №*** от **** г. на
Нотариус рег.№***-Б. М. с район на действие РС-Луковит прехвърлили
собствеността върху поземлен имот №*****- полска култура, с площ от 11,200 дка, в местността „ОРЛЯК", четвърта категория, на четвъртата ответница - Д.В.М..
Твърди се, че непродадените от първите двама ответници
имоти се владеят от тях, като се отдават под аренда.
При така наведените фактически
твърдения ищците искат от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че на основание договор за доброволна делба № НЗ-57 от 13.12.1999
г. с нотариална заверка на подписите от Кмета на с. Карлуково, обл. Ловеч са
собственици на земеделски имоти, находящи се в землището на с. Карлуково, обл.
Ловеч, както следва: за ищеца И.М.Б. да
бъде признато за установено по отношение
на ответниците В.И.Б. и И.И.Б.,
че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска
култура, с площ от 3,100 дка, в местността „КУКУВИЦА", трета
категория, при граници и съседи: ПИ №****, ПИ №****, ПИ №**** и
ПИ №****, а
по отношение на ответницата Д.В.М. –
че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска
култура, с площ от 11,200 дка, в местността „ОРЛЯК", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №****, ПИ №****, ПИ №****, ПИ №****,
ПИ №**** и ПИ №****; за ищците Г.Т.В. и Н.Т.П. да
бъде признато за установено по отношение
на ответниците В.И.Б. и И.И.Б.,
че са собственици на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****- лозе, с площ от 0,499 дка, в
местността „КОЛОВЕЦ", четвърта категория, при
граници и съседи: ПИ №****, ПИ №****, ПИ №*****, ПИ №****, ПИ №**** и ПИ №****; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ **** - полска
култура, с площ от 0,699 дка в местността „ДУРЧОВОТО", шеста
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №**** и ПИ №**** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ ***** - полска
култура, с площ от 2.800 дка, в местността „ГРЪЦКА ЛЪКА", пета категория,
при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****; ПИ №****; ПИ №*****, а по отношение на
ответницата С.И.А., че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ ****** - полска
култура, с площ от
1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ",
шеста категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №****, ПИ №*****,
ПИ №**** ПИ №**** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ *****- полска
култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №***** ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****.
При условията на евентуалност - ако не бъде уважени
претенциите им за признаване правото на собственост върху посочените имоти на
основание договора за доброволна делба № НЗ-57 от 13.12.1999 г., е отправено
искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците
В.И.Б. и И.И.Б., че ищците са собственици на всичките общо 12 поземлени
имота, подробно описани в исковата молба, останали в наследство от общия
наследодател И. Д. Б., б. ж. на с. Карлуково, починал на 12.02.1968 г. при
конкретно посочени квоти: за ищеца И.М.Б. - 1/4 ид.
ч., за ищцата Г.Т.В. - 1/8 ид. ч. и за ищцата Н.Т.П.
- 1/8 ид. ч. В случай, че се уважи предявеният
евентуален иск, ищците молят на основание чл. 76 от ЗН да се обявят за
недействителни нотариалните актове, с които ответниците са се разпоредили с
част от съсобствените имоти. Претендират разноски по делото.
С допълнителната искова молба от 20.06.2016 г., преди
размяната на книжата, ищците са оттеглили първоначално заявените си претенции,
неуточнени по размер, за заплащане на полагащия им се дял от получените арендни
плащания за гореописаните имоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответниците И.И.Б. чрез пълном. адв. М. М. *** и от В.И.Б. чрез пълном.
адв. Р.М. ***. В отговорите е заявено становище
за недопустимост на иска по чл. 76 от ЗН. По същество исковете се оспорват като
неоснователни. Оспорва се истинността на
представения договор за доброволна делба
от 1999 г. в частта му относно подписа на съделителя И.И.Б., както и в частта на нотариалната заверка от кмета на
с. Карлуково. Направено е възражение за придобиване на 12-те описани в исковата
молба имота на основание придобивна давност и наследство.
Останалите
двама ответника – С.И.А. и Д.В.М. не са депозирали отговор на исковата молба.
С определение № 122 от 11.07.2016 г. съдът е приел, че
предявените установителни искове за собственост,
както и иска по чл. 76 от ЗН, са недопустими и е прекратил производството по
делото. Определението е
отменено от въззивната инстанция, като е прието, че исковете, включително иска
по чл. 76 от ЗН, са процесуално допустими, поради което и въпросът за
процесуалната допустимост е разрешен по задължителен за настоящата инстанция
начин.
В съдебното
заседание ищецът И.М.Б. взема участие лично и с процесуалния си представител
адв. Н.Л., която поддържа исковите претенции и моли за уважаването им.
Представя писмени бележки.
Ищците Г.Т.В.
и Н.Т.П. се явяват лично и с процесуални
си представител адв. П.Р., който поддържа иска. По същество моли за уважаване
на главните искове, алтернативно за уважаване на евентуалния иск и кумулативно
съединения иск. Представя писмени бележки.
Ответникът И.И.Б. чрез процесуалния си представител адв. М.М. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. В писмени
бележки излага подробни доводи. Претендира направените по делото разноски.
Огветникът В.И.Б. чрез процесуалния си представител адв. Р.М.
оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недозакани.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът С.И.А.
в съдебното заседание участва чрез
процесуален представител адв. М.Д. от САК, която оспорва исковете като неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Представя писмени бележки.
Ответникът Д.В.М.
участва чрез процесуален представител адв. С.Х. от ЛАК, която оспорва исковете
като недопустими и неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Представя писмени
бележки.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От удостоверение
за наследници Изх. № ***** от **.**.****г., изд. от Кметство с. Карлуково, се
установява, че ищците - И.М.Б., Г.Т.В. и Н.Т.П., и първите двама ответници - В.И.Б. и И.И.Б., са
наследници по закон /внуци/ от различни колена на И. Д. Б.,***, починал на 12.02.1968 г. ,
като първият ищец е дете на неговия син
М.И.Б., починал на 09.01.1994 г., втората и третата ищци са деца на неговата
дъщеря И.И. Й., починала на 29.10.1998 г., а първите
двама ответници са деца на неговия син И.И.Б.,
починал на 11.09.2001 г. Освен страните
по делото, съгласно удостоверението наследници на И. Д. Б. са и И.Х.Б. /внук/, дете на сина му Х. И.Б., починал на 16.10.1977 г. и децата на сина
на последния – В.Х.Б., починал на 24.06.1981 г. - Т.В.Г. и Ц.В.Б. /правнуци/,
които не са конституирани като страни по делото. Последните двама бяха
разпитани в качестото им на свидетели по делото.
От писмените
доказателства по делото (Решение № */**.**.****г., Решение № **/**.**.**** г.,
двете на ПК гр. Луковит и скици на
имотите) и от изисканата от ОбСЗ гр. Луковит преписка Вх. № ***/**.**.**** г. се установява, че по
заявление от И.И.Б. (баща на първите двама ответници)
и приложени към заявлението писмени доказателства – опис-декларация за внесените
в ТКЗС от И.И.Б. полски имоти, с Решение № * от **.**.****
г. на ПК Луковит на осн. чл. 18ж, ал. 1
от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на И.И.Б.
в съществуващи (възстановими) стари реални граници в землището на с. Карлуково на
следните имоти: 1. Имот № *****по
картата на землището, ЛИВАДА от 0,916
дка, четвърта категория, местност „ОРЛЯК“, при граници (съседи): имоти №№ *****,
*****, ***** и *****; 2. Имот № ***** по картата на землището, ПОЛСКА
КУЛТУРА от 12.806 дка, пета категория, местност „ДЪЛГА ПОЛЯНА“, при граници
(съседи): имоти №№ ****, ****, *****, *****, ***** и *****; 3. Имот
№ ******по картата на землището, ПОЛСКА КУЛТУРА от 1,560 дка, четвърта
категория, местност „РАВНИ КИЧЕР“, при
граници (съседи): имоти №№ *****, *****, ***** и *****; 4. Имот № ****** по
картата на землището, ПОЛСКА КУЛТУРА от 3,422 дка, шеста категория, местност
„КОЙЧОВИЦА“, при граници (съседи): имоти №№ ******, ******, ******, ******; 5. Имот
№ ****** по картата на землището,
ЛОЗЕ от 0,499 дка, четвърта категория, местност „КОЛОВЕЦ“, при граници
(съседи): имоти №№ *****, ******, *****, *****, ***** и *****. Решението е
придружено с заверени скици на имотите.
С Решение №
17/07.01.1997 г. на ПК гр. Луковит на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ и влезлият в
сила план за земеразделяне е възстановено правото на собственост на И.И.Б. върху земеделски имоти, находящи се в землището на с.
Карлуково: 1. Имот № ****** по плана за
земеразделяне, полска култура, с площ от 0,699 дка, в местността „ДУРЧОВОТО", шеста категория, при граници (съседи): имоти
№№ ******, ******, ***** и ******; 2.
Имот № ****** по плана за
земеразделяне, полска култура,
с площ от 11,200 дка, в местността „ОРЛЯК", четвърта категория, при граници (съседи): имоти
№№ *****, *****, ******, *****, ***** и *****; 3. Имот № ***** по плана за земеразделяне, полска култура, с площ от 8,100
дка, в местността „ЙОЛОВСКОТО",
четвърта категория, при граници (съседи): имоти №№ *****, *****, ******
и ******, 4. Имот № ****** по плана за земеразделяне, полска култура, с площ от 3,100 дка, в местността „КУКУВИЦА", трета
категория, при граници (съседи): имоти №№ ******, ******, ***** и ******; 5. Имот № ****** по плана за земеразделяне, полска култура, с площ
от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ",
шеста категория, при граници (съседи): имоти №№ ******, ******, ******,
******, ******; 6. Имот № ****** по плана за
земеразделяне, полска култура,
с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта категория, при граници (съседи): имоти
№№ *****, *****, ******, *****; 7. Имот
№ ***** по плана за
земеразделяне, полска култура,
с площ от 2.800 дка, в местността „ГРЪЦКА ЛЪКА", пета категория, при граници (съседи):
имоти №№ *****, *****, и ****** Решението е придружено със заверени скици на
имотите.
С влязло в сила съдебно Решение № *** от **.****** г. по гр. д. № *** по
описа на РС Луковит е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от
ищеца И.М.Б. иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за възстановяване
правото на наследниците на И. Д. Б., б.ж. на с. Карлуково, да искат
възстановяване на собствеността върху земеделски земи от ПК гр. Луковит.
От служебна справка се установява,
че в РС Луковит е било образувано гр. д. № 331 по описа за 1999 г. със страни И.М.
*** (ищец) и И.И.Б. от с. Карлуково (ответник) и с
предмет иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, производството по което с протоколно
определение от 14.12.1999 г. е прекратено на осн. чл. 119, ал. 1 от ГПК (отм.)
поради оттегляне на иска.
По делото с исковата молба е представен и приет от съда като доказателство
по делото заверен препис от Договор за делба
на наследствена земеделска земя от 10.12.1999 г., сключен между наследниците на
общия наследодател И. Д. Б. с нотариална заверка на подписите от кмета на
Кметство с. Карлуково Изх. № ****/**.**.*****г. Във връзка с направеното
оспорване от страна на ответниците В.И.Б. и И.И.Б. на
истинността (автентичността) на подписа на техния пряк наследодател – И.И.Б., както и в частта на нотариалната заверка от кмета на с. Карлуково и с оглед становището
на ищците, че желаят да се ползват от оспорения документ е открито производство
по оспорване по чл. 193 от ГПК, като на основание чл. 194, ал. 1 от ГПК проверката
се извърши чрез разпит на свидетели. Съдът намира, че в откритото
производство по оспорване истинността на договора посочените в чл. 164, ал. 1
ограничения пред допустимостта на свидетелските показания нямат приложение.
Това е посочено изрично в закона – нормата на чл.194, ал.1 от ГПК предвижда, че
проверката на истинността на оспорения документ се извършва чрез сравняване с
други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В хода на производството е изискан оригиналният
документ от Кметство с. Карлуково. В придружителното писмо е посочено, че през
1999 г. Кметството не е имало регистър на нотариалните заверки, актовете се
подреждали в папка, а печатът върху процесния договор е поставен на 14.12.2015
г. Видно от представения оригинален договор, материализиран върху два слепени
листа, върху него е положен печат на "Общински народен съвет Луковит,
Ловешка област, кметство с. Карлуково", а в частта на нотариалната заверка
са налични поправки и задрасквания, като името на длъжностното лице, извършило
заверката не се чете. В показанията си св. Х.Г. и св. И.П. - служителките при Кметство с.
Карлуково, за които ищците твърдят, че са изготвили договора за доброволна
делба, отричат това обстоятелство.
Сочат, че в кметството се води регистър
на нотариалните заверки от 2008 г., а до тогава актовете се подреждали в папка.
Св. П. свидетелства, че на 14.12.2015 г. в кметството дошъл св. Й. Д. В.
(съпруг на ищцата Г.Т.В.), носел екземпляр от договора за доброволна делба,
върху който нямало кръгъл печат на кмет на с. Карлуково. Сочи, че върху оригинала на документа, който се
съхранявал в папката с нотариални заверки,
също нямало кръгъл печат, имало само отбелязан изходящ номер, двете
страници на документа били слепени. На 14.12.2015 г. св. П. лично поставила върху оригиналния договор стар печат
на "Общински народен съвет Луковит, Ловешка област, кметство с. Карлуково".
Св. Т.В.Г. и св. Ц.В.Б. сочат, че договорът е изготвен през декември 1999
г. в дома на ответницата В.Б. ***. От наследниците на И. Д. Б. присъствали те
двамата, чичо им И.Х.Б. и ищците И.М.Б.
и Г.Т.В., след което заедно са отишли в кметството, където са положили
подписите си върху договора пред кмета. Свидетелите
сочат, че бащата на първите двама ответници – И.И.Б. не е
присъствал нито при съставянето на договора, нито при подписването му пред
кмета. От показанията им се установява, че при сключването на договора не е
присъствала и ищцата Н.Т.П., който факт се установява и от обясненията на
последната, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, в които същата заяви, че не е
полагала подпис върху договора, а устно е
упълномощила сестра си - ищцата Г.Т.В. (."...казала съм й за каквото
трябва да прави, я упълномощавам...нотариално заверено пълномощно не съм
подписвала..."). Относно факта, че при подписването на договора не са присъствали, респ. не са
полагали подпис пред кмета съделителите И.И.Б. и Н.Т.П.
свидетелства и св. Йордан Димитров Великов (съпруг на ищцата Г.Т.В.). Същият
заяви, че подпис за Н.П. положила неговата съпруга Г.В., като пояснява, че последната била упълномощена със "саморъчно"
пълномощно от сестра си.
Тъй като в случая оспореният документ е частен, който не носи подписа на
страната, която го оспорва, тежестта на доказване истинността пада върху
страната, която го е представила, в случая – ищците. В тази връзка съдът намира
направеното оспорване за успешно и съдът
следва да признае оспорения документ за неистински в частта му относно
авторстото на подписа на И.И.Б..
По делото са представени препис извлечение, както и заверено копие на
партида № 217, том І на от основната
данъчна книга при Кметство с. Карлуково от 1951 г. на общия наследодател И. Д. Б..
Предвид направеното оспорване от страна на ответниците е изискана
от Кметство с. Карлуково основната данъчна книга (емлячен регистър) от 1951 г. в оригинал за сравнение с представеното по
делото заверено копие. Съдът констатира,
че въпреки лошото състояние на книгата (липсва предна корица, от която да става
ясно, че представената книга е емлячен регистър от 1951 г., частично разкъсване
на страниците) съдържанието на представеното по делото заверено копие е
идентично с оригинала. Съдът костатира,
че поради разкъсване на страницата, отбелязана като 217 в книгата, на лицевата
част не се чете съдържанието на първите две колони "№ по ред" и
"Вид на имота", както в оригинала, така и в завереното копие.
От представените по делото нотариални актове се установява, че ответниците В.И.Б. и И.И.Б. след смъртта на прекия им наследодател са се
разпоредили с част от възстановените му имоти:
- с нот. акт № **, том *,
рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус рег. № 377 – П. Т. с район на
действие РС Луковит прехвърлили собствеността върху поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от 3,422 дка, в местността „КОЙЧОВИЦА", шеста
категория, поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ", шеста
категория и поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория на Е.П.А., който от своя страна с нотариален акт №***, том**, рег.№****,
дело №*** от **** г. на Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие РС-Луковит
прехвърлил собствеността върху същите имоти на третата ответница – С.И.А.;
- с нот. акт№***, том ***, рег.№****, дело №***от **** г. на Нотариус рег.№591-Б. М. с
район на действие PC гр. Луковит прехвърлили
собствеността върху поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от
12,806 дка, в местността „ДЪЛГА
ПОЛЯНА", пета категория на третата ответница С.И.А.;
- с нот. акт №**, том *, рег.№****, дело №*** от **** г. на
Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие РС-Луковит прехвърлили
собствеността върху поземлен имот №***** - полска култура, с площ от 11,200 дка, в местността „ОРЛЯК", четвърта
категория, на четвъртата ответница - Д.В.М..
Представени са договори за аренда,
от които е видно, че ответниците В.И.Б. и И.И.Б. са осъществявали
фактическата власт върху друга част от процесните имоти, отдавайки ги под аренда.
Събрани са гласни доказателства -
св. П. Т.Т.- бивш председател на ЗКПУ
"Солидарност" с. Карлуково и св. А.В.А. свидетелстват, че бащата на
първите двама ответници И.И.Б.
е отдавал под аренда земи на
кооперацията, единствено той е получавал рентата, а след смъртта му - неговият син
ответникът И.И.Б.. Свидетелите сочат, че не познават
ищците, никой от тях не е идвал да претендира за рента.
По главните
претенции с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване на ищците за изключителни собственици на част от процесните земеделски имоти на
основание договор за доброволна делба от 13.12.1999 г.
Основателността на предявените
главни искове по чл.124 ал.1 от ГПК предполага установяване от ищците, чиято е
доказателствената тежест съобразно правилата на чл.154 от ГПК, при условията на
пълно и главно доказване, че са придобили собствеността върху процесните
земеделски имоти по силата на наследствено правоприемство и валиден договор за
доброволна делба между наследниците.
Правото на собственост, основано на
земеделска реституция, възниква от смесен фактически състав, който
включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС,
включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ,
наследствено правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и
административен акт - решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ
или по чл. 27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. Решението
на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални
граници (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) или в нови реални граници, определени с план за земеразделяне (чл.
27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ),
има конститутивно действие. Това конститутивно действие се отнася, както по
отношение на обекта - възстановената земеделска земя, така и по отношение на
субектите на правото на собственост. Решението действа за в бъдеще -
възстановява правото на собственост от момента на влизането му в сила.
Неоснователността на предявените претенции с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК произтича още от исковата молба, тъй като ищците не се
позовават на наличие на конститутивно решение на административния орган /в
случая ПК гр. Луковит/, с което да е възстановено правото на собственост на
общия наследодател И. Д. Б. върху земеделските земи, предмет на договора за
доброволна делба от 1999 г. След като правото на собственост на общия
наследодател върху земеделските земи,
предмет на делбата, не е било възстановено с решение на ПК гр. Луковит по чл. чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27
ППЗСПЗЗ, поради липса на годен предмет е нищожна
доброволната делба, на основание на която ищците претендират да са станали
изключителни собственици на процесните имоти. В представения договор за доброволна делба
обектите на собственоста не са индивидуализирани с посочване на землище, номер на
имот по КВС или по план за земеразделяне, местност, характеристики /трайно
предназначение/, площ, граници и съседи. Посочени са единствено местност и площ. Липсата
на индивидуализация на обектите на собственост обосновава извод за нищожност на договора за
доброволна делба от 1999 г. поради невъзможен предмет - основание по чл. 26,
ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Представеният
договор за дброволна делба е нищожен и поради липса на предписана от закона
форма - основание по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Общият текст регламентиращ доброволната делба е нормативно уреден в разпоредбата на чл. 35 ал. 1
от ЗС / в редакцията му до ДВ бр. 33/ 1996 г. / и установява, че
когато предмет на доброволна делба са недвижими имоти, договорът трябва да бъде извършен в
писмена форма с нотариално заверени подписи. Предвидената форма е форма за
действителност. Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗННД, в сила от 06.01.1997 г.,
когато в населеното място няма нотариус и районен
съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински
център - кметът, зам. кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни
документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и
извлечения от документи и книжа. По аргумент на противното, удостоверяването
на същите обстоятелства по частните диспозитивни документи, които подлежат на
вписване, а договорът за доброволна делба е именно такъв документ, по аргумент
на чл. 4 б. г от Правилника за вписванията, не може да бъде извършено чрез заверка на лицата
с ограничената нотариална компетентност. Представеният
договор за доброволна делба е в писмена форма с поставена нотариална заверка от
кмета на с. Карлуково № **** от **.**.**** г., (за който приложима е била
разпоредбата на чл. 83 от ЗННД), което, обаче, е извън
неговите правомощия да удостоверява само подписите на частни документи, които
са едностранни актове и не подлежат на вписване, както и верността на преписи и
извлечения от документи и книжа. Следователно договорът е нищожен поради липса
на изискуемата от закона форма, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 35,
ал. 1 от ЗС и чл. 83 от ЗННД - липсва надлежна нотариална заверка на подписите
на съделителите.
Отделно от това, съдът
намира, че в случая липсва дори надлежна
нотариална заверка от кмета на село
Карлуково. Поставена
е нотариална заверка от кмета на село
Карлуково без обаче да е ясно и да е отразено в нотариалното удостоверяване кои
са лицата, чиито подписи се заверяват. Липсват посочени каквито и да било имена
и данни на тези лица, а единствено е включено отбелязването “лично познати”.
Разпоредбата на чл.474, ал.4 и ал.5 ГПК /отм./ изисква личното явяване на
лицата, чиито изявления се удостоверяват пред нотариалния орган, който
проверява самоличността и дееспособността им. Макар и ГПК да дава възможност
познатите на лицето с нотариални функции да не представят документ за
самоличност, то нотариалното удостоверяване е задължително да съдържа данни за
самоличността им. Не е достатъчно такива данни да има в самия частен документ.
Те са задължителен реквизит от официалния свидетелстващ документ, какъвто е
нотариалната заверка. В представения договор е посочено, че е сключен на
10.12.1999 г., а нотариалната заверка е извършена на 13.12.1999 г., в частта на нотариалната заверка са налични поправки и задрасквания, като
името на длъжностното лице, извършило заверката не се чете. Установи се от
свидетелските показания /св. П./, че върху него не е бил положен кръгъл печат
на кмет с. Карлуково, а положения на 14.05.2015 г. печат е на "Общински народен съвет Луковит, Ловешка
област, кметство с. Карлуково". В този смисъл
съдът намира, че при съставяне на договора за доброволна делба не е спазена
предвидената от закона форма за действителност, тъй като нотариалното
удостоверяване на подписите се явява нищожно, което от своя страна води до
нищожност на договора на основание чл. 26, ал.2, пр. 3-то от ЗЗД.
На следващо място, установи
се, че в делбата не са участвали всички наследници на общия наследодател.
Безспорно се установи, че прекият наследодател на първите двама ответници не
е полагал подпис като съделител върху
договора, а съделителката Г.Т.В. не е била надлежно
упълномощена от сестра си Н.Т.В., което води до нищожност на делбата на
основание чл. 75, ал. 2 ЗН.
Тъй като договорът за
доброволна делба е нищожен, той не е годен да породи вещно прехвърлително
действие, поради и което ищците не са станали изключителни собственици на
спорните имоти и предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
ПО ЕВЕНТУАЛНИЯ ИСК
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124, АЛ. 1 ГПК - за признаване
за установено в отношенията с ответниците В.И.Б. и И.И.Б., че ищците са собственици на всичките общо 12 поземлени
имота, подробно описани в исковата молба, останали в наследство от общия наследодател
при квоти: за ищеца И.М.Б. - 1/4 ид. ч., за ищцата Г.Т.В.
- 1/8 ид. ч. и за ищцата Н.Т.П. - 1/8 ид. ч.
Основателността
на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК предполага установяване от ищците,
чиято е доказателствената тежест съобразно правилата на чл.154 от ГПК, при
условията на пълно и главно доказване, че са придобили собствеността върху
спорните имоти по силата на наследствено
правоприемство от общия наследодател.
Ищците твърдят, че са съсобственици с ответниците В.И.Б.
и И.И.Б. на спорните 12 земеделски имоти при
посочените квоти по силата на наследяване от общия наследодател И. Д. Б., без
да представят и да се позовават на конститутивно решение на административния орган за
възстановяване правото на собственост на общия наследодател И. Д. Б. върху тези
земи. Тезата на ищците е, че процесните имоти са били собственост на общия
наследодател към момента на обобществяване и
неправилно ПК гр. Луковит е възстановила правото на собственост върху тях на
прекия наследодател на първите двама ответници.
В настоящето производство ответниците
В.И.Б. и И.И.Б. се легитимират като собственици на
процесните имоти с Решение
№ */**.**.****г. и Решение № **/**.**.****г. на ПК гр. Луковит, придружени със
скици, с които имотите са възстановени на прекия им наследодател - И.И.Б..
По своята правна същност решенията на ПК гр. Луковит представляват
стабилни индивидуални административни актове, поради което е недопустимо в
настоящото производство да се пререшава въпросът за собствеността върху имотите
– предмет на спора, както и да се предявява и разглежда иск за материално право
по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ като инцидентен такъв. Специалният установителен
иск за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за да бъде
уважен, предполага установяване от ищеца по несъмнен за съда начин, че даден
земеделски имот е бил собственост на ищеца, респ. на неговия
наследодател към един минал момент – момент на обобществяване на
имота чрез включването му в ТКЗС или друга селскостопанска организация. В допълнение е
необходимо да се отбележи, че абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването и разглеждането на специален установителен
иск, с квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е наличието на правен интерес, а такъв е налице, когато
изходът на спора кой правен субект е бил титуляр на правото на собственост към
включването на имотите в ТКЗС, би определил кръга на лицата, в полза на които
ще настъпи реституционният ефект и в този смисъл решението по спора за
материалното право ще е основание административния орган – ПК (ОбСЗ) да измени
решенията си. Правен интерес е налице при висящо административно производство
по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при
окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на
собствеността върху земеделските земи в реални
граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ. В случая никой от ищците не е подавал
заявление в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ за признаване правото им като
наследници на общия наследодател И. Д. Б. на възстановяване собствеността върху
процесната земеделска земя, а предявеният от ищеца И.М.Б. иск по чл. 11, ал. 2
от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Следва да се отбележи, че съдът е обвързан единствено от диспозитива на
съдебното решение, но не и от мотивите му. Предявеният от ищеца И.М.Б. иск
против прекия наследодател на първите двама ответници с правно основание чл.
14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е бил оттеглен, т. е. претенцията на ищците по чл. 14, ал. 4
от ЗСПЗЗ би била недопустима (т.2 от ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г.).
Инцидентно
съдът следва да провери по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК валидността и
материалната законосъобразност на индивидуалния административен акт, доколкото
същия се противопоставя на лица, които не са били участници в административното
производство по издаването му – чл. 17, ал. 2, изр.2-ро от ГПК. Решението на Поземлената комисия е писмен
административен акт, за което важат разпоредбите на чл. 59, ал. 2 АПК, като
косвения контрол за валидност следва да обхване въпросите за нищожност и унищожаемост на
индивидуалния административен акт. В случая процесните
решения на Поземлената комисия са изготвени в предвидената от закона
форма, от компетентен административен орган според правилата на териториалната
и материалната компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и в
съответствие с целите на закона.
Съдът
намира, че не са били налице пречки за
земеделска реституция на процесните земи. В преписката на ПК гр. Луковит се
намира писмено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, че заявените
за възстановяване имоти са били внесени в ТКЗС от прекия наследодател на
първите двама ответници.
Представеното
по делото копие от емлячния регистър на с. Карлуково
е също такова писмено доказателство по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е индиция, че общият наследодател е притежавал земи в
землището на с. Карлуково, но само по себе си не е достатъчно да обоснове извод
за съществуване към настоящия момент право на собственост на ищците върху процесните земеделски имоти.
С
оглед на изложеното съдът намира евентуалния иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
ПО
ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 76 ОТ ЗН.
Разпоредбата
на чл.76 от ЗН предвижда, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов
дял при делбата. Относно вида на недействителността ВКС се е произнесъл с
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК,
според което недействителността по чл.76 от ЗН е относителна недействителност.
Посочено е, че актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с
отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен
по право. Разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по
нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо
третите лица. В т.1 от същото Тълкувателно решение е разрешен както въпросът за
вида на тази недействителност, така и за това кои лица и в кои производства
могат да се позоват на нея. В същата тази т.1 от Тълкувателното решение е
посочено, че легитимирани да се позоват на тази относителна недействителност в делбеното производство или по иск за собственост са
само съделители-сънаследници, неразпоредили дела си,
каквито се явяват ищците. Правото да се иска прогласяване на относителната
недействителност по чл.76 от ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен
иск или чрез възражение. В конкретния случай искът по чл.76 от ЗН е съединен с
положителен установителен иск за
собственост и с оглед на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1/2004 г. ОСГК, е процесуално допустимо неговото съединяване с този
иск за разглеждане в рамките на едно и също производство.
От изложеното по-горе се
установи, че първите двама ответници В.И.Б. и И.И.Б. са придобили в пълен обем правото на собственост върху
12-те процесни земеделски имоти на основание наследствено
правоприемство и възстановено право на собственост на
прекия им наследодател И.И.Б.. Поради това съдът
намира, че извършените от тях разпоредителни сделки с част от процесните имоти
в полза на третата и четвъртата ответница, обективирани
в нот. акт № **, том * рег. № ****, дело № *** от **** г. на нотариус рег. № 377 – П.
Т. с район на действие РС Луковит, нот. акт№***, том ***, рег.№****, дело №*** от ****г. на
Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие PC гр. Луковит и нот. акт №**, том *, рег.№****, дело №*** от ****г. на
Нотариус рег.№591-Б.М. с район на действие РС-Луковит, не
са относително недействителни, тъй като са се разпоредили със собствени
недвижими имоти.
С оглед на това и предявените искове с
правно основание чл. 76 от ЗН
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
ПО РАЗНОСКИТЕ
От ищците са
заявени претенции за разноски, но с оглед изхода на делото такива не следва да
се присъждат.
Съгласно
правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците, които са заявили такива
претенции, имат право на разноски.
Ответницата В.И.Б.
чрез адв. М.М. претендира
разноски в общ размер на 2400 лева за адвокатско възнаграждение.
Ответникът И.И.Б. чрез адв. Р.М. претендира
разноски в общ размер на 2400 лева за адвокатско възнаграждение.
Ищците чрез
процесуалните си представители са направили възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците
В.И.Б. и И.И.Б..
Условие за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение е страната да е заплатила
възнаграждението. В
договора за правна защита и съдействие следва да е вписан начина на плащане -
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка (т.1 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК). В приложените по
делото договори за правна защита и съдействие на адв. М. М. и адв. Р. М. няма уговорен начин на заплащане на договореното
възнаграждение, нито пък е удостоверено, че е извършено такова плащане в брой.
Не са представени съответни банкови документи, удостоверяващи плащането.
Заявеното в представения списък по чл. 80 от ГПК, че е внесен изцяло и в срок
адвокатски хонорар, не е доказателство за извършено реално плащане. При това
положение претенциите на ответниците В.И.Б. и И.И.Б. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се оставят без уважение. Предвид това не следва да се разглеждат
възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответницата Д.В.М. чрез процесуалния си представител адв. С.Х.
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено
уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 800 лева, но доколкото
искането е за присъждане на разноски в размер на 500 лева, следва да се
присъдят такива в претендирания
размер.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищците И.М.Б. ЕГН ********** *** чрез адв. Н.Л. ***, Г.Т.В. ЕГН ********** *** и Н.Т.П. ЕГН **********
*** чрез адв. П.Р. против В.И.Б. ЕГН ********** ***, И.И.Б. ЕГН ********** ***, С.И.А. ЕГН ********** *** и Д.В.М.
ЕГН ********** *** обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за признаване със сила на пресъдено нещо, че на основание договор за
доброволна делба № **** от **.**.**** г. с нотариална заверка на подписите от
Кмета на с. Карлуково, обл. Ловеч ищците са титуляри на правото на собственост
на земеделски имоти, находящи се в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч, ЕКАТЕ
*****, както следва: за ищеца И.М.Б. да бъде признато за
установено по отношение на ответниците В.И.Б. и И.И.Б.,
че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска
култура, с площ от 3,100 дка, в местността „КУКУВИЦА", трета
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****
и ПИ №*****, а
по отношение на ответницата Д.В.М. –
че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** - полска
култура, с площ от 11,200 дка, в местността „ОРЛЯК", четвърта категория,
при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****,
ПИ №***** и ПИ №***** за ищците Г.Т.В.
и Н.Т.П.
да бъде признато за установено по
отношение на ответниците В.И.Б. и И.И.Б., че са собственици на: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ
№ ****** - лозе, с площ от 0,499 дка, в
местността „КОЛОВЕЦ", четвърта категория, при
граници и съседи: ПИ №***** ПИ №*****, ПИ №******, ПИ №***** ПИ №**** и ПИ №****; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ ******- полска
култура, с площ от 0,699 дка в местността „ДУРЧОВОТО", шеста
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №***** и ПИ №****** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ ***** - полска
култура, с площ от 2.800 дка, в местността „ГРЪЦКА ЛЪКА", пета
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****; ПИ №*****; ПИ №*****, а по отношение на
ответницата С.И.А., че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ ***** - полска
култура, с площ от
1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ",
шеста категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №******, ПИ №*****,
ПИ №*****, ПИ №***** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
№ ***** - полска
култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №******, ПИ №******
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищците И.М.Б. ЕГН ********** *** чрез адв. Н.Л. ***,
Г.Т.В. ЕГН ********** *** и Н.Т.П. ЕГН ********** *** чрез адв.
П.Р. иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците В.И.Б.
и И.И.Б., че ищците са собственици на 12 поземлени имоти, находящи
се в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч, ЕКАТЕ ****1, както следва: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - ливада, четвърта категория, с площ 0,916 дка, в местността „ОРЛЯК", при граници и
съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №***** и ПИ №******; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****
- полска култура, с площ от 12,806 дка, в местността „ДЪЛГА ПОЛЯНА", пета
категория, при граници и съседи: ПИ №*****; ПИ №***** ПИ №******, ПИ №*****,ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ№*****и ПИ №*****; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска
култура, с площ от 1.560 дка, в местността „РАВНИ КИЧЕР", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ№***** ПИ №***** и ПИ №*****; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 060002 - полска
култура, с площ от 3,422 дка, в местността „КОЙЧОВИЦА". шеста
категория, при граници и съседи: ПИ №******, ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****,
ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ№*****, ПИ №***** и ПИ №*****; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****
- лозе, с площ от 0,499
дка, в местността „КОЛОВЕЦ",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****,
ПИ №******, ПИ №***** и ПИ №******; 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** - полска култура, с
площ от 0,699 дка, в местността „ДУРЧОВОТО",
шеста категория, при граници и съседи: ПИ *****; ПИ №*****; ПИ №***** и ПИ №******;
7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****
- полска култура, с площ
от 11,200 дка, в местността „ОРЛЯК",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №******, ПИ №******, ПИ
№***** ПИ №*****, ПИ №***** и ПИ №*****; 8.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****- полска култура, с площ от 8,100
дка, в местността „ЙОЛОВСКОТО",
четвърта категория, при граници и съседи: ПИ №037010, ПИ №037001, ПИ
№002153 и ПИ №037011, 9. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****- полска култура, с площ от 3,100 дка, в местността „КУКУВИЦА", трета
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ
№*****, ПИ №*****и ПИ №******; 10.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ****** - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ", шеста категория,
при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №*****, ПИ №; 11. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***** - полска
култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория, при граници и съседи: ПИ №*****, ПИ №******, ПИ №*****, ПИ №*****; 12.
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *****
- полска култура, с площ
от 2.800 дка, в местността „ГРЪЦКА
ЛЪКА", пета категория, при граници и съседи: ПИ №******, ПИ
№*****, ПИ №***** и ПИ №*****, останали
в наследство от общия наследодател И. Д. Б., б. ж. на с. Карлуково, починал на
12.02.1968 г., при квоти: за ищеца И.М.Б.
- 1/4 ид. ч., за ищцата Г.Т.В. - 1/8 ид. ч. и за ищцата Н.Т.П. - 1/8 ид.
ч.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от ищците И.М.Б. ЕГН ********** *** чрез адв. Н.Л. ***,
Г.Т.В. ЕГН ********** *** и Н.Т.П. ЕГН ********** *** чрез адв.
П.Р. исковете по чл. 76 от ЗН
– за обявяване за относително недействителни по отношение на ответниците В.И.Б. и И.И.Б.
актовете на разпореждане, обективирани в
Нотариален
акт №** том.*, рег.№****, дело №*** от **** г. по описа на Нотариус рег.№377-П.
Т., с който ответниците са прехвърлили собствеността върху следните земеделски имоти,
находящи се в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч, ЕКАТЕ *****: поземлен имот № ******- полска култура, с площ от 3,422 дка, в местността „КОЙЧОВИЦА", шеста
категория, поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от 1,300 дка, в местността „ТОНОВЕЦ", шеста
категория и поземлен имот № ****** - полска култура, с площ от 5,301 дка, в местността „ВЕНЧЕЦ", четвърта
категория на Е.П. А., нотариален акт №***, том ***,
рег.№****, дело №*** от ****г. на Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие PC гр. Луковит, с
който ответниците са прехвърлили
собствеността върху поземлен имот № ******, находящ се в землището на с. Карлуково, обл. Ловеч, ЕКАТЕ ******, полска
култура, с площ от 12,806 дка, в местността „ДЪЛГА ПОЛЯНА", пета
категория , на С.И.А.; нотариален акт №**, том
*, рег.№****,
дело №*** от **** г. на Нотариус рег.№591-Б. М. с район на действие РС-Луковит,
с който ответниците са прехвърлили собствеността върху поземлен имот №*****
, находящ се в землището на с. Карлуково, ЕКАТЕ *****,
полска култура, с
площ от 11,200 дка, в
местността „ОРЛЯК",
четвърта категория, на Д.В.М..
ОСЪЖДА И.М.Б. ЕГН
********** ***, Г.Т.В. ЕГН ********** *** и Н.Т.П. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Д.В.М. ЕГН **********
*** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответницата В.И.Б. за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника И.И.Б. за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: