РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 52/11.1.2021г.
гр.
Пловдив 11 януари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от председателя
административно дело № 3631 по
описа за 2019 год. на
Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „ДДМ
Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция: ***,
представлявано от управителя Д.М., срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-16001618007015-091-001/13.08.2019 г., издаден от Г.п.Й. на длъжност Началник
сектор – възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 627/31.10.2019 г. на директора на дирекция
„ОДОП – Пловдив“, с който акт на жалбоподателя не е признат данъчен кредит за
месец август 2013 г. в размер на 4389 лв. и лихви 2633,33 лв., както и
допълнително установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013-2017 г.
включително, в размер на 30309,50 лв. и лихва 7894,44 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на РА. Изложени са доводи за неправилна преценка на събраните в
хода на ревизията доказателства, както и за грешно тълкуване и прилагане на
закона от страна на приходните органи. Изразено е несъгласие с направените от
органите по приходите изводи с твърдение, че са необосновани и изградени на
базата на предположения. Според жалбоподателя между „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД
и всяка една от фирмите доставчици са съществували договорни отношения, на
основание на които са извършени доставките на стоките по фактурите, за което са
издадени съответните фактури и е извършено осчетоводяване. Изложено е, че
според съдебната практика в последните години, когато реалността на доставката
е установена, неизправността на доставчика изразяваща се в невъзможността да
бъде открит, или непредставянето от негова страна на част от поисканите му
справки и обяснения, не следва да се отразява на правото на ревизираното лице
да ползва полагащия му се данъчен кредит. Претендира
се отмяна на оспорения ревизионен акт. В с.з. процесуалният представител на
жалбоподателя адв. И., поддържа жалбата и претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк.П., излага становище за неоснователност на
жалбата, като моли съда да я отхвърли. Поддържа, че оспореният административен
акт е законосъобразен и правилен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Развива подробни съображения в писмена защита.
Административен
съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата
на чл. 160 от ДОПК, прие за установено
следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”
– гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен срок – на 19.11.2019 г., а решението е връчено на 12.11.2019 г. по
електронен път, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
на дружеството започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р – 16001618007015
– 020-001 от 16.11.2018 г. (лист 619), издадена от Г.п.Й. – началник сектор при
ТД на НАП – гр. Пловдив. Съгласно заповедта, срокът за извършване на ревизията
е бил определен до три месеца, считано от връчването на заповедта. Съобразно
цитираната заповед ревизията обхваща по задължения за корпоративен данък за
периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г., както и за задължения по ЗДДС за периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. Заповедта е изменена със заповед № Р-16001618007015
– 020-002 от 22.02.2019г. (лист 615), с която е определен краен срок до 11.03.2019г.,
и заповед № Р - 16001618007015 – 020-003 от 08.03.2019г. (лист 611), с която е
определен срок на ревизията до 23.04.2019
г.
В
срок е издаден ревизионен доклад № Р-16001618007015
– 092-001 от 07.05.2019 г., против констатациите в който и след продължаване на
срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД (лист 66) е
подадено възражение вх. № 16392 от 01.08.2019г. (лист 61-64). Възражението е
обсъдено от компетентните органи по приходите, изложени са допълнителни
аргументи за неговата неоснователност и въз основа на констатациите в ревизионния
доклад е издаден обжалваният РА № Р-16001618007015 – 091-001 от 13.08.2019 г.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото заповед № РД-09-1802/28.09.2018г. и приложение № 1 към
нея, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, както и Заповед №
21-1713 от 07.07.2017г. за преназначаване на Г.п.Й. на длъжност Началник
сектор в ТД на НАП Пловдив – ИРМ
Пазарджик.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен
ред с възражения против констатациите в РА, повторени при съдебното оспорване.
Настоящият съдебен състав намира за установено следното
от фактическа страна:
Няма спор по делото, че дейността на ревизираното дружество е „покупко – продажба на натурални
естествени камъни, спедиторска и транспортна дейност“ и че притежава Лиценз
№2458 за международен автомобилен превоз на товари, издаден от МТИТС, валиден
за периода 11.06.2012г- 10.06.2017г. Регистрирано е по реда на ЗДДС, считано от
04.11.2011г. Ревизиращите са констатирали, че «ДДМ Инвестмънт» ЕООД не
разполага със собствен стационарен обект, както и че на името на дружеството за
ревизирания период няма регистрирани ЕКАФП. Разплащанията са извършвани по
банков път.
По отношение на счетоводството на РЛ е
установено, че „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД прилага двустранна форма на
записване на стопанските операции при компютърна обработка на счетоводната
документация. Ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно
отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти и
утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан, съобразен с изискванията на
Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти за малките и
средни предприятия. Използва система за автоматизирана обработка на счетоводната
информация. Водени са счетоводни регистри поотделно и комбинирано за
хронологично и систематично/синтетично и аналитично/ счетоводно отчитане. В
края на всеки отчетен период въз основа на оборотите и салдата на синтетичните
счетоводни сметки е приключвана главна книга и е съставяна оборотна ведомост. Органите
по приходите са направили извод, че формата на счетоводството осигурява синхронизирано
хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане,
както и че счетоводството се осъществява на основата на документална обоснованост
на стопанските операции и факти, като са спазени изискванията за съставяне на документите,
съгласно действащото законодателство. Установено е, че през ревизираният период
счетоводното обслужване на лицето се осъществява от счетоводна кантора „К."
ООД с ЕИК по Булстат *********, гр. Пловдив, и че е използван счетоводен
програмен продукт за осчетоводяване на дейността - Ажур L.
В хода на ревизията са на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56,
ал. 1 от ДОПК на РЛ е връчено ИПДПОЗЛ
изх.№Р-16001618007015-040-001/23.11.2018г. (лист 492-493), връчено по електронен
път на 23.11.2018г. )лист 494) са изискани всички счетоводни документи и
регистри и други, касаещи дейността на фирмата. В отговор с писмо
вх.№31640/06.12.2018г. РЛ е представило изисканите документи (лист 495 и сл.)
На
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица, както следва:
-изпратено е ИИНП №Р-16001618007015-141-001/19.12.2018г. (лист 463-464) за
извършване на насрещна проверка на „Интернешънъл УУД" ЕООД с ЕИК по
Булстат *********. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция в
гр.Пловдив, документирани с Протокол КД-73 №1474910 от 10.01.2019г. (лист
648-649) и КД-73 № 1474912 от 24.01.2019г. (лист 670- 671), като на адреса
не открито лицето Г., представляващ
дружеството или друго упълномощено лице. Предприети са действия за връчване на
документи по чл.32 от ДОПК, като съобщението е качено на таблото на
25.01.2019г. (лист 472) и свалено на 11.02.2019г. (протокол за сваляне на
съобщение на лист 473).
Проверката е
документирана с ПИНП №П-16001618226974-141-001/11.02.2019г. (лист 465).
-изпратено е ИИНП №Р-16001618007015-141-002/19.12.2018г. (лист 445) за
извършване на насрещна проверка на И.К.К. с ЕТ „Ивимекс- И.К." с ЕИК по Булстат *********. ИПДПОЗЛ е
изпратено на адреса на лицето също чрез пощенски оператор. На обратна разписка
е отбелязано „Сменен адрес". Изпратено е на адреса на ЗЛ Съобщение до ЗЛ №
П-22221318227133-С-32-001/22.01.2019 г. На обратна разписка е отбелязано
„Сменен адрес". Предприети са действия за връчване на документи по чл.32
от ДОПК, като съобщението е качено на таблото на 22.01.2019г. (лист 458) и
свалено на 06.02.2019г. (протокол за сваляне на съобщение на лист 460). Проверката е документирана с ПИНП №
П-22221318227133-141-001/14.02.2019г. (лист 447), в който е посочено, че проверката
е извършена по данни от ИС на НАП, като е констатирано, следното: ЕТ „Ивимекс –
И.К." е вписан в регистрите на Агенцията по вписванията по фирмено дело
№5010/1990 г. с ЕИК ********* и към настоящият момент проверяваното лице се
управлява и представлява от едноличния собственик И.К.К.. За ЕТ няма данни за
притежавани собствени недвижими имоти и моторни превозни средства. ЕТ „Ивимекс
– И.К." не е регистрирано по реда на ЗДДС лице. Декларира търговска
дейност пред НАП, НСИ e код по НКИД -4799 – търговия на дребно извън търговски
обекти. Има регистрирани ФУ с дистанционна връзка с НАП за обекти за разносна
търговия – без стационарен обект – два обекта, считано от 18.10.2012 г. и
25.04.2014 г., както и заведение за хранене – Разносна търговия, считано от
06.07.2011 г. За периода от 06.08.2015 г. до 10.08.2015 г. има регистрирани 2 /
два/ действащи трудови договора, всички прекратени към 10.08.2015 г. ЕТ
„Ивимекс – И.К." – не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за отчетната 2017 г. и
за отчетната 2014 г., т.е. не са декларирани приходи от дейността и няма
издадени фактури. За отчетната 2015 г. е подадена декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
и декларирани нетни приходи от продажби в размер на 83,20 лв. За 2016 г. са
декларирани нетни приходи от продажби в размер на 15,30 лв. В протокола е
отбелязано, че при извършени предходни насрещни проверки на ЕТ „Ивимекс – И.К."
– са представяни декларации от страна на фирмата – че никога не са издавани
фактури на други фирми, като от 2013 година се издават фактури от ЕКАФП, който
е бил откраднат. Отразено е, че посоченото обстоятелство е декларирано при
извършена проверка и представена декларация от И.К.К., с
вх.№13-34-00-133/11.10.2017г.
-изпратено е ИИНП №Р-16001618007015-141-003/19.12.2018г. (лист 434) за
извършване на насрещна проверка на „МИТИ -ПС" ЕООД с ЕИК по Булстат
*********. Във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ
(лист 437), с което са изискани всички счетоводни документи и регистри
касаещи извършването на проверката и доказващи предмета на извършените
доставки. За връчване на искането са извършени две посещения на декларирания
адрес за кореспонденция в ***, при които не е открито дружеството,
представляващия или упълномощено от него лице. Съставени са два броя протоколи
(лист 441 и 442). Изготвено е Съобщение по чл.32 от ДОПК публикувано на
08.01.2019г. на определено за целта място в ТД на НАП София, офис
"Възраждане" и в интернет. На основание чл.32,ал.5 от ДОПК екземпляр
от Съобщението е изпратено по пощата на 08.01.2019г., като обратната разписка е
върната с отбелязване „непознат на адреса“. Съобщението е свалено от таблото на
23.01.2019г. Лицето не се е явило до изтичане на 14-дневния срок от поставяне
на съобщението. Проверката е документирана с ПИНП №
П-22220318226986-141-001/31.01.2019г. (лист 435), в който е отразено следното:
„МИТИ-ПС" ЕООД с ЕИК ********* е регистрирано по реда на ДОПК на
21.12.2010 г. От фирмата не са представени документи и писмени обяснения. Не
може по безспорен начин да се установи дали са издадени фактури за периода
м.04.2016г. –м.11.2017г. с получател „ДДМ ИНВЕСТМЪНТ"ООД с ЕИК *********,
сключени ли са договори между страните, как е извършено разплащането между
страните, дали лицето притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост
за извършване на фактурираната доставка.
-изпратено е ИИНП №Р-16001618007015-141-004/19.12.2018г. (лист 423) за
извършване на насрещна проверка на С. И.а С.. Изготвено е искане за
представяне на документи и писмени обяснения с изх. П-22221218226875-040-
001/20.12.2018 г., което е изпратено до ЕТ „С. С." на електронни адреси
emplltd@ abv.bg и ********@***.** и по пощата с обратна разписка на адреса за
кореспонденция. Електронните адреси на фирмата са неактивни. Пощенският плик и
обратната разписка са получени в
ТД на НАП София, офис
„Илинден" с отразен гриф „Сменен адрес". За връчването на ИПДПОЗЛ са
извършени две посещения на адреса за кореспонденция, който съвпада с адрес по
чл.8 от ДОПК, като са съставени протоколи Обр. Кд 73 с № АА1361411/27.12.2018
г.(лист 427) и № АА1361491/04.01.2019 г.(лист 429). При извършените посещения
не са открити управителя на фирмата, упълномощено от него лице или лице за
контакт с органите на НАП. Изготвено е Съобщение по чл. 32 от ДОПК №
П-22221218226875-С32- 001 / 07.01.2019 г., поставено на определено за целта
място в офис „Илинден" при ТД на НАП София и публикувано на страницата на
НАП в интернет, изпратено с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор
на адреса за кореспонденция и на декларирания от задълженото лице електронен
адрес за кореспонденция на 07.01.2019 г. Пощенският плик и обратната разписка
са получени в ТД на НАП София, офис „Илинден" с отразен гриф „Сменен
адрес". Съобщението по чл.32 от ДОПК е свалено на 22.01.2019 г. Изготвен е ПИНП №
П22221218226875-141-001/31.01.2019г.(лист 425), в който е посочено, че при
извършена справка в ЕСГРАОН е установено, че лицето С. С. е с настоящ адрес в
Италия, считано от 01.12.2011г. Задължителна дерегистрация по ЗДДС при
установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС на 15.07.2014г. Отразено е, че
исканите от задълженото лице документи не са представени в указания 7-дневен
срок. Тъй като данъчният орган няма достъп до офис и счетоводство на
дружеството, не може да представи информация дали са извършени сделки между ЕТ
„С. С." с ЕИК по БУЛСТАТ:********* и „ДДМ ИНВЕСТМЪНТ" ООД с ЕИК по
БУЛСТАТ *********. В протокола е посочено, че при извършена проверка в ПП „VAT
14" е установено, че фактура № 10236/16.11.2016 г. с получател „ДДМ
ИНВЕСТМЪНТ" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* не е отразена в дневник продажби от ЕТ „С. С." с ЕИК по
БУЛСТАТ: ********* . Фирмата е с прекратена регистрация по ЗДДС от 15.07.2014 г
и не подава СД и дневници по ЗДДС . За периода 01.01.2016 г.- 31.12.2016 г.
няма назначени лица по трудов договор.
В
хода на извършена ПУФО на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД, документирана с Протокол
№П-16001617191036-073-001/03.05.2018г. е изпратено Искане за извършване на
насрещна проверка на ЕТ „ИЗОЛИР – С.С."
/с предишно име ЕТ „ЗАРА –С. Д."/
с изх.№ П-16001617191036-141-002/10.01.2018г. (лист 251). Проверката е
приключила с ПИНП №П-22220318003697-141-001/25.01.2018 г. (лист 252).
Констатирано е, че ЕТ„ ЗАРА- С. Д." е регистрирано по реда на ДОПК /ДПК/ в
ТД на НАП- София, офис „Оборище" с ЕИК по Булстат ********* на
05.11.1993г. Регистрирано е преместване в офис „ Изток" на 30.05.2007г.
Фирмата е регистрирана по ЗДДС, считано от 13.03.1995 г. От 07.12.2016 г.
търговецът е с
ново търговско
наименование- „Изолир -С. Д.". Основна дейност - производство на компаунди,
еп. китове, ел. изолационни слюденитови изделия.
Изготвено е ИПДПОЗЛ №
П-22221418004018-040-001 /11.01.2018г, връчено по ел.път чрез ИС „Контрол"
на 12.01.2018г, в отговор на което по електронен път е представена Декларация
от С. Д. С. - в качеството му на собственик на фирма ЕТ „ Изолир- С. Д.",
в която декларира, че ЕТ „Изолир- С.
Д." с ЕИК по ЗТР ********* не е имал търговски взаимоотношения и контакти
с фирма „ДДМ ИНВЕСТМЪНТ" ООД с ЕИК *********, както и че посочените в ИИНП
фактури не са издадени от ЕТ „Изолир-С. Д.". Декларирано е, че
ЗЛ от 01.04.2012 г. не притежава ЕКАФП, преводите са само по банков път. По
данни от информационния масив на ТД на НАП София – VAT-14, е установено, че за
периода на проверката не са издавани фактури към „ДДМ ИНВЕСТМЪНТ" ООД с
ЕИК *********.
В
хода на извършена ПУФО на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД е изпратено Искане за
извършване на насрещна проверка на ЕТ „П.Т.
– КОПИБОКС" с изх.№ П- 16001617191036-141-005/10.01.2018г. (лист 256),
която проверка е приключила с ПИНП №П-22220218004138-141- 001/17.01.2018 г. С
Протокол №0779603/12.01.2018 г. (лист 260) са приобщени
документи представени
в проверка, а именно: декларация (обяснения – лист 262), с която ЗЛ декларира, че фирмата никога не е издавала
фактури и касовият апарат е откраднат преди започване на дейността на фирмата,
за което има протокол от МВР. ЗЛ многократно е съобщавало и давало справки
в НАП, ДАНС, МВР и др; Удостоверение от 31.07.2014 г., издадено от СДВР – 06
РУП, съгласно което лицето П.К.Т. е заявил, че за времето от 20:00 часа на
26.07.2014 г. до 08:00 часа на 27.07.2014 г. е установил, че неизвестен
извършител е проникнал в търговско помещение в ремонт –магазин 2, находящ се в
гр.София, ул. Найден Геров и е отнел строителни дърводелски машини и инструменти,
1 бр. касов апарат „A300DW ED231899", закупен на 15.07.2014 г. за сумата
от 130 лева, 1 бр. електронна везна и др. По случая е заведена преписка ЗМ
№2580/14г по описа на 06 РУП-СДВР. Удостоверението е заверено с подпис и печат
от началника на 06 РУП-СДВР; Протокол за демонтаж на фискална памет от
14.07.2015 г. (лист 263), в който е посочено, че при разчитане на фискалната
памет от касовия апарат, същият не е работил и не е издавал никакви фискални
бонове.
В
хода на извършена ПУФО на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД е изпратено Искане №
П-16001617191036-141-005/10.01.2018г. (лист 279) за извършване на насрещна
проверка на ЕТ „Г-А.Г".
Проверката е приключила с ПИНП № П-22221318004225-141-001/19.01.2018 г. (лист
281). В отговор е представена обяснителна записка-декларация по електронен път,
с която е декларирано че ЕТ „Г-А.Гизвършва следната дейност с код по КИД - 9522
–ремонт на битови електроуреди и друго оборудване за дома, като по – голямата
част от клиентите ми са Детски градини, Ясли, ОДЗ и училища; фирмата не е
регистрирана по ЗДДС; фирмата няма наети лица на трудов договор, единствено аз
работя като собственик и СОЛ; фирмата няма търговски обекти и складови
помещения; има мобилен касов апарат, като разплащанията с клиентите се
извършват в брой и /или по банков път; издаваните фактури от фирмата се пишат
на ръка и не се използва софтуер за издаване на фактури. Относно представянето на издадени фактури на
фирма „ДДМ ИНВЕСТМЪНТ" ООД е декларирано, че ЕТ „Г-А.Г" не е издавал към тази фирма фактури и няма
сключен договор между фирмата ЕТ „Г-А.Г" и фирма „ДДМ ИНВЕСТМЪНТ"
ООД.
В
резултат на това с ИПДПОЗЛ изх.№Р-16001618007015-040-002/13.02.2019г. (лист
488-489), връчено електронно на 13.02.2019г. (лист 490) РЛ е уведомено, че
основни негови доставчици не представят доказателства относно реалността на
фактурираните към него стоки и са изискани всички документи, съпътстващи
получените фактури и транспортирането на стоките. В отговор с вх. № 4787/28.02.2019г.
(лист 491) в деловодството на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик са представени
само писмени обяснения, с които управителят Д.М. твърди, че всички документи
които касаят каквото и да било по връченото искане, както и извършваната
ревизия са предоставени на ревизиращия екип.
С
ИПДПОЗЛ изх.№Р-16001618007015-040-003/12.03.2019г. (лист 482-483), връчено
електронно на 12.03.2019г. (лист 484) от РЛ са изискани конкретни документални доказателства
и обяснения относно доставки на дизелово гориво, по фактури, издадени от
„Интернешънъл" ЕООД. В отговор на това с писмо вх.№ 5748/14.03.2019г.
(лист 485) от управителя на «ДДМ Инвестмънт» ЕООД са представени писмени
обяснения и приложени фактури.
На основание чл.12,ал.1,т.7 от ДОПК с цел прилагане
и анализ към настоящото ревизионно производство са присъединени документи както
следва: с
Протокол обр.Кд73 № 1461229/13.12.2018г. е присъединен Протокол №
П-16001617191036-073-001/03.05.2018г за извършена ПУФО, издаден на «ДДМ
Инвестмънт» ООД с ЕИК ********* в едно с всички вписани доказателства; с
Протокол обр.Кд73 № 1461235/15.02.2019г. са присъединени
справки и данни от
информационния масив на НАП относно доставчиците на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД - ЕТ
„ИВИМЕКС–И.К.", „МИТИ-ПС" ЕООД, ЕТ „С. С." и „Интернешънъл
УУД" ЕООД; с Протокол обр.Кд73 № 1461237/25.02.2019г. са
присъединени справки и данни от информационния масив на НАП, ПП „Фискални
устройства с дистанционна връзка“ относно доставчиците на „ДДМ Инвестмънт“
ЕООД- ЕТ „Г.А.Г.ю", ЕТ „П.Т. – КОПИБОКС" и ЕТ „ЗАРА –С. Д."; с
Протокол обр.Кд73 №1332617/16.04.2019г. са присъединени справки и данни от
информационния масив на НАП относно „Интернешънъл УУД" ЕООД.
В
резултат на извършените насрещни проверки на доставчиците и на представените от
РЛ документи и обяснения органът по приходите е установил допълнително дължим
корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 30 309,50 лв. и е начислил
дължими лихви общо за 7 894,44 лв. По
реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО е извършено е увеличение на счетоводния финансов
резултат за 2013 г. със сумата от 21 945,00 лв. Посочените суми са
включени в счетоводните регистри на ревизираното дружество по сметка 601 –
разходи за материали въз основа на две фактури № **********/29.08.2013г. и
№**********/30.08.2013г., издадени от „Интернешънъл Ууд“ ООД с предмет покупка
на дизелово гориво - 10 400 литра за 21 945,00 лв. Процесната сума е включена
във финансовия резултат на дружеството за 2013 год. Ревизиращите са направили
извод, че в случая се касае за липса на доставка на дизелово гориво, тъй като
реално такова не е получено от „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД. Така не са признали за
данъчни цели разходи за материали по процесните две фактури, издадени от
„Интернешънъл Ууд“ ООД общо в размер на 21 945,00 лв. В РД е направено
позоваване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, чл. 23, ал. 2 от ЗСч., както
и на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според който не се признават за данъчни цели
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този законТака
органите по приходите са увеличили счетоводния финансов резултат на „ДДМ
Инвестмънт“ ЕООД за 2013 г. със сумата от 21 945,00 лв. на основание чл.
26, т. 2 от ЗКПО.
Ревизиращите
са извършили увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 78 от ЗКПО за 2014 г. с 20 000,00 лв., за 2015 г. с 31 600,00 лв., за 2016
г. със 144 800,00 лв. и за 2017 г. с
84 750,00 лв. Посочените суми са включени в счетоводните регистри на
ревизираното дружество по сметка 304 – Стоки въз основа на фактури, издадени от доставчиците ЕТ „Ивимекс – И.К.“,
ЕТ „Зара - С. Д.“ с предишно име ЕТ
„Изолир – С.С.“, ЕТ „П.Т. - Копибокс“, „МИТИ–ПС“ ЕООД, ЕТ „Г.А.Г.“ и ЕТ „С. С.“,
подробно описани в РД. Фактурите са с предмет покупката на стоки – натурален камък, камък облицовка и други.
Ревизиращите са приели че липсват доказателства за закупени материални
запаси от посочени по-горе доставчици, тъй като реално такива не са получени от
„ДДМ Инвестмънт“ ЕООД, както и за заплащане на изследваните стоки по посочените
в представените документи суми. Направен е извод, че в случая същите не
доказват реално извършено плащане. Обсъдено е, че към част от издадените от
доставчиците фактури са приложени фискални бонове от откраднат ЕКАФП или от
ЕКАФП, от който никога не са издавали фискални бонове. Доставчикът ЕТ „Зара – С.
Д.“ декларира, че не е имал взаимоотношения с ревизираното дружество и няма
регистриран ЕКАФП. Според ревизиращите
издадените от посочените доставчици фактури не документират реално извършени
стопански операции между доставчика и ревизираното лице. Направен е извод, че
същите са с невярно съдържание и след като не са налице доказателства за
тяхното действително заплащане от ревизираното дружество, е прието, че
материалните запаси са придобити безвъзмездно, т.е. налице е извънреден приход,
облагаем по реда на ЗКПО, като част от нетната печалба на изследвания отчетен
период. Прието е, че са налице съществуващи приходи, които не са отразени в
текущия финансов резултат за периода на възникване и че е изпълнена хипотезата
на чл. 78 от ЗКПО.
Както
бе посочено по-горе ревизиращите са констатирали, че във връзка с
осъществяването на транспортната си дейност фирмата е извършила покупки на
гориво от различни доставчици, като за един от тях при ревизията е констатирано
наличие на обстоятелства за прилагане на нормите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.
Така органите по приходите са приело, че следва да се извърши корекция
на данъчната основа на получените доставки и
на приспаднатия данъчен кредит от „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД. Отказаният
данъчен кредит е в размер на 4 389,00 лв. и е формиран по 2 броя фактури: №**********/29.08.2013г. и №
**********/30.08.2013г., издадени от „Интернешънъл Ууд“ ООД, с предмет на
доставките дизелово гориво – 10 450 литра. Доколкото при извършената насрещна
проверка на дружеството-доставчик не са представени доказателства как е
извършен транспортът на стоките - пътни листове, товарителници, регистрационни
талони на МПС, посредством които са транспортирани същите от обект на доставчика
до обект на ревизираното лице и доколкото липсва информация кои са лицата,
извършили натоварването и разтоварването, както и не са представени никакви доказателства,
че същият разполага с необходимите ресурси, да извърши фактурираните доставки,
нито фактури за наличие на предходен доставчик, органите по приходите са
направили извод, че от доставчика не са
представени доказателства и конкретни данни, подкрепящи реалността на
извършени доставки с гориво. По отношение на
представените от „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД стоковите разписки е посочено, че не са
подписани за получил и съставил. Обсъдено е и съдържанието на товарителниците и
по-конкретно, че като изпращач и превозвач е вписано „Интернешънъл Ууд“ ЕООД, с
автомобил с регистрационен № ***, мястото на натоварване е гр. Пазарджик, а
място на разтоварване – гр. Асеновград, но изрично в РД е подчертано, че РЛ е с
адрес на регистрация в гр. Асеновград, но в хода на ревизията не е
установено същото да разполага със собствен стационарен обект. Допълнително
е изложено, че представените първични счетоводни документи и счетоводни
регистри на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД не са установени заприходени съдове
/цистерни/ за съхранение на горива. Според ревизиращите по данни на КАТ на
името на „Интернешънъл Ууд“ ЕООД няма регистрирани автомобили, както и
че доставчикът не е декларирал съдове за съхранение на горивото, а в
„Интернешънъл Ууд“ ЕООД няма назначени лица като шофьори на специализирани МПС
- цистерни за превоз на течни горива. Според приходните органи към издадените
на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД фактури, са приложени фискални бонове, които са
напълно нечетливи и с оглед тяхната редовност е направена разпечатка от ПП на
НАП „ФУ с дистанционна връзка“, от която се вижда, че на датите на които са
издадени процесните фактури, в касовия апарат, регистриран от „Интернешънъл
Ууд“ ЕООД има регистрирани по една продажба на гориво, но на ниска стойност, а
именно: на 29.08.2013 г., когато е издадена фактура № **********/ 29.08.2013 г.
на стойност 10 920 лв. и ДДС 2 184 лв., с ФУ на „Интернешънъл Ууд“
ЕООД е регистрирана продажба на гориво на 1 /един/ клиент на стойност 4 989,60
лв. с включен ДДС или 4 156 лв. без ДДС; на 30.08.2013 г., когато е
издадена фактура № **********/ 30.08.2013 г. на стойност 11 025 лв. и ДДС
2 205 лв. са регистрирани две продажби: продажба на гориво на 1/един/
клиент на стойност 2 400 лв. с включен ДДС или 2 000 лв. без ДДС;
продажба на услуги на 1 /един/ клиент на стойност 41 112 лв. с включен ДДС
или 34 260 лв. без ДДС. От факта, че на датите, на които са издадени
фактури №**********/29.08.2013 г. и № **********/30.08.2013 г. няма отчетени с
ФУ извършени продажби на гориво на съответните стойности, ревизиращите са
направили извод, че представените фискални бонове не са истински и не са
издадени от ЕКАФП на доставчика. Така е прието, че липсва доставка на гориво.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е
възприел мотивите на ревизиращия екип. Директора на ОДОП Пловдив е обсъдил
подробно възраженията на жалбоподателя и е направил извод за правилност и
законосъобразност на РА.
В съдебно заседание на 12.11.2020г. е прието заключение
по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице И.С.,
касаеща по-конкретно счетоводното отразяване на извършените доставки от
„Интернешънъл УУД“ ЕООД към „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД по фактура №**********/29.08.2013
г. и фактура № **********/30.08.2013 г., подробно описано в 1,2 и 4 от
заключението. По т.3 вещото лице е посочило, че по данни от счетоводството на
жалбоподателя, плащанията по процесните фактури са извършени в брой и подробно
посочва взетите стопански операции.Изрично експертът посочва, че счетоводните
записвания са взети въз основа на фискални бонове- нечетливи. По пети въпрос в
заключението е посочено, че процесните две фактури са включени в дневника за
покупки за данъчен период месец август 2013г. и СД по ЗДДС са същия данъчен
период. Изложено е, че според данните в РД доставчика е включил в дневника си
продажби, процесните фактури, издадени на дружеството жалбоподател. В табличен
вид по т.6 от заключението, вещото лице е описало наличните съпътстващи
документи към процесните две фактури. По отношение на последващата реализация
на закупеното с тези фактури дизелово гориво, експертът е посочил, че е
изписано директно на разход в дружеството. А що се отнася до това дали редовно
е водено счетоводството на доставчика и жалбоподателя през съответните периоди
на издаване на фактурите е изложено, че доколкото не е могло да бъде извършена
проверка в счетоводството на доставчика отговор на поставения въпрос не може да
бъде даден, а по отношение на дружеството жалбоподател е изложено, че счетоводната
отчетност е водена редовно по отношение на взетите стопански операции във
връзка с процесните фактури, по които е отказано правото на приспадане на ДДС
за ревизирания период.
Съдът кредитира
изготвеното заключение като компетентно, обективно и безпристрастно.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
На първо място съдът намира,
че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на
ревизионния акт само на това основание. Извършените процесуални действия и
събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по
реда на ДОПК. Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.
117, ал. 1 и чл.
119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по приходите. Както ревизионният
доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната
администрация решаващ орган са били надлежно съобщени на дружеството
жалбоподател, т.е. на дружеството е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита и същото ги обжалвало.
Ревизиращите са предприел
съответните процесуални действия по събирането на информация и данни относно
реалността на доставките по процесните фактури, издадени от доставчиците ЕТ
„Ивимекс – И.К.“, ЕТ „Зара - С. Д.“ с
предишно име ЕТ „Изолир – С.С.“, ЕТ „П.Т. - Копибокс“, „МИТИ–ПС“ ЕООД, ЕТ „Г.А.Г.“
и ЕТ „С. С.“, „Интернешънъл УУД“ ЕООД. Извършени са насрещни проверки на
въпросните доставчици. От дружеството жалбоподател на няколко пъти е изискано
представянето на документи и писмени обяснения относно фактурираните доставки. Поради
изложеното съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На следващо място следва да
се отбележи, че всички представени в хода на извършеното ревизионно
производство доказателства са подробно описани в констативната част на
съставения доклад и са подробно анализирани от ревизиращите.
По отношение
на ЗДДС, съдът счита следното:
Дефиницията
на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68 ЗДДС и това е сумата от начислен
данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока
или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в
рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато
този закон предвижда друго. Предпоставките, които следва да бъдат налице, за да
се признае на получателя по доставката правото на приспадане на данъчен кредит,
са посочени в същия чл.68 ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит е
винаги за получателя по доставката, който заплаща данъка на своя доставчик.
Изискването за начисляване на данъка се съдържа в нормата на чл.82 ЗДДС и то се
извършва от изпълнителя по доставката, който издава данъчната фактура, в която
посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС лица, данъчната
основа и размера на дължимия данък, след което в определения от закона срок
отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета. Данъчната
фактура следва да се отрази в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС и данъкът да се
включи в справка-декларация по ЗДДС, която заедно с дневниците за покупки и
продажби в края на всеки данъчен период се представят в съответната данъчна
служба. Отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като задължение
към бюджета е налице, когато наред с посочването на фактурата в дневника за
продажби и на данъка в справката-декларация се извърши записване за
осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните
счетоводни сметки. При изпълнение на тези законови изисквания за получателя
възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
От анализа
на механизма на ДДС следва, че е налице обвързаност между действията на
доставчика по начисляване на данъка, вменено от закона като задължение, и
материалното право на получателя по доставката да го приспадне като данъчен
кредит. В този смисъл е законовата уредба на правото на приспадане на данъчен
кредит в материалния закон – ЗДДС. В случая органите по приходите са приели, че
са налице препятстващите обстоятелства по чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се признае
правото на данъчен кредит. Наличието на основание за отказ на правото на
данъчен кредит органите по приходите са се позовали на резултатите от
извършената насрещна проверка на доставчика „Инвестмънт УУД“ ЕООД по процесните
два броя фактури и липсата на доказателства за реално извършване на доставката
на дизелово гориво – 10 450 литра.
За да се признае на получателя по облагаема доставка
материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е
изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се
държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и
чл.9 ал.1 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява изпълнението на
съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а
именно: правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да
бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на
решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на
приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи,
само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава
само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема
сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва,
че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря
на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Съдът напълно споделя възражението на
жалбоподателя, че неизправността на доставчика изразяваща се в невъзможността
да бъде открит, или непредставянето от негова страна на част от поисканите му
справки и обяснения, не следва да се отразява на правото на ревизираното лице
да ползва полагащия му се данъчен кредит, но от друга страна в случая не се
доказва именно фактическото изпълнение от издателя на фактурите, в този смисъл
и реалността на доставките. В тази връзка изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11
Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на
стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали
последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е
задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на
приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в
случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално
осъществени и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от
самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на
приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на
ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
Следва да се съобрази и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето, което претендира право на данъчен
кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице
законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване
на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да
докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от
18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни
фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са
достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на
изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В
тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка
една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в
спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.
Както при доставката на услуги, така и при доставката
на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на
такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката и
такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване
на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури;
плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки;
осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни
услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702
"Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи;
стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и
количество; последваща реализация и
приходи от продажби, свидетелски показания и др.
Доколкото при извършената извършената насрещна проверка на
доставчикът „Интернешънъл УУД“ ЕООД не е открит представляващ на декларирания
адрес за кореспонденция, нито е открито и упълномощено лице, и е установено, че
липсва офис на тази фирма, то след връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК от страна на доставчика не са представени изисканите обяснения и
документи. В случая не са налице договор, приемо-прадавателни протоколи,
документи, удостоверяващи плащане по цитираните доставки. Не са представени
доказателства как е извършен транспортът на стоките - пътни листове,
товарителници, регистрационни талони на МПС, посредством които са
транспортирани същите от обект на доставчика до обект на ревизираното лице. Още
по малко пък е представена информация кои са лицата, извършили натоварването и
разтоварването.
По делото не са ангажирани доказателства, че доставчикът разполага
с необходимите ресурси да извърши фактурираните доставки, нито такива за
наличие на предходен доставчик. Няма данни къде е съхранявана стоката до
момента на продажбата й на дружеството жалбоподател. Както правилно са посочили
и органите по приходите не са представени хронологии на с-ки 302 Материали, 304
Стоки и от гр.20 за ДМА, от които да е видно, че доставчикът е разполагал с
предмета на доставките – гориво, което при доставянето е изписано от
дружеството, като стока или материален запас.
Що се отнася до представените от „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД
прикрепени към процесните две фактури с доставчик „Интернешънъл УУД“ ЕООД нечетливи
фискални бонове (лист 475 и 479), стокови разписки (лист 476 и 480) и
товарителници (лист 477 и 481), следва да се обърне внимание, че стоковите
разписки не са подписани нито в полето получил и нито в полето съставил. Отделно
от това доколкото в товарителниците като изпращач и превозвач е вписано
„Интернешънъл Ууд“ ЕООД, с автомобил с регистрационен № ***, мястото на
натоварване е гр. Пазарджик, а място на разтоварване – гр. Асеновград, следва
да се отбележи, че в хода на ревизията при проверка в информационния масив на
НАП е установено, че по данни на КАТ на името на „Интернешънъл Ууд“ ЕООД няма
регистрирани автомобили, както и че доставчикът не е декларирал съдове за
съхранение на горивото. Нещо повече установено е, че „Интернешънъл Ууд“ ЕООД
няма назначени лица като шофьори на специализирани МПС - цистерни за превоз на
течни горива. Отделно от това следва да се подчертае, че ревизираното лице е с
адрес на регистрация в гр. Асеновград, но в хода на ревизията не е установено
същото да разполага със собствен стационарен обект. А от представените първични
счетоводни документи и счетоводни регистри на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД не се
установява заприходени съдове /цистерни/ за съхранение на горива.
Настоящия
съдебен състав напълно споделя изводите на органите по приходите по отношение
на представените напълно нечетливи фискални бонове към издадените на „ДДМ
Инвестмънт“ ЕООД 2 броя фактури. От направената в хода на ревизията разпечатка
от ПП на НАП „ФУ с дистанционна връзка“, се установява, че на датите на които
са издадени процесните фактури, в касовия апарат, регистриран от „Интернешънъл
Ууд“ ЕООД има регистрирани по една продажба на гориво, но на ниска стойност.
Правилен е извода на решаващия орган, че тъй като на датите, на които са
издадени фактури №
**********/29.08.2013 г. и № **********/30.08.2013 г. няма отчетени с ФУ
извършени продажби на гориво на съответните стойности то несъмнено
представените фискални бонове не са истински и не са издадени от ЕКАФП на доставчика.
По делото не са представени никакви
доказателства за реално извършени доставки на услуги по процесните две фактури
от страна на техния издател. Не са представени никакви други документи относно
реалността на доставката – технически и кадрови потенциал за извършването на
услугата от страна на доставчика, а е установено от приходната администрация,
че доставчикът не разполага с такъв.
С оглед на
всичко изложено, съдът намира, че правилно и законосъобразно органът по
приходите е отказал право на данъчен кредит по фактурите, издадени от
доставчика „Интернешънъл Ууд“ ЕООД и е
начислил лихви за забава.
По делото не
са представени доказателства опровергаващи констатациите на органа по приходите
относно липсата на реалност на
доставките по процесните две фактури издадени от „Интернешънъл Ууд“ ЕООД, съдът няма да
ползва изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изложеното относно
задълженията по ЗДДС, правилно приходната администрация е преценила, че следва
да не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално
обосновани по смисъла на ЗКПО и следва да се увеличи финансовия резултат на
жалбоподателя на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10 от ЗКПО за 2013
г. По издадените два броя фактури не са налице доказателства за реалност на
доставката. Органът по приходите е увеличил счетоводния финансов резултат на „ДДМ
Инвестмънт“ ЕООД за 2013 г. с отчетените разходи по процесните фактури, за
които е приел, че не са документално обосновани.
Съгласно принципът на
документална обоснованост - чл. 4, ал. 3 от ЗСч всяко записване в
счетоводството на предприятието следва да се основава на редовни и автентични
документи. Наличието на документална обоснованост е основание за доказване на
стопанските операции, за изписването им и респективно отразяване в
счетоводството. Събитията и сделките се отразяват счетоводно съобразно тяхното
икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според
правната им форма съгл. чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Както съдът посочи по-горе в
мотивите, не се установи извършването на доставка на дизелово гориво от
доставчика „Интернешънъл УУД“ ООД по издадените на жалбоподателя два броя
фактури. Доколкото не се представиха убедителни доказателства за извършване на
услугата, то не може да се провери редовността на издадения документ, доказващ
извършения разход, т. е. дали същият е действително издаден за реално
осъществена сделка. За да се признаят направените разходи и отчитането на
прихода е необходимо освен доказване факта за реално извършване на доставка на
стока/услуга и притежаване на първични счетоводни документи за документална
обоснованост на извършените стопански операции. За да бъде осъществен
фактическият състав на принципа от ЗСч - "документална обоснованост",
за да могат отчетените от дружеството разходи да се признаят за текущи, водещи
до намаляване на финансовия резултат следва да бъде установено в какво се
състои услугата, каква документация е изготвена, обективното изпълнение на
услугата, за която е платено, което в настоящия случай не е извършено.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно
стопанската операция. За целите на корпоративното подоходно облагане документът
следва да отразява вярно и точно всяка стопанска операция. В случая не са
налице доказателства за реално осъществена сделка по тези фактури. За да се
приеме, че е документално обоснован счетоводно отразения разход, трябва да се
докаже по категоричен начин, че този разход е действително извършен. Не е
достатъчно само наличието на фактура и плащане по нея. Доказването реалността
на услугата е необходимо условие за признаване на счетоводно отразените
разходи, като в случая не се установи услугите да са извършени. Издаването на
първичен счетоводен документ и отчитането му в счетоводство на
получателя/клиента и неговия доставчик, както и представянето на доказателства
за плащане по фактурата, не е достатъчно, за да бъде един разход документално
обоснован по смисъла на ЗСч и ЗКПО. Поради изложеното съдът споделя изводите на
органите по приходите по отношение на извършеното увеличение на счетоводния
финансов резултат
за 2013г. по реда на чл.26 т.2 от ЗКПО със сумата от 21 945 лв. и правилно
е установен допълнителен корпоративен данък за 2013г. в размер на 2194,50 лв.,
ведно със лихви за
закъснение върху тази сума.
По отношение
на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 78
от ЗКПО за 2014 г. с 20 000,00 лв., за 2015 г. с 31 600,00 лв., за
2016 г. със 144 800,00 лв. и за 2017 г.
с 84 750,00 лв. съдът счита, следното:
Тук на първо място следва да
се отбележи, че жалбоподателят не излага конкретни доводи в тази част, а само
изразява най-общо несъгласие с направените от органите по приходите изводи.
Според разпоредбата на чл.78
от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов
резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да
бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но
не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със
стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и
разходи, последните не се признават за данъчни цели.
Правилно ревизиращият екип и
горестоящият административен орган приемат, че от материалните запаси са
придобити безвъзмездно, т.е. налице е извънреден приход, облагаем по реда на
Закона за корпоративно подоходно облагане, като част от нетната печалба на
изследвания отчетен период, доколкото издадените от доставчиците ЕТ „Ивимекс – И.К.“,
ЕТ „Зара - С. Д.“ с предишно име ЕТ
„Изолир – С.С.“, ЕТ „П.Т. - Копибокс“, „МИТИ–ПС“ ЕООД, ЕТ „Г.А.Г.“ и ЕТ „С. С.“
фактури не документират реално извършени стопански операции между доставчика и
ревизираното лице. Съдът напълно споделя изводите, че фактурите са с
невярно съдържание и не са налице доказателства за тяхното действително
заплащане от ревизираното дружество.
В хода на
настоящото производство жалбоподателят не представи доказателства, които да
доказват по несъмнен начин реалното придобиване на процесните материални запаси
именно от доставчиците ЕТ „Ивимекс – И.К.“, ЕТ „Зара - С. Д.“ с предишно име ЕТ „Изолир – С.С.“, ЕТ
„П.Т. - Копибокс“, „МИТИ–ПС“ ЕООД, ЕТ „Г.А.Г.“ и ЕТ „С. С.“ и съответното
заплащане на същите на посочения в тях доставчик. Правилно решаващият орган се
е позовал на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. (отм.) и чл. 6, ал. 1 от ЗСч. относно
задължителните реквизити, които трябва да съдържа първичният счетоводен
документ и правилно е посочил, че в конкретния случай реквизитите в процесните
фактури не отразяват вярно реално извършена стопанска операция.
Следва да се
подчертае, че при извършените насрещни проверки в хода на ревизията посочените
в част от процесните фактури доставчици ЕТ „Г-А.Г", ЕТ „П.Т. –
КОПИБОКС" и ЕТ „ИЗОЛИР – С.С." /с предишно име ЕТ „ЗАРА –С. Д."/ в дадени пред приходните органи
писмени обяснения посочват, че не са имали търговски взаимоотношения и контакти
жалбоподателя „ДДМ ИНВЕСТМЪНТ" ООД, че не са сключвали договори и че
посочените фактури не са издадени от тях.
По отношение
на останалите доставчици е необходимо да се отбележи, следното:
В хода на ревизията е установено, че ЕТ„Ивимекс-И.К." не
е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирал доходи за 2014г. Съответно не е
декларирал получени приходи от фактурираните стоки на "ДДМ
Инвестмънт" ЕООД. По данни от СУП и при извършена в хода на ревизията
насрещна проверка е констатирано, че доставчикът няма кадрова обезпеченост за
осъществяване на дейността. От РЛ в хода на ревизията е представена само
процесната фактура, издадена от ЕТ„Ивимекс-И.К." и прикрепен към нея касов
фискален бон като доказателство за извършено плащане в брой, но ревизиращите са
установили, че фискалния бон е издаден от ФУ № DY282436 и ФП36369836, а през
2014г. на името на ЕТ„Ивимекс-И.К." има регистрирани два ЕКАФП, но
представения фискален бон не е издаден от регистрираните на името на доставчика
ФУ. Ето защо правилен е изводът на приходната администрация, че приложеният
фискален бон към фактурата на ЕТ„Ивимекс-И.К." е издаден в нарушение на
Наредба № Н-18 на МФ/2006 г. за реда за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства и не е годно доказателство за
извършено плащане. Правилен е изводът, че взетите счетоводни записвания по
дебита на сметка 304 - Стоки и кредита на сметка 501 - Каса в левове не са
документално обосновани, тъй като няма представени доказателства за предаване
на сумите/освен неистински фискален бон/ от описания в документите получател на
изпълнителя.
По отношение
на доставчикът „МИТИ -ПС" ЕООД, в хода на ревизията по данни от
СУП ревизиращите констатирали, че доставчика няма назначени работници по трудови или граждански договори , да
осъществяват дейности по добиване и обработка на натурални камъни, а има
нает персонал от шест лица по трудови
правоотношения на длъжности, свързани с ресторантьорската дейност на фирмата:
управител ресторант, продавачи и оператор /компютърно програмиране.
Констатирано е още, че видно от номерата на ФП и ФУ на представените от
РЛ фискални касови бонове- всички те са издадени от различни ЕКАФП,
Същевременно в този период на името на „МИТИ -ПС" ЕООД има регистриран 1
/един ЕКАФП с № на ФУ EC033675 и ФП №46071452, но от този апарат няма издадени
фискални бонове по процесните фактури. Ето защо съдът споделя извода, че
представените фискални бонове не са годно доказателство за извършено плащане.
По
данни от СУП и при извършена в хода на настоящата ревизия насрещна проверка е
установено, че доставчика ЕТ „С. С." няма наети работници по трудови или граждански договори. При
извършена проверка от ревизиращият екип в информационната система на НАП е
констатирано, че на името на доставчика ЕТ „С. С." има регистриран ЕКАФП №
на ФУ DY324567 и ФП 36412463, с дата на изтичане на контрагента 25.03.2016г. КА
е регистриран в обект „Автопаркинг" и по данни от ПП „ФУ с дистанционна
връзка"- няма регистрирани продажби, респективно не са издавани фискални
касови бонове. Следователно приложеният фискален бон към цитираната фактура е
издаден от ФУ, което не е регистрирано на името на
доставчика в НАП, и в този смисъл правилно приходните органи са приели, че
представеният фискален бон не е годно доказателство за извършено плащане.
Безспорно
жалбоподателя е отразил в счетоводните си регистри придобиване на
стоки на основание фактури с изпълнители ЕТ„Ивимекс-И.К.", „МИТИ -ПС"
ЕООД и ЕТ „С. С.", без обаче да са налице доказателства за предаване на
описаните във фактурите активи от страна на изпълнителите към получателя.
Следователно правилен е изводът на органите по приходите, че ЕТ„Ивимекс-И.К.",
„МИТИ -ПС" ЕООД и ЕТ „С. С."
не са доставчици на заприходените стоки в активите на „ДДМ
Инвестмънт" ЕООД .
Съдът
напълно споделя изводът, че липсват доказателства за придобити стоки точно от
посочените контрагенти и изобщо за заплащане на въпросни стоки именно на
същите. Налице са съществуващи приходи, които не са отразени в текущия финансов
резултат за периода на възникване и безспорно е изпълнена хипотезата на чл. 78
от ЗКПО.
Съгласно счетоводния принцип
на текущо начисляване по чл.4, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч,
отм., действал през процесния период) приходите и разходите, произтичащи от
сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо
от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
От това следва, че правилно е извършено увеличение на на счетоводния финансов
резултат на основание чл. 78 от ЗКПО за 2014 г. с 20 000,00 лв., за 2015
г. с 31 600,00 лв., за 2016 г. със 144 800,00 лв. и за 2017 г. с 84 750,00 лв., които суми
представляват извънреден
приход от безвъзмездно придобити материални запаси (стоки). Правилно е
определен допълнително корпоративен данък за 2014г. в размер от 2000 лв., за
2015г. в размер на 3160 лв,. за 2016г. в размер на 14480 лв. и за 2017г. в
размер на 8475 лв., както и законните лихви върху тези суми.
При така
събраните доказателства, съдът намира изводите на приходната администрация за
правилни и законосъобразни. В настоящото производство събраните в хода на
ревизията доказателства не бяха оборени, поради което съдът намира, че
издадения ревизионен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
посочения изход на спора страните на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на
ответника следва да бъде присъдена равностойността на осъществената
юрисконсултска защита, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да бъде присъдена сумата от 1886,79
лв.
Мотивиран
от гореизложеното, и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд -
Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДДМ Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес за кореспонденция: ***, представлявано от управителя Д.М., против Ревизионен
акт № Р-16001618007015-091-001/13.08.2019 г., издаден от Г.п.Й. на длъжност
Началник сектор – възложил ревизията и П.З.К. на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 627/31.10.2019 г. на директора на дирекция
„ОДОП – Пловдив“, с който акт на жалбоподателя не е признат данъчен кредит за
месец август 2013 г. в размер на 4389 лв. и лихви 2633,33 лв., както и
допълнително установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013-2017
г. включително, в размер на 30309,50 лв. и лихва 7894,44 лв.
ОСЪЖДА „ДДМ Инвестмънт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция: ***,
представлявано от управителя Д.М.,
да заплати на Национлана агенция за приходите, дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1886,79 лв /хиляда осемстотин осемдесет и шест лева и 79 ст./,
представляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :