РЕШЕНИЕ
№ 696
гр. Варна, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500572 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 278926/18.03.2021 г., депозирана от Р. Й.
ИВ., ЕГН: **********, Т. ОНН. ИВ., ЕГН: ********** и ОРЛ. Й. ИВ., ЕГН: **********,
чрез адв. В.Б., срещу Решение № 260651/25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 16143/2019 г.
по описа на Районен съд-Варна, В ЧАСТТА , която е отхвърлен предявеният от Р. Й. ИВ.,
Т. ОНН. ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ. срещу СТ. Р. Й., Б. Т. Б. и Л. Т. Б. иск с правно основание чл. 34
ЗС за делба на урегулиран поземлен имот с идентификатор № 10135.5506.276, находящ се
в област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид територия -Урбанизирана,
НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв. м., стар номер 1573,
квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК.
По делото е постъпила и въззивна жалба № 279990/24.03.2021 г. от СТ. Р. Й.,ЕГН:
**********, с постоянен адрес в гр.В. действаща чрез адвокат Д.И., срещу Решение №
260651/25.02.2021 г. постановено по гр. д. № 16143/2019 г. на Районен съд – Варна , В
ЧАСТТА, с която са допуснати до делба
1/ сграда с идентификатор № 10135.5506.276.1, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава” № 9, представляваща жилищна сграда -еднофамилна, брой етажи 1,
застроена площ 69 кв. м., по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор
10135.5506.276, находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид
територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв.
м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008
1
г. на изпълнителния директор на ведно с прилежащите идеални части от дворното място с
идентификатор № 10135.5506.276 област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9
и ведно с прилежащите идеални части от сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4,
област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, брой етажи 1, застроена площ 24
кв. м., представляваща склад
2/ сграда с идентификатор № 10135.5506.276.2, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, представляваща жилищна сграда еднофамилна, брой етажи 1,
застроена площ 27 кв. м. по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор
№ 10135.5506.276, находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. “Морава“ № 9,
вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322
кв. м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите идеални части
от дворното място с идентификатор № 10135.5506.276 област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, ведно с прилежащите идеални части от сграда с идентификатор
№10135.5506.276.4, област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, брой етажи 1,
застроена площ 24 кв. м., представляваща склад;
3/ сграда с идентификатор № 10135.5506.276.3, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, представляваща гараж и работилница към него, брой етажи 1,
застроена площ 34 кв. м. по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор
10135.5506.276, находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид
територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв.
м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите идеални части от дворното
място с идентификатор № 10135.5506.276, област Варна, община Варна, гр. Варна, ул.
„Морава“ № 9, между съделителите: Р. Й. ИВ., Т. ОНН. ИВ., ОРЛ. Й. ИВ. и СТ. Р. Й., при
следните квоти: 1/6 ид. ч. за Р.И.; 1/6 ид. ч. за Т.И.; 1/6 ид. ч. за О.И.; 1/2 ид. ч. за С.Й.,
както
И в частта с която е отхвърлен иска за делба на сграда с идентификатор №
10135.5506.276.4, област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9,
представляваща склад, брой етажи 1, застроена площ 24 кв. м. по Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в
урегулиран поземлен имот с идентификатор 10135.5506.276, находящ се област Варна,
община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид територия -Урбанизирана, НТП Средно
застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв. м., стар номер 1573, квартал 138, със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК и придаването й като идеални части /неуточнени/ към сгради с идентификатор №
10135.5506.276.1 и № 10135.5506.276.2.
В депозираната въззивна жалба с вх. № 278926/18.03.2021 г., от Р. Й. ИВ., Т. ОНН.
ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ. се излагат доводи за неправилността на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Намират, че от доказателствата по делото се установява, че собствениците
на земята и собствениците на сградите не са едни и същи лица. Сочат, че с отхвърляне иска
за делба относно земята, съдът не е постановил решение относно квотите за земята по
отношение на нейните съсобственици, а е следвало да стори това, тъй като е необходимо за
целите на делбата във втора фаза. Считат, че при евентуално разпределение на ползването
на земята във втора фаза, квотите на съсобствениците на земята, които нямат собственост на
сградите следва да бъде отчетено, като същото би важало при евентуално изнасяне на
публична продан или уравняване на дяловете. Сочат, че щом съдът е счел, че не следва да се
произнася по квотите за земята, то е следвало да раздели производството на две отделни
производства.
2
Молят за обезсилване на решението, евентуално за отмяната на същото и
постановяване на друго, с което да бъдат определени квоти за съделителите на земята.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещните страни.
В депозираната въззивна жалба от страна на С.Й., се излагат доводи за
неправилност на решението в обжалваните части. Сочи, че по отношение на сграда с
идентификатор № 10135.5506.276.3, от заключението на вещото лице се е установило, че в
същата тази сграда има изграден втори етаж, до който се стига по външна метална стълба,
като изграденото е масивно строителство, което е обособено като жилище с тоалетен възел,
с антре и една стая и отпред малък балкон към улицата. Предвид това намира за неправилно,
че съдът е приел, че не дължи произнасяне за втория етаж на сградата, доколкото не е
сезиран с иск за делба и на този самостоятелен обект. Твърди, че съдът е бил сезиран и от
двете страни по делото с искане за включване в делбата на тази сграда. Сочи, че макар в КК
да не е отразен вторият етаж от сградата, това не прави недопустимо искането за делба на
втория етаж, още повече че този етаж безспорно е част от сграда с идентификатор №
10135.5506.276.3, а не е самостоятелен обект, както неправилно е приел съдът в мотивите на
решението си. Искането за допускане до делба на точно определена сграда,
индивидуализирана с идентификатор по КК намира за напълно достатъчно, за да постанови
решение по това искане. Твърди, че още в проведеното по делото съдебно заседание е
поискала да бъде поставена допълнителна задача на вещото лице, тъй като поставената от
съда се е отнасяла само за имоти с идентификатори № 10135.5506.276.3 и №
10135.5506.276.4. Това искане било оставено без уважение, което намира за процесуално
нарушение. Счита за неправилно и служебното назначаване на СТЕ само по отношение на
част от обектите.
Намира за неправилен и извода на съда, че е налице обективна свързаност между
сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4 и изградените в имота жилищни сгради, като
последните имат всички изискуеми от закона помещения по смисъла на чл. 40 ЗУТ, поради
което сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4 не представлява самостоятелен обект на
правото на собственост, респективно същата не следва да се допуска отделно до делба като
самостоятелен обект, а като прилежаща част към самостоятелните обекти - сграда с
идентификатор № 10135.5506.276.1 и сграда с идентификатор № 10135.5506.276.2. Счита, че
неправилно сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4, е прието, че следва да бъде
придадена към сгради с идентификатор № 10135.5506.276.1 и № 10135.5506.276.2, без
конкретно да бъдат описани обслужващите помещения, без посочена площ, както и кое
помещение, към коя сграда се предава. Сочи за необходимо назначаването на исканата
допълнителна СТЕ с цел установяване конкретното предназначение и конкретните
параметри на тази сграда и изградените в нея обслужващите помещения.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части, като вместо него да бъде
постановено друго, с което до делба да бъдат допуснати всички сгради, след като се
извърши описание на същите по скица и оглед на място.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на Р. Й. ИВ., Т.
ОНН. ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ., в който се излагат доводи за основателността на аргументите,
изложени във въззивната жалба по повод на сграда с идентификатор № 10135.5506.276.3
Сочат, че както те, така и ответната страна са поискали да бъде допусната делба на тази
сграда, поради което при положение че е установено наличие на пристройка към нея, макар
същата да не е отразена в КК, то и тя следва да бъде допусната. Считат, че ако съдът намери
тази пристройка за самостоятелен обект, то е следвало да го включи в делбата. По
отношение на сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4 считат, че съдът следва да
прецени дали представлява самостоятелен обект или е склад, обслужващ сгради 1 и 2.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивниците А.Й. И., Т. ОНН.
3
ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ., редовно уведомени, се представляват от адв. Б.. В о. с. з., както и в
писмени бележки, поддържат депозираната от тях въззивна жалба и не оспорват въззивната
жалба на насрещната страна.
Въззиваемата СТ. Р. Й., редовно призована, явява се лично и се представлява от адв.
Д.И.. Поддържа депозираната въззивна жалба от страната.
Въззиваемият Б. Т. Б., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата Л. Т. Б., редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:
Производството по гр. д. № 16143/2019 г. по описа на Районен съд-Варна е
образувано по предявени искове:
- от Р. Й. ИВ., Т. ОНН. ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ., срещу СТ. Р. Й., Б. Т. Б. и Л. Т. Б., иск
по чл. 34 ЗС за делба на УПИ с идентификатор № 10135.5506.276, област Варна, община
Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид територия -Урбанизирана, НТП - средно
застрояване площ (по скица) 322 кв. м., стар номер 1573, кв. 138, по КККР, одобрена със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и
- от Р. Й. ИВ., Т. ОНН. ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ., срещу СТ. Р. Й., с правно основание чл.
69 ЗН за делба на следните обекти:
1/ сграда с идентификатор № 10135.5506.276.1, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, функционално предназначение - жилищна сграда, брой етажи 1,
със застроена площ 69 кв. м., по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК,
2/ сграда с идентификатор № 10135.5506.276.2, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, функционално предназначение - жилищна сграда - брой етажи 1,
със застроена площ 27 кв. м., по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК;
3/ сграда с идентификатор № 10135.5506.276.3, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, функционално предназначение - постройка на допълващото
застрояване, брой етажи 1, със застроена площ 34 кв. м., по КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК;
4/ сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, функционално предназначение - постройка на допълващото
застрояване, брой етажи 1, със застроена площ 24 кв. м., по КККР, одобрена със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.
при следните квоти: по отношение на поземления имот 1/12 ид. ч. за Р.И.; 1/3 ид. ч. за
Т.И.; 1/12 ид. ч. за О.И.; ¼ ид. ч. за С.Й. и ¼ ид. ч. за наследниците на Тошко Миланов - Б. Т.
Б. и Л. Т. Б.; по отношение на сградите: 1/6 ид. ч. за Р.И.; 1/6 ид. ч. за Т.И.; 1/6 ид. ч. за О.И.;
1/2 ид. ч. за С.Й..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от СТ. Р.
Й.. В същия се излагат доводи за неоснователността на иска за делба по отношение на УПИ,
4
евентуално за поделяемостта му при квоти, различни от сочените от ищците. Релевира
доводи за основателността на иска за делба на процесните сгради, по квотите, посочени в
исковата молба. Сочи, че процесните сгради са изградени от общия й наследодател с ищците
- Р. Й. И. /починал на 13.09.1997 г./. Излага доводи, че към момента на закупуване от по ½
ид. ч. от поземления имот с Й. И. и двамата са били в брак, единият с Т.И., а другата с Т.Б.
М.. Счита, че иска за делба на дворното място е неоснователен по съображения, че същото е
обща част, доколкото е принадлежност на всяка една от процесните сгради. Намира, че Р.И.
следва да получи 2/24 ид. ч; О.И. – 2/24 ид. ч.; Т.И. - 8/24 ид. ч.; Б. Т. Б.-3/24 ид. ч., Л.Б.- 3/24
ид. ч. и С.Й. - 6/24 ид. ч. от поземления имот, както и 1/6 ид. ч. - Р.И., 1/6 ид. ч. - О.И., 1/6 ид.
ч. – Т.И. и ½ ид. ч. - С.Й. от процесните сгради, в случай на допускане на делбата.
Останалите ответници не са депозирали отговор на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен
по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че Р. Й. И. е починал на 13.09.1997 г. Същият е оставил следните наследници:
син – Й. Р. И. /починал на 12.01.2006 г./ и дъщеря – СТ. Р. Й..
От представеното удостоверение за наследници от 25.09.2014 г. /л. 15 от делото на
ВРС/ се установява, че наследници на починалия Й. Р. И. са: съпругата му – Т. ОНН. ИВ.
и двамата му синове – Р. Й. ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ..
От съдържанието на решение от 27.04.2004 г., постановено по гр. д. № 429/2004 г. по
описа на Районен съд – Варна, е видно, че е прекратен по взаимно съгласие брака между Ст.
М. и Т. М., сключен на 2.09.1973 г. с акт № 1059 пред длъжностно лице по гражданско
състояние в гр. Варна /л. 48 – л. 49 от делото на ВРС/.
Установява се от представеното удостоверение за наследници от 19.05.2020 г. /л. 79 от
делото на ВРС/, че наследници на Т. Б. М. са: дъщеря му – Л. Т. Б. и Б. Т. Б..
Представен е препис на удостоверение за признато право на строеж върху държавно
дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата №
10589/25.11.1950 г. От същото е видно, че Р. Й. И. е признат за собственик на постройки и
подобрения, направени в държавно дворно място, парцел 9-589а от кв. 116, ж. к.
“Аспарухово“, гр. Варна с площ 310 кв. м., находящо се на ул. „Морава“ № 9, срещу
заплащане на сумата от 930 лева, за което е издадена квитанция № 6-22494/31.10.1960 г.
Видно от приложения позволителен билет за строеж № 43/08.05.1975 г., издаден от
Варненски градски народен съвет е обстоятелството, че на Райко И. му е разрешено да
изгради гараж на означеното място, съгласно одобрен архитектурен проект.
От приложената заповед № 2789/29.12.1999 г. на областния управител на гр. Варна, е
видно, че за купувачи на правото на собственост върху държавна земя, представляваща
дворно място, цялото с площ от 310 кв. м., парцел 6-1573, кв. 138, находящо се в гр. Варна,
ул. „Морава“ № 9, са определени - С.Р. М. и Й. Р. И..
Впоследствие, по силата на договор № 2437/13.01.2000 г., Й. Р. И. закупува от
Държавата, ½ ид. ч. от дворно място цялото с площ 310 кв. м., парцел 6 – 1573, кв. 138,
находящо се в гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, при граници: улица, парцел № 7 – 1576, 1577,
парцел № 3 – 1574, парцел 4 -1572, за сумата от 126,96 лева, изплатена изцяло по банков път.
Останалата ½ ид. ч. от горния УПИ е закупена от Ст. М., по силата на сключения договор №
2436/13.01.2000 г. между нея и Държавата, представлявана от областния управител, като
5
продажната цена от 126,96 лева е изплатена изцяло по банков път, съобразно издадена
вносна бележка от 7.01.2000 г.
Със заповед № 203 от 4.02.2000 г. на областния управител на гр. Варна /л. 124 от делото
на ВРС/, е наредено да се отпише от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна
собственост – ½ ид. ч. от парцел 6 – 1573 в кв. 138 по регулационния план на гр. Варна,
подрайон 29, ул. „Морава“ № 9, идентичен с имот в кв. 116, п. 9 – 589-а по АДС, при
граници: улица, п. 7-1576,1577, п. 3-1574, п. 4-1572, собственост по договор на С.Р. М.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа експертиза. От
заключението на вещото лице се установява, че сграда с идентификатор № 10135.5506.276.3
- към момента представлява двуетажна масивна сграда, като на първия етаж са разположени
гараж и стая (склад, работилница към гаража), а на втория етаж има изградено жилище,
състоящо се от входно антре, баня-WC, стая и балкон, до което се стига по външна метална
стълба. Построените на първия етаж гараж и стая (склад, работилница) са изградени с
позволителен билет № 43 от 1975 г. Експертът е посочи, че за надстройката над сграда № 3
не са му предоставени строителни книжа, както и че първият етаж от сграда № 3
представлява гараж и работилница(склад) към него, които могат да бъдат използвани
самостоятелно.
По повод на сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4, вещото лице след
посещение на място е установило, че към момента представлява склад, който има три
преходни помещения и два входа: единият е самостоятелен от двора, а другият е през антре
на сграда № 2. Посочил е, че същата обслужва двете жилищни сгради в имота № 1 и № 2.
От заключението на вещото лице, се установява, че от УПИ с идентификатор №
10135.5506.276 не могат да се обособят две самостоятелни УПИ, доколкото не отговорят на
изискванията за лице и площ, по смисъла на чл. 19 ЗУТ.
От изложеното от експерта в проведеното о. с. з., се установява, че сграда № 1 е
жилищна сграда, която има два самостоятелни входа откъм двора. В едната й част има
входно антре, което допълнително е изградено откъм улицата, коридор, кухненски бокс и
една стая. В другата й част описва за налични - входно антре, пак с кухненски бокс в самото
входно антре, две преходни стаи, баня и тоалетна.
Вещото лице в о. с. з. пояснява, че сграда с идентификатор № 10135.5506.276.2,
представлява жилищна сграда, с вход откъм двора, която се състои от входно антре, от което
има достъп до страда № 4 и до баня и тоалетна, които са във вътрешността след това входно
антре и две преходни стаи.
Във въззивното производство е назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза.
От даденото заключение се установява, че в УПИ са построени четири сгради, от които:
сграда № 1, с площ по КК от 69 кв. м., а след замервания на място от 79 кв. м.,
състояща се от първо жилище, състоящо се от входно антре, коридор, кухненски бокс
и стая и второ жилище, състоящо се от входно антре, кухненски бокс, две преходни
стаи и баня и тоалетна;
сграда № 2, с площ по КК от 27 кв. м., а след замервания на място от 62 кв. м., от
които 27 кв. м. на първия етаж, състоящ се от входно антре, две преходни стаи, баня-
тоалетна и изолационно антре и 35 кв. м. на таванския етаж, състоящ се от коридор и
две тавански стаи;
сграда № 3, с площ по КК от 34 кв. м., а след замервания на място от 63 кв. м., от
които 33 кв. м. на първия етаж, състоящ се от гараж, склад /работилница/ с и 30 кв. м.
на таванския етаж, състоящ се от стая с обособени входно антре и кухненски бокс,
както и баня - тоалетна;
сграда № 4, с площ по КК от 24 кв. м., състояща се от навес със самостоятелен вход от
двора, склад с вход през навеса и втори вход през изолационно антре с обособено в
него помещение за тоалетна.
6
В отговор на третия въпрос, експертът е посочил, че партерният етаж от сграда № 4 се
ползва общо от партерните етажи на сграда № 1 и № 2, както и че за общо ползване на трите
тавански стаи е баня-тоалетна /№ 23/, като коридорът /№ 26/ е за общо ползване, както за
трите тавански стаи, така и от жилището над гаража, така и от подпокривното пространство
на сграда № 1. Уточнил, че помещенията на втория етаж са с височина от 1,82 м. до 2,19 м.,
като височината на масивната конструкция на стая № 28 е от 2,08 м. до 2,29 м.
От изложеното от вещото лице в о. с. з. се установява, че достъпът до надстройката на
сграда № 3 се осъществява по метална стълба, както и че същата няма самостоятелен вход.
Експертът е пояснил, че височината на таванските помещения не отговаря на техническите
изисквания за жилищно помещение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при преценка за правилността
му следва да се съобразят посочените в жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗС за допускане до
делба на недвижими имоти, за които ищецът твърди, че са съсобствени на страните по
делото. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК в решението за допускане на
делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки сънаследник, респ. съсобственик. Разпоредбата е от
императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното установяване на
правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената общност по начин,
който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в противен случай би било
налице неоснователно разместване на блага между съсобствениците при уравнение на
техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране на съсобствеността и трансформирането
й в индивидуални собственически права на съделителите предполага безусловно установено
право на собственост върху обекта в режим на имуществена общност при определени квоти
на съсобствениците. В този смисъл въззивният съд, пред когото е пренесено производството
по допускане на съдебната делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на
императивния материален закон, който определя правата на съделителите в съсобствеността
и да допусне делбата при законните квоти независимо от оплакванията във въззивната
жалба.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса,
съделителите следва да установят наличието на съсобственост помежду си, както и
основанието, на което тя е възникнала.
Основните доводи във въззивните жалби са свързани с необходимостта от допускане
на делбата по отношение на УПИ, на сграда № 4, както и за съобразяване с надстроеното
върху процесните сгради.
По повод на иска за делба на процесните сгради, настоящият съдебен състав намира
следното:
В производството не се оспорва, а и от представените писмени документи
/удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на
собственост върху построените сгради и подобрения в местата № 10589/25.11.1950 г. и
позволителен билет за строеж в град Варна № 43/08.05.1975 г./, се установява, че в полза на
Р. Й. И. е учредено право на строеж за сгради върху държавно дворно място парцел 9-589а в
кв. 116, кв. „Аспарухово“, с площ от 310 кв. м., находящо се в град Варна, ул. „Морава“ № 9,
7
както и че процесните сгради са изградени в груб строеж до 1975 г. Ето защо, по силата на
чл. 63 ЗС, суперфициарният собственик след построяването на сградите в груб строеж е
придобил собствеността върху изграденото въз основа на надлежно учреденото му право на
строеж. В тази насока са и изявленията на страните, че процесните сгради са построени,
именно от Р. И.. Затова и следва да се приеме, че Р. И. е собственик на процесните сгради,
като придобиването на собствеността е станало при режим на съпружеска имуществена
общност, който факт също не е спорен между страните, както и обстоятелството, че
съпругата му е починала преди наследодателя Р. И..
Видно от представеното удостоверение за наследници, наследници на Р. Й. И.
/починал на 14.09.1997 г./ са синът му - Й. Р. И. и дъщеря му - СТ. Р. Й., които наследяват по
1/ 2 ид. ч., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
От удостоверението за наследници на Й. Р. И. се установява, че последният е починал
на 12.01.2006 г. като е оставил за наследници: съпругата си Т. ОНН. ИВ. и двама синове – Р.
Й. ИВ. и ОРЛ. Й. ИВ., които наследяват придобитата от наследодателя им ½ ид. ч. при
равни квоти, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, респ. тримата от по 1/6 ид. ч.
В относимата съдебна практика се приема, че когато се иска делба на недвижими
имоти, съдът извършва преценка дали те представляват самостоятелни обекти на правото на
собственост или са принадлежност към главната вещ /в този смисъл решение № 52 от
2.02.2011 г. по гр. д. № 1896/2009 г., І г.о. на ВКС, решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр. д.
№ 107/2012 на ВКС и други/.
При направата на преценка дали даден обект, съставлява жилище следва да бъдат
отчетени изискванията на чл. 40 ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обн. ДВ бр.
10/28.01.2005 г., съобразно минимално необходими помещения по брой и вид, за светлата
височина на жилищните помещения, доколкото последната е разграничителен критерий
относно делението на жилищни, обслужващи и складови помещения, тоест на
самостоятелни обекти или общи части.
Съгласно чл. 72 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, обн. ДВ бр. 10/28.01.2005
г., светлата височина на жилищните помещения следва да бъде най-малко 2.60 м., а за
изградените в подпокривното пространство най-малко 2.30 м. в 50 на сто от площта им.
Подобна уредба се е съдържала и в предходно действащото законодателство - чл. 49 и чл. 50
от Наредба № 5 от 1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство, обн.
ДВ бр. 69/02.09.1977 г., съобразно, която светлата височина на новопроектирани жилища е
най-малко 2.50 м., като жилищните помещения в подпокривното пространство трябва да
имат светла височина за 50 % от площта им най-малко от 2.30 м. /идентична с чл. 99 от
Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство,
обн. ДВ бр. 48/26.05.1995 г./.
По отношение на сгради с идентификатори № 10135.5506.276.1 и №
10135.5506.276.2, настоящият съдебен състав намира следното:
От изложеното от вещото лице се установява, че сграда № 10135.5506.276.1,
представлява еднофамилна жилищна сграда, на един етаж със застроена площ от 69 кв. м., а
тази с идентификатор 10135.5506.276.2, представлява еднофамилна жилищна сграда, на
един етаж със застроена площ от 27 кв. м. Ето защо, следва да се приеме, че и двете сгради
отговарят на изискванията на чл. 40 и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г., доколкото имат
складово помещение, съобразно съответните ид. ч. в сграда № 4, поради което представляват
самостоятелни обекти. Затова и следва да бъдат допуснати до делба между съделителите: Р.
Й. ИВ., Т. ОНН. ИВ., ОРЛ. Й. ИВ. и СТ. Р. Й., при следните квоти: 1/6 ид. ч. за Р.И., 1/6 ид.
8
ч. за Т.И., 1/6 ид. ч. за О.И., 1/2 ид. ч. за С.Й..
За пълнота на изложението следва да се посочи, че горното разрешение се явява по-
благоприятно за страните, доколкото да се възприеме, че сгради № 1 и № 2 не представляват
самостоятелни обекти, поради липсата на складови помещения, се явява неоправдано с
оглед на вида на сградите, а именно на жилищни такива.
По отношение на сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4, съдът съобрази
следното:
От заключението на вещото лице се установява, че се касае за сграда със застроена
площ 24 кв. м., която се ползва за склад, който има три преходни помещения и два входа:
единият е самостоятелен от двора, а другият е през антре на сграда № 2. Изрично от
изложеното от вещото лице по основната и по допълнителната съдебно-техническа
експертиза, както и от обясненията, дадени в о. с. з. от 29.01.2021 г. и от 18.05.2022 г., е
видно, че същата обслужва двете жилищни сгради № 1 и № 2, доколкото и в двете няма
обособени складови помещения. С оглед на функционалното предназначение на сграда № 4,
а именно на складово помещение към основните сгради № 1 и № 2, то следва да се подкрепи
гореформирания извод, в интерес на страните, а именно: че жилищните сгради
представляват самостоятелни обекти, жилища, по отношение, на които има изградено
складово помещение, находящо се извън тях. Доколкото сграда № 4 е принадлежност към
главните сгради № 1 и № 2, то следва да се приеме, че не представлява самостоятелен обект,
поради което и искът за делба по отношение на същата се явява неоснователен.
В продължение на горното, следва да се посочи също, че отхвърлянето на иска за
делба по отношение на сграда № 4 не означава, че същата не следва да бъде допусната до
делбата като обща част към сграда № 1 и сграда № 2, съобразно притежаваните от
съделителите ид. ч., които следва да бъдат взети предвид в производството по извършване
на делбата.
По повод на иска за делба на сграда с идентификатор № 10135.5506.276.3,
настоящият съдебен състав намира следното:
От съвкупността на доказателствения материал по делото се установява, че сграда с
идентификатор № 10135.5506.276.3, е със застроена площ от 34 кв. м. и представлява
двуетажна масивна сграда, като на първия етаж е разположен гараж и работилница към
него, а на втория етаж – жилище, състоящо се от стая с обособени входно антре и кухненски
тракт, както и баня и тоалетна с площ от 30 кв. м. В о. с. з. от 29.01.2021 г. експертът
изрично е уточнил, че надстроеното над сграда № 3 е масивна част, докато другите са със
смесено строителство – паянтово-масивно, като входът й е през надстроеното над сграда №
2, с площ от 35 кв. м., включващо входно антре, две стаи и баня и тоалетна.
В разглеждания случай, построеното на първия етаж, съобразно изложеното от
вещото лице, представлява самостоятелен обект на правото на собственост, но е свързано с
изграденото над него. Надстроеното над сграда № 3 не е самостоятелен обект, доколкото в
най-високата си част е 2,29 м., поради което не отговаря на изискванията за височина по
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, във всичките й действащи редакции.
На следващо място, доколкото масивната конструкция над сграда № 3 е с най-
голямата височина на надстроеното, а в останалите части вещото лице е посочило, че е
височината на помещенията е между 1,82 м. и 2,19 м, то не би могло да се възприеме, че е
изпълнено изискването на предходно действащите разпоредби на чл. 49, чл. 50 от Наредба
№ 5 от 1977 г. и чл. 99 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално
9
и селищно устройство, а именно минималната светла височина на жилищните помещения в
подпокривното пространствода бъде минимум 2,30 м. за 50 % от площта им.
В допълнение към извода, че настроеното на втория етаж няма характер на
самостоятелен обект, следва да бъде ценено и изложеното от вещото лице в о. с. з. от
18.05.2022 г., че не надстроеното не отговаря на изискванията за жилище, доколкото няма
самостоятелен вход. Съгласно законопредвидените изискания в разпоредбата на чл. 40, ал. 1
ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход. Доколкото се установи, че паянтовата
метална стълба не отговаря на изискванията за самостоятелен вход, то следва на това
допълнително основание да се приеме, че надстроеното има несамостоятелен характер.
Предвид обстоятелството, че вторият етаж е по такъв начин инкорпориран към
първия етаж, то следва да се приеме, че същият е функционално свързан, представлявайки
едно неделимо цяло. Затова и следва да се приеме, че вторият етаж е принадлежност към
сграда № 3, доколкото в тази част е намира масивната конструкция на етажа, поради което
надстроеното не следва да бъде изключвано от делбата. В тази насока е и съдебната
практика, в която се приема, че при делбата на главната вещ следва да бъде допусната ведно
с принадлежността й (надстройката като нейно подобрение) при едни и същи квоти /в този
смисъл решение № 413 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 107/2012 г., І г.о. на ВКС/.
С оглед на горното, доколкото надстроеното на втория етаж не е самостоятелен
обект, същото следва да бъде включено в делбеното производство. Ето защо, до делбата
следва да се допусне и сграда с идентификатор № 10135.5506.276.3, ведно с надстроения
втори етаж, със застроена площ от 65 кв. м., състоящ се от стая, кухненски бокс, входно
антре, баня – тоалетна, коридор, стая и стая, съобразно схема от заключението на вещото
лице на л. 58 от настоящото производство, между съделителите: Р. Й. ИВ., Т. ОНН. ИВ.,
ОРЛ. Й. ИВ. и СТ. Р. Й., при следните квоти: 1/6 ид. ч. за Р.И., 1/6 ид. ч. за Т.И., 1/6 ид. ч. за
О.И., 1/2 ид. ч. за С.Й..
По отношение на иска за делба на УПИ с идентификатор № 10135.5506.276,
настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 2/1982 г. т. 1 б. „д“ и „е“ когато
съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща
сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима,
защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на
основание чл. 38 ЗС. Само ако съсобственик на земята не притежава обект от построените в
него сгради, тази част не представлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС и тогава
делбата на терена е допустима /в този смисъл Решение № 152 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 216/2008 г., I г. о., ГК/.
Безспорно е обстоятелството, че Й. Р. И. и С.Р. М. са придобили по наследство от
баща им Р. Й. И., собствеността върху изградените от последния процесни сгради в УПИ,
съобразно издадения му позволителен билет и удостоверение за признато право на строеж
върху държавно дворно място и право на собственост върху посочените сгради.
На основание § 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. (отм.) право да изкупят идеална част
от земята имат собствениците на сградите - Й. Р. И. и С.Р. М., за които по делото има данни,
че са упражнили това право. Целта на разпоредбата на § 1 ПЗР ПМС № 235/1996 г. е да се
даде възможност носителите на ограниченото вещно право /респ. наследниците им/ да
придобият и съответните идеални части от земята като принадлежност на главната вещ,
която притежават при условията на чл. 38 ЗС. Изкупуването на земята е сложен фактически
състав, който включва административен акт, при издаването на който административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и договор и то е включително
само в патримониума на титулярите на право на строеж, респ. наследниците им.
10
В разглеждания случай е безспорно, че наследниците на Р. И. са упражнили правото
им да придобият собствеността. От съдържанието на представените в производството два
броя договори за покупко-продажба от 2000 г., единият сключен от С.Й. с държавата, а
другият от Й. И. с държавата, се установява, че срещу придобиването на собствеността,
всеки от по ½ ид. ч. от поземления имот е заплатена сумата от по 128.96 лева. Ето защо,
доколкото купувачите са били в граждански брак към момента на закупуването, единият с
Т.И., а другата с Т. М., то следва да се приеме, че е възникнала съпружеска имуществена
общност върху поземления имот. Доколкото една част от съсобствениците на УПИ – Л.Б. и
Б.Б., не притежават към настоящия момент собственост върху някоя сграда или част от нея,
то следва да се приеме, че УПИ не представлява обща част. Затова и следва да се приеме, че
не е възникнала хоризонтална етажна собственост, поради което разрешението по т. 1 б. „д“
от ППВС № 2/1982 г. не е приложимо в разглеждания случай, като УПИ следва да бъде
допуснат до делбата.
Ето защо, следва да се приеме, че Т.И. притежавана половината от ½ ид. ч. от
прекратената СИО. Останалата ¼ ид. ч. следва да бъде разпределена поравно между
наследниците на Й. И. – Т.И., на основание чл. 9, ал. 1 ЗН, О.И. и Р.И., на основание чл. 5,
ал. 1 ЗН. С оглед на горното, следва да бъдат определени дялове, както следва: Т.И. – 8/24
ид. ч., О.И. – 2/24 ид. ч. и Р.И. – 2/24 ид. ч.
Придобитата от С.Й. и Т. М. ½ ид. ч. в режим на СИО следва да бъде разпределена по
следния начин: ¼ ид. ч. /или 6/24 ид. ч/. за С.Й. и по 1/8 ид. ч. /или 3/24 ид. ч./ за Б.Б. и Л.Б..
Този извод следва от обстоятелството, че гражданският брак между С.Й. и Т. М. е прекратен
през 2004 г., поради което и бившата съпруга не наследява съпруга си. Затова и делът на Т.
М. /починал на 28.09.2014 г./ следва да бъде разпределен поравно между неговите
низходящи, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
В заключение, искът се явява основателен по отношение на поземления имот, както и
по отношение на сгради № 1, № 2 и № 3, ведно с надстроеното, респ. неоснователен по
отношение на сграда № 4, доколкото последната следва да бъде съотнесена като обща част
към сграда № 1 и сграда № 2, между горепосочените квоти и лица.
Поради частично несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта за отхвърляне
на иска за делба на поземления имот, респ. потвърдено в останалите части за отхвърляне на
иска за делба за сграда № 4, както и за допускането до делба на сграда № 1, сграда № 2,
както и сграда № 3, ведно с надстроеното, между по-горе описаните лица и квоти.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260651/25.02.2021 г., постановено по гр. д. № 16143/2019 г. по
описа на Районен съд-Варна, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Р. Й. ИВ.,
ЕГН: **********, Т. ОНН. ИВ., ЕГН: ********** и ОРЛ. Й. ИВ., ЕГН: ********** срещу
СТ. Р. Й., ЕГН: **********, Б. Т. Б., ЕГН: ********** и Л. Т. Б., ЕГН: ********** иск с
правно основание чл. 34 ЗС за делба на урегулиран поземлен имот с идентификатор №
10135.5506.276, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид
територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв.
м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на основание чл. 34 ЗС, на
11
недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с идентификатор №
10135.5506.276, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид
територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв.
м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК между съделителите: Р. Й. ИВ., ЕГН: **********,
Т. ОНН. ИВ., ЕГН: ********** и ОРЛ. Й. ИВ., ЕГН: ********** срещу СТ. Р. Й., ЕГН:
**********, Б. Т. Б., ЕГН: ********** и Л. Т. Б., ЕГН: **********, при следните квоти:
- 2/24 ид. ч. за Р. Й. ИВ., ЕГН: **********;
- 8/24 ид. ч. за Т. ОНН. ИВ., ЕГН: **********;
- 2/24 ид. ч. за ОРЛ. Й. ИВ., ЕГН: **********;
- 6/24 ид. ч. за СТ. Р. Й., ЕГН: **********;
- 3/24 ид. ч. за Б. Т. Б., ЕГН: **********;
- 3/24 ид. ч. за Л. Т. Б., ЕГН: **********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260651/25.02.2021 г., постановено по гр. д. №
16143/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, в ЧАСТТТА с която е отхвърлен предявеният
от Р. Й. ИВ., ЕГН: **********, Т. ОНН. ИВ., ЕГН: ********** и ОРЛ. Й. ИВ., ЕГН:
********** срещу СТ. Р. Й., иск с правно основание чл. 69 ЗС за делба на сграда с
идентификатор № 10135.5506.276.4, област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ №
9, представляваща склад, брой етажи 1, застроена площ 24 кв. м., по Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в
урегулиран поземлен имот с идентификатор 10135.5506.276, находящ се в област Варна,
община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид територия -Урбанизирана, НТП Средно
застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв. м., стар номер 1573, квартал 138, със
Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК и придаването й като идеални части към сгради с идентификатор №
10135.5506.276.1 и № 10135.5506.276.2, както и в ЧАСТИТЕ, с които са допуснати до
делба:
- сграда с идентификатор № 10135.5506.276.1, област Варна, община Варна, гр.
Варна, п. к. 9000, ул. „Морава” № 9, представляваща жилищна сграда -еднофамилна, брой
етажи 1, застроена площ 69 кв. м., по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008
г. на изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с
идентификатор 10135.5506.276, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, ул.
„Морава“ № 9, вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.),
площ (по скица) 322 кв. м., стар номер 1573, квартал 138, със Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18- 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите
идеални части от сграда с идентификатор № 10135.5506.276.4, област Варна, община
Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, брой етажи 1, със застроена площ 24 кв. м.,
представляваща склад;
- сграда с идентификатор № 10135.5506.276.2, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, представляваща жилищна сградаеднофамилна, брой етажи 1,
застроена площ 27 кв. м. по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор
№ 10135.5506.276, находящ се област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. “Морава“ № 9,
вид територия -Урбанизирана, НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322
кв. м., стар номер 1573, квартал 138, по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-
73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащите идеални
части от сграда с идентификатор №10135.5506.276.4, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, брой етажи 1, със застроена площ 24 кв. м., представляваща склад;
- сграда с идентификатор № 10135.5506.276.3, област Варна, община Варна, гр.
Варна, ул. „Морава“ № 9, представляваща гараж и работилница към него, брой етажи 1,
застроена площ 34 кв. м., по Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 73/23.06.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, ведно с надстроения втори етаж със застроена площ от
12
65 кв. м., състоящ се от стая, кухненски бокс, входно антре, баня – тоалетна, коридор и две
стаи, построена в урегулиран поземлен имот с идентификатор 10135.5506.276, находящ се в
област Варна, община Варна, гр. Варна, ул. „Морава“ № 9, вид територия -Урбанизирана,
НТП Средно застрояване (от 10 до 15 м.), площ (по скица) 322 кв. м., стар номер 1573,
квартал 138, по Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, между съделителите: Р. Й. ИВ., ЕГН: **********, Т. ОНН. ИВ., ЕГН:
**********, ОРЛ. Й. ИВ., ЕГН: ********** и СТ. Р. Й., ЕГН: **********, при следните
квоти:
-1/6 ид. ч. за Р. Й. ИВ., ЕГН: **********;
- 1/6 ид. ч. за Т. ОНН. ИВ., ЕГН: **********;
-1/6 ид. ч. за ОРЛ. Й. ИВ., ЕГН: **********;
-1/2 ид. ч. за СТ. Р. Й., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13