О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
17. 10. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І граждански състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1997 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от «КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК № *********, гр. София, представлявано от управителя Р.В.,
чрез пълномощника, адв. Н. Ш., САК, срещу
П.Г.В.,***, за дължими суми по договор за кредит.
Иска се: да бъде осъдена ответната
страна да заплати на ищеца сумата от 1220,80 лв., от които:
1.
Сумата от 500,00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №
**********, сключен между нея и 4ФИНАНС ЕООД на 23.07.2015 год.,
2.
Сумата от 16,84 лв. – договорна лихва за периода 23.07.2015 – 22.08.2015
год.,
3.
Сумата от 78,16 лв. – такса – експресно разглеждане,
4.
Сумата от 625,80 лв. – наказателна лихва за периода 23.08.2015 – 31.01.2018
год.,
5.
Законната лихва върху главницата от подазането на исковата молба в съда /23.08.2018
год./ до окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с него защита;
Процесуална легитимация на страните – искът е предявен от и срещу надлежна страна, пред
местно и функционално компетентният съд.
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018 год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД и
ищеца,
2.
Извлечение от
Приложение № 1
3.
Потвърждение за
прехвърляне на вземания,
4.
Договор за кредит № **********/23.07.2015 год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД
и ответника,
5.
Общи условия на
договора за кредит,
6.
Пълномощно – Приложение № 4 към договора за цесия,
7.
Съобщение за
цесия;
8.
Известие за
доставяне;
9.
Извлечения от
електронния търговски регистър за ищеца.
Доказателствени искания, направени от ищеца: няма
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил.
Доказателствени искания от ответната страна:
няма
Писмени доказателства, представени с
отговора на ответника: няма.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание
чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК № *********, гр. София, представлявано
от управителя Р.В., чрез пълномощника, адв. Н. Ш., САК, срещу П.Г.В.,***, за дължими суми по договор за кредит.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018 год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД и
ищеца,
2.
Извлечение от
Приложение № 1
3.
Потвърждение за
прехвърляне на вземания,
4.
Договор за кредит № **********/23.07.2015 год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД
и ответника,
5.
Общи условия на
договора за кредит,
6.
Пълномощно – Приложение № 4 към договора за цесия,
7.
Съобщение за
цесия;
8.
Известие за
доставяне;
9.
Извлечения от
електронния търговски регистър за ищеца.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 04.12.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА си по делото:
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД,
вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД. Аксесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между
ответника и третото лице 4ФИНАНС ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка ВИВУС е бил сключен Договор за кредит № **********/23.07.2015 год. по реда на
чл. 6 ЗПФУР – след заявка на интернет-страницата на заемодателя.
В случая, кредитополучателят се е възползвал и от
предоставената възможност «експресно разглеждане на заявката» /т.е. – отговор
до 20 минути от изпращането й/, за коета са начиследи допълнителни такси.
По силата на сключения договор, ответника е получил
кредит в размер на 500 лв., които е следвало да върне в рамките на 30 дни – с
падежна дата 22.08.2015 год., ведно с договорените лихви и начислените такси.
Сумата по кредите е отпусната по банковата сметка на
ответника в Юробанк България АД.
Задължението е падежирао, но длъжникът не го е погасил в
уговорения срок, поради което са начислени наказателни лихви. Междувременно, заемодателят
е изпратил три броя напомнителни писма на посочения в договора адрес, без да
последва плащане.
С Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018 год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД и
ищеца, последният като цесионер придобил
вземанията срещу ответника, за което последният е бил уведомен.
Ищецът направил опит за извънсъдебно уреждане на спора,
но без резултат.
За това сезира съда със следното искане:
да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 1220,80 лв., от
които:
1.
Сумата от 500,00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит №
**********, сключен между нея и 4ФИНАНС ЕООД на 23.07.2015 год.,
2.
Сумата от 16,84 лв. – договорна лихва за периода 23.07.2015 – 22.08.2015
год.,
3.
Сумата от 78,16 лв. – такса – експресно разглеждане,
4.
Сумата от 625,80 лв. – наказателна лихва за периода 23.08.2015 – 31.01.2018
год.,
5.
Законната лихва върху главницата от подазането на исковата молба в съда
/23.08.2018 год./ до окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът
приема, че между страните няма спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно
доказване следва да установи основанието, размера и изискуемостта на
претенцията си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т.1, предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на
страните за сведение и изпълнение.
Р. СЪДИЯ: