№ 110
гр. Айтос, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100785 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Ю.А.Ю. с ЕГН ********** от с. Л.,
общ. Р., обл. Б., чрез адв. Т.Д. от АК-Б., със съдебен адрес гр. Б., ***, против С.О.Х. с ЕГН
********** от с. Л., общ. Р., обл. Б., с която се предявява иск с правно основание чл.439
ГПК, за установяване на недължимост на следните суми: 7 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди и 1 600 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 23.10.2012 г. до окончателното плащане, за които е издаден
изпълнителен лист, станал повод за образуване на изпълнително дело № 474/ 2021 г. по
описа на ДСИ при РС-Айтос, поради погасяване на вземането по давност.
Поддържа се, че въз основа на решение № 140 от 28.10.2015 г. по гр.д. № 260/2015 г.
на РС-Айтос, влязло в сила на 27.11.2015 г., в полза на ответника С.О.Х. с ЕГН **********
да присъдени следните суми: 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 600 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.10.2012 г. до
окончателното плащане. Издаден е изпълнителен лист и на 16.08.2021 г. е образувано
изпълнително дело 474/2021 г. на ДСИ при РС-Айтос. От възникване на задължението -
27.11.2015 г., вкл. от издаване на изпълнителния лист, са минали повече от 5 години, поради
което ищцовата страна твърди, че вземането е погасено по давност, поради което за нея е
налице от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.
В законоустановения едномесечен срок до 06.12.2021 г. вкл. не е постъпил отговор на
исковата молба от ответната страна. В съдебно заседание ответната страна е представлява от
процесуален представител.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
1
намира за установено следното:
Видно от данните по делото, с решение № 140 от 28.10.2015 г. по гр.д. № 260/2015
г. на РС-Айтос по повод предявения иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД на С.О.Х.
против Ю.А.Ю. последният е бил осъден да плати 7 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, 1 500 лева обезщетение за имуществени вреди, както и законната лихва, считано от
23.10.2012 г. до окончателното плащане. Това решение е влязло в сила на 27.11.2015 г. и по
молба на С.О.Х. на 12.02.2016 г. е издаден изпълнителен лист за сумите по решението.
За принудителното събиране на посочените вземания на 07.03.2016 г. е образувано
изп. д. № 23/2016 г. на ДСИ при РС-Айтос. В молбата, въз основа на която е образувано
изпълнителното производство, взискателят е поискал единствено изпращане на ПДИ и
проучване на имущественото състояние на длъжника.
Изпратена е ПДИ и са извършени множество справки за имущественото състояние
на длъжника, но не са предприети конкретни действия по принудително изпълнение.
На 20.03.2018 г. е постъпила нова молба от взискателя, с която е поискано да се
извърши ново проучване на имущественото състояние на длъжника, за да може да се насочи
изпълнението към имуществото му, трудовото му възнаграждение или сумите в
притежаваните от него банкови сметки.
Имущественото състояние на длъжника е проучено, но не са предприети конкретни
принудителни действия.
На 24.06.2020 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради това, че длъжникът не
е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години
изпълнителното производство по изп.д. № 23/2016 г. на ДСИ при РС-Айтос е прекратено с
постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 24.06.2020 г.
Въз основа на молба от С.О.Х. на 16.08.2021 г. е образувано изп.д. № 474/2021 г. на
ДСИ при РС-Айтос. С разпореждане от 28.09.2021 г. на ДСИ при РС-Айтос е наложен запор
върху МПС на длъжника, съответно на 23.11.2021 г. е насрочен опис и оценка на МПС за
06.01.2022 г.
Ищецът Ю. отрича дължимостта на посочените в изпълнителния лист парични
вземания, като се позовава на погасителна давност, изтекла от датата на изискумост на
главницата до подаване на исковата молба по настоящото дело.
Ответникът Х. оспорва иска с твърдение, че за паричните вземания по
изпълнителния лист не е изтекла погасителна давност, тъй като е било образувано и друго
изпълнително дело, по което е налице предприемане на действия за изпълнение.
Предявеният иск е с правно основание по чл.439 от ГПК. Според задължителните
указания на ВКС по правилното прилагане на закона – т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК, погасителна давност започва да тече от датата, на която взискателят
е поискал или съдебният изпълнител служебно е предприел извършване на последното
валидно изпълнително действие. С постановеното по чл.290 от ГПК решение № 37 от 24
февруари 2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, 4 г.о. , допълнително е разяснено, че
давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. В това решение е посочено също откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е
прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановеният отговор е,
че перемпцията е без правно значение за давността, като новата давност започва да тече от
2
последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника, т.е. самата перемпция не е влияе върху давността и от настъпване
на перемпцията не започва да тече нова давност по отношение на вземанията.
В разглеждания казус сумите са били предмет на исков процес, поради което за тях е
постановено съдебно решение, формиращо сила на пресъдено нещо. По отношение
спорните вземания следователно приложение намира чл.117, ал.2 от ЗЗД – нова 5-годишна
давност, която е започнала да тече от влизане в сила на съдебното решение на 27.11.2015 г.
и съответно ако не е била прекъсната чрез горепосочените в ТР начини е изтекла на
27.11.2020 г. Не се установи през периода на висящност на първото изпълнително дело да са
предприети изпълнителни действия през такива периоди от време, които изключват
изтичане на погасителната давност за паричните притезания на взискателя. От
представените доказателства не може да се установи извършването на такива действия -
поискани от кредитора или служебно предприети от съдебния изпълнител. Делото не
съдържа доказателства през посочения период да са предприети изпълнителни действия в
рамките на определен изпълнителен способ, които са годни да прекъснат давността – чл.
116, б. „в“, ЗЗД - абз. втори от мотивите по т. 10 от TP № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК. Образуването на изп. д. № 23/2016 г. на ДСИ при РС-Айтос не е прекъснало
давността, тъй като по него е връчена ПДИ до длъжника и са поискани, съответно събрани
справки във връзка с проучване на имущественото му състояние, които изпълнителни
действия не са годни да прекъснат давността, съгласно цитираното ТР на ВКС. Молбата на
взискателя от 20.03.2018 г. също не прекъсва давността, тъй като по искане на взискателя,
на съдебния изпълнител е възложено да определи изпълнителните способи, след проучване
на имущественото състояние на длъжника, което не е довело до реализиране на конкретни
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, които са годни да
прекъснат давността – чл. 116, б. „в“, ЗЗД. От представените по делото доказателства е
видно, че валидни принудителни действия – запор на МПС, са предприети едва през м.
септември 2021 г. по новото изпълнително дело, образувано на 16.08.2021 г., към който
момент вземанията вече са били погасени по давност. Други изпълнителни действия, които
са годни да прекъснат давността, съгласно цитираното ТР на ВКС, не са извършени, а
самото образуване на изпълнително производство по изп.д. № 23/2016 г. не е прекъснало
давността, тъй като по него е връчена ПДИ до длъжника и единствено са поискани и
събрани справки за проучване на имущественото му състояние, които изпълнителни
действия не са годни да прекъснат давността, съгласно цитираното ТР на ВКС. Както се
посочи перемпцията по това дело също не е от правно значение за давността. Ето защо
давността следва да се счита за изтекла към датата на образуване на новото изп. дело №
474/2021 г. и съответно предявената от длъжника искова претенция следва да се уважи като
основателна и доказана.
Основателността на иска налага уважаване искането за присъждане на направените
деловодни разноски за адв. възнаграждение в размер на 1 000 лева - чл. 78, ал. 1, ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.Ю. с ЕГН ********** от с. Л., общ. Р.,
обл. Б., не дължи на С.О.Х. с ЕГН ********** от с. Л., общ. Р., обл. Б., поради погасяването
им по давност сумите от 7 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, 1 500 лева
обезщетение за имуществени вреди, както и законната лихва, считано от 23.10.2012 г. до
окончателното плащане, за които въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. №
3
260/2015 г. на РС-Айтос е образувано изп.д. № 474/2021 г. на ДСИ при РС-Айтос.
ОСЪЖДА С.О.Х. с ЕГН ********** от с. Л., общ. Р., обл. Б. да заплати на Ю.А.Ю. с
ЕГН ********** от с. Л., общ. Р., обл. Б., съдебно деловодни разноски за адв.
възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4