№ 6966
гр. София, 18.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110137738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част II ГПК – Общ исков процес (същото не подлежи на
разглеждане по реда на гл. XXV ГПК, с оглед иска по чл. 224 КТ и разпоредбата на чл. 310,
ал. 2 и 3 ГПК).
Образувано е по искова молба на ИВ. П. Ж. срещу У.Н.С.С
При извършена служебна проверка редовността на исковата молба съдът констатира, че
същата е редовна.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание.
С оглед поисканото от ответника привличане на трето лице-помага, следва да се предостави
възможност на ищцата да изрази становище по искането. На основание чл. 256, ал. 2 ГПК,
следва да се предостави възможност на ищцата и да заяви дали поддържа депозираните
молби по чл. 255 ГПК.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. ИЗГОТВЯ доклад по делото, както следва:
1. Ищцата твърди, че е била страна по трудово правоотношение с ответника, по силата
на което заемала длъжността „доцент“, катедра „Финансов контрол“, факултет
„Финансово-счетоводен“. Заявява, че на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 от ЗВО трудовото
правоотношение било прекратено със заповед № ЧР-2576/25.11.2020г. на Ректора
поради констатации за осъществено плагиатство, обективирани в Доклад с вх. № 18-
391 от 10.09.2020г. на Комисията по академична етика (КАЕ) при МОН. Оспорва
уволнението за незаконосъобразно, а уволнителната заповед за немотивирана, като
1
изтъква наличието на противоречие по отношение на уволнителното основание (чл.
58, ал. 1, т. 4 ЗВО и чл. 328, ал. 1 КТ). Отрича да е доказано осъществяването на
плагиатство по установения в закона ред. Изтъква, че при определянето на арбитри
Комисията по академична етика е допуснала нарушение на чл. 30, ал. 8, т. 1 ЗРАСРБ,
тъй като арбитрите не били компетентни да преценят осъществяването на плагиатство.
Счита, че било допуснато нарушение и на чл. 30, ал. 8, т. 3 и т. 4 ЗРАСРБ, тъй като
арбитрите били в конфликт на интереси с лицето, подало сигнала (доц. Динев), самата
ищца и Калин Костов (съветник на зам.-министър Петър Николов). Подчертава, че
заповедта по чл. 30 и чл. 30а ЗРАСРБ била издадена от зам.-министър, а не от
министъра на образованието, без да е налице делегиране на правомощия от министъра
на образованието. Счита извода на КАЕ за плагиатство за неправилен, тъй като са
изследвали електронен вариант на монографията „Противодействие на корупцията в
здравеопазването“ и „Основи на антикорупционната политика и контрол“, който се
различавал от оригиналния хартиен вариант. Намира, че не било спазено и
изискването по чл. 30, ал. 4, т. 1 вр. ал. 5 ЗРАСРБ за произнасяне на комисията по
допустимост на сигналите. Моли уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „доцент“, както и ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 16518 лв., представляваща обезщетение за
оставането й без работа за периода от 26.06.2021г. до 26.12.2021г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и сумата от 3043
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. и 2021г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и сумата.
2. Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, по което ищцата заемала длъжността „доцент“. Заявява, че
при издаването на оспорваната заповед, Ректорът на УНСС е действал при условията
на обвързана компетентност (чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО). Поддържа, че осъществяването на
плагиатство от ищцата било доказано по установения от закона ред с акт на
компетентната в тези случаи КАЕ при МОН. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
3. Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на
ищцата на заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ вр. чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
Осъдителният иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2020г. и 2021г. е с правно основание чл. 224 КТ.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения,
на които основава своите искания или възражения.
2
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е в тежест на ищцата да докаже наличието на
трудово правоотношение с ответника, както и че трудовото й правоотношение с ответника е
прекратено, а по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ и че е останала без работа през
посочения от нея период, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение,
определено на база пълен отработен месец.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил законовите изисквания за мотивиране
на оспорваната заповед, както и че трудовото правоотношение е прекратено при наличието
на твърдяното от работодателя основание - доказано по установения ред плагиатство.
По иска по чл. 224, ал. 1 КТ е в тежест на ищцата да докаже прекратяване на трудовото
правоотношение, по което в нейна полза е възникнало правото на платен годишен отпуск за
2020г. и 2021г. с посочената от нея продължителност, а в тежест на ответника е да докаже
ползване от страна на ищцата на платения годишен отпуск за 2020г. и 2021г., евентуално
заплащане на претендираното обезщетение.
5. Указва на ищцата, че не сочи доказателства, че е останала без работа за периода от
26.06.2021г. до 26.12.2021г.
6. Предоставя възможност на страните, в първото съдебно заседание да изразят
становище относно размера на последното брутното трудово възнаграждение,
получено от ищцата на база пълен отработен месец, както и размера на обезщетението
по чл. 224 КТ (изчислено съгласно чл. 177 КТ).
II. ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцата, в 1-седмичен срок от съобщението да
изрази становище по искането на ответника за конституиране на трето лице-помагач.
УКАЗВА на ищцата, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да заяви
становище по чл. 256, ал. 2 ГПК дали поддържа депозираните пред СРС и СГС молби за
бавност.
III. 1. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора към нея писмени доказателства.
2. ЗАДЪЛЖАВА ответника, на основание чл. 190 ГПК, в 1-седмичен срок от
съобщението да представи по делото (с препис за другата страна) заверен препис от
документите, посочени в т. 1 и т. 2 от доказателствените искания към исковата молба.
3. ДА СЕ ИЗИСКА от Министерство на образованието, в 1-седмичен срок от съобщението,
да представи препис от документите, посочени в т. 3 от доказателствените искания към
исковата молба.
4. ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза (с оглед указанията по т. I.6. по-горе).
3
IV. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
4
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
V. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.05.2022г. от 11:30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата и от писмения
отговор на ответника.
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5