Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр.Пловдив, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав, в открито заседание
на 30.01.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар:Антоанета Калайджиева
след като разгледа докладваното от съдия
Арнаучкова възз.гр.д. № 621/2018г. по описа на АС - Пловдив, намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258-273 ГПК.
С Решение № 168/16.05.2018г., постановено по гр.д.№ 73/2017г. по описа на ОС - С.З., по предявени искове от С.П. Г, ЕГН **********,***, Д.Н.К., ЕГН **********,*** и Г.П.К., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Р.Н.Т., ЕГН **********,***, тримата чрез адв. Н.М., против Д.К.Г., ЕГН **********,*** се разваля сключеният на **********г. между П К П, ЕГН **********, бивш жител ***, починал на **********г., и Д.К.Г., ЕГН **********, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт, ***, т. *, рег. № ****, дело № ****. на Нотариус рег. № *** на Нотариалната Камара, П П, поради неизпълнение от страна на Д.К.Г., ЕГН **********, с предмет 4/6 ид. части от следните недвижими имоти:
1. Двуетажна масивна жилищна сграда, построена на
основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, с площ от
1.029-(хиляда двадесет и девет) кв. м., по нотариален акт, а по скица с площ от
993-(деветстотин деветдесет и три) кв.м., разположена свободно в северната част
на УПИ *******(***), в кв.** (***), по плана на с.Г Д, Община К, при съседи: от
север -улица, от запад - У ПИ ******, от юг У ПИ ******, от изток УПИ№№ *******и
********.
2. ¼ и.ч.(една четвърт идеални части) от дворно
място, цялото с площ от 266 (двеста шестдесет и шест)кв.м., в кв.*** (***) по
плана на гр. К, бул. „******“ № * (***) и реално * (****) жилищен етаж с площ
от 110,00 (сто и десет) кв.м., от построената в него четири етажна жилищна
сграда, заедно със северозападното избено помещение от 19,00
(деветнадесет)кв.м. две малки тавански помещения (южно и източно) от 15,00
петнадесет кв.м. и ¼ (една четвърт) ид.ч. от общите части на сградата,
придобит чрез групов строеж: и построен върху собствена земя, а по кадастрална
карта: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*******(**************), с площ на
обекта: 277 кв.м., находящ се в гр. К, общ. К, „*******“ № * (****), трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (10м), номер по предходен план: ***, квартал: ***, съседи: *************,
*************, *************, *************, *************, описан в скица на
поземлен имот № ********. по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед №
****************г. на Изп. Директор на А***, заедно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор № ********(**************), попадащ в сграда № * (****),
разположена поземлен имот с
идентификатор № ********/********* /, площ за обекта: няма данни, находящ се в
гр. К, общ. К, „*******“ № * (****), ет. * (****), предназначение: Жилище, апартамент,
брой нива на обекта: * (****), с прилежащи части: северозападно избено
помещение, две малки южно и източно тавански помещения, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: ********, над обекта:
няма, описан в кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед № ****************г.
на Изп. Директор на А***, и се осъжда Д.К.Г., ЕГН **********, да заплати на С.П.
Г, ЕГН **********, Д.Н.К., ЕГН **********, и Г.П.К., ЕГН **********, действащ
чрез неговата майка и законен представител Р.Н.Т., ЕГН **********, тримата чрез
адв. Н.М. сумата 2 016,75лв., (две хиляди и шестнадесет лева и 75 ст.),
представляваща разноски по делото.
Против Решение № 168/16.05.2018г., постановено по гр.д.№
73/2017г. по описа на ОС - С.З., в частта, с която се разваля договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за издръжка и гледане, е подадена
е въззивна жалба, вх.№ 7 141/04.06.2018г., от Д.К.Г., ЕГН **********,***,
ответник в производството пред първоинстанционния съд, чрез адв.А.Б..Оплакванията
във въззивната жалба са за неправилност на решението в обжалваната част, като
постановено в нарушение на закона и необосновано, а искането е за неговата отмяна
и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът за разваляне на
договора, както и за присъждане на разноски.
Подаден е в срок писмен отговор, вх.№ 9747/01.08.2018г.,
от насрещната въззиваема страна, ищците С.П. Г, ЕГН **********,***, Д.Н.К., ЕГН
**********,*** и Г.П.К., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез майка си Р.Н.Т.,
ЕГН **********,***, тримата чрез адв. Н.М., с който въззивната жалба се
оспорва, моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част, претендира
се присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от активно
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, в законния
срок, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на преписи за отговор до насрещната въззиваема страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и
оспорванията в подадения писмен отговор, след като извърши дължимата служебна
проверка, на осн. чл.269 ГПК, намира следното:
Производството, в което е постановено решението в
обжалваната част, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 6538/31.05.2017г.,
подадена от С.П. Г, ЕГН **********, Д.Н.К., ЕГН **********, и Г.П.К.,
ЕГН **********, малолетен, действащ чрез майка си Р.Н.Т., ЕГН **********, срещу
Д.К.Г., ЕГН **********.
Предмет на делото, изведен от въведеното основание и
заявения петитум, е субективното материално право на ищците за разваляне на
сключения на **********г.между техния наследодател П.П., като прехвърлител, и
ответника Д.Г., като приобретател, договор за прехвърляне на 4/6 идеални
части/ИЧ от два недвижими имота срещу задължения за издръжка двустранния,
поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника Д.Г..
При изпълнение на служебните контролни правомощия за
осигуряване правилно приложение на императивния материален закон се констатира,
че е правилна дадената материално-правна квалификация на спорното потестативно
право на ищците, предмет на делото, чл.87, ал.3 ЗЗД, поради което не се налага
даване на указания на страните за правно-релевантните факти.
При дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност на решението.
При служебната проверка за допустимост на решението в
обжалваната част, на осн. чл.269 ГПК, се констатира, че са налице всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на
производството в тази част, разгледани са предявените искове, не е допуснато
нарушение на диспозитивното начало, респективно не се налага обезсилване на
решението и връщането му за ново разглеждане (чл.270, ал.3 изр.3 ГПК).
Въззивната проверка за правилността на решението, на осн.
чл.269 ГПК, е ограничена, като същата се извършва на решението само в
обжалваната част и само въз основа на поддържаните в жалбата оплаквания за
неправилност.
Във въззивната жалба се поддържа следното: Оспорени са изводите, че ответникът не е изпълнявал поетите с договора
задължения, като в тази връзка е поддържано, че първоинстанционният съд не бил дал
отговор кои са тези договорни задължения на ответника. Решението било необосновано, а изводите в него били неправилни, като
некореспондиращи на събраните доказателства, извършени въз основа на
изключително тенденциозен и необективен анализ на събраните данни по делото.При
постановяване на решението в обжалваната част били допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на всички поискани от
ответника свидетели, което затруднило защитата му и се отразило на
обосноваността на решението; несъбиране служебно на данни за коментираното в
заключението на СМЕ досъдебно производство, за неговия предмет и
доказателственото, евентуално преюдициално му значение за спора; неправилно и
безкритично възприемане на заключението на СМЕ, в което вещите лица използвали
неприети по делото материали и доказателства; напълно игнориране и
некоментиране на представените писмени доказателства, като съдебни протоколи и
решения, с които, по искове на починалия прехвърлител, били развалени други алеаторни
договори за процесните имоти; изключително тенденциозно анализиране на
свидетелските показания: изолирано изнасяне на част от показанията на
свидетелите на ищците, неанализиране на показанията на всички свидетели, дискредитиране
на св.Л.И., вместо показанията й да бъдат обсъдени заедно с писмените
доказателства, позоваване на изолирани данни от показанията на двама от
свидетелите, които били без преки и непосредствени впечатления от живота на
прехвърлителя, неправилно възприемане на показанията на св.Р., които съдържали
очевидни противоречия.Оспорени са изводите, че сметките за
ток и вода са били заплащани от ищците и от други лица, като не било обсъдено,
че в платежните документи не бил посочен платецът на тези разходи.Решението
било незаконосъобразно, тъй като, при липса на предпоставките на чл. 87 ЗЗД,
договорът бил развален, въпреки, че ответникът изпълнявал стриктно и адекватно
поетите с договора задължения.Решението било постановено при непълнота на доказателствата
по вина на съда, поради което са заявени нови доказателствени искания в
хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
За да уважи исковете с решението в обжалваната част,
първоинстанционният съд е приел, че, при доказателствена тежест за ответника,
не е доказано пълно и точно изпълнение на договорните му задължения, ежедневно
и в пълния им обем, по начин да осигури на прехвърлителя да живее спокойно,
несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, като съобрази и промяната
в състоянието на прехвърлителя.За да бъде изправна стана по договора,
ответникът-приобретател е следвало да полага значителни по обем и вид грижи,
предвид установеното от заключението на СМЕ влошеното здравословното състояние
на прехвърлителя, който се е придвижвал трудно, поради оток и застой в долните
крайници по причина хронично сърдечно заболяване, и в това състояние не е могъл
да се обслужва сам Прехвърлителят е живеел сам в къщата си в с.Г Д, а ответникът
е живеел в гр.К, ходел през деня на работа и е идвал в дома на прехвърлителя в
единия от почивните дни, поради което не е могъл ежедневно да обслужва
ежедневните нужди на прехвърлителя, като е разчитал на съдействието на
свидетелката М.К., която в продължение на около година и половина идвала да помага
на прехвърлителя през седмицата и почивните дни. От показанията на св. В. Р. е
прието, че прехвърлителят живеел в мизерни условия и липса на всякаква хигиена,
целият бил в изпражнения, бил изоставен, печката му пушела от време на време,
напоследък не можел сам да си запали печката, единият му крак бил в много лошо
състояние, с гангрена. От представените писмени доказателства от ищците е
прието, че сметките за ток и вода са заплащани от ищците и от други лица, но не
по поръчка на ответника. Не са кредитирани показанията на свидетелката Л.И.,
като живееща на семейни начала с ответника, а показанията на свидетеля Й.Й., че
„дядо П. щял да развали договора веднага, ако не бил доволен“, е прието да са
субективна преценка на този свидетел, както и да противоречат на останалите
писмени доказателства и по - специално съдебно медицинската експертиза.
Приема се, че не са допуснати поддържаните във въззивната
жалба процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на всички поискани от
ответника петима свидетели в подадения писмен отговор на ИМ, както
и в несъбиране
служебно на данни за коментираното в заключението на СМЕ досъдебно производство, поради следните съображения:
Действително, вярно е, че само частично е уважено първоначално
заявеното от ответника доказателствено искане в подадения в срок писмен отговор
на ИМ за допускане на петима свидетели за полаганите грижи по договора, но
следва да се вземе предвид следното:Първоначално, по делото са допуснати и
разпитани по двама свидетели на всяка от страните, но след това, по заявените нови доказателствени искания, на всяка от
страните допълнително е допуснат по още един свидетел.Така, при равенство в
процеса, на всяка от страните са допуснати и разпитани по трима свидетели в две
последователни съдебни заседания за договорното изпълнение.След разпита на
свидетелите е било заявено ново доказателствено искане от
ответника за допускане на още един/четвърти/ свидетел, а именно нотариуса,
изповядал сделката, но същото не е било за установяване на изпълнението по
договора, поради което е неотносимо към правилността на решението в обжалваната
част оставянето на това искане на ответника без уважение. След това до
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд ответникът не е заявил
ново доказателствено искане за допускане на свидетели за установяване на
договорното си изпълнение.Ето защо, липсват основания да се приеме, че е
допуснато твърдяното процесуално нарушение, което да е затруднило
защитата на ответника.
Приема се, че не е следвало да се събират от съда служебно
данни за водено досъдебно производство, поради което не е допуснато и другото
твърдяно в жалбата процесуално нарушение.Действително, в приетото по делото от
първоинстанционния съд заключение на СМЕ се споменава за водено досъдебно
производство във връзка със смъртта на прехвърлителя, но ответникът не е заявил
пред първоинстанционния съд доказателствено искане за изискване на информация,
крайния акт или самата преписка, а първоинстанционният съд е нямал правомощия служебно
да изисква информация и документи в тази връзка, напр.дали е водено досъдебно
производство, да изисква акта за приключването му или цялата преписка, тъй като
съдът не събира служебно други доказателства, освен експертиза, оглед и
освидетелстване( т.3 ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Останалите поддържани във въззивната жалба оплаквания за
допуснати процесуални нарушения са основателни, които най-общо се свеждат до
това, че не са обсъдени, поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по
делото доказателства, респективно неправилно са обсъдени, възприети или не са
възприети някои от доказателствата, в резултат на което решението е необосновано.
Тези допуснати процесуални нарушения, както и
необосноваността на решението не могат, сами по себе си, да обосноват неговата
неправилност, а въззивният съд, като инстанция по същество, дължи да се
произнесе по съществото на поставения материално-правен спор, като извърши
самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни
фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в
мотивите към решението си (т.19 от ТР №
1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС.
В случая, решаващата си дейност въззивният съд следва да
извърши на база събраните пред първоинстанционния съд доказателства, тъй като,
както се посочи, не са допуснати от първоинстанционния съд твърдените във
въззивната жалба процесуални нарушения, на които са основани новите доказателствени
искания във въззивната жалба, респективно за допускането им не е налице
хипотеза на чл.266, ал.3 ГПК, поради което същите са оставени без уважение.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на
поставения материално - правен спор въззивният съд намира следното:
От фактическа страна по делото е било безспорно,
установено е и не се оспорва следната фактическа обстановка: С нотариален акт, ***, т. *, рег. № ****, дело № ****. по описа на Нотариус
П П, рег. № *** на НК ( л.10 по гр.д.№1531/2017г. РС- К), на **********г.
между, от една страна като прехвърлител, П. П. и, от друга страна като приобретател,
ответника Д.Г., е сключен процесният договор за прехвърляне на 4/6 ИЧ от два недвижими
жилищни имота, находящи се в гр.К и с.Г Д, срещу насрещно задължение на Д.Г. за
издръжка и гледане на П.П. до края на живота му, като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водил досега, при запазено пожизнено право на
ползване на П.П. върху прехвърлените имоти. Съгласно УН № **************г(
л.12 по гр.д.№1531/2017г. по описа на РС - К), ищците са
всички призовани към наследяване наследници по закон на прехвърлителя П. П.,
роден през ****г., починал на **********г.:ищцата С.Г. е негова дъщеря, а
ищците Д.К. и Г.К., който, последният, е малолетен, са наследници по право на
заместване, като низходящи на починалия преди П.П. негов син.
Договорът за прехвърляне на ИЧ от процесните два недв.
имота срещу издръжка и гледане, чието разваляне се претендира, е подлежащ на
разваляне, на общо основание, тъй като в него прехвърлянето на
правото на собственост не е уговорено да се извърши( изцяло или частично) срещу вече
предоставени грижи и издръжка, респективно договорът не е възмезден, както е
разяснено в Решение № 88 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г.
о, че когато прехвърлянето е извършено срещу вече предоставените издръжка и
грижи, договорът е възмезден, но не е алеаторен - двете насрещни престации са
определени и такъв договор не подлежи на разваляне, поради неизпълнение, тъй
като за никоя от страните не възниква никакво задължение.
Ищците са активно легитимирани да искат разваляне на целия
договор, поради следните съображения:
Съдебната практика(Решение №132/09.04.2015 по дело
№4895/2014г., Решение № 196 от 20.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 787/2012 г., IVг.
о., ГК) приема, че правото на разваляне на сключения алеаторен договор, макар
да не е било упражнено приживе от наследодателя - прехвърлител, може да се
упражни от неговите наследници, в обема на получените от тях наследствени
права, тъй като в наследственото имущество се включва и правото на иск да бъде
развален договор поради неизпълнение, което е било допуснато приживе на
кредитора-прехвърлител. Правото на разваляне на сключения от наследодателя
договор може да бъде упражнено от наследниците му, ако същите са приели
наследството, което е допустимо да се извърши и с конклудентни действия.
В случая, липсват данни ищците да са приели наследството
на прехвърлителя П.П. преди подаване на ИМ, но се приема, че те са приели
наследството с конклудентни действия с подаване на исковата молба, въз основа
на която е образувано производството пред съда.
Това разрешение се възприема и за малолетния ищец Г.К., независимо,
че, като недееспособен, на осн. чл.61, ал.2 ЗН, той е могъл да приеме
наследството на П.П. само по опис, което е следвало да се извърши в тримесечния
преклузивен срок, съгласно чл.61, ал.1 ЗН.В тази връзка съдебната практика при
тълкуване на разпоредбата на чл.61, ал.2 ЗН приема, че същата е защитна за
посочените в нея лица и прилагането й не може да води до отнемане
наследствените права на тези лица( в т. см.Решение №
187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК).Ето защо, малолетният ищец Г.К. се приема също да е приел наследството на
П.П. с подаване на исковата молба.
Тъй като ищците са всички наследници по закон на прехвърлителя
П.П., които са призовани към наследяване, и същите са приели наследството, те притежават
целия обем права на прехвърлителя, поради което са активно легитимирани да
искат разваляне на целия договор.
Основният правопораждащ факт на спорното потестативно
право на ищците на разваляне на договора е неизпълнението на договорните
задължения на ответника, дължащо се на причина, за която той отговаря, което не
е незначително, с оглед на интереса на прехвърлителя.В предмета на доказване по
делото, при доказателствена тежест за ответника, е неговото договорното
изпълнение, за което именно следва да се проведе пълно доказване.
Както основателно е поддържано във въззивната жалба, за да
се отговори дали е налице договорно изпълнение от ответника, е необходимо преди
всичко да се изясни съдържанието на дължимата от него договорна престация.
В случая, в договора за издръжка и гледане, чието
разваляне се претендира, само общо е посочено, че приобретателят следва да
осигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега.
Съдебната практика (решение № 82 от 5.04.2011 г. по гр.
д.№ 1313/2009 г. на ІV ГО на ВКС) приема, че, когато в договора за издръжка и
гледане липсва детайлно уточнение на дължимата престация за издръжка и грижи,
съдържанието й се определя от постигнатото съгласие между страните, като при
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД се
изхожда от правилото, че, ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и необходими грижи:издръжката
включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на
прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и
доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда.
Ето защо, в случая, тъй като в договора не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, следва се приеме, че
ответникът е поел договорно задължение да осигури за в бъдеще, в периода след
сключване на договора, в пълен обем необходимите издръжка и непосредствени грижи
за прехвърлителя.
В случая, е необходимо да се изясни и това от кого е следвало
да се изпълнява поетото договорно задължение за гледане, а именно следвало ли е
да се изпълнява само лично от ответника или той е могъл да бъде подпомаган от близките си или от трети лица.В тази връзка съдебната практика( Решение №21/14.08.2012г. по дело №16/2011г.)приема, че, тъй като поетото с алеаторен договор задължение за гледане е
такова за незаместима престация, за да се постигне целеният от договарящите
резултат, престацията следва да бъде извършвана лично от длъжника, освен, ако
не е изрично предвидена в договора на възможност за изпълнението му и чрез
трето лице. Дори такава възможност за изпълнение чрез трето лице не е
уговорена, изпълнение от трето лице ще освободи длъжника, ако кредиторът го е
приел.
Тъй като, в случая, не е изрично уговорено в договора, че
изпълнението от ответника може да бъде изпълнено чрез трето лице, следва да се
приеме, че ответникът е дължал да изпълни лично договорните си задължения за
гледане.Ответникът се освобождава от задължението за лични грижи за
прехвърлителя, ако установи, че престираното по договора изпълнение за гледане
чрез трето лице е било прието от прехвърлителя.
Тъй като в договора липсва детайлно уточнение на
дължимата от ответника престация, следва да се приеме, че същата е била неделима
по вид и периоди, изпълнението е следвало да бъде непрекъснато и цялостно, като
дори частично неизпълнение е основание за разваляне, изпълнението е следвало да
е точно по вид, обем и качество, да не е забавено, като недаването на
съдействие от страна на прехвърлителя не е освобождаващо ответника от поетите
договорни задължения, а в този случай ответникът следва да е направил
необходимото за трансформиране на задължението си в парично, без да чака съдът
да извърши това, и редовно, ежемесечно да превежда по сметката на прехвърлителя
определената парична сума (Решение № 592/23.09.1996г по гр.д.№ 449/96г на ВС II
г.о., Решение № 1024 от 26.11. 1997г. по гр.д.№ 1404/96г. на ВС, I г.о.,
Решение № 1297 от 23.11.1993г. по гр.д.№ 655/93г. на ВС, II г.о., Решение №
363/26.05.2010г. по гр.д.№ 756/2009г., III г.о., Решение № 82/05.04.2011г. по
гр.д.№ 1313/2009г., IVг.о.)Като обобщение, договорното изпълнение от ответника
е следвало да се бъде ежедневно, непрекъснато, пълно и точно и да не е забавено.
В случая, периодът, в който е следвало да се осъществява
договорното изпълнение от ответника е бил съвсем кратък – 15 месеца, тъй като
договорът е сключен на **********г., когато е изпълнено договорното задължение
за прехвърляне на имота, а наследодателя на ищците е починал на **********г.
Независимо от краткия период на времедействие на договора,
по делото не е проведено пълно доказване, при доказателствена тежест за
ответника, дължимото договорно изпълнение, а е установено само частично
договорно изпълнение, който извод се налага при цялостния анализ на събраните
по делото писмени доказателства: за водените от прехвърлителя дела за разваляне
на други алеаторни договори и за заплащане на сметки, както и на гласните
доказателства: разпитаните по делото пред първоинстанционния съд по трима
свидетели на страните и заключението на СМЕ.
Както основателно е поддържано от защитата на въззивника,
е следвало да се обсъдят съдържащите се по делото писмени доказателства за водените от прехвърлителя дела за разваляне на други алеаторни договори,
което не е направено, поради което е допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение.
От представените копия от съдебен протокол, становище и
съдебно решение(л.28-33) се установява, че през
2005г.прехвърлителят П.П. и покойната му съпруга са водили дело срещу ищцата С.Г.,
тяхна дъщеря, по което е постановено съдебно решение за разваляне на сключения
с нея на **********г. договор за издръжка и гледане с предмет недв. имот в с.Г.Д..От
представените копия от съдебно решение и съдебен протокол(л.42-45), се
установява, че през 2005-2006г. прехвърлителят П.П.
и покойната му съпруга са водили и друго дело срещу наследодателя на другите
двама ищци, техен син, по което е постановено съдебно решение за разваляне на
сключения на **********г. договор за издръжка и гледане с предмет недв.имот в
гр.К.От така установеното единствено релевантно за сега поставения спор е, че
след разваляне на тези договори през 2005-2006г. са отпаднали поетите договорни
задължения за издръжка и гледане на П.П..
Незаконосъобразни са оспорените изводи, че разходите по представените
с ИМ оригинали на платежните документи за задължения на прехвърлителя са
заплащани от ищците и други лица. (л.43-56
по гр.д.№1531/2017г. по описа на РС - К).Тъй като в тези документи не е посочено името на платеца, независимо, че
са представени по делото от ищците, e липсвало
основание да се приеме, че това са именно ищците.Ето защо, липсва основание въз
основа на тези документи да се извършат изводи за релевантните за спора факти.
По делото е безпротиворечиво установено, че към момента
на сключване на договора с ответника (**********г.) и по времедействието му прехвърлителят П.П. е бил в много напреднала възраст
(88г.), живеел е сам в селската си къща, след като съпругата му е починала в
началото на 2013г.(л.13 гр.д.№1531/2017г.), а роднините му са били дезинтересирани от него.Договорът с ответника е бил
сключен, въз основа на установената между страните по него връзка, по повод
подадена от прехвърлителя П.П. обява в местния вестник, че търси някого, който
да се грижи за него.
От заключението на СМЕ (л.70-84), което, противно на неоснователно поддържаното във въззивната жалба, е
липсвало основание да не се възприеме, като компетентно и обосновано,
подкрепено от медицинското свидетелство за смърт досежно
причините за смъртта на П.П.( л.11 по гр.д.№1531/2017г. по описа на РС - К), се
установява, че към момента на сключване на договора прехвърлителят П.П. е бил в
изключително тежко здравословно и физическо състояние, като е страдал от множество
хронични заболявания:****************************, поради което е бил с влошено
качество на живот, придвижвал се е трудно, поради *********************и не е
могъл да се обслужва сам
( закл. на СМЕ, л.81).
С оглед на така установеното
здравословно
състояние на прехвърлителя и напредналата му физическа възраст, както и невъзможността му да се самообслужва, дължимата договорна престация от ответника не е била само за инцидентно обгрижване,
а е следвало непрекъснато лично да полага значителни по обем непосредствени
грижи, както и не е било достатъчно заплащане на отделни задължения на
прехвърлителя, а е следвало да му осигури цялостна издръжка.
Основателно е и оплакването във въззивната жалба, че е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в пълно дискредитиране на св. Л.И.,
като е следвало показанията й, като на възможно заинтересован свидетел да дава
показания в полза на въззивника-ответник, да бъдат внимателно анализирани,
заедно с останалите доказателства по делото, на осн. чл.172 ГПК.От показанията
на св.Л.И., преценявани на осн. чл.172 ГПК, като подкрепящи се показанията
на останалите свидетели на ответника - М. К.и Й.Й.и неопровергани от други
данни по делото, поради което всички последнопосочени свидетели следва да бъдат
кредитирани, се установява, че прехвърлителят бил воден на медицински прегледи,
били му закупувани лекарства, както и били извършвани дейности за неговото пране,
къпане и готвене, като изпълнението на някои от тези дейности било извършвано лично
от ответника, а други били изпълнявани от него чрез трети лица - св.М.К.и Л.И.,
като това договорно изпълнение, няма спор, е било прието от прехвърлителя.
Веднага следва да се посочи обаче това, че от показанията
на свидетелите на ответника и от доказателствената съвкупност по делото не е
установено дължимото непрекъснато, ежедневно, точно и в пълен обем изпълнение
на задължението за постоянни непосредствени грижи и за даване на цялостна
издръжка, по начин да се осигури нормален, спокоен и достоен живот на
прехвърлителя.Така, по делото е установено и не е било спорно, че между
страните по договора никога не е било създадено общо домакинство, а прехвърлителят
е останал да живее в село Г.Д., като ответникът е живеел в гр.К, където е и
работел и няколко пъти седмично, но не всеки ден, е посещавал прехвърлителя.От
показанията на свидетелите на ответника, които са убедително депозирани,
взаимно се подкрепят и не са опровергани от други данни по делото, поради което
се кредитират, се установява, че прехвърлителят не е бил достатъчно обгрижван,
изглеждал зле и изпадал в изключително тежки кризисни състояния, при които не
можел да разчита на ответника, а търсел помощта на съседи.Така, от показанията
на св.С.Г.се установява, че прехвърлителят не бил добре облечен и не изглеждал добре, от година на година западал, едва ходел, от
показанията на св.В. Р. се установява, че прехвърлителят бил облечен с прекалено
много дрехи, в края на зимата нямал отопление, а бил завит с одеала, изпаднал в
„страхотно окаяно състояние“ и негов съсед го мил и чистил, печката му пушела,
като напоследък не е можел сам да си я запали, единият му крак бил“в страхотно
лошо състояние“, от него течала кръв, гной, изглеждал като да не е обслужван,
както и от показанията на св.Р.Ф. се установява, че прехвърлителят около година
и половина преди да почине „отпаднал и започнал да залязва“, след като починала
съпругата му в къщата му била „чиста мръсотия“, прехвърлителят се обаждал „ редовно....на
К. да идва да го чисти, викал го в 4 часа през нощта, бил „целият в
изпражнения“, от вратата на къщата му лъхала „такава миризма отвътре“.
С оглед коментираната доказателствена съвкупност следва
да се приеме, че е установено договорно неизпълнение от ответника, което не е
незначително, преценявано спрямо интереса на прехвърлителя, с оглед коментираното
тежко физическо и здравословно състояние, като за това неизпълнение не са
въведени и липсват извинителни причини.
Поради изложеното, са налице всички кумулативни
предпоставки за разваляне на двустранния договор, поради виновно неизпълнение
на договорните задължения от ответника.
При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния
съд, по сега изложените мотиви, въззивната жалба е неоснователна, решението е
законосъобразно и се потвърждава.
Отговорност за
разноски:С оглед този инстанционен резултат, въззивникът дължи
действително направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд на въззиваемите С.Г. и Д.К., а именно по 400лв. на всеки от тях.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 168/16.05.2018г., постановено по гр.д.№ 73/2017г. по описа на ОС
- С.З., в обжалваната част, с която по предявени искове
от С.П. Г, ЕГН **********,***, Д.Н.К., ЕГН **********,*** и Г.П.К., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представител Р.Н.Т., ЕГН **********,***,
тримата чрез адв. Н.М., против Д.К.Г., ЕГН **********,***, се разваля, поради
виновно договорно неизпълнение от Д.К.Г., ЕГН **********, сключеният на **********г.
между П К П, ЕГН **********, бивш жител ***, починал на **********г., и Д.К.Г.,
ЕГН **********, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт, ***, т. *, рег. № ****, дело
№ ****. на Нотариус П П, рег. № *** на Нотариалната Камара, с предмет 4/6 ид.
части от следните недвижими имоти:
1. Двуетажна масивна жилищна сграда, построена на
основание отстъпено право на строеж върху общинско дворно място, с площ от
1.029-(хиляда двадесет и девет) кв. м., по нотариален акт, а по скица с площ от
993-(деветстотин деветдесет и три) кв.м., разположена свободно в северната част
на УПИ *******(********), в кв.** (*********), по плана на с.Г Д, Община К, при
съседи: от север -улица, от запад - У ПИ ******, от юг У ПИ ******, от изток
УПИ№№ *******и ********.
2. ¼ и.ч.(една четвърт идеални части) от дворно място,
цялото с площ от 266 (двеста шестдесет и шест)кв.м., в кв.*** (*******) по
плана на гр. К, бул. „*******“ № * (****) и реално * (*****) жилищен етаж с
площ от 110,00 (сто и десет) кв.м., от построената в него четири етажна жилищна сграда, заедно със
северозападното избено помещение от 19,00 (деветнадесет)кв.м. две малки тавански
помещения (южно и източно) от 15,00 петнадесет кв.м. и
¼ (една четвърт) ид.ч. от общите части на сградата, придобит чрез групов
строеж: и построен върху собствена земя, а по кадастрална карта: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор №*******(*************), с площ на обекта: 277 кв.м., находящ
се в гр. К, общ. К, „*********“ № * (****), трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (10м),
номер по предходен план: ***, квартал: ***, съседи: *************, *************,
*************, *************, *************, описан в скица на поземлен имот № ********.
по кад. карта и кад. регистри, одобрени със Заповед № ****************г. на
Изп. Директор на А***, заедно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор № ********(*******************), попадащ в сграда
№ * (****), разположена поземлен имот с
идентификатор № ********/************* /, площ за обекта: няма данни, находящ
се в гр. К, общ. К, „********“ № * (****), ет. * (******), предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: * (****), с прилежащи части: северозападно избено помещение, две малки южно и
източно тавански помещения, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
няма, под обекта: ********, над обекта: няма, описан в кад. карта и кад.
регистри, одобрени със Заповед № ****************г. на Изп. Директор на А***, и
се осъжда Д.К.Г., ЕГН **********, да заплати на С.П. Г, ЕГН **********, Д.Н.К.,
ЕГН **********, и Г.П.К., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и
законен представител Р.Н.Т., ЕГН **********, тримата чрез адв. Н.М. сумата 2
016,75лв., (две хиляди и шестнадесет лева и 75 ст.), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН **********, да заплати, на всеки един, от С.П. Г, ЕГН **********
и Д.Н.К., ЕГН **********, по 400лв.(четиристотин
лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС,
при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: