№ 695
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря л.с.г.
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110150641 по описа за 2021 година
От ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г., действаща чрез своята
майка и законен представител НД, гражданин на ......, родена на ....... г., чрез адв.
К.В., са предявени срещу ........., ЕИК ...... обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че .........,
ЕИК ...... дължи в полза на ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г.,
действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......,
родена на ....... г. суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за закъснение на полет № ..... на 02.06.2018 г. по направление летище
Москва, Внуково – летище Бургас с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за
забава от 21.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от
221,38 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
18.07.2018 г. – 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28717/2021 г. по описа на СРС,
160 с-в.
Със заявление с вх. № 5853/21.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ........., ЕИК ......, за заплащане на
суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет № ..... на 02.06.2018 г., по дестинация летище Москва,
Внуково – летище Бургас, България, с повече от три часа, ведно със законна
лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането; и 2) сумата от 221,38 лева,
представляваща лихва за забава за периода 18.07.2018 – 30.04.2021 г. На
21.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На
09.08.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си. Исковата молба е подадена на 30.08.2021 г. (в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК).
В исковата молба се твърди, че ВЛ – гражданин на ......, родена на
05.01.2011 г., действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин
на ......, родена на ....... г., е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като
е закупила самолетен билет за полет ..... по дестинация летище Москва, Внуково –
летище Бургас, планиран за 02.06.2018 г. от 11:20 ч., който е следвало да
пристигне на крайната дестинация на 02.06.2018 г. в 13:50 ч., но е пристигнал на
03.06.2021 г. в 04:45 ч., тоест полетът е извършен със закъснение от повече от три
часа спрямо планираното разписание. Твърди се, че вследствие посоченото
неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер
на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с
разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км. Поддържа, че ответникът е признал
основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на
извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду
им кореспонденция.
Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1) сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ..... на
02.06.2018 г., по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, България,
с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2) сумата от 221,38 лева, представляваща лихва за забава
за периода 18.07.2018 – 30.04.2021 г., за които суми на 21.06.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
2
по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се
разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се
истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други
доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият
състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО)
261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на
сумата за главница. Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е
разпространил електронната кореспонденция между страните, представляваща
конфиденциална информация. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна
на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на
настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и
рекламации“ на ......... по своята същност не притежава представителна власт по
смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите
ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради
което и същото няма обвързващо действие за ..........
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
С оглед твърденията и възражениета на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково и летище
Бургас, България е над 1500 км.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети и чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
3
Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството,
поради липсата на учредена от ищцата в полза на адвокат К.В. да я представлява в
настоящото производство са неоснователни. По делото е представено
пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищеца в
производството. Действително пълномощното е дадено от ищцата ВЛ,
представлявана от законния си представител НД, чрез дружеството Компенсер
ЛТД, но същевременно по делото са представени и доказателства за учредена от
ищцата ВЛ, представлявана от законния си представител НД представителна
власт в полза на дружеството Компенсер ЛТД, да я представлява в извънсъдебни и
съдебни производства по претенция, породена от полет № LB 128 от дата
02.06.2018 г., изпълнен от Бул Ер ЕООД. По аргумент от разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място
и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е
установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.
Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове
на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка
следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с
представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от
ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът
извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да
извършва проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя
действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление
на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт
на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за
съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск.
Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея.
Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в
производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за
отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните
отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова
пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по
4
съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен
интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на
извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето,
за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като
упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са
извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по
своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само
на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и
затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на
липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея,
тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да
потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по
гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран с
обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 422 ГПК вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и дължи произнасяне по същество.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което
ответникът е изпълнил възложения полет, за който ВЛ е имала потвърдена
резервация, със закъснение от над три часа, а същата се е явила на гишето за
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил дълга.
5
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба.
В тежест на ищеца при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенцията за главница, заявена с
исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираното в настоящото производство вземане за главница.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково и летище
Бургас, България е над 1500 км.
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на
този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички
полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други
полети между 1500 и 3500 километра.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява
съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за
въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за
полет № ..... на дата 02.06.2018 г., от летище Внуково, Москва, ...... до летище
Бургас, Република България. Горното обстоятелство се установява от
представения по делото /включително в превод на български език/ електроен
билет с номер 02224206224220182242, издаден на името на ищцата ВЛ, от който
се установява, че ищцата ВЛ е имала направена резервация за процесния полет №
LB 128 от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Бул ЕР ЕООД по дестинация летище
Внуково, Моска, ...... – летище Бургас, Република България. Съществуването на
валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по
силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № ..... на дата
02.06.2018 г., от летище Внуково, Москва, ...... до летище Бургас, Република
България, се установява и от представената и приобщена към доказателствения
материал бордна карта, издадена на лицето ВЛ, от която се установява и
обстоятелството, че същата е била надлежно регистрирана и допусната до борда
на полет № LB 128 от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Бул ЕР ЕООД по
дестинация летище Внуково, Москва, ...... – летище Бургас, Република България.
6
Следователно, въз основа на представената по делото бордна карта се установява
в производството, че ищцата се е представила на гишето за регистрация, за полет
№ ..... на дата 02.06.2018 г., от летище Внуково, Москва, ...... до летище Бургас,
Република България, поне 45 минути преди определения час на излитане,
надлежно й е издадена бордна карта и е допусната до борда на самолета. Не е
спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства /в
това число представени и приети като доказателства електронен билет, издаден на
името на ищцата и писмо от Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД,
посочващо датата на кацане на полет LB 128 по дестинация летище Внуково,
Москва, ...... – летище Бургас, Република България/, че самолетът е следвало да
излети от началната точка на дестинацията на 02.06.2018 г. в 13:50 часа и да
пристигне на Летище Бургас на 02.06.2018 г. в 22:00 часа. Същевременно от
посочените по-горе писмени доказателства се установява, че самолетът по
въпросния полет е кацнал на Летище Бургас на 03.06.2018 г. в 04:45 часа, което
прави 6 часа и 45 минути закъснение. Между страните не е спорно и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че разстоянието между между летище Москва, Внуково и летище
Бургас, България е над 1500 км., което обстоятелство се установява и от събраните
по делото доказателства.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по
делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск
се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, съдът намира, че следва да разгледа своевременно направеното от името
на ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на
правата на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказан достъп на
борда, отмяната или дългото закъснение на полет, както е посочено в съображение
№ 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно безпокойство и
неудобство на пътниците. Тези неимуществени вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач и не
7
могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез обезщетение. Увреждането
засяга позитивния интерес на пътниците, свързан с правното и житейско очакване
техният полет да бъде осъществен при условията, при които са направили своята
резервация, т. е. при условията на сключения договор за превоз. В този смисъл
отговорността на въздушния превозвач за изплащане на обезщетенията,
предвидени в чл. 7 от Регламента, следва да се квалифицира като договорна, а не
деликтна. Аргументи в този смисъл съдържа Решение по съединени дела С-
139/2011 на Съда на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на
компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание Регламент
(ЕО) 261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за обезщетения
представляват дела, свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире
от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Тази практика е напълно относима и към
действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Видът на
претендираните вреди също не е основание за квалифициране отговорността на
превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като деликтна. Напротив, в
Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г.
ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди може да се
присъди и в случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението".
В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при
определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент
(ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка относно
погасяване правото на иск. Съгласно разпоредбата на чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване /в редакцията й към процесния период/ урежда
специална двугодишна давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача
по международни превозни договори. Посочената разпоредба се намира в Глава
единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност". При систематичното
тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване може да се
заключи, че тази кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство. А такова се провежда само при
липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Този извод се
8
потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от Закона за гражданското
въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване се спират със започване на рекламационното производство.
Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона
за гражданското въздухоплаване. Отговорността на въздушния превозвач за
обезщетяване на пътник, чийто полет е закъснял с повече от три часа, както бе
обосновано по-горе, има договорен характер. Претендираните вреди са пряка и
непосредствена последица от неточното изпълнение от страна на въздушния
превозвач. Следователно, при липсата на специални норми, които да изключат
приложението на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е
следвало да бъде предявено в рамките на три години, считано от 03.06.2018 г. –
датата, на която полетът е бил изпълнен, т.е. при липса на обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване течението на давностния срок, вземането за
обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено по съдебен ред до 03.06.2021
г., включително.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /какъвто е
настоящият случай, доколкото ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си на 09.08.2021 г., а исковата молба е подадена
на 30.08.2021 г. /.
Същевремено, в процесния случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 21.05.2021 г., т.е. преди
изтичането на 3-годишния давностен срок, с който се погасява правото на
принудително изпълнение на претендираното в настоящото производство
вземане.
Следователно направеното от името на ответното дружество възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца е неоснователно и не следва да
бъде уважавано.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
9
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза на
ищеца трудово възнаграждение се установи в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В
конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение за
закъснение на процесния полет с повече от 3 часа, като същевременно се установи
и отправянето на покана, изпратена и получена на 18.07.2018 г. - началната дата
на претенцията за обезщетение за забава. Поканата е изпратена чрез дружеството
Компенсер ЛТД /л. 14 от делото и представения превод на този документ в
открито съдебно заседание/, което се установи в производството, че е
упълномощено от ищцата, чрез законния й представител НД, да я представлява в
извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от закъснение на
полет № LB 128 от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Бул Ер ЕООД. Моментът на
поставяне в забава не е и спорен между страните, доколкото не е оспорен с
отговора на исковата молба /в отговора на исковата молба се оспорва единствено
получаването на покана от 07.04.2021 г. – л. 15 от делото. Получаването на тази
покана е ирелевантно, предвид предходно изпратена и получена от ответното
дружество покана за изплащане на обезщетение, предявена пред ответника от
името на ищцата, чрез упълномощеното от нея дружество Компенсер ЛТД/.
Следователно за претендирания с исковата молба период от 18.07.2018 г.
до 30.04.2021 г. в полза на ищеца се дължи лихва за забава в размер 221,38 лева
/изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП
за изчисляване на законна лихва/, поради което и искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и следва да
бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
10
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски,
като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а
именно за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за
неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение от ищеца в
производството е в минималния, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ........., ЕИК
......, със седалище и адрес на управление ....... № 1, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г.,
действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......,
родена на ....... г., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: ........., сумата от 325,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 50641/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца се претендира присъждане на разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като
същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ответникът
........., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ....... № 1, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011
г., действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......,
родена на ....... г., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: ........., сумата от 325,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
11
състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г.,
действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......,
родена на ....... г., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: ......... срещу ........., ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление ....... № 1, иск с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, че ......... дължи в полза на ВЛ –
гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г., действаща чрез своята майка и законен
представител НД, гражданин на ......, родена на ....... г. сумата от 400 евро /с левова
равностойност 782,33 лева/, представляваща обезщетение за закъснение на полет
№ ..... на 02.06.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас с
повече от 3 часа, ведно със законна лихва за забава от 21.05.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума на 21.06.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г.,
действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......,
родена на ....... г., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: ......... срещу ........., ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление ....... № 1, иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ........., ЕИК ...... дължи в полза на ВЛ – гражданин на ......, родена на
05.01.2011 г., действаща чрез своята майка и законен представител НД, гражданин
на ......, родена на ....... г. сумата от 221,38 лева, представляваща лихва за забава за
периода 18.07.2018 г. – 30.04.2021 г., за която сума на 21.06.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ....... № 1
да заплати в полза на ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г., действаща
чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......, родена на ....... г.,
чрез адв. К.В., със съдебен адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
12
325,00 лева, представляваща разноски за държавна такса в исковото производство
по гр.д. № 50641/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ....... № 1
да заплати в полза на ВЛ – гражданин на ......, родена на 05.01.2011 г., действаща
чрез своята майка и законен представител НД, гражданин на ......, родена на ....... г.,
чрез адв. К.В., със съдебен адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
325,00 лева, представляваща разноски за държавна такса в заповедното
производство по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13