МОТИВИ към Присъда № 20/25.06.2019 г. по
НЧХд. № 93/2019 г.:
Червенобрежки Районен съд е сезиран с тъжба от И.Н.И.,
с ЕГН ********** *** против Н.Л.С. ***, с ЕГН **********, с
обвинение по чл.144, ал.1 от НК затова, че на 08.01.2019 г. в проведен телефонен разговор му се заканил с престъпление против личността му, заявявайки, че
ще го пребие. В наказателното производство на основание
чл.86 от НПК бе приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителя срещу подсъдимия
гр. иск по чл. 45, ал.1 от ЗЗД за причинените в резултат на деянието неимуществени вреди за сумата от 6000.00 /шест хиляди/ лева. Претендира разноски.
Тъжителя се явява лично и с адв. И.В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа тъжбата.
Изразява становище за доказаност на обвинението.
Пледира за осъдителна присъда и уважавени на
гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимият Н.С. – редовно призован се явява лично
и с адв. И. А. от ПлАК, който от името на доверителя
си пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск. Претендира
разноски.
Тъжбата е подадена на 26.03.2019
г. за деяние извършено на 08.01.2019 г., поради което Съдът намира,
че същата е подадена в преклузивния 6-месечен срок, процесуално
допустима е и следва да бъде
разгледана.
Съдът, като
прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните в
процеса, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Н.Л.С., роден на *** ***, с
местоживеене *** български гражданин, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********.
От събраните по прокурорска преписка № 00056/2019
г. по описа на РП – Червен бряг и в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от
заключенията по съдебно-медицинските експертизи от обясненията на подсъдимия, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимия и тъжителят са във влошени междуличностни
отношения по повод на покупко-продажба на лек автомобил от тъжителя на
подсъдимия и неизплащане на уговорената сума.
На 08.01.2019 г., тъжителят И.Н.И.,
след като за пореден път бил излъган от подсъдимия Н.С., че ще му изплати
уговорената сума до 05.01.2019 г., му звъннал по телефона от дома си, за да търси дължимата му
сума. Подсъдимия започнал да крещи и да заплашва И., че няма да му даде парите
и ако продължава да си ги търси щял да го пребие. И. пуснал разговора на
високоговорител и намиращите се с него в стаята свидетели М. И.Н. – син на тъжителя и И.Н. Д.– братовчед на подсъдимия,
възприели думите. С. продължил със заплахите, като този път те били и към
семейството на И.. Тъжителят знаел, че подсъдимия бил
многократно осъждан за различни престъпления, включително и хулиганство и бил
излежавал дори наказание по присъда лишаване от свобода, споделил същото пред
свидетелите и изказал, че има основателен страх от осъществяването й. В следващигте дни предприел действия по
осигуряване на видеонаблюдение на дома си, затворил се в себе си и пред
близките си споделял, че го е страх не за него, а за семейството му.
Гореописаната фактическа обстановка намира своето потвърждение освен от
показанията на свидетелите Н. и Д., така и от даденото по прокурорската
преписка /л.12. от нея/ от подсъдимия сведение, в което казва, че „… И.
отправяше закани и заплахи към мен и Л., така и аз отправях закани спрямо
него.“. След това версиите на двете
страни относно случилото коренно се разминават. По делото са било допуснати
и разпитани по двама свидетели както на тъжителя
И., така и на подсъдимия С.. Допуснатата в о.с.з. на 16.05.2019 г. свидетелка на подсъдимия – Л.К.М.
– съжителстваща на семейни начала с него, не бе открита на адреса, като по
сведения на длъжностното лице по призоваването при Кметство с. Радомирци и
служителите на Областно звено „Охрана“ – Плевен, същата от края на месец май
/непосредствено, след допускането й от съда/ е в Гърция. Видно от показанията на свидетелите М. И.Н. – син на тъжителя и И.Н. Д.– братовчед на подсъдимия, е че на 08.01.2019 г. в дома на тъжителя бил проведен телефонен разговор, в който те
възприели отправените от С. заплахи, че ще пребие тъжителя и последващите действия на И., указващи, че той има основателен страх от осъществяването
на тези заплахи. Съдът кредитира показанията
на посочените свидетели, тъй като те са обективни, логични и безпротиворечиви. Обстоятелството, че същите са близки родственици
на страните не указват за пряка заинтересованост от изхода на делото, още
повече, че напълно нормално и житейски обосновано е именно поради това си
качество да са се намирали на посочената дата, време и място в дома на
тъжителя.
Съдът счита, че от всички доказателства
са делото безспорно е установено, че отношенията между С. и И. са влошени преди инцидента, като за това също
свидетелстват както събраните по делото
писмени доказателства, така и в тази насока
са и свидетелските показания.
Съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №53 от 18.09.1989 година по н.д. №47/1989 година на ОСНК на ВС на РБ, за
осъществяване на престъплението по чл. 144,
ал.1 от НК от обективна страна
се изисква обективиране чрез думи или действия
на закана за извършване на престъпление спрямо определено
лице или
негови близки, която да е възприета от него и да
би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването й, като не е необходимо лицето действително да се е изплашило,
а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Разяснено е също
така, че за извършване на
престъплението по чл.144 от НК не се
изисква в момента на заканата у извършителя
да има оформено
решение да извърши престъплението,
нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели и дадените от подсъдимия обяснения пред служители
на РУ – Червен бряг в рамките на извършената проверка по прокурорската преписка се установяват факти относно влошените
отношения между страните по делото и отправените от подсъдимия заплахи, относими към повдитнатото обвинение по чл. 144, ал.1 от НК. На тази доказателствена основа съдът приема, че
по отношение на тези обвинения
са събрани достатъчно конкретни
и несъмнени доказателства.
Престъплението по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление, се намира в раздел V – “Принуда”.
За осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква
обективиране чрез думи или действия
на закана с престъпление спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването
й. От субективна страна деецът следва
да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла
да се осъществи.
Тези обстоятелства следва да се преценяват
каквито са били по време
на извършване на деянието, а не след минаването
на определено време.
Изложеното налага извода, че инкриминираното
деяние е осъществено от обективна и от субективна страна
от подсъдимия. Влошените отношения
между подсъдимият С. и тъжителя
И., датират от преди случилото
се на 08.01.2019 г., по повод спор за неизплащане на уговорената сума от подсъдимия на тъжителя по покупко-продажба на лек автомобил. Самия подсъдим, не отрича обстоятелството, че е проведен такъв разговор и е отправял
заплахи, като закщитната му теза, е че те са в
отговор на отправени от тъжителя заплахи, доказателства за които не се събраха.
Видно от приложеното по делото свидетелство за
съдимост на подсъдимия, е че той е многократно осъждан за различни престъпления
и е излежавал наказание лишаване от свобода.
Ето защо съдът намира, че
заканата против личността на тъжителя
И. и неговите близки, е могла да предизвика и е предизвикала в същия основателен страх за осъществяването
й, съставомерно деяние
по чл. 144 ал. 1 от НК. От гореизложеното
следва извода, че съставът на
престъплението по чл. 144 ал.
1 от НК е доказан
по предвидените за този престъпен
състав признаци за субективна и обективна страна.
В хода на съдебното следствие съдът възприе заключението
на вещото лице К.Т. по назначената съдебно техническа експертиза, според
която действително
на посочената дата и час е имало разговор между подсъдимия и тъжителя, който
указва за влошените отношения между страните по твърдения в тъжбата повод.
При изграждане на фактическите
си изводи по делото съдът
се довери и на писмените доказателства
по делото: справка за съдимост,
характеристична справка, както и на заключението
на изготвената по делото съдебно
техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и отговарящо на поставените задачи.
Трайно установено в съдебна практика положение е, че обясненията на подсъдимия имат двойнствена правна природа - като те са едновременно
средство за защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде априори
игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави
с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези
процесуални действия съдът следва да
реши дали да
ги кредитира или не.
В процесния
случай обясненията на подсъдимия, че активната страна
в конфликта му с И. е бил
именно той, че е употребил спрямо него заплахи
и закани в
отговор на отправени към него от тъжителя, са изолирани
и противоречат на всички останали събрани по делото
доказателствени материали, поради
което и съдът не ги кредитира
и ги намира за израз на
защитната позиция на подсъдимия.
Деянието е извършено с пряк умисъл като
форма на вина. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Подсъдимият е съзнавал
съдържанието на отправените от него закани, бил
е наясно, че пострадалия
е възприемал заканата насериозно и реално се е уплашил за
собственото си здравето и това на близките
му, и пряко е целял тези обстоятелства.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, а именно:
- писмени – материалите по прокурорска
преписка № 00056/2019 г. по описа на РП – Червен бряг и свидетелство
за съдимост на подсъдимия;
- гласни – обясненията на тъжителя и подсъдимия, показанията на свидетелите
М. И.Н. и И.Н. Д..
Съдът
кредитира показанията на тези свидетели като
достоверни и от тях изведе изводите си за фактическата обстановка. Те са логични, свързани и непротиверечиви помежду си, освен това се потвърждават и от приложените по прокурорска преписка № 00056/2019 г. по описа
на РП – Червен бряг сведение от подсъдимия.
По наказанието:
За престъплението по чл. чл. 144, ал. 1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до 3 години. При преценка
на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът
намира, че следва да се
наложи наказание по реда на
чл. 54 НК в рамките на размер около средния предвиден
в закона, а именно една година ЛОС.
Не
се констатираха смекчаващи вината
обстоятелства.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете предишните
и многобройни осъждания на подсъдимия и наличието на данни за трайно установени у него престъпни навици.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно,
но изключително такова, което би
обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Още повече, че по делото е констатирано
и наличието на отегчаващи вината обстоятелства. Наложеното наказание в рамките на средния размер
определен по реда на чл. 54 НК, а не по реда на
чл. 55 НК съответства и на степента на обществена
опасност на деянието – намерила израз в съдържанието и интензитета на отправената закана.
Съдът намира, че така определеното
наказание ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната
превенция.
По
гражданския иск:
С тъжбата е предявен граждански иск за претърпени
от тъжителя неимуществени вреди в размер на 6000.00 лева. Гражданският иск в наказателния процес е
неразривно свързан с обвинението. Това е така, защото основанията и размерът на иска се определят от
престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Отговорността за
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди –
ППВС № 7/1959 г. В
съответствие с чл.45 от ЗЗД, съдът уважи предявения
от пострадалия против подсъдимия граждански иск за обещетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 2000.00 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2019 год., до окончателното му изплащане,
като отхвърли иска до пълния
размер на сумата от 6000.00 лева
неимуществени вреди, като неоснователен и завишен.
По разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.
189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати
в
полза на Държавата,
по сметка на Районен съд – Червен бряг, СУМАТА от 80.00 лв. /осемдесет лева/,
държавна такса върху уважения размер на граждански иск, както и 5 лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист и на тъжителя
сумата
от 312.00 /триста и дванадесет/ лева – направени съдебно-деловодни разноски за
държавна такса, хонорар на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
При тези доводи и съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: