Р Е Ш Е Н И Е
№ 1763
гр.
Русе, 08.12.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5528 по описа за
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България” ЕАД против Т.Б.Д., в която се твърди, че на
15.11.2013г. между „Космо България Мобайл” ЕАД (понастоящем с наименование
„Теленор България” ЕАД) и ответницата е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер за срок от 24 месеца срещу заплащане на стандартен месечен
абонамент от 13,99лв. Д. не била заплатила задълженията си по този договор на
обща стойност 44,19лв., представляващи неплатени месечни абонаменти за периода
от 01.02.2015г. – 30.04.2015г.
На 30.08.2014г.
между същите страни бил сключен договор за мобилни услуги също с предпочетен
номер за срок от 12 месеца срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от
5,90лв. Д. не била заплатила задълженията си по този договор на обща стойност
21,62лв., представляващи месени абонаменти за периода 01.02.2015 – 30.04.2015г.
На 30.08.2014г.
между същите страни бил подписан Сертификат за пакетни услуги, с който срокът
за ползване на услугите за горепосочените предпочетени номера се удължавал до
15.11.2015 г.
На 02.06.2015 г.
мобилният оператор отправил писмена покана до ответницата за доброволно плащане
на задълженията по договорите. След
поканата и в посочения в нея 10-дневен срок неизпълнението по договорите
продължавало, поради което ищцовото дружество начислило предвидените договорни неустойки,
а именно за мобилен номер +**********- неустойка в размер на 69,14лв., а за
мобилен номер + **********- неустойка в размер на 200,00лв. За тези задължения
били издадени съответно и фактури с №№ ******от 01.03.2015г.; ******от
01.04.2015г.; ******от 01.05.2015г.; ******от
01.07.2015 година. За събиране на задълженията си по тези фактури „Теленор България”
ЕАД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд – Русе, по което било
образувано ч.гр.д. №**** от 2017г. по
описа на РС - Русе и срещу ответницата издадена Заповед за изпълнение за
главница в размер на 334,95лв. и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. В предоставения от съда двуседмичен срок от страна на Д.
било подадено възражение, в резултат на което за „Теленор България” ЕАД
възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземането на
дружеството. С оглед на изложеното се претендира да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено, че Т.Б.Д. дължи на „Теленор
България” ЕАД суми в общ размер на 334,95лв., представляващи неплатени месечни
абонаменти и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетени номера +**********и
+ **********, както и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Претендира се присъждане и на направените в настоящото
и в заповедното производства разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Т.Б.Д. не е изразила становище по допустимостта и основателността
на предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявеният по делото иск е допустим и вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени
доказателства.
От приложеното
ч.гр.д.№****/2017г.по описа на РС-Русе е видно, че в полза на ищеца и срещу
ответника е издадена заповед по чл. 410 ГПК за: сумата от 334,95лв. дължима по
договори за мобилни услуги от 15.11.2013г. и 30.08.2014г. за незаплатени
абонаментни такси и начислени договорни
неустойки, ведно със законната лихва върху сумата от 16.06.2017г. до
окончателното изплащане, както и за разноските в заповедното производство –
25лв. държавна такса и 360лв. адвокатско възнаграждение. Срещу издадената
заповед, в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което е
посочено, че не се ползват услугите на „Теленор България“ ЕАД, тъй като
телефонния апарат е изгубен и се моли „сумата да ми бъде опростена“. Искът по
чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява допустим.
Представените в настоящото
производство писмени доказателства – договори, декларации – съгласие и фактури,
установяват възникването на облигационни отношения между страните по делото във
връзка с доставянето на телекомуникационни услуги и дължими по тях суми за
месечни абонаменти и неустойки и дават основание да се приеме, че предявеният
иск е вероятно основателен. В заповедното производство длъжникът е депозирал
възражение, като посочените в него обстоятелства не разколебават извода за
вероятна основателност на иска, а по – скоро обратното. Загубването на телефон
не е основание за неплащане на дължимите абонаментни такси, още повече, че
ответницата като абонат е могла да възстанови загубена/и СИМ или да прекрати
договорните отношения по предвидения ред, което очевидно не твърди, че е
направила.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
125лв. за държавна такса и 300лв. за адвокатско възнаграждение, а за
заповедното производство в размер на 385лв., колкото са включените в заповедта.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Б.Д.
с ЕГН********** с адрес *** дължи на
„Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, сграда №6 сумата 334,95лв., включваща 44,19лв. незаплатени абонаментни
такси за периода 01.02.2015г.-30.04.2015г. и 69,14лв. неустойка по договор от
15.11.2013г., 21.62лв. незаплатени абонаментни такси за периода 01.02.2015г. до
30.04.2015г. и 200лв. неустойка по договор от 30.08.2014г., ведно със законната
лихва считано от 16.06.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед №****/19.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3854/2017г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Т.Б.Д. с ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, сграда №6 сумата от 425лв.
разноски за настоящото производство, както и сумата от 385лв. разноски за заповедното производството по ч.гр.д.№****/2017г.
по описа на РС-Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: