№ 4376
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. П.
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. П. Административно
наказателно дело № 20221110204407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „/дружество/“ ЕООД, ЕИК №№№№,
представлявано от А.Т.Х. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. Р. В. от САК срещу наказателно
постановление № 23-2200059/11.03.2022 г., издадено от инж. Екатерина
Иванова Асенова – директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София
област /ДИТ – София област/, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса
на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на
търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.
12, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 5 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. в ДВ бр. 9
от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007 г./.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за
некоректно приложение на материалния закон. Оправена е молба за
1
цялостната отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. Р. В. от САК, който поддържа жалбата и изложените
в нея съображения. Претендират се разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
юрк. Катрин Найденова, с пълномощно по делото, която пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно
задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправена е
молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № 23-
2200059/14.02.2022 г., съставен от Й. Г. П. – и.д. началник на отдел АИПО
при ДИТСО и в присъствието на свидетелите А.С.К. и К.Г.К. е констатирано,
че при извършена на 08.02.2022 г. проверка по спазване на трудовото
законодателство на място в обект на контрол – магазин „А.“, находящ се в гр.
София, ж.к. „/АДРЕС/ и при преглед на представени документи в ДИТСО на
14.02.2022 г. е установено, че дружеството-въззивник „/дружество/“ ЕООД, в
качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си при определяне
размера на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
2
професионален опит, да регламентира условията за отчитане за трудовия
стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на КТ на същата, сходна или същия характер работа,
длъжност или професия, в т.ч. не е разграничил изброените три
категории.
В акта е отразено, че не са спазени предписанията на чл. 12, ал. 4, т.
1 във вр. с ал. 5 НСОРЗ, както и че нарушението е извършено на 14.02.2022 г.,
като в деня неговото съставяне е връчен препис на управителя на търговското
дружество.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 23-2200059/11.03.2022 г. от инж. Екатерина
Иванова Асенова – директор на ДИТСО, с което на основание чл. 414, ал. 1
КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта,
на жалбоподателя „/дружество/“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 12, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 5 НСОРЗ.
Препис от наказателното постановление е връчен на управителя на
дружеството-въззивник на 16.03.2022 г. видно от приложеното по делото
известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в
законоустановения 14-дневен срок на 28.03.2022 г., видно от отбелязването
върху същата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
3
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени при наличието на допуснати съществени процесуални нарушения
от категорията на абсолютните, с което закономерно е накърнено правото на
защита на привлеченото към отговорност юридическо лице.
Макар и да не е наведено като изрично възражение в жалбата, този
съдебен състав служебно констатира, че актосъставителят и наказващият
орган, които са част от поделението на ДИТ - София област, не са
териториално компетентни да проведат административнонаказателно
преследване за твърдяното нарушение, доколкото същото е извършено в гр.
София. Съгласно изричната разпоредба на чл. 16, ал. 2 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
/УПИАГИТ, приет с ПМС № 2 от 13.01.2014 г., обн. в ДВ, бр. 6 от 21.01.2014
г., в сила от 29.01.2014 г., отм./ дирекциите “Инспекция по труда”
осъществяват дейността си на територията на съответната област.
Действително по делото е приложена заповед на изпълнителния директор на
ИА ГИТ, с която на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 УПИАГИТ на
актосъставителя Й. Г. П. – и.д. началник на отдел АИПО при ДИТСО е
възложена разширена териториална компетентност в периода от 14.01.2022 г.
до 31.12.2022 г. и на територията на Столична община, но при осъществения
инцидентен контрол за законосъобразност настоящият съдебен състав
намира, че посоченият индивидуален административен акт е нищожен, тъй
като процесната разпоредба не предоставя правомощия на ръководителя на
ведомството да променя пространствените граници, а единствено да определя
обхвата на материалната компетентност на инспекторите по труда /в този
смисъл вж. решение № 3624 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 11698/2021 г.
по описа на ВАС, Шесто отделение, докладчик-съдия Десислава Стоева/.
Съгласно изричните разпоредби на чл. 13 НПК и чл. 14 НПК наказателният
съд следва да разкрие обективната истина по делото с предвидените в
процесуалния наказателен закон средства и способи на доказване,
основавайки решението си на доказателствата по делото и своето свободно
вътрешно убеждение. След като валидността на процесния административен
акт е преюдициална и обосновава юридическата отговорност на
санкционираното търговско дружество по възприетата материалноправна
квалификация, то съдът в административнонаказателното производство
4
разполага със суверенна преценка да обсъди въпроса за неговата
действителност при упражнения инцидентен /косвен/ контрол за
законосъобразност, прилагайки разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК по аналогия
на закона /арг. от чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове/.
Към датата на твърдяното нарушение както в УПИАГИТ /отм./,
така и в КТ не е предвидена правна възможност за делегиране на
изпълнителния директор на ИА ГИТ на права да определя или изменя
териториалната компетентност на отделните дирекции „Инспекция по труда“,
поради което проявената инициатива в очертаната насока е в разрез с
предоставените от законодателя правомощия на посоченото длъжностно лице
/в този смисъл вж. решение № 798 от 12.02.2021 г. по КНАХД № 10773/2020
г. по описа на АССГ, XIX касационен състав, докладчик-съдия Катя
Аспарухова, решение № 7557 от 14.12.2021 г. по КНАХД № 10840/2021 г.
по описа на АССГ, I касационен състав, докладчик-съдия Радостин
Радков, решение № 3881 от 10.06.2022 г. по КНАХД № 665/2022 г. по
описа на АССГ, XVIII касационен състав, докладчик-съдия Даниела
Гунева и др./. Нещо повече – като допълнителен аргумент в подкрепа на
застъпеното от съда разбиране следва да се посочат разпоредбите на чл. 21,
ал. 4 и ал. 5 от актуалния Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ /УПИАГИТ, приет с 313 от 05.10.2022 г., обн. в
ДВ бр. 81 от 11.10.2022 г./, в които е предвидено изрично, ясно и
недвусмислено, че служителите на ДИТСО разполагат с компетентност и в
териториалния обхват на Столична община, както и че териториалната
компетентност на контролните органи се определя и изменя от
изпълнителния директор с изрична заповед.
Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности –
материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза,
граничеща с недопустим административен произвол. Органите на
изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова,
доколкото това е предвидено в съответния нормативен акт. Напускайки тези
рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и
представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.
Визираният драстичен процесуален порок представлява
самостоятелно основаните за отмяна на атакуваното наказателно
5
постановление, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните аргументи, както и въпроса за неговата
правилност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по
извършените от страните разноски, имайки предвид изрично отправеното
искане в очертаната насока. От представения договор за правна защита и
съдействие е видно, че дружеството-въззивник е заплатило в брой сумата от
300,00 лв. за процесуално представителство от адвокат Р. В. от САК. В тази
връзка, съдът намира, че релевираното от процесуалния представител на
наказващия орган възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото
адвокатското възнаграждение е определено под предвидения минимум в чл.
18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. в ДВ 64 от
23.07.2004 г., приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 09.07.2014 г./.
Ето защо, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да бъде
осъдена да заплати процесната сума в пълния претендиран размер.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-
2200059/11.03.2022 г. , издадено от инж. Екатерина Иванова Асенова –
директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТ – София
област/, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ, обн. в ДВ
6
бр. 26/01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г./ на търговско дружество
„/дружество/“ ЕООД, ЕИК №№№№, представлявано от А.Т.Х. – управител е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 12, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 5 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ, приета
с ПМС № 4/17.01.2007 г., обн. в ДВ бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 01.07.2007
г./, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ да заплати на търговско дружество
„/дружество/“ ЕООД, ЕИК №№№№ разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7