Решение по дело №3214/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 941
Дата: 3 юли 2025 г. (в сила от 3 юли 2025 г.)
Съдия: Георги Иванов
Дело: 20231000503214
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 941
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20231000503214 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 09.06.25г. /с участието на секретаря Илиянова/
въззивно гражданско дело № 3214/23г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-8 състав от 10.04.23г. по г.д. № 5505/15г. е уважен /частично
– до размера на сумите, посочени в диспозитива на съдебния акт/ иск по чл. 422 от ГПК на
„Уникредит Булбанк“ АД против С. Т..
Решението на СГС се обжалва /в позитивната за ищеца - установителна част/ от
ответника С. Т..
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Ищецът поддържа, че е предоставил /в качеството си на банка и на основание на
договор от 15.08.11г., допълнен с няколко анекси/ на „Фреш – 2000“ ООД паричен заем
/кредит/ в размер на общо 500 000 евро; че ответникът е поел задължение /при условията на
чл. 101 от ЗЗД/ да носи солидарна отговорност /заедно с посочената фирма/ за погасяване на
дълга; че двамата посочени длъжници /търговско дружество и физическо лице/ са
неизправна страна по учреденото правоотношение/не са изпълнили надлежно задълженията
си за погасяване на кредита съгласно договорените условия/.
С оглед това: „Уникредит Булбанк“ АД претендира – вземанията й по сделките
/до размера на сумите, конкретизирани в исковата молба; впоследствие - в диспозитива на
първоинстанционното решение/ да бъдат установени по реда на чл. 422 от ГПК.
Жалбата е неоснователна /решението на първоинстанционния съдия е
постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на
доказателствения материал/:
Горните обстоятелства /наличието на учредено кредитно правоотношение и на
такова по чл. 101 от ЗЗД; наличието на реално усвояване – получаване на предоставената от
банката парична сума и частичната неизправност на дружеството - кредитополучател/
1
следва да се приемат за безспорни към момента /на този етап от процеса/: такъв извод налага
съдържанието на разменените пред въззивния съд книжа /жалба и отговор на същата/. Не се
явяват спорни /отново предвид конкретния текст на въззивната жалба/ и сторените от
първоинстанционния съдия /в контекста на съдържанието на събраните в процеса писмени и
експертни доказателства/ изчисления /с които е обоснован размерът на „присъдените“ суми/.

С оглед горното: настоящият съдебен състав не излага съображения в тези насоки
/и препраща към доводите на първоинстанционния съдия – при условията на чл. 272 от
ГПК/.
Спорни на практика /към момента; на този етап от процеса/ са само
обстоятелствата: надлежно ли е била обявена предсрочната изискуемост на кредита и
налице ли е основание /по смисъла на чл. 31 от ЗЗД/ за унищожаване на поетото от
ответника /в хипотезата на чл. 101 от ЗЗД/ задължение /за анулиране на учредената
солидарна отговорност/. В тази две насоки:
Процесната нотариална покана е била връчена надлежно /при условията на чл. 46
от ГПК/ на майката на ответника /връчването е било сторено преди образуване на
настоящото производство - в съответствие с постановката по т. 18 от ТР № 4 от 14г. на ВКС/.
Обстоятелството – какво точно правоотношение /по трудов договор или по граждански
такъв/ е било учредено между нотариуса и връчителя на съобщението се явява без значение
/с оглед конкретната редакция на чл. 50 от ЗННД; релевантното обстоятелство по този
законов текст е само това - да е съществувало реално и конкретно овластяване на съответния
служител и преди всичко – волеизявлението на банката да е било доведено до знанието на
длъжника, в това число и при условията на чл. 46 от ГПК; именно тези два факта се явяват
надлежно установени по делото/. От друга страна /в същата връзка/:
Събраните по делото писмени и експертни доказателства /преценени в
съвкупност/ сочат, че: към момента процесният кредит се явява падежирал изцяло /всички
вземания на банката са вече изискуеми/. Това обстоятелство следва да бъде съобразено в
контекста на правилото по чл. 235, ал. 3 от ГПК, а и в контекста на постановките по ТР № 8
от 19г. на ВКС /с други думи: наличието на т. нар. „предсрочна изискуемост“ на този етап от
процеса се явява ирелевантно обстоятелство досежно правата на кредитора - ищец/.
Фактът, че ответникът е бил дееспособен /по смисъла на чл. 31 от ЗЗД/ към
релевантните за спора времеви периоди /когато са били учредявани съответните
правоотношения/ се явява надлежно установен с всички /приети в рамките на двете съдебни
производства – първоинстанционно и въззивно/ експертизи /в това число и обясненията на
вещите лица от съдебните заседания/. Експертизите са изготвени след съобразяване на
всички доказателства по делото /релевантни за преценката по посоченият законов текст/ в
това число и със съдържанието на събраните в процеса гласни доказателства. Процесният
/посоченият/ доказателствен материал – не позволява да бъде направен обратен извод /в
позитивен за ответника смисъл/.
В този смисъл: по делото не се установява процесната сделка /правоотношение/
да страда от порок /по смисъла на чл. 31 от ЗЗД/, т.е. в случая не е налице основание
заявената имуществена отговорност на длъжника да бъде анулирана.
Предвид изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.
Доказателства за сторени от ищеца съдебни разноски /за производството пред
САС/ не са представени.
Съдът,


РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част/ решение на СГС 1-8 състав от 10.04.23г.
по г.д. № 5505/15г.
Определението на СГС от 22.08.23г. /постановено в рамките на производство по
чл. 248 от ГПК/ не е обект на въззивна проверка /този съдебен акт не е обжалван пред САС/.
В отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила /като
необжалвано от ищеца/.
Решението е постановено при участие на „Диплан Пропърти Мениджмънт„ АД
/трето лице – помагач/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3