30.06.2023г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на втори юни две хиляди и двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№170 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба от Н.Н.П. ***
против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания
2021г. – изх.№02-260-6500/1579 от 12.01.2023г., издадено от Зам.изпълнителен
Директор на ДФЗ – в частта на прихваната сума и/или удържан данък общ доход по
СЕПП в размер на 437,42 лева. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен,
неправилен и немотивиран. Сочи се, че видно от таблица №4 сумата от 437,42 лева
била прихваната, като от обяснението се установявало, че се прихващала на
основание санкции или недължимо оторизирани суми, за които има влязъл в сила
АУПДВ, или приспаднати изискуеми задължения по други схеми и мерки,
администрирани от ДФЗ или удържан данък общ доход. Не ставало ясно кое от
посочените четири основание се твърдяло да е налице. Жалбоподателката нямала
изискуеми и ликвидни задължения към ДФЗ и считала, че сумата била
незаконосъобразно прихваната. Не дължала и данък общ доход. В УП липсвали
конкретни фактически основания, включително дата на издаване на акт, влязъл ли
е в сила и др. обстоятелства. Поради това УП се счита за немотивирано. От
съдържанието му не можело да се установи дали действително били налице
основания за прихващането, както и кое е това основание, тъй като били изброени
всички възможни основания без да се посочва конкретизация. От таблиците не
можело да бъдат извлечени аргументите на органа за извършеното прихващане.
Непосочването на правни основания, нито фактически обстоятелства, водело до
извод за липса на мотиви. От мотивите следвало да личи ясно становището, а
липсата им водела до незаконосъобразност. Иска се отмяна на Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021г. – изх.№02-260-6500/1579
от 12.01.2023г., издадено от Зам.изпълнителен Директор на ДФЗ – в частта на
прихваната сума и/или удържан данък общ доход по СЕПП в размер на 437,42 лева, както и ответната
страна да заплати направените разноски по делото.
Ответната страна - Заместник Изпълнителен
Директор на Държавен фонд Земеделие, оспорва жалбата, като счита същата за
неоснователна и недоказана и иска да бъдат присъдени направените разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление за подпомагане 2021, УИН 26/010621/16077, жалбоподателката е заявила подпомагане по
схеми и мерки, сред които и схема за единно плащане на площ /СЕПП/, като в
табличен вид са посочени и заявените от нея
парцели в землището на Ивайловград и село Белополяне, Дервишка могила,
Драбишна, Одринци, Сив кладенец, Славеево, Студена.
Във
връзка с подаденото заявление са били извършени автоматични проверки на
въведените данни, като по преписката са приложени резултатите, л.36 – 37 от
делото.
Представени
са Удостоверение за професионално обучение, , диплом, договор с оператор за
услуги за сертифициране, уведомление за решение и писмено доказателство за
биологичен продукт, продължение на петгодишен план за управление и други,
касаещи извършваната дейност.
С
оглед изпълнение разпореденото от съда ответната страна представя и УП за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, изх.№02-260-6500/12472 от
04.08.2021г. – л.60, влязло в законна сила съгласно изявлението в становище
№3266/28.04.2023г. на 31.03.2022г. – л.81-82. Видно от съдържанието на писмото
по схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от
Делегиран Регламент №640/2014г. на Комисията са начислени неудържани санкции в
размер на 437,42 лева по Мярка 12/Натура 2000.
С
УП изх.№02-260-6500/1579
от 12.01.2023г., издадено от Зам.изпълнителен Директор на ДФЗ, в оспорената
част на 16.12.2021г. е изплатена сума от 8956,58 лева по СЕПП, при оторизирана
сума от 9394,00 лева и е прихваната сума и/или удържан данък общ доход по СЕПП
в размер на 437,42 лева – колона 4, Таблица 2. По отношение
съдържанието на колоните в таблицата от уведомителното писмо се съдържат
пояснения, като за колона 4 е посочено, че „Прихваната сума“ отразява
приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или
недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от
изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или
„Удържан данък общ доход“ – отразява се
сумата на данъка, който на основание чл.65, ал.14 във вр. с чл.38, ал.15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФЗ, в качеството му на администратор на съответната
помощ в срок да края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на
дохода. Няма изрично посочване на влязъл в сила съдебен акт, който да е
основание за извършеното прихващане. Видно от Таблица 2 по Мярка 12/Натура 2000
на 27.05.2022г. е оторизирана и изплатена сума от 1761,15 лева – без
прихващане.
Видно
от представената разпечатка на л.5 по делото жалбоподателката се е запознала с
оспорения акт на 19.01.2023г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
Настоящото
оспорване е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
Уведомително писмо изх.№02-260-6500/1579
от 12.01.2023г., като правата на заявителя са
засегнати от акта в оспорената части. Жалбата е подадена на 25.01.2023г. – пред
административния орган, при дата на съобщаване на акта на 19.01.2023г., а така
е спазен установеният по чл.149, ал.1 от АПК срок. Поради изложеното жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Процесното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.20а, ал.1 и
ал.2, т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители изпълнителният
директор на ДФЗемеделие е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и
представлява същата. Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. В настоящия случай от представената по делото Заповед №03-РД/3088/22.08.2022г.
от Изпълнителен директор на ДФЗ на Зам.Изпълнителен директор на ДФЗ са делегирани
правомощия - т.1, да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките
за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
във връзка с подадени заявления за подпомагане.
Уведомителното
писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на
издателя си, но при издаването му не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4
от АПК, т.е. същото е немотивирано. От съдържанието на административния акт не
става ясно кои са конкретните фактически и правни основания за прихващане на
субсидията по схема СЕПП. От пояснението, дадено за
съдържанието на колона 4 е невъзможно да се установи еднозначно каква е
действителната воля на административния орган, доколкото са посочени различни
хипотези за прихващане на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за
конкретния случай, като не е ясно и дали приложение следва да намерят всички
изброени. В оспорения акт липсва информация за действителната воля на
административния орган да приложи прихващането към СЕПП, а не към Мярка
12/Натура 2000, в какъвто смисъл в последващото становище –
изх.№02-260-6500/30.01.2023г., е изложено, че има основание и е извършено
плащането. Действително по делото се събраха доказателства за влязло в сила УП изх.№02-260-6500/12472 от 04.08.2021г., касаещо основание за
прихващане по Мярка 12/Натура 2000, но в настоящия случай следва да бъде отчетено и че
соченото основание е влязло в законна сила на 31.03.2022г. Прихващането е
извършено обаче на 16.12.2021г., т.е. преди влизане в сила на соченото от
органа като основание УП, а също и по различна от посочената в него
схема/мярка. При събраните допълнително доказателства не
може да бъде обоснован извод за постановяване на акта без да е допуснато
нарушение на изискванията за неговата форма. В оспорения акт, така и в
приложените от органа доказателства, не се установява какви са конкретните съотносими
фактически установявания на органа, а посочените правни основания към Таблица 2
са посочени общо и неконкретно за случая. Още повече, че с доказателствата –
макар и при установената идентичност на прихваната сума, се установява
основание за прихващане към субсидията по Мярка 12/Натура 2000, а извършеното
прихващане в действителност е по СЕПП и то преди влизане в сила на посоченото
като основание УП. В случая административният акт не препраща за констатирани факти
и обстоятелства към друг акт, находящ се в административната преписка, нито се
позовава на официален и/или друг документ, съдържащ относими обстоятелства, от
които безспорно да бъде изведен правния резултат относно прихващането в
оспорения акт. В тази връзка следва да се отбележи,
че е недопустимо едва по повод съдебното оспорване на административния акт да
се сочат факти и правни основания, обосновали издаването му, като Становище изх.№02-260-6500/30.01.2023г.
– л.10, от делото, не е част от
доказателствата, а е изготвено именно по повод жалбата пред съда и
не отстранява липсата на конкретни мотиви към оспорения акт.
По
изложените съображения процесното УП в оспорената му част следва да бъде
отменено, тъй като е издадено при неспазване на установената от закона форма -
отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Предвид факта, че естеството на
въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да бъде върната
на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя в частта му на
заявеното подпомагане, касаещо прихваната сума и/или удържан данък общ доход в
размер на 437,42 лева за кампания 2021г. при спазване на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивиране на акта.
С
оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
заплащане на направените в настоящото производство разноски. Същите се дължат
от ответника в общ размер на 810,00 лева, от които 800,00 лева –
адв.възнаграждение, 10,00 лева - държавна такса. Заплатеното и доказано като
заплатено в настоящия процес адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден
размер на чл.8, ал.2 , т.7 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021г. – изх.№02-260-6500/1579
от 12.01.2023г., издадено от Зам.изпълнителен Директор на ДФЗ – в частта на
прихваната сума и/или удържан данък общ доход по СЕПП в размер на 437,42 лева.
ВРЪЩА преписката на Зам.Изпълнителен Директор на Държавен фонд
Земеделие – София за ново произнасяне по подаденото от Н.Н.П. ***, Заявление за подпомагане с УИН 26/010621/16077 за
кампания 2021, в частта му, касаеща прихваната сума и/или удържан данък общ
доход в размер на 437,42 лева за
кампания 2021г. при спазване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
мотивиране на акта.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие – София, да заплати на Н.Н.П. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски по делото в общ размер 810,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: