МОТИВИ към ПРИСЪДА от
13.09.2011г. на КРС по НОХД № 790/ 2011г.
Повдигнато е
обвинение срещу И.Ю.Ю. по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.”а” и „б” вр.чл.20 ал.2 от НК за извършена кражба на 03/ 04.06.2011г.
Повдигнато е и второ
обвинение срещу С.Ю.Ю. за извършена кражба на 03/ 04.06.2011г. по чл.195 ал.1
т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК
Делото се гледа по
реда на глава 27- съкратено съдебно следствие. На него и двамата подсъдими
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На тази база
и на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и на двамата дееца без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на
прокуратурата моли съда да признае подсъдимите за виновни в извършване на
престъплението, за което всеки един от тях бил предаден на съд, тъй като
обвинението било доказано по безспорен начин. При определяне на наказанието по
отношение на И.Ю. 8 месеца „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим
в затвор при условията на чл.55 от НК, който текст се явявал по- благоприятен
за дееца. На основание чл.59 ал.2 от НК да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият бил задържан със Заповед по ЗМВР, а след това и с постановление на
Районна прокуратура от 04.06.2011г. По отношение на дееца С.Ю. предлага
наказанието му да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а
именно под минимума на предвиденото- 3 месеца „лишаване от свобода”, което да
бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. Настоява и за присъждане на
разноските върху подсъдимите.
Назначеният от
досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия И.Ю., пледира, че по
несъмнен начин се доказало, че подсъдимите били осъществили деянията, за които
били предадени на съд. По отношение на наказанието, което да бъде наложено на
неговия подзащитен, настоява да бъдат взети предвид смекчаващите вината
обстоятелства, поради което предлагал „лишаване от свобода” в размер на 5
месеца. Подсъдимият Ю. се признава за виновен и изразява съжаление за случилото
се.
Назначеният служебен
защитник на подсъдимия С.Ю. моли съда при определяне на наказанието да приложи
разпоредбата на чл.58 ал.4 вр.чл.55 ал.1 от НК в размер от 1 до 3 месеца.
Съдът като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият И.Ю.Ю.,
роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.Ю.Ю.,
роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, женен, с основно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********
Безспорно се установи
фактическата обстановка описана в обвинителния акт, а и предвид разпоредбата на
чл.372 ал.4 от НПК, както и признанието на всички факти от подсъдимите, то съдът възприема нея, а
именно: На
03.06.2011г. вечерта двамата подсъдими се намирали в централната част на
гр.Кърджали. поради липса на доходи те решили да откраднат отнякъде вещи,
каквито намерят. За целта около полунощ на 3 срещу 4 юни 2011г. дейците се
отправили към блок „Изток” намиращ се в гр.Кърджали на ул.Сан Стефано № 30.
Двамата влезли във вход „в” на жилищната сграда, а от там стигнали и до
избените помещения на приземния етаж. Подсъдимите Ю. и Ю. отишли до избеното
помещение, прилежащо към апартамент № 15 обитаван от свидетелката Р.Б.Ю.. Те с
общи усилия започнали да бутат вратата на посоченото мазе и така успели да я
разбият и да влязат вътре. В помещението имало буркани със зимнина и други
вещи. Дейците сложили четири буркана с консервирано свинско месо в черна
найлонова торба, след което напуснали избата на пострадалата Ю.. Подсъдимият И.Ю.
носел бурканите с месо, които взели, а подсъдимият С.Ю. вървял след него.
Междувременно живущият в същия вход на блока свидетел И. М. чул шум откъм избените
помещения. За това излязъл от апартамента си и тръгнал към приземния етаж. В
коридора по стълбището свидетелят М. видял подсъдимия Ю. и го попитал какво
прави там, при което последният го избутал и избягал, като преди да напусне
жилищния блок, той изпуснал торбата с отнетите четири буркана свинско месо.
Другият подсъдим- С.Ю.- не успял да избяга и бил заловен от пристигналите на
местопроизшествието полицейски служители от РУП- Кърджали- свидетелите И. Г. и Г.
Г.. Последните установили самоличността на подсъдимия С.Ю., от чийто обяснения
разбрали, че избягалият съучастник в кражбата бил И.Ю..
Тази фактология се
подкрепя от направените самопризнания и на двамата дейци, както и от всички
други събрани на досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият И.Ю.Ю. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.с
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” вр.чл.20 ал.2 от НК. Деянието е
осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Деянието е съставомерно по чл.196 ал.1 т.2 от НК вр.чл.29 ал.1 б.”а” от НК, тъй
като деецът е извършил настоящото деяние, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл.66- НОХД № 903/ 2009г. на КРС,
както и по чл.29 ал.1 б.”б” от НК- подсъдимият Ю. е извършил настоящото престъпление
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер и поне едно от тях не е било отложено по чл.66 от НК- НОХД № 901/ 2007г. на КРС и НОХД № 903: 2009г. на КРС. Престъпление от
подсъдимия Ю. е съставомерно и по чл.195 ал.1 т.3 от НК, тъй като деянието е
извършено чрез разбиване на врата на избеното помещение. Причините за
извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона, незачитане
на личната собственост, ниско правосъзнание, тежкото материално положение и
навик за изхранване и снабдяване за средства чрез престъпление.
Подсъдимият С.Ю.Ю. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 вр.с чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК. Деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване. Престъпление от подсъдимия Ю. е съставомерно и по
чл.195 ал.1 т.3 от НК, тъй като деянието е извършено чрез разбиване на врата на
избеното помещение. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение
на дееца към закона, незачитане на личната собственост, ниско правосъзнание,
тежкото материално положение и навик за изхранване и снабдяване за средства
чрез престъпление.
ПО НАКАЗАНИЕТО: по отношение на подсъдимия И.Ю.: То следва да бъде
определено при условията на чл.58а, ал.4 от НК предвид разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, тъй като е по- благоприятно за дееца. Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична съобразно начина на
извършване; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
съдействието за разкриване на деянието, съжалението от извършеното, ниската
стойност на инкриминираните вещи; както и отегчаващи вината обстоятелства- лоши
характеристични данни, предишни осъждания извън квалификацията за извършеното
при условията на опасен рецидив и упоритостта при извършване на точно този вид
кражби и по такъв начин; счете че чрез наказание “лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК, което следва да се
изтърпи при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор съгласно чл.61
т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЛС. Съдът на основание чл.59 от НК приспадна времето,
през което подсъдимият И.Ю.Ю. със снета по делото самоличност е бил задържан за
срок до 24часа със Заповед за задържане на лице № 170/ 04.06.2011г., времето на
задържане до 72часа с Постановление на Районна прокуратура от 04.06.2011г., и
времето през което му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”
считано от 07.06.2011г. взета с Определение № 7/ 07.06.2011г. по ч.н.д.№ 655/
2011г. на КРС.
по отношение на подсъдимия С.Ю.: То следва да бъде
определено при условията на чл.58а, ал.4 от НК предвид разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК, тъй като е по- благоприятно за дееца. Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична съобразно начина на
извършване; като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
съдействието за разкриване на деянието, съжалението от извършеното, ниската
стойност на инкриминираните вещи; както и отегчаващи вината обстоятелства- лоши
характеристични данни и предишни осъждания; счете че чрез наказание “лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК,
което изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК следва да се отложи за срок от 3
години.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК настоящата инстанция възложи
направените по делото разноски върху подсъдимите като ги осъди солидарно да
заплатят по сметка на КРС сумата от 30.00лв. за вещо лице.
По изложените
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: